Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sooner or Later, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Рано или късно

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2002

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0204-Х

История

  1. — Добавяне

Глава 38

Новината беше предадена по всички радио и телевизионни станции, както и по местната телевизия. Докато преглеждаше каналите, Бък отпиваше от сутрешното си кафе и се усмихваше. Този път със сигурност той беше водещата новина. Топна върха на кроасана си в кафето и се облегна назад, много доволен от себе си. Телевизията на Санта Барбара излъчваше всичко в подробности — показаха къщата имение „Краят на пътуването“ и стара снимка на Уолдо Стамфорд, застанал до президента Рузвелт на терасата, за да разгледат знаменитите, безупречно поддържани градини. После излъчиха снимка на мис Лоти като булка, а след това — като млада майка с дъщеря й, чиито очи бяха точно като тези на Ели. Стомахът му се сви, когато си помисли за Ели. Отпи още една глътка от горещото кафе. Тя го чакаше — като роза в градина, пълна с бодили. И сега оставаше само да я откъсне.

Изведнъж подскочи и разля част от кафето си, когато образът на Рори Дувийн изпълни екрана. Говореха за автомобилната катастрофа. И бяха се сдобили дори с много старата снимка на смачкания автомобил бентли на дъното на каньона.

Бък втренчи поглед в усмихнатото лице на баща си. Мразеше го, мразеше и нея — красивата жена, за която той се беше оженил. Наследницата. Изсмя се късо — смях, подобен на лай. Наследницата, ха! Онези двамата бяха профукали всичко. Мис Лоти си беше отишла, но също не беше оставила нищо. И все пак, дори къщата имение щеше да го направи милионер. Ще бъде богат. И свободен.

Излъчиха още снимки. На мис Лоти като домакиня на голямо парти, на благотворителни сбирки в „Краят на пътуването“. И най-накрая — снимка на Ели. „Нейната внучка и единствена жива роднина, каза говорителят. Тя самата е намерила тялото.“ Бък си спомни изминалата нощ, спомни си как се беше спотаил до прозореца и чакаше тя да се приближи към него. Спомни си допира на хладното острие до дланта си, усещането, че ще трябва да убие и нея. Усмихна се, лукаво и потайно. И нейният ред щеше да дойде.

Но сега щеше да напусне хотела и да се върне в Лос Анжелис. Ще се спотаи за кратко, за да види как ще се развият нещата.