Елизабет Адлър
Рано или късно (71)

Глава 70

Дан се чувстваше отново като ченге, докато караше детективския форд към паркинга, беше още рано, само осем часът и паркингът беше почти пълен. Хората извърнаха глави към тях, когато двете полицейски коли спряха и наизлязоха униформени полицаи. Фарел каза на хората си:

— Търсим чероки последен модел, масленозелено, с номер ЗСУВ28. Не може да не го забележите.

Намериха колата. Беше на третия етаж, заключена и празна, точно така, както Ели я беше оставила в петък. И тогава Дан разбра, че са в сериозна беда.

Трябваше обаче да отдаде дължимото на Фарел. Той действаше бързо. Само за минути цялото място гъмжеше от полицаи, които спираха собствениците, дошли да вземат колите си, и ги разпитваха кои са, дали отдавна и редовно използват паркинга, дали са били тук в петък вечер. Дан познаваше трудностите на полицейската работа, знаеше, че трябва да се работи упорито, за да се постигне нещо. Обезкуражен, той остави това на тях и отиде да провери в хотел „Луис“ в Санта Моника.

Седна в бара и си поръча единично малцово уиски, от което започна бавно да отпива, втренчил поглед в екрана на телевизора, без дори да забелязва другите клиенти. Играеха „Лейкърс“, но не можеха да предизвикат интерес у него. И умът, и сърцето му, бяха с Ели и той отново и отново премисляше какво и как би могло да се е случило. Отново и отново, за хиляден път.

Доброто уиски стопли стомаха му, но той се чувстваше останал без сили и се питаше какво да предприеме. Когато играта свърши, започнаха новините в десет.

„Току-що получихме новината за изчезването на добре известна в Санта Моника собственичка на бистро, казваше в момента говорителят. От два дни никои не е виждал Ели Периш Дувийн, чиято баба беше брутално убита в дома си в Монтесито само преди три седмици. Полицията е започнала издирване. Смята се, че е отвлечена.“

Стомахът на Дан се сви, когато усмихнатото лице на Ели се появи на екрана и говорителят започна да описва външността й. После каза, че от полицията молят за съдействието на гражданите. Всеки, който я види или знае нещо за местонахождението й, да се обади в полицейското управление в Санта Моника на следния телефон… Дан пресуши чашата. Плати, отиде в стаята си и се обади на Пятовски.

— Е, какво ново?

Пятовски скучаеше, защото смяната му течеше, без да се случи каквото и да било.

— Ели е изчезнала. Мисля, че е била отвлечена. — Дан набързо му разказа подробностите.

Пятовски никога не го беше чувал да говори така — с отчаяние и горчивина. Замисли се за Ели, представи си, че на нейно място е Анджи или някое друго от децата му… как би се чувствал тогава.

— Мислиш, че е същият човек?

— Вероятно.

— Ще проверя полетите. Утре рано сутринта ще бъда при теб. — Той се поколеба. — Дан…

— Работата не ми изглежда добра…

Сърцето на Дан отново се сви. И на него му се струваше така.

— Чакай ме, Касиди.

Дан затвори. Щеше да чака, защото се налагаше. Трябваше да намери Ели.