Аманда Куик
Излъжи ме нежно (43)

Четиридесет и трета глава

Девическият пансион „Уинслоу“ изглеждаше точно толкова мрачен и отблъскващ, колкото и предишния път, когато беше тук, помисли си Конкордия, докато се качваше по стълбите към входа. Следобедното слънце не беше стоплило тъмните прозорци на старата къща.

Тя беше избрала най-семплата и официална рокля, която Амброуз беше поръчал: тъмносиня рокля с дискретен турнюр, висока яка и дълги, тесни ръкави. Боти, ръкавици и сламена шапка с лилава панделка допълваха тоалета й. Днес нямаше да има вдовишки воал, който да скрива лицето й.

Докато пътуваше към училището, обмисляше как да постъпи, за да намери Хана. Не беше много разумно просто да почука на вратата и да попита дали Хана е идвала. Едит Прат все пак беше замесена в престъпление, което засягаше и момичетата. Едва ли щеше да си признае, че я е затворила в къщата.

Разбира се, ако Хана наистина беше в пансиона, а не на път за къщата на Джон Стоунър.

Това беше най-трудното в тази задача. Нямаше как да разбере дали Хана е била разкрита, или се е измъкнала жива и здрава и е на път за вкъщи.

Тя потропа много силно на вратата.

Вратата отвори същата изморена и повехнала госпожица Бърк, която я бе въвела в кабинета на госпожица Прат предишния път.

Жената с нищо не показа, че я е разпознала.

— Мога ли да ви помогна?

Конкордия размаха тефтерчето, което държеше в ръка.

— Бъдете така добра и информирайте госпожица Прат, че госпожица Шелтън иска да говори с нея. Можете да й кажете, че ме изпраща госпожа Хокстън.

Името на благодетелката на училището имаше много мотивиращ ефект върху госпожица Бърк.

— Моля ви, последвайте ме, госпожице Шелтън. Ще ви придружа до кабинета на госпожица Прат. В момента тя обсъжда седмичното меню с готвачката. Смята, че се хвърля прекалено много храна и че количеството зеленчуци и месо, които поръчваме, трябва драстично да бъде намалено. Но ще й кажа, че сте тук. Сигурна съм, че ще ви приеме съвсем скоро.

Госпожица Бърк бързо я поведе по коридора и отвори една врата.

— Благодаря.

Конкордия влезе в офиса. Госпожица Бърк затвори вратата доста леко и елегантно, и побърза да намери работодателката си.

Конкордия огледа помещението. Почти нищо не се беше променило от последното й посещение. Скъпата сива пелерина на Едит Прат висеше на закачалката до вратата. Табелката със „Златните правила за покорни момичета“ все още беше зад бюрото. Госпожа Хокстън и кралицата продължаваха да гледат от портретите на стената.

Огледа бюрото и прецени дали е разумно отново да го прерови. Може би щеше да намери някаква информация за Хана.

От коридора се чу глас.

— За първи път чувам за тази госпожица Шелтън. — Едит беше много ядосана. — Не мога да си представя защо госпожа Хокстън я е изпратила тук.

Ето решението на дилемата, помисли си Конкордия. Нямаше да има време да прерови чекмеджетата на бюрото.

Подготви се психически за ролята, която възнамеряваше да играе, и се обърна към вратата.

Пелерината, закачена до вратата, привлече погледа й. По нея имаше големи тъмни петна.

Конкордия се приближи и я огледа. Изглежда, директорката е била изненадана от проливен дъжд.

Но скоро не беше валяло.

Пулсът на Конкордия се ускори още повече. Неочакваното разкритие много я изплаши.

Пелерината може да се е намокрила по този начин, ако човекът, който я е носил, е стоял съвсем близо до голям басейн с вода, когато труп е паднал вътре.

Водата се е разплискала наоколо.

„Успокой се. Мисли разумно. Не бързай да си правиш заключения. Пелерината може случайно да се е намокрила“ — помисли си тя. Представи си труп във водата под влияние на скорошните събития.

И въпреки това Едит Прат е била замесена в тази работа от самото начало. Предположението беше, че е играла второстепенна роля в тази ужасна кървава пиеса и е трябвало просто да скрие момичетата на територията на девическия пансион.

Ами ако всички бяха подценили ролята на Прат в тази драма?

Конкордия докосна едно от мокрите петна по пелерината. „Такава дебела вълнена дреха съхне трудно в затворено помещение, трябва й много време“ — разсъждаваше тя.

— Трябва да обясня на госпожа Хокстън, че не мога да бъда прекъсвана, когато й хрумне. — Гласът на Едит се чуваше много отблизо.

Отговорът на госпожица Бърк бе толкова тих, че Конкордия не чу точно какво каза.

Тя едва дишаше. Трябваше да измъкне Хана оттук. Тъмното мазе беше най-малкото мъчение тук. Ако Прат беше замесена в тази история, както подсказваше мократа пелерина, нямаше да се поколебае да убие момичето.

Мили боже, ами ако най-лошото вече се беше случило?

Вратата рязко се отвори. Едит се втурна в стаята, красивото й лице бе разкривено от нетърпение и раздразнение.

— Госпожице Шелтън? Аз съм госпожица Прат. По какъв въпрос ви изпрати тук госпожа Хокстън? Не бях предупредена за посещението ви.

— Разбира се, че не сте били информирана — отвърна рязко Конкордия. — Аз съм основателка и директорка на „Дружеството за защита на момичетата сираци“. Мисията ни е да се уверим, че за младите момичета в сиропиталищата се грижат добре. Сигурно сте чували за нас?

Едит настръхна.

— Не.

Конкордия леко се усмихна.

— Много жалко. Госпожа Хокстън ме упълномощи да направя изненадваща проверка на този пансион.

Директорката остана с отворена уста.

— За какво говорите? Госпожа Хокстън никога не е смятала за необходимо да инспектира училището.

— Вашата любезна благодетелка наскоро прочела във вестника за ужасните условия в някои сиропиталища. Изглежда, че млади момичета са били продавани на съдържатели на публични домове. Сигурно и вие сте чели тези неща?

— Да, да, видях скандалната статия в жълтата преса. Но ви уверявам, че „Уинслоу“ е почтена институция, която приема сираци само от добри и уважавани семейства. Нашите момичета стават гувернантки и учителки, не проститутки.

— Не се съмнявам във вас, госпожице Прат. И въпреки това за нейно собствено успокоение госпожа Хокстън изисква пълна проверка. Много е притеснена и разтревожена.

— За какво е разтревожена? — попита Едит, изчервявайки се от гняв.

— Иска да се увери, че няма никаква опасност училището да бъде замесено в подобен скандал. Сигурна съм, че разбирате гледната й точка. Госпожа Хокстън се движи във висшето общество. Скандал, свързан с благотворителната й дейност, ще е изключително неприятен и притеснителен.

Едит се изправи и изпъна рамене.

— Уверявам ви, че няма нищо, което да тревожи госпожа Хокстън в училището.

— И все пак бяха ми дадени указания и възнамерявам да ги изпълня. Госпожа Хокстън настоява да инспектирам училището от горе до долу.

— Но…

— От горе до долу, госпожице Прат. — Конкордия извади молив и отвори тефтерчето си. — Ако откажете да ми сътрудничите, веднага ще бъде назначена нова директорка на пансиона.

Госпожица Прат остана шокирана:

— Това е оскърбително и жестоко. Повече от година съм директорка на „Уинслоу“. Тук никога не е имало какъвто и да е скандал.

— Ако искате да продължите да заемате тази длъжност, съветвам ви да изпълните нарежданията на благодетелката на училището. — Конкордия мина покрай нея и излезе в коридора. — Елате, госпожице Прат, колкото по-скоро започнем, толкова по-скоро ще свършим. Да започнем от мазето и кухните.

— Изчакайте тук — бързо я последва Едит. — Дайте ми няколко минути, за да предупредя персонала и да уредя някои неща. Сигурна съм, че няма да откриете никакви нередности и всички ще са доволни.

Конкордия вече беше стигнала до средата на коридора.

— Моля ви да съберете всички момичета в трапезарията. Искам да се уверя, че са добре, че не са недохранени, че са в добро здравословно състояние. Повикайте и персонала. Искам да проверя и тях.

Едит спря точно до нея.

— Госпожице Бърк, съберете момичетата и персонала в трапезарията веднага.

— Да, госпожице Прат. — Госпожица Бърк веднага тръгна към предната част на огромната къща.

Лошата миризма на развалена храна, пресечено мляко и гранясала мазнина насочи Конкордия към кухнята. Тя влезе през вратата с бързи крачки…

… И едва не падна, когато се подхлъзна на мръсния линолеум.

— Мили боже! — Тя едва успя да се хване за тежката маса, която заемаше централната част на помещението, за да не падне. — Кога за последен път този под е бил мит както трябва — със сапун и оцет?

Две жени с доста мръсни престилки и бонета я зяпнаха. Едната от тях бъркаше в голяма тенджера. Миризмата, която се носеше, не беше особено апетитна.

— Няма значение. — Конкордия се изправи и насочи вниманието си към едната помощничка. — Извършвам проверка по нареждане на благодетелката на тази институция. Възнамерявам да започна от мазето. Бъдете така добра и ми покажете вратата.

— Ъ-ъ, от другата страна на огнището е, госпожо — колебливо отговори другата жена.

— Благодаря. — Конкордия бързо се запъти към тясната врата.

— Но тя е заключена, госпожо — добави готвачката.

На Конкордия направо й прималя.

— Къде е ключът?

— У госпожица Прат — отвърна втората готвачка. — Тя не позволява на никого да слиза долу без позволение.

— Госпожице Шелтън? — чу се гласът на Едит. — Изчакайте ме, ако обичате. Ще ви разведа из училището.

— Внимавай! — каза тихичко първата готвачка на колежката си. — Цял ден е в лошо настроение.

Едит влезе в кухнята. Спря и погледна готвачките.

— Вървете в трапезарията и изчакайте там останалите. Ние с госпожица Шелтън ще дойдем след малко.

— Но супата ще загори — възрази първата готвачка.

— Зарежи супата.

— Да, госпожице Прат.

Двете жени бързо излязоха от помещението.

— Ключът от мазето, ако обичате, госпожице Прат — каза Конкордия.

— Да, разбира се. — Едит откачи един железен ключ от ключодържателя, който висеше на кръста й. Хвърли го на Конкордия, която успя да го хване.

— Давайте. Отворете вратата. Не мога да си обясня защо толкова държите да инспектирате мазето, но това си е ваша работа. Ще откриете, че всичко е наред.

Конкордия предпазливо тръгна към вратата и пъхна ключа в старата ключалка.

— Действайте по-бързо — сопна се Едит, скъсявайки разстоянието между тях. — Нямаме цял ден на разположение.

Вратата беше много тежка и Конкордия трябваше да я дръпне с двете си ръце. Щом се отвори широко, светлината от кухнята освети тясно стълбище. Останалата част от мазето тънеше в непрогледен мрак. Тя отвори уста и понечи да извика Хана по име.

Зад нея някой тичаше.

Тя погледна през рамо и видя, че Едит връхлита върху нея със стиснати зъби и свиреп поглед. Госпожица Прат бе взела тежък железен тиган от масата. Стискаше го с две ръце.

Жената се готвеше да извърши убийство, осъзна Конкордия.

Опита се да избегне смъртоносния удар, подхлъзна се и падна на пода.

Тази злополука спаси живота й. Жестокият удар на Едит мина на няколко сантиметра от главата й.

Едит залитна, после отново замахна.

Конкордия много добре знаеше, че полите ще й попречат и ще я спънат, и дори не се опита да се изправи на крака. Вместо това коленичи и бързо се скри под дървената маса. Точно навреме. Тиганът удари масата с такава сила, че тенджерите и дъските за хляб върху нея издрънчаха. Няколко капака подскочиха и паднаха на пода.

Едит изсъска от ярост. Запрати тигана в най-близката стена.

Конкордия излезе от другия край на масата, вдигна полите на роклята си и успя да се изправи на крака.

— Ти провали абсолютно всичко. — Лицето на Едит беше червено от гняв. — Ще си платиш за това, което направи. — Взе голям нож от поставката за ножове.

Конкордия впери поглед в острието, вкаменена от ужас. Беше попаднала в капан между дългата маса и стената. Едит се приближаваше към нея.

— Вече не си толкова смела и дръзка, а, Конкордия Глейд?

— Знаеш коя съм? — Конкордия видя купчината тенджери и тигани върху масата. Грабна единствения предмет, с който й се стори, че ще успее да се защити от ножа — голям, тежък капак.

— О, да, Конкордия Глейд. Когато днес Хана дойде тук, спомена името ти. — Усмивката на Едит сякаш беше гравирана от лед. — Когато я затворих в мазето, тя непрекъснато повтаряше, че ще дойдеш да я спасиш. Нито за миг не се усъмних в думите й. Разбрала си колко са уязвими тя и останалите момичета, нали?

— Ти уби Александър Ларкин снощи, нали?

— Наложи се да го убия. Той ме предаде.

— Как, по дяволите, го е направил?

— Научих, че възнамерявал да се ожени за едно от момичетата — изрече с мъка и гняв. — След всичко, което сторих за него, той планираше да вземе една от тях за своя съпруга. Без значение коя, стига да е почтена девица с добри връзки в обществото. Искаше добре възпитана дама, каквато един истински джентълмен с добри финансови възможности би взел за съпруга, нали разбираш? Не му пукаше, че го обичам.

Конкордия се промъкна покрай масата. Едва сега усети миризмата на супа.

— Защо Ларкин би пожелал да се ожени за едно бедно сираче, дори и да е добре възпитано, и от добро семейство? — попита тя. Опитваше се да разсее Едит колкото е възможно по-дълго. Със сигурност някой щеше да се върне в кухнята, за да види защо се бавят толкова.

— Та те изобщо не са бедни — изрече Едит с възмущение. — Те са наследници. И четирите. Всяка една от тях струва цяло състояние. Такъв беше планът ми още в самото начало.

— Твоят план?

— Щяхме да ги предложим за продажба на търг и да ги продадем на този, който даде най-високата цена. Има много зестрогонци, джентълмени с амбиция да се изкачат по социалната стълбица на всяка цена. Единствено женитбата с наследница от добро семейство с кристалночиста репутация може да помогне на един мъж да уреди положението си в обществото, нали? А най-хубавото беше, че те можеха да платят за своите съпруги от наследството на младите дами.

Конкордия осъзна жестоката истина и цялата потръпна.

— Мислех си, че момичетата е трябвало да бъдат продадени като куртизанки.

— Амии! Курви много на този свят. Почтените наследници, от друга страна, винаги трудно са се намирали. Планът бе много прост. Трябваше да направим така, че момичетата временно да изчезнат. Алчните им роднини, които бързат да вземат парите и имотите, трябваше да повярват, че те са мъртви.

— Но след търга изчезналите наследници е трябвало като по чудо да се появят отново, да възкръснат, почтено омъжени за джентълмени, които да могат да претендират за наследството на младите си съпруги.

— Точно така — изсъска Едит.

— Звучи ми като сцена от романтичен роман, една от онези истории за тайни бракове и изчезнали наследници.

Другата жена изсумтя.

— Със сигурност щеше да е голяма сензация, когато се появяха момичетата, живи и здрави и подходящо задомени. На пресата и обществото щеше да им хареса много, а положението на момичетата в обществото щеше да бъде осигурено, защото не са били опозорени.

— Ето защо си си направила труда да основеш почтен девически пансион, когато си била принудена да преместиш момичетата от „Уинслоу“. Трябвало е да ги защитиш от скандали на всяка цена.

— Поруганите наследници щяха да бъдат ценни за нас, разбира се, но не чак толкова, колкото онези, които все още са непорочни.

— Ти ли уби госпожа Джарвис? — попита Конкордия.

— Онази глупава жена и приятелката й Бартлет разбраха, че момичетата ще бъдат използвани, за да донесат печалба. Глупачките се опитаха да изнудват Кътбърт. Алекс нареди на хората си да се погрижат и за двете.

— Но си се нуждаела от заместничка на Бартлет в замъка, нали?

— Алекс настоя репутацията на момичетата да бъде защитена на всяка цена. Мислех си, че го прави, защото така ще струват много повече. Но по-късно научих, че иска да бъде сигурен, че неговата избраница е непорочна.

— Прегледала си досиетата на Джарвис и си открила мен.

— Тя беше направила някои забележки за теб. Тя знаеше най-голямата ти тайна. Много добре знаеше, че си дъщеря на основателите на общността „Бистри извори“.

— Джарвис е знаела за миналото ми?

— Без съмнение е планирала да използва информацията, за да те изнудва. Но благодарение на мен така и не успя да го направи.

— Ти използва тази информация вместо нея, нали? Така директорката на предишното училище, в което работех, е научила истинската ми самоличност. Ти си й казала коя съм, за да загубя работата си. После си ми изпратила предложение за длъжност в замъка, знаейки, че отчаяно се нуждая от нова работа.

— Направих грешката да предположа, че заради положението, в което се намираш, няма да ни създаваш никакви проблеми. Но май съм се заблудила. Дяволите да те вземат!

Едит хвърли ножа през масата. Разстоянието беше толкова малко, че нямаше как да пропусне.

Конкордия инстинктивно вдигна ръката, с която държеше капака. Острието се удари в желязото и падна на пода.

Едит се обърна и се затича към поставката за ножове. Конкордия вдигна полите си, заобиколи масата и се затича към печката. Взе дебелата кухненска хавлиена кърпа. С нея хвана дръжките на тенджерата, в която вреше супата. Положи огромни усилия, за да вдигне тежката желязна тенджера.

Обърна се и видя, че Едит е почти до нея, острието на ножа беше насочено право към сърцето й.

Тя залюля тенджерата и изсипа съдържанието върху Едит. Прат разбра прекалено късно за грозящата я опасност.

С ужасяващ писък тя изпусна ножа и вдигна ръце, за да защити лицето си от врящата течност.

Изкрещя и падна на колене. Ридаейки от болка и ярост, като обезумяла започна да бърше супата от лицето и ръцете си с полите на роклята.

В коридора се чуха стъпки. Конкордия чу гласа на разтревожения Амброуз:

— Къде са те?

— В кухнята — отговори госпожица Бърк. — Но госпожица Прат заповяда никой да не прекъсва разговора й с госпожица Шелтън.

Амброуз връхлетя в кухнята. Стоунър, Феликс и един униформен полицай го следваха по петите.

— Внимавайте, подът е хлъзгав — предупреди ги Конкордия.

Всички, освен Амброуз спряха и погледнаха Прат.

— Дяволите да го вземат — промърмори полицаят. — Вижте какъв огромен нож.

Амброуз отиде при Конкордия и я прегърна.

— Кажи ми, че си добре.

— Нищо ми няма. Трябва да открием Хана.

Амброуз погледна входа към мазето.

— Мисля, че това няма да е проблем.

Тя бързо се обърна и видя Хана, застанала на вратата. Лицето и ръцете й бяха изцапани с прах от въглища и новата й рокля беше мръсна, но тя изглеждаше невредима. Гледаше Конкордия с празен поглед.

— Хана! — Конкордия отиде при нея и я прегърна. — Милото ми момиче, толкова се притесних за теб. Сигурно много си се уплашила.

Момичето я притисна силно и се разплака.

— Знаех си, че ще дойдете, госпожице Глейд. Само това си повтарях през цялото време, докато бях заключена тук долу. И бях права.

Полицаят извади малко тефтерче и молив. Той погледна Конкордия и се прокашля:

— Коя сте вие, госпожо?

Стоунър видя, че Амброуз притиска Хана в прегръдките си с една ръка и придърпа Конкордия към себе си с другата.

— Позволете ми да ви представя госпожица Глейд — рече той. — Тя е учителката.