Аманда Куик
Излъжи ме нежно (39)

Тридесет и девета глава

Той я чакаше в сянката на една разклонена палма. Не знаеше дали ще дойде, не беше сигурен какво ще направи, ако не се появи.

В оранжерията беше приятно топло от тръбите, които я отопляваха, инсталирани под пода. През огромните стъклени прозорци влизаше лунна светлина.

Нужна му беше силна воля, за да стои тихо в тъмното. Имаше моменти в миналото му, когато беше пожелавал да бъде с жена след нощ, изпълнена с насилие. Но откакто беше срещнал Конкордия, не му се бе случвало, не и с този отчаян копнеж. Той беше един Ванза-господар на чувствата и страстите си.

Но с нея всичко беше различно. Тя заплашваше способността му да запазва самообладание, както никой друг не го беше правил.

Лунната светлина потръпна леко. И последната лампа в къщата изгасна. Обзе го тъжно чувство на загуба.

Все пак тя нямаше да дойде.

Какво беше очаквал? Тази вечер преживя много. Беше изтощена.

Чу, че вратата на оранжерията се отваря.

Отчаянието отпреди минутка внезапно бе пометено от радостно очакване.

Наблюдаваше я как идва към него, една феерична фигура в бяла роба. Когато мина под сребристата светлина, той видя, че не е вдигнала тъмната си коса. Тя падаше на раменете й на лъскави вълни, създавайки тайнствени сенки, които скриваха част от лицето й.

В този момент сякаш бе омагьосан от прекрасна магьосница.

Тя се движеше бавно и предпазливо по пътеката сред гъстата растителност, отстранявайки от пътя си широките листа с ръка.

— Амброуз? — тихо го повика.

Разбра, че не го вижда. Излезе от транса, в който беше изпаднал и който тя бе предизвикала у него, и излезе от сянката на палмите.

— Ето ме — обади й се той.

Тръгна към нея със същата сигурност, с която преди много години пое риска да се довери на Стоунър и да отиде да учи Ванза.

Когато го видя, тя се затича към него.

Той разтвори ръце и я притисна силно към себе си.

Тя го обгърна с ръце. Така го стисна, сякаш никога нямаше да го пусне, и вдигна лицето си, за да я целуне.

Щом устните им се сляха, той разбра, че тази вечер нейното желание, нейният копнеж са не по-слаби от неговите. Фактът, че тя го желаеше със същата силна страст, напълно премахна преградите на самообладанието му. Искаше да й каже толкова много неща, но вече не можеше да мисли трезво и не си спомняше думите. Не че имаше някакво значение. Думите вече не бяха важни.

Той свали пеньоара от раменете й и го хвърли на пейката. Когато разкопча нощницата, нейните малки гърди идеално се побраха в ръцете му. Усети напрегнатите, твърди зърна.

Тя разкопча ризата му с треперещи ръце. Когато я свали, сложи дланите си върху гърдите му, покривайки Ванза-татуировката. Топлината на ръцете й върху кожата му накара всичко вътре в него да се свие от желание.

Той зърна на масичката до тях сгънат брезент. Взе го и го опъна върху голямо пространство, заградено с млада папрат.

Конкордия не протестира, когато я положи върху импровизираното легло. Тя го целуна по врата и заби ноктите си в раменете му. Той вдигна нощницата до кръста й и разкри влажното, сладострастно място между краката й. Уханието й направо възпламени мозъка му.

Тя се натисна върху ръката му, трепереща и нетърпелива. Той трябваше да положи доста усилия, за да разкопчае панталона си. Тя го обгърна с длан и прокара пръст по главичката на еректиралата му мъжественост, изучавайки и опипвайки.

Безумното желание напълно го завладя. Трябваше да потъне в нея, или щеше да спре да диша. Потръпвайки от усилието, което полагаше, за да се контролира, той влезе в тясното топло пространство. Тя се стегна, пое си дълбоко въздух и после се надигна, за да го поеме още по-дълбоко в себе си.

Когато усети, че кулминацията й наближава, той спря да въздържа своята. Двамата едновременно потънаха във вихъра на страстните усещания.

Последната му разумна мисъл, преди да се отдаде изцяло на вълната от удоволствие и блаженство, бе дали Конкордия беше права, когато каза, че работата му е да намира отговори. Едно нещо обаче беше сигурно. Тя беше отговорът на въпросите, които го будеха посред нощ през по-голямата част от живота му.