Елизабет Адлър
Рано или късно (50)

Глава 49

От кухнята се носеха аромати от гозбите на Флорита и Ели с удоволствие пое дълбоко въздух, като мислеше за своето заведение за хранене, което й се струваше на мили далеч оттук. Сякаш не беше стъпвала там от месеци. Отпусна се в люлеещия се стол на предната веранда и с тревога се замисли за Чен, за Тери, за Джейк и момчето.

— Те са добре — каза Мая, която улови хода на мислите й, както ставаше винаги. — Обадих се на Чен, те всички разбират как се чувстваш. Казах им, че ще се погрижиш за тях, когато се върнеш на работа.

Ели кимна в знак на благодарност. Чу се звънът на телефона и Дан влезе вътре, за да отговори на обаждането.

Върна се след няколко минути с бутилка Стърлинг каберне, а зад него се появи Флорита с табла, украсена с нарисувани бледи рози, с чаши и чинии с домашно приготвена салса и купа още горещи царевични питки, както и огромен къс сирене Манчего.

Пятовски се оживи. Някак си, увлечени от събитията, бяха забравили за храната, а по това време в Ню Йорк той още беше на работа. Облегна се на перилата на верандата и прие чашата червено вино, която Дан му предложи, отпи и придоби учуден вид. Не беше ценител и познавач на виното, но това тук му се струваше добро.

— Окей — каза той и ги удостои с момчешката си усмивка. — Усеща се ароматът на билки и още нещо. Превъзходно е.

Дан се засмя.

— Добре усещаш вкуса. Между другото, обади се Уинклър с резултатите от аутопсията. — Почувства погледа на Ели върху себе си. Не искаше той да бъде този, който ще изрече това, но тя трябваше да чуе подробностите. Първо щеше да поднесе добрите новини. — Не е била изнасилена, но Мария е била убита с три изстрела в гръдния кош и стомаха от разстояние от осем до десет фута. Мис Лоти е била удушена, с ръце, вратът й е счупен. — Видя болката, стаена в очите на Ели. — Умряла е бързо, почти без да усети каквото и да било, ако това е някаква утеха.

Тя кимна, неспособна да говори.

— Балистичните изследвания ще помогнат ли да се открие видът на оръжието? — Пятовски отпи голяма глътка от кабернето. Тук нещата започваха доста да се нагорещяват.

Дан кимна.

— Уинклър ми каза, че куршумите са били изстреляни от автоматичен Глок 27.

Пятовски си взе царевична питка и я потопи в току-що приготвения доматен сок салса и трепна, когато в устата му попадна парливо зелено чили.

— И така, какво следва?

Дан повдигна рамене, а погледът му беше празен.

— Не знам. Уинклър казва, че нямат доказателства. Нямаме резултати от ДНК проверката все още, но точно сега от полицията няма на какво да се опрат, освен на предположения. А и двамата, и ти, и аз, знаем, че е необходимо повече от това, за да се разреши даден случай.

— Това означава ли, че вече можем да продължим да живеем нормално? — Досега Ели не беше осъзнала колко благословен е рутинният, ден за ден, начин на живот, колко сладко е ежедневието, непомрачено от проблеми.

— Разбира се, че можем.

Като че ли товар падна от раменете й. И тя отпи щедра глътка от виното.

— Това е прекалено добро, за да е произведено от теб, Касиди — каза тя с все по-добро подобие на предишната си усмивка.

— Опитай от следващата ми реколта, сладурче. Ще бъде превъзходна.

Като ги гледаше двамата как се усмихват един на друг, Пятовски си помисли, че ваканцията все пак няма да бъде толкова лоша.