Аманда Куик
Излъжи ме нежно (15)

Петнадесета глава

Нямаше намерение да я целува. Все още не. Не и тази вечер. Беше прекалено рано, моментът не бе подходящ. Затова се опита да я изпрати долу преди малко, затова бе влязъл в банята, за да се наплиска с леденостудена вода.

Но тя дойде тук. Тя беше по халат, а нежните й устни се разтвориха от изненада, когато видя татуировката. Това беше прекалено привлекателно, прекалено интимно.

Разумът нямаше никакъв шанс. Той бавно я целуна, макар да знаеше, че ще се окаже огромна грешка.

Но тя сама дойде и почука на вратата на банята, напомни си той.

Ставаше дума за госпожица Конкордия Глейд, нетрадиционно възпитаната дъщеря на известните свободомислещи Уилям Гилмор Глейд и Сибил Марлоу. Тя не беше някоя префърцунена госпожица без опит в живота.

В продължение на един безкраен миг тя стоеше там като замръзнала, без да може да се помръдне. Той сложи ръка на тила й и я целуна още по-страстно, отчаяно търсещ отговор, който да му покаже, че и тя чувства същото, което и той.

Тя потръпна и издаде почти безмълвно стенание от удоволствие.

— Господин Уелс — тихо и малко учудено прошепна тя, — май жените все пак те привличат.

Той не помръдна. После много внимателно и предпазливо вдигна глава.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита.

— Беше нещо, което госпожа Оутс спомена. Останах с впечатлението, че вие с господин Стоунър сте нещо повече от добри приятели.

— Разбирам. Така ми се пада.

— Както и да е. Вече няма значение.

— Не, няма. Позволи ми да поправя това малко недоразумение.

Той я притисна още по-здраво в обятията си и отново я целуна, този път още по-страстно.

Тя го прегърна през врата и отвърна на целувката с плам, от който му се зави свят. Обзе го гореща вълна от желание.

Той прокара пръсти през косата й и впи устни в нейните.

След известно време бе принуден да се откъсне от нея, за да си поеме въздух.

— След всичко, което преживяхме заедно — каза той, — мисля, че е време да започнеш да ме наричаш Амброуз, не мислиш ли?

— Амброуз.

Той малко се отдръпна и видя, че очилата й са се замъглили от дъха им.

— Моите извинения. — Той се усмихна и свали очилата й. — Сигурно си се почувствала така, сякаш целуваш непознат в тъмното.

— Не — отвърна тя. Примигна един-два пъти и се опита да фокусира погледа си в него. — Знам много добре кой си.

— Конкордия — чу се той да прошепва. — Какво правиш с мен?

Притисна я силно в обятията си. Отчаяно желаеше да усети меката й топлина върху превъзбуденото си тяло. Нищо друго нямаше да засити глада, който го измъчваше. Тя се притисна към него, изглежда, че и тя бе не по-малко гладна от него. Той се пресегна и развърза коланчето на халата й.

Когато ръката му обгърна гърдата й, тя се напрегна.

Успя да отлепи устните си от нейните.

— Какво има?

Очите й бяха широко отворени. Тя го пусна и бързо отстъпи назад.

— Мили боже, за малко да забравя. — Пъхна ръка в джоба на пеньоара.

— Какво да забравиш?

— Писмата. — Размаха два листа хартия пред него. — Дойдох да ти кажа за тях. Намерих ги пъхнати във вестника. Те са от госпожица Бартлет. Писала ги е до госпожа Джарвис, докато е била в замъка Олдуик. Последното е с дата малко преди да изчезне.

Той си наложи да се съсредоточи върху двата листа хартия.

— Дай да ги видя.

Тя му ги подаде.

— Госпожица Бартлет открила, че нещо не е наред в замъка. В първото си писмо споменава, че нито се получава, нито се изпраща някаква поща от замъка. Пише, че е успяла да изпрати тези писма, като е подкупила един от фермерите, доставящи хранителни продукти на замъка.

Той й подаде очилата.

— Върви долу в библиотеката. Аз ще дойда след малко.

* * *

Десетина минути по-късно, облечен в халата си, той седеше зад бюрото в библиотеката. Двете писма на госпожица Бартлет, адресирани до госпожа Джарвис, бяха пред него.

— Явно, че двете с Джарвис са се познавали добре — отбеляза той.

— Да. — Конкордия крачеше напред-назад пред бюрото. — Те са общували като хора, които се познават отдавна.

— В първото писмо госпожица Бартлет й пише, че според нея се е натъкнала на някаква незаконна схема, свързана с момичетата, които е била наета да учи.

— Стигнала е до същото заключение, до което стигнах и аз. — Красивите устни на Конкордия се свиха. — Сега вече няма никаква грешка. Онзи мръсник Александър Ларкин наистина се е опитвал да влезе в бизнеса с първокласни куртизанки.

Той се взира в писмата още минута-две.

— Изводът е, че Фийби, Хана, Едуина и Теодора са били нещо като опитни зайчета. Ако всичко беше минало добре, проектът е щял да продължи и с други сирачета.

— Отвратителен човек!

Амброуз се замисли за момент.

— Тя не споменава Ларкин по име. Нищо чудно да не е имала представа с какво се занимава той.

— Ти каза, че той се старае да ръководи незаконния си бизнес от разстояние.

— Да.

Тя стисна ръцете си в юмруци.

— Ужасно, противно, подло същество.

Амброуз постави длани на бюрото и прочете на глас част от първото писмо:

— „… Няма съмнение какво се случва тук. Ако първият търг мине успешно, ще има и други. Не виждам защо ние с вас да не вземем част от печалбата…“.

Конкордия изведнъж спря на място.

— Госпожица Бартлет май е предлагала двете с госпожа Джарвис да изнудват някого, нали?

— Да. За съжаление името на предполагаемата жертва не се споменава в писмата.

Тя се нацупи.

— Току-що ми каза, че Ларкин ще е много предпазлив името му да не бъде замесено. Сигурно са имали предвид да изнудват някой друг.

— Да, и аз така мисля. А и има смисъл в това. — Амброуз заобиколи бюрото и се облегна на него. — Това не е всичко, Конкордия.

— Какво искаш да кажеш?

— От месеци се носят слухове, че Ларкин е станал партньор с човек, който се движи във висшето общество. Може би именно този нов партньор се е обърнал към госпожа Джарвис и я е помолил да намери учителка на четирите момичета. Госпожица Бартлет и госпожа Джарвис може да са се опитали да изнудват именно него.

Тя скръсти ръце.

— Ако новият партньор на Ларкин се движи сред аристократичните кръгове на обществото, със сигурност е бил уязвим за изнудване.

— И без съмнение е бил готов да убие, за да се защити.

Настъпи продължителна тишина. И двамата обмисляха това.

— Как е могла госпожица Бартлет да направи подобно нещо? — след известно време попита Конкордия.

— Да се изложи на риск и да изнудва някого ли? — Той сви рамене. — Професията, с която си е изкарвала хляба, не е особено добре платена. Видяла е възможност да подобри финансовото си състояние и е решила да не я изпуска.

Младата жена поклати глава.

— Не говорех за опита за изнудване. Имах предвид как е могла да се забърка в този ужасен план? Как е могло да й мине през ум да стори това на момичетата, за които е трябвало да се грижи?

Той се усмихна леко. Спомни си момента, в който я зърна за първи път в конюшните. Опитваше се да укроти нервния кон, насочила пистолет към един престъпник, за да могат Едуина, Теодора, Хана и Фийби да избягат.

— Спокойно мога да отбележа, че госпожица Бартлет изобщо не прилича на теб — тихо каза той.

— Но тя е била учителка.

— Не, Конкордия. — Той се изправи и застана пред нея. — Ти си учителка. Госпожица Бартлет е съвсем друг човек.

— Какво си мислиш? — попита тя, полагайки огромни усилия, за да се контролира.

— Че ако имах малко повече разум, щях да те изпратя горе да си легнеш.

Тя застина на място.

— Да, наистина е доста късно.

— Със сигурност за мен е много късно.

Той обгърна лицето й с длани, наведе се и отново я целуна. Тя потръпна по възхитителен начин.

Развърза коланчето на пеньоара й за втори път тази вечер. Отдолу се видя бялата ленена нощница.

Тя промърмори нетърпеливо, когато той хвана гърдите й. През тънката материя на дрехата усети малките твърди зърна. Премести ръцете си малко по-надолу и опипа пълните, закръглени извивки на ханша и бедрата й.

Тя потръпна и прокара пръсти през косата му.

Той я вдигна на ръце и тръгна към дивана. Тя го погледна със замечтани очи.

Сложи я на дивана и се пресегна да свали очилата й.

Някой почука на вратата на библиотеката.

— Госпожице Глейд? — чу се гласът на Теодора. — Моля ви, елате веднага, бързо. Хана пак има кошмари. Плаче, не може да спре.

Амброуз усети, че Конкордия веднага се напрегна. Сексуалната покана се изпари от очите й само за миг. Тя скочи от дивана и грабна коланчето на пеньоара си.

— Веднага трябва да отида при Хана — рече. Изтича до вратата и извика: — Идвам, Теодора.

Той пооправи халата си, докато наблюдаваше как Конкордия бърза към огледалото, за да види как изглежда.

Тя се приведе в приличен вид, отиде до вратата и я отвори.

Теодора стоеше в коридора и изглеждаше много притеснена. Когато видя Амброуз, очите й се присвиха.

— Ходих до стаята ви, но там ви нямаше — каза на Конкордия. — Тогава забелязах, че тук свети.

— С господин Уелс обсъждахме нещо много важно, което се случи днес — кратко и ясно обясни Конкордия. Излезе в коридора, обърна се и погледна Амброуз. — Моля да ме извините, сър. Надявах се, че Хана няма пак да сънува кошмар чак толкова скоро.

Той огледа Теодора, която го наблюдаваше с прекалено невинен вид.

— Много любопитно, че кошмарът се появява точно сега — каза той.

Конкордия явно бе объркана.

— Моля, не разбирам?

— Лека нощ, госпожице Глейд. — Той леко наклони глава и й се поклони. — Бъдете сигурна, че ще продължим разговора си друг път.

Тя се изчерви.

— Лека нощ, сър.

Излезе в коридора и много бързо затвори вратата след себе си.

Амброуз изчака минута-две. После изгаси лампата и също излезе от библиотеката.

Качи се по стълбите и се ослуша. Когато стигна до площадката, чу приглушен шепот и тих смях.

Горе се чуха тихи стъпки, бързо се затвори врата и настана пълна тишина.