Аманда Куик
Излъжи ме нежно (26)

Двадесет и шеста глава

— Ти си истински глупак. — Кочияшът се поизправи и бръкна в дебелия си шинел. — Трябваше да си гледаш твоята работа.

Амброуз вече бе сложил крака си върху стъпалото под капрата на кочияша. Той сграбчи дръжката, повдигна се до половината на файтона и заби острието на бастуна си в корема на кочияша.

Мъжът изсумтя и се сви на две от болка. Ножът, който току-що бе извадил, падна от ръката му и изтрака върху тротоара.

Откъм малката уличка се чуха стъпки. Амброуз погледна през рамо и видя втори мъж, който вървеше право към него. Светлината от близката газена лампа проблесна върху дулото на револвер.

Бързо скочи на паважа и се скри зад файтона.

Оръжието гръмна. Куршумът се заби в дървените панели на файтона.

Стреснат и изтръгнат от сънливото си състояние, конят изпръхтя, разтърси глава и силно се изпъна напред. Мъжът на капрата, който все още трудно си поемаше дъх, едва запази равновесие и хвана здраво юздите.

— Проклет, глупав кон.

Амброуз се изправи и се качи от задната страна на файтона. Сви се там. От опит знаеше, че хората рядко поглеждат нагоре, правят го едва когато са огледали навсякъде.

— Къде си, проклето копеле? — Вторият мъж се оглеждаше нервно наляво-надясно. Надникна и под файтона. — Ако излезеш доброволно с вдигнати ръце, няма да те убия, ще те оставя да живееш.

Файтонът се раздруса силно от поредното дърпане на коня.

— Обуздай проклетия кон — изкрещя мъжът с пистолета, очевидно изнервен и ядосан от това, че нещата бяха излезли от контрол.

Амброуз се надигна и бавно слезе от другата страна на файтона, стовари се с цялата си тежест върху мъжа, който стоеше долу.

— Разкарай се от пътя, Джейк — изкрещя кочияшът.

Амброуз се изправи с бързо, въртеливо движение и сграбчи пистолета. Забеляза, че кочияшът бърка в тежкия си кожен ботуш.

„Има още един нож. Трябваше да се сетя.“

Скочи и се скри зад файтона.

Ножът профуча само на няколко сантиметра от него и се заби във файтона.

Вторият мъж се изправи и се затича към предницата на превозното средство.

— Копелето ми взе пистолета — извика той на кочияша. Бързо се качи и седна до приятеля си. — Да се махаме от това проклето място.

Кочияшът отпусна юздите. Конят хукна напред. Амброуз стоеше на забулената в мъгла улица, все още усещаше тръпките от енергията, която преминаваше през него. Слушаше шума от отдалечаващия се файтон.

* * *

Реши да използва обичайната си тактика за намиране на файтон под наем късно през нощта. Отиде до най-близката таверна и се качи на случаен файтон.

Двайсет минути по-късно заповяда на кочияша да спре на малък площад, покрай който имаше красиви къщи. В нито една от тях не светеше.

Запъти се към уличката, която минаваше край редица къщи, отвори една от портите и прекоси добре поддържаната градина.

Почука лекичко с бастуна си по задната врата. След няколко минути вратата се отвори. Мъжът с пясъчноруса коса, който отговори на почукването, беше приблизително на неговата възраст, само дето беше малко по-висок.

Амброуз знаеше от опит, че жените смятат Феликс Денвър за по-красивия и по-привлекателния от двамата.

— Дано да е нещо важно, Уелс. Имам гости.

Амброуз леко се усмихна. Беше голямо нещастие за дамите в Лондон, че инспектор Феликс Денвър от Скотланд Ярд се интересуваше от жените само като приятелки, като добра компания, но не и в интимен план. Който и да бе горе в неговото легло тази вечер, този индивид бе от мъжки пол.

— Съжалявам, че прекъсвам почивката ти, Феликс.

Феликс вдигна свещта, която държеше в ръка, за да види по-добре лицето на приятеля си.

Той направи гримаса.

— Щях да си помисля дали да слагам бакенбарди и мустаци, ако бях на твое място. Не правят лицето по-красиво.

— Не, но го променят, а това е най-важното за мен. Дойдох, за да ти кажа, че ситуацията се усложни.

— Винаги така става, когато ти си замесен, Уелс.

Разказа на Феликс какво се случи на улицата пред офиса на Кътбърт.

— И всичкото това насилие, само за да се превърнат четири почтени млади момичета в първокласни куртизанки, не ми звучи логично — заключи той. — Ларкин е бизнесмен по душа. Той предпочита да не поема излишни рискове. Тук става нещо друго. Усещам го.

— Предполагам, че четирите момичета и тяхната учителка, които спасихме, може да са част от много по-голяма мрежа за търговия с млади жени, от тази, която въртят Ларкин и новият му съдружник — каза инспекторът. — Ако бизнесът е достатъчно доходен, това би обяснило защо тези хора са готови да убиват, за да го защитят.

— Научи ли нещо ново?

— Отговорите на телеграмите, които изпратих, потвърждават онова, което ти вече подозираше. И четирите момичета се предполага, че са загинали при нещастен случай. Роднините на нито едно от тях не скърбят особено много.

— Лелята на Фийби Лейланд може би е единственото изключение. Опитала се е да направи някакви проучвания в различни домове за сираци, за да разбере повече за изчезването на племенницата си. Предлагам да изпратиш някого да поговори с нея.

— Знаеш ли адреса й?

— Да. — Амброуз му даде листчето с адреса и отстъпи назад. — Прибирам се. Нощта беше дълга. — Погледна тъмните прозорци на спалнята. — У дома ме чакат.

Феликс леко се усмихна.

— За теб това е нещо ново, нали?

— Да — отвърна той. — Ново е.