Аманда Куик
Излъжи ме нежно (38)

Тридесет и осма глава

Малко по-късно Конкордия седеше пред уютната камина в стаята си, облечена с нощница, пеньоар и чехли. Хана и Едуина се бяха свили на килимчето в краката й. Фийби бе седнала на един стол. Теодора бавно разресваше с четка косата на Конкордия, за да може огънят да я изсуши.

— И господин Тримли, и господин Ларкин ли са мъртви? — попита Фийби.

— Да. — Младата жена беше отговорила на този въпрос вече няколко пъти през последните двайсет минути. Но разбираше, че момичетата имат нужда да бъдат сигурни в това. — Всички сте в безопасност. Нито един от тези двама мъже няма да нарани никоя от вас.

Хана прегърна коленете си и напрегнато се загледа в пламъците.

— След като вече не ни грози никаква опасност, сигурна ли сте, че искате да ни задържите при себе си, госпожице Глейд?

Тя не се поколеба.

— Напълно. Може и да не сме истинско семейство, но преживяхме доста заедно. Затова връзката между нас е не по-малко силна и здрава от кръвната връзка.

Теодора се усмихна тъжно и малко иронично:

— Със сигурност е по-силна от връзката, която ние с Едуина имаме с леля Агнес и чичо Роджър. Те нямаха търпение да се отърват от нас, след като починаха родителите ни.

Фийби намести очилата си.

— Ами господин Уелс?

— Какво за него? — попита Конкордия.

— Той беше много мил с нас, но може да не ни иска за постоянно.

Хана кимна мрачно.

— Истина е. Защо да ни иска, след като вие двамата се ожените?

— Стига с тия глупости — спокойно каза Конкордия. — Нека да ви изясня нещо. Ние с господин Уелс не сме говорили за брак.

Вратата тихо се отвори. Амброуз погледна събралите се пред камината.

— Името си ли чух?

Хана бързо се обърна към него:

— Госпожица Глейд казва, че двамата не сте говорили за брак.

Момичетата го погледнаха и очакваха той да потвърди.

Амброуз скръсти ръце на гърдите си и се облегна на рамката на вратата.

— Това е нагла лъжа. Много добре си спомням един разговор на тази тема. Проведохме го във файтона под наем на път за дома на госпожа Хокстън. — Той погледна към Конкордия. — Не си ли го спомняш?

— Това беше по-скоро неприятен спор, доколкото си спомням — тихо отговори тя.

— Ето на! — обърна се Амброуз към момичетата. — Неприятен или не, проведохме този разговор.

— Слава богу — въздъхна с облекчение Теодора.

— Отлични новини — щастливо заяви Фийби.

— Значи всичко е наред — каза Едуина.

Хана се усмихна.

— Признавам си за момент, че се притесних, да не би да има проблем.

— Ако всички са доволни и щастливи — рече Амброуз, — мисля, че е крайно време да си лягаме. Утре няма да ставаме рано. Закуската ще бъде сервирана доста по-късно.

Той стана и направи път на момичетата да излязат от стаята. Когато стъпките им отекнаха по стълбите, той погледна Конкордия.

— Добре ли си? — попита, без да се помръдне от вратата.

— Да — без да се замисли, отвърна тя. После сбърчи нос. — Всъщност не, не съм добре. Чувствам се така, както в нощта, когато избягахме от замъка. Притеснена. Неспокойна. Не знам как да го обясня.

— Абсолютно нормално — каза той. — Онази вечер ти обясних, че онова, което усещаш, е резултат от опасността и вълнението, което преживя. И аз не съм имунизиран срещу това.

— Но явно ти се справяш далеч по-добре с подобни чувства от мен.

Той леко се усмихна.

— Малко по-умело ги прикривам.

Тя го погледна. В нея се надигна желание, което я стисна за гърлото и й отне способността да говори. Осъзна, че в момента повече от всичко друго на света й се иска той да я целуне.

„Овладей се! — помисли си. — Не можеш да се хвърлиш на врата му. Не и тук в спалнята си. Цялата къща ще е наясно какво се случва.“

Тя здраво стисна ръцете си в скута.

— Ами, предполагам, че и двамата се нуждаем от сън.

— Права си. — Той излезе в коридора. — Но и аз не мисля, че ще мога да заспя, докато не се успокоя.

— И какво смяташ да направиш, за да се успокоиш? Да изпиеш още една чаша бренди ли?

— Не — отговори той, изглеждаше замислен. — Смятам да се поразходя.

— Ще ходиш на разходка? По това време?

— Няма да се отдалечавам много. Мисля да се разходя в оранжерията. Смятам, че обстановката там е успокояваща.

— Разбирам.

Той бавно се усмихна.

— Оранжерията действа добре не само на нервите, тя е изключително интимно място. Ако двама души се срещнат там случайно по това време на нощта например, никой друг в къщата няма да разбере за тяхната среща.

Той тръгна по коридора.

Конкордия гледаше отворената врата на стаята си.

Някой, сигурно госпожа Оутс, беше изгасил лампите в библиотеката и коридорите. Стъпките на момичетата заглъхнаха на горния етаж.

Постепенно къщата утихна. Тя не можеше да откъсне очи от отворената врата.