Аманда Куик
Излъжи ме нежно (13)

Тринадесета глава

Офисите на госпожа Джарвис се намираха на последния етаж на една грозна каменна сграда в един от старите квартали на града. Малко след полунощ Амброуз отвори с помощта на шперц.

Влезе в стаята, затвори вратата и остана неподвижен и безмълвен. Усети познатия прилив на вълнение и възбуда.

Предполагаше, че по рождение е пристрастен към студената енергия, която изпитваше в моменти като този. Тя възбуждаше и останалите му възприятия и го караше да се чувства така, сякаш ще полети като голяма нощна птица. Проблемът се състоеше в това, че както всеки друг наркотик имаше отрицателни вторични ефекти. Отнемаше известно време тази силна възбуда да изчезне.

Приемната отдавна беше затворена. Беше задушно, усещаше се някаква лека, но неприятна миризма.

Тази вечер луната светеше ярко и му позволи да види, че в стаята няма никого. И все пак беше готов да се обзаложи, че съвсем скоро тук е умрял човек.

Около тежкото бюро имаше счупено стъкло, разпилени листове хартия и химикалки. Имало е борба.

Той претърси чекмеджетата на бюрото, но вътре не видя нищо необикновено; обичайните бележници, тетрадки, канцеларски материали, резервни шишенца мастило и запечатващ восък.

В най-долното чекмедже намери черен маншон.

Прекоси стаята и отиде до шкафовете за документи и отвори първия. Беше пълен с документи. Той запали едно фенерче и прегледа папките бързо и методично.

Не беше много изненадан, че не откри папка на човек с името Бартлет. Нямаше абсолютно нищо, което да показва, че тя е била наета на работа чрез агенцията. Фактът, че нямаше документи нито за Конкордия Глейд, нито за Ирен Колби, фалшивото име, което Конкордия беше използвала при последната си длъжност, беше много интересно.

Той затвори чекмеджетата, изгаси светлината и за миг се спря, за да помисли.

След малко се върна при бюрото и пак отвори най-долното чекмедже. Извади маншона. Вътре имаше малко джобче, но когато плъзна пръстите си в него, откри само носна кърпичка.

Понечи да върне маншона обратно в чекмеджето. Но нещо го накара да се спре. Чекмеджето беше прекалено плитко.

Той клекна и бръкна с ръка, опипвайки внимателно с върховете на пръстите си. Малката вдлъбнатина в дървото беше съвсем в дъното. Човек не би я забелязал дори на светло.

Той имаше известен опит с фалшивите и тайните чекмеджета.

Внимателно натисна и усети, че една пружинка реагира на натиска. Дъното на чекмеджето се надигна с леко скърцане на скритите панти, откривайки тайното отделение.

Скривалището беше празно. Имаше само стар вестник, който бе сгънат два пъти и представляваше малко правоъгълниче.

Той го извади и го разтвори веднъж, така че бе сгънат само в средата. Отново запали фенера и прочете познатото заглавие. „Първокласният шпионин“ беше ужасен пример за издание на жълтата преса, известно с трагичните статии за кървави престъпления и филмирани новели. Защо Джарвис си бе направила труда да скрие вестника? Може да го бе скрила, за да не види някой клиент, че тя чете подобна преса. Понякога той бе забавен, но не бе нещо, което собственичка на агенция, която предоставя работа на учителки и гувернантки, би искала да я видят, че чете. Ако Джарвис е искала посетителите й да не го видят, щеше да е достатъчно да сложи вестника в чекмеджето заедно с маншона си.

Той пъхна сгънатия вестник в палтото си и си тръгна.

Излезе от безлюдната сграда през задния вход. Вдигна яката на палтото си, сложи си шапката, за да скрие лицето си, и тръгна по лабиринта от неосветени улички и тесни алеи.

Излезе от квартала по друг път, а не по този, по който беше дошъл, и се озова близо до един бордей. Няколко красиви файтона чакаха на улицата. Той се качи в един от тях.

Седна във файтона и изгаси лампата в купето. Малко вероятно бе някой да обърне внимание на поредния пиян джентълмен, който се прибира у дома след нощ, прекарана сред различни пороци, но нямаше смисъл да поема рискове.

Той се скри още по-добре в тъмния файтон и се запита дали Конкордия щеше да е още будна, когато се прибере. Настойчивият копнеж да я види и да говори с нея за онова, което беше открил тази вечер, малко го смути и обърка.

Вестникът шумолеше тихичко под палтото му. Щеше да изчака, докато се прибере у дома, за да го прочете и проучи по-внимателно.