Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sooner or Later, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Рано или късно

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2002

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-17-0204-Х

История

  1. — Добавяне

Глава 56

Дан яздеше скокливата кобила, Хъни, а Пятовски беше на гърба на Парадайз. Ортега яздеше светлокафявия кон.

— Просто се отпусни — каза Дан, като хвърли кос поглед към приятеля си. — Седлото е по западен модел. Трябва да седиш, стиснал здраво коня между бедрата си, а останалото ще свърши самият кон.

— И как, по дяволите, успявате да се задържите на гърба му? — Целият вид на Пятовски издаваше колко неудобно се чувства. Той се плъзна напред по седлото, когато конят заслиза по хълма. Никак не му харесваше язденето, защото не искаше да бъде подхвърлян нагоре и надолу от животно, което е по-едро и по-силно от него. — По-добре да бяхме отишли да ловим риба — каза той под носа си и Дан се засмя.

— Следващия път, Пятовски — извика Дан през рамо.

— Да, сигурно. Ако не се появи изневиделица и друго двойно убийство. Такъв ми е късметът.

— Всъщност сеньорът извади късмет, че вие сте тук — отбеляза съвсем сериозно Ортега. — В противен случай можеше да е в затвора и да ме остави сам да се оправям с лозята.

— Благодаря за доверието, приятелю — каза Дан. — Приличам ли ти на убиец?

— Така каза и Ели, но според Йохансен тя прилича на убийца. — Пятовски стисна малко по-силно коня. Кобилата изцвили и вдигна глава, за да покаже, че има характер. Пятовски веднага ококори разтревожено очи. — Бих карал бърза кола всеки ден — каза той, започнал вече да се поти. — Тогава поне ще знам кой контролира нещата.

— Отпуснете се, сеньор Пятовски, тази кобилка е още бебе. — Ортега яздеше до него, за да го държи под око. Знаеше, че кобилата може да усети неопитността на ездача и тогава беше възможно да се случи всичко.

— Убиецът от Ню Йорк е използвал нож със специално наточен ръб, остър като зъбите на акула — каза Пятовски. — Потъвал в плътта като горещ нож в масло. От Лос Анжелис потвърдиха, че убиецът и там е използвал същото оръжие. Ако същият нож е използван в случая с мис Лоти, теорията на Йохансен ще се изпари като лятна омара. И ще знаем, че нашият убиец е същият човек.

Дан държеше пръстите си кръстосани. Този следобед щеше да откара Пятовски на летището и планираше след това да се отбие да види Ели. Може би щяха да успеят да вечерят заедно или, ако тя беше много заета, да изпият поне по чаша кафе. Щеше да бъде много доволен, ако той й съобщеше добрите новини — че убиецът е същият като в Ню Йорк и Лос Анжелис, че тя вече не е заподозряна Йохансен разполагаше с доказан факт, че отпечатъците от пръсти по гърлото на мис Лоти са оставени от мъж с големи и силни длани. Отпечатъците не отговаряха и на дланите на Дан.

Пятовски мислеше, че ездата надолу по хълма е дори по-неприятна. Без предупреждение, седлото му изведнъж се плъзна встрани и той увисна. Погледът му беше на едно ниво с копитата на коня, а от живота му нямаше нищо по-скъпо. Чу Карлос да вика: „Хуй, хуа“ на коня и смеха на Дан.

— Не се погаждаш с нея както трябва. Нямаш правилен подход — каза Дан и скочи от коня, за да го спаси. — Седлото се е разхлабило, а такова нещо не бива никога да се случва.

— Да, добре, аз съм човек, който знае какво да прави, ако се разхлаби предпазният колан, но съм новак, що се отнася до конете. — Пятовски приглади оредялата си коса и с истинска тревога се замисли за размера на конските копита, които бяха толкова близо до лицето му. — А това тук може да нарани човека.

— Ще опиташ отново следващия път — обеща Дан и поведе конете обратно към конюшнята, а Пятовски закуцука до него.

— О, разбира се. — Пятовски се чувстваше по-сигурен дори когато се мъчеше да избегне куршумите по тесните градски улички. Помисли си, че може би е време да се връща у дома.

 

 

Обади се на Йохансен от летището, за да провери информацията за ножа. Още докато слушаше, даде знак на Дан с вдигнати палци. Благодари на Йохансен и му каза, че е на път обратно за Ню Йорк, пожела му успех в разследването и му каза, че ще се обади по-късно.

— Ножът е същият, така че Ели е извън подозрение. Йохансен дори се извини, че се е усъмнил, но каза, че такъв е задължителният процес. Предполагам, че е прав.

Дан не беше осъзнал до този момент колко дълбока е била тревогата му. Тупна силно Пятовски по рамото, после го прегърна.

— Благодаря, приятелю — каза той.

— По всяко време.

— Ще се видим скоро! — извика Дан след него, когато той мина през изхода.

— Следващия път ще доведа децата, на тях конете ще им харесат — извика в отговор Пятовски. Смееше се, докато изричаше думите.

 

 

Заведението на Ели беше претъпкано и краката вече я боляха. Предполагаше, че трябва да се радва, дето бизнесът върви толкова добре, но се питаше дали изведнъж придобитата й лоша слава не е причина за това. Надяваше се, че не.

Беше й трудно да заспи снощи, след като Дан се беше обадил. Прииска й се да му позвъни по-късно и да му каже, че не може да затвори очи, защото се страхува от онова, което може да сънува. Но знаеше, че не би могла да го стори. Беше решила да тръгне сама по тази пътека и щеше да успее. И все пак сега го търсеше с поглед и когато най-после го видя, като че ли голям товар се смъкна от плещите й.

Погледът на дълбоките му сини очи беше тревожен и някак нетърпелив. Той я целуна по бузата и тя отново почувства старото желание към него. Но го отхвърли и го поведе към кухнята, за да го запознае с персонала. Тази вечер Мая имаше свободен ден и Джейк беше дошъл да помогне.

Ели ги гледаше как разглеждат Дан от главата до петите, после отново до върха на главата. Надяваше се, че ще го одобрят. Тези момчета бяха сега нейното семейство, помисли си тя. Те бяха всичко, което й беше останало.

— Радваме се да се запознаем с теб, Дан. — Чен премести ножа в лявата си ръка и подаде дясната на Дан. — Дръж я под око, за да се увериш, че е добре, окей?

— Да, точно така. — Дан виждаше, че Чен е истински загрижен за Ели. Той се здрависа подред с Тери, момчето и Джейк.

— Мислил ли си някога да участваш във филм? — Джейк го гледаше с интерес. — Да бъдеш ченге в някой от многобройните такива филми?

— Благодаря, но не. Животът на истинско ченге ми беше достатъчен.

— Препоръчвам стридите тази вечер! — извика Чен след тях, когато го оставиха в разхвърляната кухня. — Стриди в стил Чен със сос от киселец.

Нямаше свободни маси и Ели и Дан се разположиха на бара, където можеха да разговарят. Той виждаше, че тя е прекалено заета, за да му отдели време, и реши да изпие чаша кафе, след което да се прибере у дома. Ще й се обади по-късно, за да се уговорят кога да се срещнат.

— Имам добри новини — каза той, когато тя му донесе кафето. Тя го гледаше в очакване. — Ножът е същият, който е бил използван при убийствата в Ню Йорк и Лос Анжелис Ти вече не си заподозряна.

От силното облекчение й се зави свят и тя се облегна на Дан.

— О, благодаря ти, Господи — прошепна. После, разтревожена, извика: — А ти?

— Аз също не съм заподозрян.

Тя кимна. Осъзна, макар и не веднага, че вече не я заплашва съдебен процес и затвор. Знаеше, че трябва да изпитва радост, но вместо това усещаше единствено изтощение.

Джейк притича край тях с поредната поръчка и тя, след като огледа пълното заведение, каза:

— Трябва да отида в кухнята. Благодаря, Дан.

Той отново я целуна по бузата.

— Ще ти звънна по-късно, става ли?

Тя му се усмихна през рамо, докато бързаше към кухнята. Настъпваше най-хубавата част от нейния ден, а и от нейната нощ. Защото за нея нощите бяха най-трудни.