Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sooner or Later, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Рано или късно

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2002

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0204-Х

История

  1. — Добавяне

Глава 63

На Ели й се струваше, че в главата й е избухнала гореща бяла светлина. Тя изстена и започна да се мята от една страна на друга, за да се опита да избяга от нея, копнееща за мрака на забвението. Болката пулсираше зад очите й и натискаше силно ушите й, които пищяха, и гризеше с остри малки зъбки мозъка й. Бавно, бялата нажежена светлина се превърна в по-бледо равномерно сиво, когато тя се върна в съзнание.

Лежеше в меко легло и гледаше втренчено в таван, състоящ се от дървени греди. Възглавницата под главата й беше от бял сатен, одеялото беше покрито с бяла дантела, обточена с розова панделка. На пода имаше пухкави и дебели бели килимчета. В стаята имаше още тоалетка, също украсена с бяла дантела и розови панделки. До леглото й бяха поставени пантофи от бял сатен, които чакаха да ги обуе.

Запита се дали не е умряла и това не е райският мотел. После видя подпухналото си лице и насинените и подути очи в огледалото на тоалетката. И си спомни.

Трепереща, прехвърли крака през ръба на леглото и се изправи. Беше напълно облечена, все още в черните си дънки и тениската с надпис „Заведението на Ели“, но сакото и ботушите й липсваха. Огледа се наоколо. Стаята беше облицована с тъмно дърво, беше потискаща и приличаше на ковчег. Огледа се за прозореца. Той беше закован с дъски. Втурна се към вратата. Нямаше брава. Изтича, уплашена като страхливо зайче, към малката баня. Нямаше прозорец, нямаше и изход. Когато се върна в спалнята, започна да дърпа дъските, които закриваха прозореца, но те бяха здраво заковани. Огледа се за отвор или пукнатина. Нямаше.

Дъхът й излезе на дълга и разтърсваща въздишка. Нямаше представа дали е ден или нощ. Нямаше представа къде се намира. Нито пък кой я държеше като затворничка.

Завладяна от силна паника, тя се огледа внимателно, за да забележи всяка една подробност. Нямаше телевизия, нито радио, нито телефон. На нощната масичка бяха подредени последните броеве на списанията, но нямаше нито един вестник. Имаше бутилка Евиан, пластмасова чаша и синя купа с големи вкусни ябълки.

Отвори вратата на гардероба и втренчи поглед в колекцията от дрехи. Рокли, пуловери, дънки, дантелени нощници, обувки. Провери етикетите. Всичките бяха нейният размер. Изтича до нощното шкафче, издърпа чекмеджето и се втренчи, ужасена, в сексапилното бельо. Вдигна поглед и най-отгоре, върху бельото, видя шишенце Eau d’Issey. Нейният парфюм. И червилото Боби Браун. Нейният цвят. На полицата в банята намери от любимото си масло за тяло, любимата си пудра и марката лосион, която използваше…

Той знаеше всичко, дори най-интимни неща, за нея. Сигурно я е дебнал през цялото време, ровил е в гардеробите й, в чекмеджетата, в личните й вещи. Беше докоснал живота й с мръсните си ръце. И беше създал това противно, мръсно подобие на романтична среда специално за нея.

Коленете й се огънаха и тя се отпусна на тапицирания в розово будоарен стол. И втренчи поглед в ужасеното лице, отразено в огледалото.

— О, Господи! — прошепна тя, когато най-сетне проумя цялата истина. — О, Господи, моля те, измъкни ме от всичко това.