Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sooner or Later, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Рано или късно

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2002

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0204-Х

История

  1. — Добавяне

Глава 28

Ели беше в кухнята на заведението и опитваше нова рецепта, която, ако беше успешна, щеше да предаде на Чен. Беше облякла бялото сако на главния готвач, а косата й беше прибрана под шапката на главния готвач. Беше спокойна, работеше с удоволствие. В готвенето имаше нещо, което комбинираше съзидателността и въображението с почти научна прецизност — качества, които са необходими на един главен готвач и които разкриваха и двете страни на нейната личност. Тя беше едновременно любител на приключенията и живееше заради удоволствието на мига и обикновена жена, която обаче знаеше какво иска от живота и как да го постигне. С точни и пестеливи движения наряза пилето, лук, после направи сос от спанак, като махна стъблата, нави листата като пури и накрая ги наряза на по-дребни части. Направи същото с листата на киселеца, след което наряза и кресона, и кервела. Наля малко олио в един огнеупорен касерол, пусна киселеца и пилето, добави сол и пипер, накрая постави капака и остави ястието на тих огън. На другия котлон, на висока температура, приготви спанака и преди да го свали от огъня, добави останалите подправки. Разбърква в продължение на две минути и прибави сместа към пилето заедно с малко количество разбита сметана. Бърка, докато сосът се сгъсти. Опита го, добави още малко сол и пипер и отново опита — този път бе доволна от резултата.

Беше попаднала на тази рецепта в малко селско ресторантче в Прованс. Вкусът на ястието беше свеж, лек, превъзходен — точно такова ястие, което тя би искала да сервира на своите клиенти.

Като постави по парче от пилето във всяка чиния, тя гребна пълен черпак от зеления подправен сос и даде на Чен, Тери и Мая да опитат.

— Какво мислиш? — Тя стоеше, с ръце на хълбоци, и чакаше да чуе мнението им.

Мая си гребна от соса доста неизискано с лъжицата и изви очи, за да покаже колко е възхитена.

— Божествено е.

— Знам я тази рецепта — каза сприхаво Чен. — Това ястие са го приготвяли едно време във френските чифлици.

— А не е ли то най-вкусното ястие на света? — Погледът на Ели го предизвикваше.

— След китайските и японските ястия, може би.

Тери намигна на Ели над рамото на Чен.

— Според мен е превъзходно, Ели. Може би трябва да добавиш още малко киселец. Обичам тази подправка.

— Аз също. — Тя отново погледна към Чен.

— Добро е — призна той най-сетне. — Можем да постигнем нещо с него. Този сос ще придава добър вкус и на морски костур. И на пай с раци.

— Ето, вече започна да измисляш какво можеш да сготвиш! — Ели му се усмихна лъчезарно, доволна от реакцията му.

— Щом ястието е достатъчно добро за французите, значи е достатъчно добро и за нас — каза Мая.

Ели изми ръцете си и се върна до мраморния плот, за да приготви тестото за хлебчетата tarte tatin, които щяха да поднесат вечерта. Вече беше приготвила крем брюле и шоколадови сладки. Също така всяка вечер сервираха пресни малини и ягоди, вкусни пудинги или от крема ванилия, приготвян от Тери, както и малиби, приготвяно от пресни плодове. Много би искала с десерта да можеше да поднася и различни видове сирене, както правеха във Франция, гарнирано с листенце — две магданоз. Според нея това беше чудесен начин да завършиш едно хранене, но в днешно време, когато всички мислеха за калоричността на храната, нямаше достатъчно клиенти, които биха го поръчвали, което, съответно, правеше покупката на винаги прясно сирене прекалено скъпа.

Като се концентрира върху онова, което правеше в момента, тя започна да работи усилено и не чу звъна на телефона.

— За теб е, Ели — Мая й подаваше телефонната слушалка.

— На телефона е Ели. Ало?

От другата страна на линията Дан се усмихна. Харесваше му тази възходяща интонация, заради която думите й винаги звучаха така, сякаш тя очакваше някаква приятна изненада. Надяваше се, че той самият беше достатъчно приятна изненада за нея.

— Здравей, Ели Периш Дувийн.

Тя разбърка карамела със слушалка, придържана между ухото и рамото.

— Обаждаш се, за да ми кажеш, че експлоръра е съсипан и вината за това е изцяло моя.

— Имаш късмет, драскотината е нищожна този път. Просто се чудех какво правиш в момента.

— О, работя, както винаги.

Той каза:

— А аз мислех, че до следващата седмица има страшно много време.

— Ммм, нима нямаш търпение да бъдеш отново в моята разрушителна компания?

— Имам намерение да отида до Лос Анжелис по-късно днес, по работа. Реших, че мога да вечерям при теб, в твоето заведение. Правиш ли резервация за сам човек?

Доволна, Ели отметна коса назад със свободната си ръка.

— Ще имаш най-хубавата маса в заведението. И този път черпя аз.

— Предполагам, че по това време ти все още ще работиш?

— Страхувам се, че да, но ще намеря време да изпия чаша вино с теб. — Мислеше за предишната вечер, когато двамата вечеряха интимно в „При Моли“.

— Нямам търпение да опитам от известните ти tarte tatin — каза той.

— Франзелите ще се топят в устата ти, гарантирам ти. — Тя се усмихваше и вече мислеше за неговото присъствие тук, в нейното заведение. В нейния свят този път.

— Около девет, Ели.

— Ще те чакам. — Тя едва ли не изпя думите, а лицето й сияеше.

Мая я гледаше остро, внимателно.

— Приличаш на много щастлива жена.

— Кой? Аз? — Ели се засмя и се върна при дъската за месене, като нарочно избягна да погледне Мая в очите.

— Хайде, Ели, кажи ми, притежателят на ранчо ли се обади?

Ели кимна, отново много съсредоточена в тестото си.

— Да, той самият.

— Е, какво ще кажеш за това? Нима ще се срещна с него още тази вечер? — Лицето на Мая излъчваше неподправено любопитство. Ели не се беше срещала с мъж толкова дълго време и приятелката й се вълнуваше почти толкова, ако самата тя имаше среща.

— Ще бъде тук в девет. — Ели свали карамелизираната захар от печката. Погледна часовника на стената и си помисли, че ще го види точно след четири часа. Извърна поглед от часовника и взе решение да не брои всяка минута дотогава.

— Сигурна ли си, че не искаш да вземеш на заем роклята ми от Версаче?

Мая й се присмиваше и Ели го знаеше.

— Казах му, че съм на работа и той ще трябва да вечеря сам. Това не е среща, Мая Морис.

— Окей, окей, щом така казваш.

Мая отиде да провери дали масите бяха подредени както трябва — дали вазите с цветя, ножовете, вилиците и лъжиците, салфетките и чашите за вино са по местата си. А Ели отново погледна часовника на стената. Заради експеримента с новото блюдо работата малко изоставаше от графика, но все пак щеше да има време да отиде набързо до дома си, да вземе душ и да се преоблече. И да си сложи малко парфюм.