Аманда Куик
Излъжи ме нежно (9)

Девета глава

Долу, в стаята за закуска, той пиеше чай и четеше вестниците, както правеше всяка сутрин. Чакаше Конкордия, обзет от нетърпение и раздразнение.

Не беше кой знае какво, но се подразни, че тя се чувства неловко като гост на къщата. Сякаш бе твърдо решена да запази официалните отношения между тях.

Той си спомни начина, по който изглеждаше тя в коридора преди малко, облечена в удобен халат с прибрана на кок коса и зачервено от съня лице. Въображението му се развихри. Представи си как я вдига на ръце и я занася в стаята си.

Не беше трудно да си представи как щеше да реагира тя на предложението му да се отдадат на няколко страстни мига в стаята му. И без това бе много предпазлива с него, и той не можеше да я вини. Не искаше да я притиска, за да издаде тайните си, когато след малко слезе долу. Щеше да се разсърди, че се меси в личния й живот, а това щеше да направи нещата между тях още по-трудни. Но той нямаше избор.

Въпросите, на които се опитваше да си отговори, напоследък ставаха все по-сложни. Трябваха му отговори. Конкордия бе прекарала доста време в замъка и бе контактувала със служителите на Ларкин. Не знаеше дали го осъзнава или не, но тя бе много ценен източник на информация, помисли си Амброуз, прелиствайки страниците на вестника.

Той си повтаряше все едно и също още от мига, в който се качи на коня зад нея и изведе момичетата от конюшнята. Много добре знаеше, че лъже сам себе си.

Още щом разбра, че Конкордия е виновна планът му да се провали, знаеше, че иска нещо повече от информация от нея.

Най-малкото щеше да му е приятно, ако покажеше такъв ентусиазъм от присъствието му, какъвто към проклетата баня.

— Вестници — възкликна тя от прага на салона. — Отлично. Не съм чела вестници, откакто отидох в замъка.

Топлият й глас го накара да настръхне, стомахът му се сви, а кръвта заби по-силно във вените му.

Той вдигна поглед и видя, че стои на вратата. Сега тъмната й коса бе прибрана на кок на тила. Стъклата на очилата й проблясваха. Носеше същата груба, семпла рокля, с която бе и когато напускаше замъка. Нямаше турнюр. Когато една дама се подготвя за опасно бягство през нощта, трябва да избере подходяща рокля.

Отбеляза си, че трябва да направи нещо за гардероба й. Когато човек е приютил група дами в дома си, пристигнали само с дрехите на гърба си, трябва да се погрижи да им осигури рокли и ръкавици.

— Едва ли сте пропуснали нещо важно. — Той остави вестника и стана, за да й издърпа един стол. — Обичайните интриги, скандали и клюки.

— Сигурно сте прав. — Тя седна и разгърна салфетката. — Но когато дълго време си откъснат от онова, което се случва, започват да ти липсват новините, дори онези от жълтата преса. — Тя придърпа най-близкия вестник към себе си. — Като заговорихме за това, коя е най-новата клюка?

— Едно убийство, разбира се. — Той й посочи статията, която току-що бе прочел. — Очевидно, докато ние с вас сме били в провинцията, един господин тук в града е бил убит от любовницата си, след като й казал, че възнамерява да я зареже заради друга жена. Пише, че го е отровила. Във вестниците има различни версии за случилото се, по всяка вероятност никоя от тях не отговаря на истината, разбира се.

— Разбирам. — Тя намести очилата си и набързо прегледа статията. — Историите за убийства изглежда се продават най-добре, когато са свързани с любовни връзки, нали?

Сериозният тон, с който направи тази констатация, го развесели.

— И аз съм забелязал същото — сухо каза. — Всъщност доста е стряскащо колко често любовта и смъртта вървят ръка за ръка.

Тя го погледна свъсила вежди.

— Мислите ли, че и случаят, който разследвате, е такъв, сър?

Той поклати глава.

— Нищо не навежда на мисълта, че в тази работа са замесени любов и страст. По всичко личи, че Ларкин се интересува само от две неща: власт и пари.

Вратата, която свързваше салона за закуска и кухнята, се отвори. Госпожа Оутс се появи, закръгленото й весело лице бе зачервено от горещината на печката. Носеше голям сребърен поднос с пържени яйца, пържена риба и препечени филийки.

— Добро утро, госпожице Глейд. — Тя топло се усмихна. — Надявам се, че сте спали добре и сте си починали?

— Да, благодаря — отговори Конкордия. — Но младите дами все още не са станали. Най-добре да не ги будим. Бяха много изморени, нека си починат.

— Разбира се, горкичките. Не се безпокойте, ще се погрижа никой да не ги притеснява. — Госпожа Оутс сложи подноса на масата и наля чай в чашата на Конкордия. — Толкова е хубаво къщата да е пълна с гости. Тук рядко идва някой. — Тя погледна Амброуз. — Нали така, сър?

— Да — отговори той.

Младата жена деликатно се прокашля.

— Господин Стоунър не обича ли гости в дома си?

— О, не, боже мой, не става въпрос за това — каза госпожа Оутс. — Проблемът е, че в къщата няма жена. Знаете как е, когато мъжете живеят сами. Не се сещат да организират вечеря или бал, какво остава да поканят гости в дома си.

— Разбирам — рече Конкордия. — Надявам се да не ви причиняваме прекалено много грижи.

— В никакъв случай, в никакъв случай. — Готвачката мина през вратата и изчезна в кухнята.

Конкордия си сипа от пържените яйца.

— Господин Уелс, помислих си за доста странните ни отношения.

„Дяволите да го вземат — помисли си той. — Това не е на добре.“

— Странните ситуации водят до необичайни и странни отношения между хората — увери я.

— Много добре знам това. — Тя взе вилицата си. — Но си мислех, че ще е добре, ако отношенията ни са чисто професионални.

— Не искам да ви обидя, госпожице Глейд, но за какви отношения говорите?

Тя го погледна в очите.

— Споменахте, че сте частен детектив. Затова бих искала да ви наема да извършите разследване от името на моите четири ученички.

Той бавно се облегна назад.

— Няма нужда да ме наемете, госпожице Глейд. От името на друг клиент вече разследвам случая, в който сте замесена вие и момичетата.

В погледа й се появи несигурност.

— Все още не сте ми казали подробности по случая.

— Клиентката ми ме нае да проуча обстоятелствата около скорошната смърт на сестра й. Тя смята, че става дума за убийство, а не за обикновен нещастен случай, каквото е било заключението на полицията.

— Разбирам — свъси вежди тя. — Как така се озовахте в замъка?

— В хода на разследването разговарях с един информатор, който ме наведе на мисълта, че може да има връзка между смъртта на жената и онова, което се е случило в замъка Олдуик. Отидох да извърша някои наблюдения. Знаете останалото.

Тя сви устни.

— Работата ви е изключително загадъчна, сър. Още една причина, поради която ще се чувствам по-добре, ако уредим отношенията си с официален договор.

По някаква причина предложението й го подразни.

— Не виждам никаква нужда от договор.

Красивите й вежди се събраха над рамките на очилата.

— Въпреки милите думи на госпожа Оутс, с моите ученички не сме гости в тази къща. За бога, господарят на къщата дори не знае, че сме тук.

— Не се притеснявайте за Стоунър.

Тя не обърна внимание на думите му.

— Предложихте ни закрила, а аз я приех, защото смятах, че така ще е най-добре за момичетата. Но бих предпочела да уредим отношенията си. Най-справедливият начин да го направим, е да ви наема.

Той облегна лакти на стола и допря върховете на пръстите си. Мечтаеше да я заведе в леглото, а тя искаше да прави бизнес с него. Нещата между тях не вървяха много добре.

— Разбирам — равнодушно рече той. Този отговор винаги вършеше работа, винаги бе правилен.

— Отлично. — Тя се усмихна, очевидно вземайки отговора му за съгласие. — Добре тогава, какъв е обичайният ви хонорар? Предполагам, че част от предметите, които взех от замъка, са ценни. Има една доста хубава сребърна бонбониера и една кристална солница, които сигурно струват няколко лири.

— Смятате да ми платите с крадени вещи ли, госпожице Глейд? За какви отношения говорите?

Тя се изчерви, но погледът й не трепна.

— Опасявам се, че нямам пари. А и след случилото се, не вярвам да получа заплата за работата си в замъка.

— Да, и аз мисля така.

Тя вдигна брадичка.

— Ако смятате, че не можете да приемете това, което наричате „крадени вещи“, в замяна на вашите услуги, сър, тогава трябва да намеря други начини да ви платя.

— Нямате друг начин, госпожице Глейд. И вие го знаете не по-зле от мен.

Тя си пое дълбоко въздух.

— И въпреки това…

— И въпреки това искате да ме наемете, за да се почувствате така, сякаш вие контролирате положението.

— Прозвуча малко грубо, но да, точно така.

— Много добре, госпожице Глейд, щом настоявате да ми платите, официално приемам да работя за вас. А сега за хонорара ми. Трябва да знаете, че не вземам пари за работата си.

— Не ви разбирам, сър.

— Плаща ми се в услуги.

За миг се скова.

— Услуги ли?

— Повечето ми клиенти не могат да си позволят да ми плащат пари, госпожице Глейд. Така че отдавна работя на бартер. Така всичко върви добре. Провеждам разследване, за да открия отговорите, които клиентите ми търсят. В замяна на това се договаряме да ми се отплатят, ако някога се нуждая от услуга, която са в състояние да ми направят.

— Обикновено какви услуги искате? — студено попита тя.

— Зависи. Понякога се нуждая от информация. Друг път от стоки и услуги. Например преди няколко години ме нае икономка на богато семейство. Искаше да научи повече подробности за личния живот на господаря си. След като извърших разследването и потвърдих опасенията й, че господарят й е член на много жесток и злокобен клуб, тя реши, че не може повече да работи за него. Попитах я дали ще иска да работи в тази къща. Тя и съпругът й, който се оказа отличен градинар и много сръчен майстор, приеха работата тук.

— Така ли наехте господин и госпожа Оутс?

Той кимна.

— Нан, камериерката, дойде заедно с тях. Тя е братовчедка на госпожа Оутс. Получи се много добре.

Тя леко се прокашля.

— Казахте, че лично вие сте наели господин и госпожа Оутс и Нан? Господин Стоунър не взе ли участие в това решение?

— Стоунър нямаше никакви възражения, а и се нуждаехме от нов персонал.

— Струва ми се странно, че господарят на дома е възложил нещо толкова важно като наемането на персонал в къщата на друг човек.

— Стоунър се интересува повече от научните си изследвания, писането на научни трудове и пътуванията си, отколкото от ръководенето на домакинството.

— Колко често отсяда тук господин Стоунър?

— Идва и заминава тук, когато си поиска.

— Колко удобно за вас — сухо каза тя. — Можете спокойно да се наслаждавате на всички удобства на тази къща, без да ви се налага да плащате за тях.

— Никак не е зле. — Той взе вилицата си. — Жената, която ме нае да разследвам смъртта на сестра й, е собственичка на магазин. Обеща да ми плати в дамски слънчобрани, ако някога ми потрябват такива.

— Мили боже! — Конкордия примигна. — За какво биха ви потрябвали слънчобрани?

— Човек никога не знае.

— В някои среди подобен начин за водене на бизнес би бил сметнат за ексцентричен, меко казано.

— Не ме засяга какво мислят в тези конкретни среди.

— Очевидно — въздъхна тя. — Много добре, мисля, че разбирам как въртите бизнеса си. Каква услуга бихте искали от една учителка?

— Нямам никаква представа. — Сега вече наистина се ядоса. Постави вилицата на масата и си придаде вид на обиден и засегнат. — Никога преди не съм работил за учителка. Трябва ми време, за да си помисля и да реша какво ще е подходящото заплащане. Междувременно, смятайте ме за нает.

Конкордия сякаш не забеляза, че е ядосан.

— Тогава всичко е уредено — доволно каза тя. — В такъв случай можете да ме смятате за свой работодател.

— Нещата не са толкова прости, Конкордия.

— Логиката е съвсем проста. Аз ви наех, за да разследвате един случай. Това ме прави ваша работодателка. След като уточнихме отношенията си, искам да е напълно ясно, че в ролята си на клиентка очаквам да ме държите в течение на разследването и да вземам участие в него.

— Не позволявам на клиентите си да се месят в разследванията, които извършвам — решително заяви той.

— Аз не съм една от обичайните ви клиенти, Амброуз. Вече съм замесена. В интерес на истината, ако не бях провела собствено разследване в замъка Олдуик, нямаше да предприема бягството.

— Това ви го признавам, обаче…

— Освен това трябва да признаете, че успях да ви предоставя доста ценна информация за плановете на Ларкин.

Това не беше добре.

— Ъхъ — измънка той. Не бе най-умният отговор, но само това му хрумна.

— Ще приема това за знак на съгласие — каза тя. — Освен това се оказа, че с моите момичета ще можем да ви предоставим още подробности, които могат да се окажат още по-полезни. Можете ли да го отречете?

— Не.

Тя се усмихна. Изглеждаше доволна.

Той вдигна вежди.

— Трябваше да се досетя, че човек никога не бива да спори с една учителка.

Тя бе доволна.

— Сега, след като нашите отношения са изяснени, предлагам да минем на въпроса.

— Като например? — промърмори той.

— Разрешаването на случая, разбира се. Каква е следващата ви стъпка?

Искаше му се да стане, да отиде при нея, да я повдигне от стола и да изтрие с целувка този женски триумфален поглед от лицето й.

Вместо това си наложи да подхване единствената тема, която изглежда я интересуваше в момента.

— Споменахте, че сте намерили работата в замъка чрез агенция, ръководена от някоя си госпожа Джарвис — каза той.

— Точно така.

— Случайно да знаете дали злочестата госпожица Бартлет е била наета чрез същата агенция?

Тя го погледна изненадана.

— Не знам. Не съм се замисляла за това. Защо се интересувате?

— Ако с госпожица Бартлет сте били наети чрез услугите на агенцията на госпожа Джарвис, това би било интересно съвпадение.

— Мили боже. Не ми казвайте, че според вас госпожа Джарвис може да е замесена в тази история?

— В момента нямам никаква представа, но възнамерявам да си помисля по въпроса. Знаете ли адреса на агенцията?

— Да, разбира се. Но едва ли можете да отидете там и да започнете да разпитвате за госпожица Бартлет или за длъжността в замъка. Ако госпожа Джарвис по някакъв начин е свързана с плановете на Ларкин, тя ще заподозре нещо и може да го предупреди.

— Ако искате вярвайте, но тази възможност ми мина през ума.

— Естествено. — Тя сбърчи нос и посегна към чинийката за чай. — Простете ми, че си позволявам да ви казвам как да си вършите работата, Амброуз. Професионално изкривяване, предполагам. Не мога да устоя на всяка възможност да поучавам и да давам съвети.

Той самият се изненада, като се засмя на глас.

— Не ме обидихте.

— Как смятате да действате от тук нататък, ако мога да попитам?

— Най-напред ще прегледам досиетата на госпожа Джарвис.

— Не вярвам да ви позволи да се ровите в досиетата й.

— Не смятам да искам разрешението й.

— Ще нахлуете с взлом в офиса й?

— Мисля, че това е най-ефективният подход. Но ще изчакам до утре. Тази вечер ще говоря с един човек, който познава Ларкин. Освен това, изглежда, че цял ден ще вали.

Тя впери поглед в него.

— Какво общо има времето с това?

Той сви рамене.

— Предпочитам да не върша такива работи във влажни и дъждовни нощи. Съществува голяма опасност случайно да оставя следи.

— Разбирам. — Беше леко замаяна. — Е, независимо какво е времето, този план ми се струва рискован. Ами ако ви хванат?

Той вдигна показалеца си.

— Е, това е най-добрата част на плана ми. Не смятам да се оставя да ме арестуват.

Тя разочаровано свъси вежди.

— Изглежда, имате опит в тези неща.

— Подобни умения са много полезни в моя занаят.

— Признавам, че за мен сте истинска загадка, Амброуз.

— В това отношение сме квит, Конкордия. Защото и вие сте мистерия за мен. Като говорим за интересни въпроси, споменахте, че сте приели длъжността на учителка в замъка, защото наскоро сте били уволнена от едно девическо училище.

Тя се напрегна, но гласът й остана спокоен:

— Точно така. Казаха ми, че няма да получа препоръки.

— Защо ви уволниха?

Тя остави на масата препечената филийка и го погледна изпитателно и замислено.

— Не виждам как причината за уволнението ми ще помогне за разрешаването на този случай.

Той наклони глава.

— Бил е замесен мъж.

Тя хвърли салфетката, в очите й гореше гняв. Бързо му заговори на „ти“.

— Разбира се, че веднага би стигнал до това заключение. Това е най-често срещаната история, нали? Трябва съвсем малко, за да се съсипе репутацията на една жена, още по-малко е необходимо да се унищожи една учителка. Слуховете за любовни предложения, за това, че е бил хванат в компрометираща ситуация, и човек открива, че кариерата му е унищожена.

— Прости ми, нямах намерение да ти припомням неприятни, болезнени неща.

— Глупости. Точно това имаше намерение да направиш, Амброуз Уелс. Без съмнение си предположил, че ако ме накараш да си изпусна нервите, ще ти кажа онова, което искаш да знаеш. Ами, успя. За твое сведение не ставаше дума за незаконна любовна история с мъж.

— С жена може би?

Тя го зяпна, смутена и объркана. После се окопити и се засмя.

За първи път я чуваше да се смее. Бе направо очарован.

Тя бързо закри устата си със салфетката.

— Извини ме — промърмори.

Той отмести празната си чиния и скръсти ръце върху масата.

— Въпросът ми ти се стори смешен ли?

— Не въпроса. — Тя спря да се смее и махна салфетката от устата си. — Изненада ме съвсем естественият начин, по който го зададе. Много малко мъже биха посмели да изкажат на глас предположение за любовна връзка между две жени с такова… — Тя замълча. — Да кажем хладнокръвие и самообладание?

— Тези отношения съществуват между хората от векове, Конкордия. Знам много добре, че любовта и страстта невинаги следват традиционния, установен от обществото път. Държа да отбележа, че изобщо не беше изненадана от въпроса ми, просто той ти се стори забавен.

Тя махна с ръка и взе друга препечена филийка.

— Отгледана съм и съм възпитана по доста нетрадиционен за обществото начин.

— Аз също.

Изгледа го изпитателно. Той имаше чувството, че го претеглят и преценяват по някаква невидима скала. Имаше усещането, че е взел изпита.

— Уважавам и се възхищавам на твоята откровеност — каза тя. — Но в същото време мога да кажа съвсем честно и откровено, че не изгубих работата си заради недискретна любовна връзка. Всичките ми проблеми водят началото си от необичайното възпитание, за което вече споменах.

— Разбирам.

— Трябва да знаеш, че току-що те нае жена, която през цялата си професионална кариера е криела миналото си от работодателите си.

— Става все по-интересно и по-интересно, госпожице Глейд.

— За съжаление трябва да кажа, че нямах друг избор — продължи тя с неестествено спокоен глас. — И без това на жените им е позволено да практикуват много малко професии. Онези с минало като моето имат още по-ограничени възможности за работа.

— Ако искаш вярвай, но много добре те разбирам.

— Представих се под фалшиво име, за да ме наемат на работа в девическото училище. Нарекох се Ирен Колби. Този номер вършеше работа в миналото. Но не и този път. По някакъв начин истината излезе наяве и в момента, в който това стана, аз, разбира се, бях уволнена.

Историята й не бе много весела, но той не можа да се сдържи и се усмихна.

— Използвала си фалшиви имена, за да си намериш работа, и то няколко пъти? Колко изобретателно от твоя страна, госпожице Глейд. Възхищавам се на находчивостта и съобразителността ти. А другите членове на семейството ти? И те ли са необикновени хора като теб?

— Вече нямам близки роднини. Родителите ми починаха преди десет години, когато бях на шестнайсет. Май имам някакви братовчеди от страна на баща ми, но никога не съм ги виждала. Те не ме смятат за законен член на семейството.

— И защо не?

— По всяка вероятност, защото наистина съм незаконна — тихо каза тя.

Прекалено тихо, помисли си той.

— Отново необичайното възпитание ли?

— М-м-м. Да. — Тя леко наклони глава на една страна, за да го огледа внимателно. — Няма да зарежеш случая, нали?

— Вече ти казах, че обичам отговорите.

Тя се поколеба, сякаш обмисляше нещо много важно, а после взе решение.

— Родителите ми бяха известни свободомислещи хора, господин Уелс. Не вярваха в брака, сигурно защото и двамата вече били нещастно женени за други хора, когато са се запознали. Смятаха, че брачната институция е нещо като клетка, която ограничава свободата на жената по доста жесток и несправедлив начин.

— Разбирам.

— Не мисля, че разбираш. — Тя му се усмихна хладно, приканвайки го да не се занимават повече с миналото й. — Баща ми се казваше Гилмор Глейд, а майка ми — Сибил Марлоу.

Имената му се сториха познати. Отне му няколко секунди, но най-после отдавнашният скандал изплува в съзнанието му.

— Не и онези Глейд и Марлоу, основателите на общността „Бистри извори“? — попита той.

— Разбирам, че си слушал за това.

— Преди десет години всички знаеха за Марлоу, Глейд, и общността „Бистри извори“.

Устните й се свиха.

— Когато се разформирова, се появиха няколко статии в жълтата преса, които целяха да предоставят така наречените шокиращи подробности за скандалните дейности, за които се говореше, че са се извършвали в общността.

— Спомням си някои от тези писания.

— Повечето статии бяха пълни измислици.

— Естествено. — Той направи лек жест с ръка. — Пресата не се слави с особена достоверност. Тя просперира благодарение на скандали и слухове, а не на фактите. — Той замълча и леко се намръщи. — Защо се разпадна общността?

— Разпадна се веднага, след като се разпространи новината за смъртта на родителите ми по време на ужасяваща снежна буря в Америка — тихо отвърна тя. — Те бяха основателите на общността. Без тях останалите не можеха да следват целите и повелите им.

— Какво са правили родителите ти в Америка?

— Заминаха с кораб, за да основат и там общност. — Тя взе чашата си с чай. — Смятаха, че Америка ще се окаже по-гостоприемна към свободолюбивата философия, която изповядваха.

— Моите съболезнования за загубата на родителите ти на такава крехка възраст — добави той. — Сигурно ти е било много трудно.

— Да.

Отговорът дойде някак отсечено, без никаква емоция. Изражението й бе спокойно, хладнокръвно и неразгадаемо. Но той усети напрежението, което кипеше вътре в нея. Тя очакваше той да й се присмее и да я обвини.

— Не съм запознат добре с философията на общността „Бистри извори“ — каза той, подбирайки думите си много внимателно. — Но вярвам, че родителите ти са проповядвали нещо, което мнозина биха нарекли изключително свободно схващане за отношенията между половете.

— Благодарение на пресата това е всичко, което хората си спомнят за общността — ядосано рече тя. — Но родителите ми проповядваха и други доста напредничави идеи. Те смятаха, че жените трябва да получат същото образование като мъжете. Както и че жените трябва да бъдат допускани до колежи, университети и да практикуват професии наравно с мъжете.

— Разбирам.

— Майка ми е мечтала да учи медицина. — Конкордия се съвзе бързо, прикривайки болката и гнева в погледа си. — Когато отказали да я приемат в медицинското училище, родителите й я принудили да се омъжи насила, без любов.

— А баща ти?

— Той бе много интелигентен човек, философ и учен, страстен привърженик на модерни идеи от всякакъв вид. Той също имал нещастен брак. Запознал се с майка ми по време на лекция за правата на жените. — Усмивката й бе тъжна. — Винаги са казвали, че тяхното било любов от пръв поглед.

— От тона ти съдя, че не вярваш в това.

— Напротив. Родителите ми бяха доказателство, че тя наистина съществува. Но в техния случай е трябвало да платят висока цена за любовта си. Те разрушили две семейства, провалили два брака и предизвикали грандиозен скандал, за да постигнат щастието си.

— И са те нагърбили с товара на извънбрачно дете.

Тя се усмихна тъжно.

— Това е най-малкото. Най-големите ми проблеми възникнаха, когато останалите разбраха, че съм отгледана в общността.

— Тези предположения се отнасят до поведението ти?

— Точно така, господин Уелс. — Тя нервно остави чашата върху чинийката и финият порцелан изтрака. — Когато хората разберат, че съм дете на Уилям Гилмор Глейд и Сибил Марлоу, веднага си правят заключението, че и аз изповядвам и практикувам техните авангардни схващания за връзката между половете.

— Разбирам защо си стигнала дотам да скриеш миналото си от своите работодатели.

— Много малко хора са готови да наемат учителка, закърмена с такива модерни идеи. Както вече казах, когато в девическото училище разбраха за миналото ми, веднага ме уволниха.

Той се замисли.

— Ти си била идеална за целите на Александър Ларкин, нали?

— Моля, не те разбрах.

— Отчаяно си се нуждаела от работа, нямаш семейство, роднини. Ако беше изчезнала, след като Ларкин приключи с теб, никой нямаше да задава въпроси.

Тя сви рамене.

— Ужасяваща, стряскаща мисъл.

— Чудя се дали госпожица Бартлет отговаря на същите условия.

— Какво?… О, разбирам. Така изглежда, нали? Тя изчезна от замъка и доколкото ми е известно, никой не я е потърсил, не е питал за нея. — Конкордия се поколеба. — Но пък никой не би ми казал, дори и да я е потърсил някой. Аз бях просто учителката, нищо повече, през повечето време никой не ми обръщаше внимание.

Той кимна, обзе го познатото чувство, когато се доближаваше до истината, до отговорите, които търсеше.

— Нещо ми подсказва, че ти си ключът към тази история, Конкордия — каза тихо. — Мисля, че с теб Ларкин е допуснал фатална грешка, която може да го погуби.

— Какво искаш да кажеш?

— Подценил е учителката.