Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sooner or Later, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Рано или късно

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2002

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0204-Х

История

  1. — Добавяне

Глава 34

Експлорърът вървеше гладко по Хот спрингс роуд и Дан се усмихна, когато мина през портата с двата грифона отстрани. Ели беше права, човек не би могъл да не ги забележи, защото те бяха достатъчно големи дори за Бъкингамския дворец. Прекалено късно видя жълтия джип да идва насреща му. Залепи крак на спирачката и рязко завъртя кормилото вдясно. Джипът успя да го заобиколи, гумите му изскърцаха и той се удари в близкото дърво.

— Исусе Христе, Ели, сега вече знам, че си луда! — извика той бесен.

Ели изскочи от колата с очи, замъглени от сълзи. Чу убиеца, трябваше да бяга… Чу стъпките му, той тичаше след нея, настигаше я… Беше почти до нея… Ето, сграбчи я за рамото. Тя се извъртя със стиснати в юмруци ръце и го удари силно под челюстта.

Дан изсумтя, когато от болка пред очите му затанцуваха светлинки.

— Какво, по дяволите, ти става, нима напълно си полудяла? — Той я хвана здраво за раменете, като внимаваше да бъде извън обсега на дясната й ръка. Тя се съпротивляваше и пищеше истерично.

— Не… не… не!

— Ели! — извика той. — Ели, престани!

Разсъдъкът все пак успя да се промъкне в замъглените й от шока очи. С все още готови за бой юмруци, тя погледна Дан. Той чувстваше треперенето на тялото й.

— Всичко е наред — каза й нежно. — Ти си добре и само това има значение. А онова е само кола, пък било то и нова. — Усмихна й се окуражаващо, но тя не му отговори с усмивка.

В ума й всичко се беше объркало, смесило… Как да му каже, когато думите не искаха да излязат от гърлото й…

— Мис Лоти е мъртва… убита… кучето…

Той я отдели от себе си и се взря в очите й невярващ.

— Чакай малко, Ели. Казваш, че си видяла това?

Тя преглътна сълзите, които щяха да я задушат.

— Видях я, видях… О, Господи!

Дан я притегли към себе си, задържа я в прегръдките си и си спомни, че старата дама живееше сама, без охрана. Дали наистина е била убита?

— Трябва да вляза и да огледам — каза той тихо. — Искам да останеш в колата. Заключи вратите и дори не помръдвай.

Тя поклати глава, защото се страхуваше да остане сама. Но също така се страхуваше да отиде с него. Той въздъхна и обгърна раменете й с ръце, повеждайки я по пътя към колата.

— Окей, но не искам да влизаш пак там — каза той.

Тя отново поклати глава — като послушно дете.

Входната врата беше широко отворена — точно така, както я беше оставила. Ели се спря в антрето и загледа как Дан се качва по стълбите към стаята, в която беше стаен ужасът. Ето, сега той ще се обърне към нея, ще се усмихне и ще й каже, че е станала някаква ужасна грешка или че просто е сънувала… Да, сигурно щеше да се случи нещо такова. Тя притисна устата си с длани, за да не започне отново да крещи.

Дан отвори вратата. Подуши миризмата на насилието, още преди да види каквото и да било. Кучето се беше вече вкочанило. Телевизорът гърмеше, по компютъра все още се гонеха картинки, а вятърът нахлуваше нежно през отворените френски прозорци и развяваше леките завеси. Той видя локвата кръв и бастуна, захвърлен на земята. Влезе в гардеробната и видя тялото на мис Лоти — толкова крехко и уязвимо. Очите й бяха широко отворени, а на челото й беше издълбан кръст. От носа до линията на косата и от слепоочие до слепоочие. Шокиран, той си пое дълбоко дъх.

— Исусе Христе! — прошепна.

Беше ченге с достатъчно опит и знаеше, че не бива нищо да пипа и не трябва да се опитва да премества трупа. Щеше да остави това на местната полиция. Провери в стаята, в банята и на терасата. От върха на стълбите видя Ели, която го чакаше в коридора с длани, притиснати до треперещите й устни.

— Коя е стаята на Мария? — запита той. Тя посочи към съседната врата.

Той намери трупа й точно пред вратата на банята. Беше стреляно няколко пъти в гърдите й. Имаше много кръв, но на челото й нямаше издълбан кръст.

Той се върна, за да огледа още веднъж трупа на мис Лоти. Питаше се каква ли е връзката между нейното убийство и убийството на двете проститутки. Стаята беше претършувана, както и сейфът, но нещо не беше наред. Двете жени бяха убити по различен начин. Ако не беше кръстният знак, всичко можеше да мине за обир.

„Всичко е наред“, мислеше си Ели, като го гледаше как слиза по стълбите към нея. „Ей сега ще ми каже, че всичко е наред…“

Дан поклати глава.

— По-добре да извикаме полицията — каза той тихо. — Съжалявам, Ели, но нищо друго не бихме могли да направим.