Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ванза (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lie by Moonlight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Аманда Куик. Излъжи ме нежно

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-311-2

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Непознатият спря малката групичка в подножието на хълма от другата страна на реката. Непривикнали към такива дълги преходи, Блотчи и другите два коня с удоволствие спряха. Застанаха с наведени глави, пръхтяха, а през ноздрите им излизаше пара.

Запъхтяна от дръзкото бягство, Конкордия погледна назад към ужасяващата гледка. Лунната светлина, която озаряваше горящия замък, сякаш идваше от друг свят. Пламъците бяха като червени факли в тъмната нощ. Силният мирис на дим бе непоносим.

— Вижте — посочи Фийби. — Пожарът е стигнал чак до старото крило на замъка. Извадихме голям късмет, че не се скрихме там.

— Скоро целият замък ще се превърне в пепел — обади се тихо Теодора, изненадана и удивена.

Конкордия усети, че стегнатото тяло на непознатия леко се размърда зад нея, когато той се обърна да огледа.

— Предполагам, че пожарът е ваше дело, дами? — попита той.

Прозвуча загрижен и замислен, сякаш анализираше някакво ново, изключително интересно откритие, което досега е убягнало от вниманието му.

— Фийби и госпожица Глейд смесиха веществата за взривното устройство — обясни Хана. — Едуина, Теодора и аз прикачихме фитилите. Трябваше да са дълги и тънки, за да не се виждат покрай ръба на стената зад мебелите.

— Освен това трябваше да са направени от такъв материал, който да не гори нито прекалено бързо, нито прекалено бавно — добави Теодора.

— Направихме няколко експеримента — обади се и Едуина.

— Госпожица Глейд скри устройството и опъна фитилите в стаите, в които знаехме, че по всяка вероятност мъжете от Лондон ще пушат и ще пият портото си след вечеря — обясни Хана.

— Госпожица Глейд запали фитилите — заключи Фийби. — Всичко вървеше точно както го бяхме планирали. — Тя замълча и се обърна, за да погледне пламъците в далечината. — Не знаехме, че устройството ще предизвика такъв огромен пожар.

— Впечатляващо наистина — сухо каза непознатият. — Сам съм си виновен, че не се досетих по-рано. Из селото се носеха слухове, че замъкът е превърнат в девически пансион, но си помислих, че това е измислица, разпространена из района, за да се прикрие онова, което наистина се случва тук.

Той върна юздите на Едуина и Фийби. Непосредствената опасност бе отминала. Конкордия реши, че е време отново да поеме нещата в свои ръце.

— Задължени сме ви за помощта, сър, но настоявам да ни кажете кой сте.

— Името ми е Амброуз Уелс.

— Необходимо ни е нещо повече от едно име, господин Уелс — тихо каза тя.

Той задържа погледа си върху пожара.

— Аз съм човекът, чиито планове току-що станаха на пух и прах заради вас и вашите ученички.

— Какво искате да кажете, сър?

— Първо, бъдете така добра и ми кажете името си и имената на младите дами. Мисля, че заслужавам подобаващо представяне след премеждието, което току-що преживяхме заедно.

Тя се почувства неудобно от намека му, че е била груба. Амброуз Уелс им бе помогнал много тази вечер, напомни си тя. Най-малкото, което можеше да направи, бе да е учтива и любезна с него.

— Да, разбира се — рече тя с доста по-мек тон. — Аз съм Конкордия Глейд. Наеха ме да обучавам тези млади дами. Едуина и Теодора Купър, Хана Радбърн и Фийби Лейланд.

— Дами. — Амброуз направи лек поклон в отговор на галантното представяте.

Момичетата промърмориха учтиви отговори. „Добрите обноски, които човек научава още от съвсем малък, рядко се забравят, дори в такъв момент“ — помисли си Конкордия.

— А сега мога ли да попитам как така се озовахте в замъка точно когато имахме нужда от помощ, за да избягаме? — попита тя.

Той дръпна юздите, извърна глава от горящия замък и пришпори коня.

— Отговорът на въпроса ви е доста сложен, госпожице Глейд. Мисля, че е по-добре да ви отговоря малко по-късно. Ученичките ви са доста смели млади дами, но предполагам, че им стигат толкова вълнения за една вечер. Скоро направо ще бъдат изтощени. Предлагам да намерим подслон до сутринта.

— Смятате ли, че ще е безопасно да отседнем в някой хан? — попита Конкордия.

— Да.

Тя свъси вежди.

— Не искам да ви обидя, но не съм съгласна с вас по този въпрос, сър. Планът ми бе да стигнем колкото се може по-далече, преди да се е съмнало. Възнамерявах после да спрем на някое скрито местенце — гориста местност може би — за да си починем и да хапнем от храната, която си взехме.

— Така ли? Ще ви бъде доста неудобно. Мисля, че легло и храна в някой хан ще е далеч по-приятно и по-удобно.

Беше ясно, че той не е свикнал да се съобразява с когото и да било.

— Вие май не разбирате колко голяма е опасността, господин Уелс. Опасявам се, че онези двама мъже от Лондон скоро ще тръгнат да ни търсят.

— Бъдете сигурна, че няма да ви търсят нито тази вечер, нито когато и да било.

Студеният, почти равен тон, с който изрече тези думи, я накара да потръпне от ужас.

— Напълно ли сте сигурен, ъ-ъ, сър? — неспокойно попита тя.

— Да, госпожице Глейд, сигурен съм. Единият е мъртъв. А когато другият се събуди, известно време ще бъде замаян и дезориентиран. — Той намести юздите и накара Блотчи да ускори ход. — Предполагам, че вие сте ударили мъжа, когото намерих проснат на земята до стария склад?

Тя преглътна с усилие.

— Видели сте го?

— Да.

— И той беше…

— Да.

Тя стисна здраво торбата си.

— За първи път извършвам подобно нещо.

— Направили сте онова, което е трябвало да направите, госпожице Глейд.

Вторият удар, който бе нанесла с фенера, бе убил Римптън. Цялата потрепери. Догади й се.

Друга мисъл й мина през главата. Тя преглътна трудно.

— Сега ще ме издирват за убийство.

— Успокойте се, госпожице Глейд. Когато местните власти разберат за пожара в замъка и стигнат до извода, че са наясно с причината, смъртта му ще бъде взета за нещастен случай, докато се е опитвал да потуши пожара и да избяга от пламъците.

— Как можете да сте сигурен в това?

Луната осветяваше лицето му и тя забеляза леко свиване на плътните му устни.

— Бъдете уверена, госпожице Глейд, на никого няма да му хрумне, че една жена, която си изкарва прехраната като учителка на млади дами, може да убие як въоръжен престъпник.

— А мъжът, когото вие ранихте? Той няма ли да разкаже какво се случи?

— Когато се свести, по всяка вероятност няма да си спомня нищо от събитията, които са се случили непосредствено преди да го поваля и да загуби съзнание.

Тя стисна торбата си много здраво.

— Мисля, че знаете точно какво се случи в замъка тази вечер, сър.

— Вие също, госпожице Глейд. Май и двамата нямаме друг избор в момента, освен да се доверим един на друг.