Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ванза (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lie by Moonlight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Аманда Куик. Излъжи ме нежно

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-311-2

История

  1. — Добавяне

Тридесет и трета глава

Амброуз стоеше в тъмния вход на една сграда точно срещу баните „Донкастър“ и гледаше как Тримли отвори входната врата на мъжкото отделение с ключ.

Личен ключ за сградата, това беше много интересно. Дали Тримли притежаваше дял от предприятието? В добри отношения ли беше със собственика?

Възможно бе ключът да е откраднат, разбира се, но начинът, по който Тримли го използваше, говореше, че не за първи път влиза в сградата.

Преди малко Тримли бе оставил файтона си на съседната улица. Явно не искаше кочияшът да види точно къде отива.

Много предпазлив човек, заключи Амброуз. Но щом човек имаше вземане-даване с престъпен бос, трябваше да е предпазлив.

През отворената врата на баните Амброуз видя слаб лъч светлина. Или някой прислужник беше светнал лампата, или някой беше отишъл преди Тримли. Вероятно беше Ларкин.

Вратата бързо се затвори зад Тримли. Амброуз изчака още няколко минути, оставяйки време на „жертвата“ си да се захване с работата, която бе дошъл да върши. След това прекоси улицата и откри, че Тримли е оставил вратата отключена. Изводът беше, че няма намерение да остане дълго.

Амброуз бавно отвори вратата. Малкото фоайе беше потънало в мрак.

Слабата светлинка, която беше забелязал преди малко, идваше от притворената врата на съседната стая.

Той влезе във фоайето, затвори вратата много тихо и прекоси помещението до другата врата.

Беше идвал тук веднъж, представяйки се за клиент. Това се случи в началото на разследването на смъртта на Нели Тейлър. Тогава бе огледал внимателно вътрешността на баните и сега можеше да се ориентира в тъмното. Архитектът на сградата явно беше харесвал мрачния готически стил. Високи, сводести тавани и дълги входове оставяха много място за сенки и тъмнина.

Той леко открехна вратата на съблекалнята и огледа кабинките, отделени със завеси. Стенен свещник хвърляше достатъчно светлина, за да разкрие голяма купчина хавлиени чаршафи, сложени върху една маса.

Нямаше и следа от Тримли, но се чуха бързи стъпки, които отекваха по теракота някъде навътре в баните.

Амброуз прекоси съблекалнята и се озова в първата сауна. Отоплението беше намалено още преди часове, когато баните бяха затворени за през нощта, но все още беше топло. Стенен свещник с кръгъл лампион от матово стъкло хвърляше бледа светлина върху белите плочки.

Минавайки между пейките и столовете, които редовните клиенти използваха през деня, той стигна до друга врата и я отвори.

Газовата горелка на стената в това помещение беше още по-слаба, но той видя тъмните очертания на големия квадратен басейн в средата на помещението.

Някъде капеше вода.

Той тръгна към вратата в другия край на помещението.

Видя тъмна фигура да плува под повърхността на водата в студения басейн.

На пръв поглед изглеждаше, че е сако на джентълмен, което някой небрежно е хвърлил във водата. След това видя безжизнените ръце, които се показваха от маншетите на ръкавите.

Невиждащите очи на мъртвеца бяха вперени в Амброуз, странно обвиняващи.

Александър Ларкин.

В съседната зала за игра на комар се отвори врата. Внезапният силен трясък прониза злокобната тишина. Някой изтича по плочките. Не бяха същите стъпки, които бе чул преди малко, помисли си Амброуз. Но със сигурност някой искаше да избяга.

Той влезе в сауната с басейн точно навреме, за да види как един мъж заобикаля широкия басейн и тича към тъмния коридор.

Амброуз се затича. Той скъсяваше разстоянието, когато паникьосаният мъж внезапно спря на вратата и вдигна ръце.

— Не стреляйте. — Започна да отстъпва назад. — Моля ви, не, няма да кажа на никого, кълна се.

Амброуз спря и се скри в сянката на кабинките отдясно. Сега видя по-ясно мъжа, когото допреди малко преследваше. Той беше слаб и прегърбен от възрастта и тежкия труд, който бе полагал цял живот. Шапката му и дебелата непромокаема престилка показваха, че е служител в баните.

Амброуз го позна. Мъжът бе известен в баните като Стария Хенри.

— Опасявам се, че имаш невероятно лошия късмет да се озовеш на неподходящото място в неподходящия момент — каза Тримли от сводестата врата. — Наистина не мога да ти позволя да кажеш на полицията, че си ме видял на мястото на убийството на Ларкин!

Той направи няколко крачки към Стария Хенри. Лампата, която осветяваше входа към коридора, блесна върху револвера в ръката му.

Той вдигна пистолета.

— Моля ви, не ме убивайте, сър — помоли се Хенри.

Амброуз се размърда и нарочно издаде тих звук. Тримли се стресна и бързо се обърна, оглеждайки се в тъмното.

— Кой е там? — попита. — Покажи се.

— Пусни човека, Тримли — обади се Амброуз. — Той няма нищо обща с тази история.

— Ти си, нали? — Тримли се взря в кабинките. — Ти си този, който отмъкна момичетата от замъка. Реши ли се най-после да работиш с нас? Ще ти направим много добра оферта за момичетата. Искаме и учителката, разбира се. Не можем да я оставим жива. Тя знае прекалено много.

— Пусни човека и тогава ще обсъдим този въпрос.

— Защо проклетият служител е толкова важен за теб? — попита Тримли. — Той знае ли нещо важно?

За човек като Тримли хората означаваха нещо само ако можеха да му помогнат да постигне собствените си цели. Парите и властта определено бяха най-важното за него.

— Бъди сигурен — многозначително каза Амброуз, — че той е много по-важен, отколкото можеш да си представиш.

Тримли хвърли сърдит поглед на треперещия служител.

— Трудно ми е да повярвам в това.

Амброуз се сети, че тази вечер всички лампи в баните бяха запалени, и реши да рискува.

— Ларкин не ти е разказал за служителя, нали? — попита.

— За какво говориш?

— Помисли малко, Тримли. Защо според теб Ларкин му се е доверил да дойде тук тази вечер и да запали лампите?

— Той е просто един прислужник. Да пали лампите е едно от задълженията му.

— Не познаваше Ларкин много добре, нали? Той се доверяваше напълно на много малко хора на този свят. Очевидно ти не си един от тях.

— Не е вярно. — Тримли изглеждаше обиден. — Той ме смяташе за свой партньор. Имаше ми доверие.

— Партньор. — Амброуз се засмя. — И все пак не ти е казал причината, заради която този човек е тук тази вечер.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Ларкин и Хенри са стари познати — каза Амброуз, печелейки време така, както го бяха учили баща му и дядо му. „Подхвърли някоя и друга подробност, момче, и те ще клъвнат веднага.“ — И двамата произхождат от „тинята“. Този мъж веднъж е спасил живота на Ларкин. Случило се е доста отдавна. Ларкин не забравяше подобни услуги.

Старият Хенри изстена, но явно схвана какво става. Той не отрече, че се познава отдавна с големия престъпник.

— Откъде знаеш всичко това? — бързо попита Тримли.

— Наблюдавам Ларкин от доста време — призна Амброуз. — Може да се каже, че разследвам този човек.

— Дяволите да го вземат — изруга Тримли. — Той ми каза, че някой е решил да завземе империята му, но си помислих, че е проява на параноя.

Амброуз не каза нищо. Някъде в тъмното по плочките течеше вода. Звукът отекваше злокобно.

— Покажи се — заповяда Тримли. — Говориш като джентълмен. Няма причина да не правим бизнес заедно. И без това си търся нов съдружник, както виждаш.

Амброуз пристъпи напред и застана до една поставка, на която имаше две големи празни кани, от онези, използвани от прислужниците, които мият косите на клиентите. Лампата беше зад гърба му, така че лицето му остана в сянка. Двамата мъже бяха от другата страна на басейна.

От толкова далече и при тази слаба светлина беше много малко вероятно Тримли да успее да стреля с револвера и да го улучи. Но Хенри все още се намираше в смъртна опасност.

— Какво предлагаш? — тихо попита Амброуз.

— Спри на място. — Тримли вече беше по-спокоен. Сега очевидно се чувстваше господар на ситуацията, след като виждаше силуета на Амброуз. — Вдигни ръцете. Искам да видя дали нямаш пистолет.

— Не съм въоръжен. — Амброуз вдигна ръце с дланите нагоре. — Имай предвид, че ако убиеш мен, ще загазиш много повече, отколкото ако убиеш служителя.

— Какво искаш да кажеш?

— Наистина следях Ларкин. Но някой друг разбра за теб, Тримли. Аз съм единственият, който може да ти каже името на полицейския инспектор, който стигна до заключението, че с Ларкин сте съдружници.

— Лъжеш. Никой не знае за мен. Никой. Аз съм джентълмен, дяволите да те вземат, а не престъпник. Защо един инспектор от полицията би ми обърнал внимание?

— Имам новина за теб, Тримли. Полицията подозира и аристократи в извършването на различни престъпления. Просто е по-трудно да се извършват арести в тези кръгове. Полицията се нуждае от доста повече доказателства и улики, за да го направи. Но бъди сигурен, че в твоя случай инспекторът е на път да се сдобие с много улики срещу теб.

— Откъде знаеш всичко това?

— Не е ли очевидно? Аз съм човекът, когото той прати, за да събере въпросните улики, от които се нуждаеше.

Тримли направо онемя.

— Невъзможно. Лъжеш ме.

— Не изпадай в паника. Аз съм бизнесмен по душа. Според мен правосъдието е нещо, което може да бъде купено и продадено, точно като онези четири момичета, които вие с Ларкин отвлякохте.

— Ще ми кажеш ли името на инспектора?

— Ще ти продам името му, ако се споразумеем за цената — отвърна Амброуз. — Освен това мога да направя така, че уликите, които събрах срещу теб до този момент, да изчезнат.