Аманда Куик
Излъжи ме нежно (24)

Двадесет и четвърта глава

— Който и да е той, успял е да се добере до Кътбърт. — Тримли крачеше в сауната. — Разбираш ли какво означава това?

Ларкин се бе излегнал на пейката, в едната си ръка държеше чаша студена вода и се наслаждаваше на удоволствието, което минаваше през тялото му. Тримли, мислеше си той, най-после започваше да показва признаци на напрежение. Човекът всъщност се потеше. Елегантната му римска тога също се хлъзгаше.

Време беше.

Знаеше, че Тримли в същността си бе добър човек. Не притежаваше твърдостта и коравосърдечието, които човек придобива, когато е израснал на улицата.

— Това означава — каза Ларкин, протягайки лениво крака, сякаш се е скрил на сигурно място в някой удобен клуб, — че можем да поставим капан. Трябва да призная, че съм любопитен да разбера кой е този Далримпъл.

— Очевидно е кой е. Той е човекът, който отведе момичетата от замъка.

— Не е задължително — каза Ларкин. — Може да работи за човек, който вероятно иска да заеме моето място.

Той вече не вършеше мръсната работа, помисли си Тримли. Може би онзи, който стоеше зад отвличането на младите момичета, също се държеше на разстояние от мръсните далавери.

Тримли едва удържаше хавлията да не се плъзне.

— И в двата случая ще го пипнем, когато отиде да се види с Кътбърт.

— Това би било много глупаво. — Ларкин отпи от водата. — А аз не съм глупав, Тримли.

— За какво, по дяволите, говориш? Трябва да спрем Далримпъл, преди да се доближи твърде много. Нещата излизат извън контрол. Не го ли виждаш?

— Нещата са все още в наши ръце — търпеливо рече Ларкин. — Ако този Далримпъл наистина е замесен в тази работа, може да ни заведе при момичетата и учителката. Искам да бъде проследен, след като отиде в кабинета на Кътбърт. Щом открием младите дами и Конкордия Глейд, ще се погрижим за него.

— Да, звучи логично и разумно. А Кътбърт? Той очаква да му бъде платено, за да ни информира, щом Далримпъл го посети.

— Ще си получи парите.

Тримли спря.

— Дяволите да го вземат, нима не разбираш? Ако този Далримпъл е успял да стигне до Кътбърт, и полицията може да направи същото.

— Няма причина да смятаме, че полицията има интерес в този случай. Но както и да е, обещавам ти, че Кътбърт няма да проговори.

— Не бих разчитал на това, ако бях на твое място.

Ларкин леко се усмихна. Тримли определено започваше да се паникьосва.

— Успокой се, Тримли. Кътбърт няма да ни създава повече проблеми.