Аманда Куик
Излъжи ме нежно (30)

Тридесета глава

На следващата сутрин Амброуз спря пред вратата на Конкордия и внимателно се заслуша. Не се чуваше нищо. Тя все още спеше. Това беше добре, каза си той и тръгна към стълбището. Тя се нуждаеше от почивка след снощните изпълнения в библиотеката.

Ами ако не спеше? Ами ако се бе свила в стаята си и плачеше тихичко, разкайвайки се за случилото се между тях?

Не, Конкордия не се криеше от него, без значение как се чувстваше тази сутрин. Тя бе от жените, които се изправят пред нещата и продължават напред.

От друга страна, той не се чувстваше чак толкова смел. Откакто се бе събудил, изпитваше съмнение и притеснение.

Бе пълен глупак.

Данте и Беатрис се качиха по стълбите, за да го пресрещнат. Той спря, за да ги почеше зад ушите. Защо, по дяволите, се бе доверил на Конкордия и й бе разказал толкова много за миналото си? Беше пазил тайните си повече от две десетилетия. Единствените хора, които знаеха или се бяха досетили за голяма част от истината за миналото му, бяха Джон Стоунър и Феликс Денвър.

Какво го бе накарало снощи да забрави предпазливостта?

Той продължи по стълбите, кучетата го последваха.

Не можеше да вини обзелите ги страсти. Беше изпадал в подобно състояние доста често и знаеше, че то не го кара да се изповядва. Всъщност се получаваше точно обратното. Винаги е бил особено внимателен, когато е с жена.

Реши, че е от ужаса, че вижда онзи стар вестник. Точно това го накара да бъде по-невнимателен.

Не, не можеше да хвърли вината и върху това. Слезе по стълбите и тръгна към библиотеката. Умееше да се справя с извънредни и неочаквани ситуации.

Спря, щом прекрачи прага на библиотеката. Беше шокиран от онова, което почувства. Страстта и възбудата го връхлетяха с пълна сила. Никога не бе желал някоя жена толкова много, колкото снощи бе пожелал Конкордия.

По стълбите се чуха стъпки. Момичетата слизаха за закуска. Нямаше особено желание да се срещне с храбрите „телохранителки“ на Конкордия тази сутрин. Надяваше се да са спели дълбоко, докато той правеше любов с тяхната учителка.

Правеха любов.

Думите отекнаха в ушите му, а после настъпи тишина. Беше правил любов с Конкордия.

Прекоси помещението, отиде до масата, на която беше оставил журнала на Кътбърт, и взе книгата с кожена подвързия.

— Добро утро, господин Уелс — официално го поздрави от прага Едуина. — Може ли да влезем? Бихме искали да говорим с вас.

Той вдигна поглед. Едуина не беше сама. Другите момичета бяха зад нея. Лицата им бяха сериозни и решителни.

Явно не можеше да се надява, че нищо не са разбрали за случилото се в библиотеката снощи.

— Добър ден и на вас, дами. — Той затвори журнала. — Какво мога да направя за вас?

— Искаме да говорим с вас за госпожица Глейд — заяви Фийби, директна както винаги.

Изведнъж си спомни онова, на което го бяха научили баща му и дядо му: „Когато си притиснат в ъгъла, първото правило е никога да не признаваш, че си виновен“.

— Разбирам — спокойно каза той.

Теодора пое инициативата и пристъпи напред.

— Видяхме я да се качва по стълбите много късно снощи. Беше облечена с пеньоара си.

„Правило номер две: Пренасочи вината върху обвинителя.“

— Така ли? — Той вдигна вежди. — Изненадан съм, че изглеждате толкова свежи и отпочинали, имайки предвид, че сте будували и сте шпионирали учителката си до толкова късно.

— Не я шпионираме — бързо възрази Хана. — Съвсем случайно я видяхме да се качва по стълбите.

— Защото Данте дойде до моята стая и започна да драска по вратата — обясни Фийби. — Когато станах, за да го пусна вътре, чух госпожица Глейд да се качва по стълбите.

— Фийби събуди всички ни — довърши Едуина.

Той кимна.

— Това обяснява защо сте били на стълбищната площадка, когато госпожица Глейд е отивала да си ляга.

Те се спогледаха смутени.

— Работата е там — много сериозно изрече Едуина, — че косата й беше разпусната.

— Точно както на Лусинда Роузууд от „Розата и тръна“ — добави Хана. — Когато се прибираше от градината, след срещата си с господин Торн. Точно там я насили господин Торн, нали разбирате?

Амброуз кимна.

— В градината.

— А после я изостави — тъжно каза Хана. — Спомняте ли си? Разказах ви за това онази сутрин на масата за закуска.

— Спомена, че не си дочела романа докрай — отбеляза той. — Имаше ли възможност да го завършиш?

— Ами, не — призна момичето. — Но е очевидно, че ще свърши зле за Лусинда Роузууд. Въпросът е, че не бихме искали госпожица Глейд да пострада по същия начин.

Едуина се изправи.

— При дадените обстоятелства, господин Уелс, смятаме, че трябва да предложите брак на госпожица Глейд.

В очите на момичетата се четеше тревога и очакване.

Конкордия беше тази, която наруши напрегнатата тишина.

— Добро утро на всички — рязко каза тя. — Какво правите тук, в библиотеката? Време е за закуска.

Стреснати, четирите момичета бързо се обърнаха към нея.

— Добро утро, госпожице Глейд — бързо промълви Едуина. — Бяхме тръгнали към салона за закуска.

— Случайно забелязахме, че господин Уелс е тук, и се отбихме да го поздравим — обади се Фийби.

Теодора се усмихна широко на Конкордия.

— Господин Уелс ни разказваше за някои от артефактите в сандъчето на балкона.

— Точно така — каза Хана. — Много поучително.

— Така ли? — усмихна се Конкордия. — Колко мило от негова страна.

— В интерес на истината — съвсем спокойно изрече Амброуз, — не говорехме за древни артефакти.

— Наистина ли? — Тя беше смутена и изненадана.

— Очарователните ти ученички ме притиснаха до стената тук тази сутрин, казаха ми, че при така стеклите се обстоятелства, смятат, че е въпрос на чест да ти предложа брак, госпожице Глейд.

Конкордия остана с отворена уста от изненада. Цялата се изчерви. Здраво се хвана за рамката на вратата.

— Брак ли? — тихо и дрезгаво попита тя. Ужасена и потресена, погледна сърдито четирите момичета. — Обсъждали сте „брак“ с господин Уелс, така ли?

— Нямахме друг избор — обясни Хана, изправяйки рамене. — Видяхме ви на стълбището снощи, госпожице Глейд.

— Косата ви беше разпусната — добави Фийби.

— Явно той се бе възползвал от вас — каза Теодора. — Така че съвсем естествено казахме на господин Уелс, че трябва да се ожени за вас.

— Така е редно да постъпи един джентълмен, когато се възползва от една дама — обясни Едуина. — Но понякога въпросният джентълмен не постъпва правилно, така както е редно, и тогава честа на дамата е поругана завинаги. Не бихме искали това да се случи и на вас — заключи тя.

Конкордия насочи изумения си поглед към Амброуз.

— Тъкмо се канех да обясня на младите дами, че отношенията ни са малко по-особени — каза тихо той. — Щях да им напомня, че ти си модерна жена, която не се чувства задължена да следва и да се съобразява със строгите пуритански правила, които обществото налага на жените.

— Точно така. — Тя се овладя, но си личеше, че това й коства доста усилия. — Освен това нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. — Тя погледна строго Фийби, Хана, Едуина и Теодора. — Колко пъти съм ви казвала, че човек не бива да си прави прибързани заключения без достатъчно солидни доказателства.

— Но, госпожице Глейд — обади се Фийби, — косата ви беше разпусната.

— Бях свалила фибите, защото главата ме заболя от тях.

Хана свъси вежди.

— Но, госпожице Глейд…

— Да оставим настрана външния ми вид — рязко продължи Конкордия. — Искам да ви напомня, че е дълг на всеки добре възпитан човек да уважава личния живот на останалите. Не е редно млади дами, които все още не са завършили училище, да се месят в отношенията на по-възрастните. Ясно ли се изразих?

От неловкото мълчание след края на речта й стана ясно, че момичетата не са свикнали на подобен строг тон от страна на любимата им учителка, госпожица Глейд.

— Да, госпожице Глейд — прошепна Едуина.

Устните на Хана потрепнаха.

— Да, госпожице Глейд.

Фийби прехапа устни.

Теодора тъжно наклони глава.

— Съжаляваме, госпожице Глейд. Просто искахме да ви помогнем.

Конкордия веднага омекна.

— Знам. Но бъдете сигурни, че снощи между мен и господин Уелс не се е случило нищо, което да ви тревожи. Така ли е, господин Уелс?

— Бих припомнил на всички присъстващи, че в подобна ситуация е засегната репутацията на повече от един човек — каза Амброуз.

Всички обърнаха погледи към него.

— Моля, не те разбрах? — каза Конкордия.

— Вярно е, че висшето общество се интересува и притеснява най-напред от репутацията на дамата, но въпросът за честта на джентълмена е не по-малко съществен и важен — тихо изрече той.

Лицето на Конкордия се вкамени.

— Господин Уелс, този разговор май доста се отклони от съществения въпрос. Предлагам всички веднага да отидем в салона за закуска.

Той не обърна внимание на думите й и продължи:

— Имайки предвид, че в случая аз съм въпросният джентълмен, не мога да не отбележа, че и аз имам някакви права в цялата работа.

— Наистина не разбирам по какъв начин са засегнати правата ти — рече Конкордия. Гласът й бе строг и решителен.

— Естествено, в никакъв случай не бих искал да си помислиш, че не уважавам модерните ти разбирания, госпожице Глейд — продължи той. — Затова мисля, че е редно да направим компромис. Бих искал да предложа алтернатива на обичайния начин на действие в подобна ситуация.

Момичетата бяха доста заинтересувани.

— За какво говорим? — попита Конкордия.

— Струва ми се — каза той, — че има един много модерен, наистина изключително нестандартен подход, който ще удовлетвори всички засегнати страни.

— Господин Уелс — рече мрачно Конкордия, — в думите ти няма никаква логика. Може би не си спал достатъчно снощи.

— Спах много добре, благодаря — увери я той.

Хана пристъпи напред.

— Какъв е този модерен, нестандартен подход, за който споменахте?

Той се усмихна на Конкордия.

— Мисля, че всички ще са доволни, ако оставим на госпожица Глейд да реши дали да ми предложи брак или не.

Тя зяпна от изненада.

Фийби, Хана, Едуина и Теодора бяха доволни.

— Да оставиш жената да предложи на мъжа брак е много модерна идея, наистина — заяви Фийби.

— Отличен план, сър — каза Едуина на Амброуз.

— Благодаря — отвърна той.

Хана грейна.

— Само си помислете какво щеше да се случи, ако Лусинда Роузууд можеше да настоява господин Торн да се ожени за нея. Честта й нямаше да бъде опетнена.

— Много умно — въодушевено добави Теодора. — Това разрешава проблема идеално, нали, госпожице Глейд?

Конкордия най-после възвърна способността си да говори:

— Няма проблем за разрешаване.

Никой не й обърна внимание.

— Това със сигурност е много оригинална идея — каза Фийби. — Чудя се дали ще бъде възприета и за в бъдеще?

Хана сви устни.

— Но какво ще стане, ако госпожица Глейд не поиска ръката на господин Уелс?

Теодора сви вежди.

— Или пък, ако тя му предложи брак, а той откаже?

Момичетата погледнаха Конкордия.

Тя демонстративно погледна малкия часовник, който носеше на китката си, за да им покаже, че закъсняват.

— Божичко, станало е много късно, нали? — Учтиво се усмихна на всички. — Не знам за вас, но аз умирам от глад. Ако ме извините, ще отида да закуся.

Тя се обърна и тръгна по коридора. Токчетата на обувките й леко потракваха.

Когато тя си отиде, момичетата се обърнаха и хвърлиха обвинителни погледи на Амброуз.

Той разпери ръце.

— Ето един от проблемите, когато искаш да подходиш по модерен, нестандартен начин. Но ви гарантирам, че това е една интересна промяна. За съжаление човек невинаги може да е сигурен, че когато всичко свърши, човек ще е по-добре, отколкото когато нещата се вършат по старомодния начин.