Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ванза (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lie by Moonlight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 59 гласа)

Информация

Сканиране
bobych (2013)
Разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Аманда Куик. Излъжи ме нежно

Американска. Първо издание

ИК „Плеяда“, София, 2011

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-311-2

История

  1. — Добавяне

Тридесет и пета глава

— Ти си бизнесменът, който посети онази глупава крава Ровента Хокстън, чиято цел е да се изкачи по социалната стълбица, нали? — попита Тримли. — Коя беше жената с теб? Онази, която каза, че иска да основе благотворително училище?

— Тя не е от значение — отвърна Амброуз. — Актриса, която наех да изиграе тази роля.

— Онази глупава кучка Хокстън ти каза за мен, нали? — Тримли не можеше да скрие отвращението си. — Сигурно си бил на бала тази вечер. Последвал си ме, когато дойдох тук.

— Може би — не отрече Амброуз.

— Почти те пипнах онази вечер, когато отиде да се видиш с Кътбърт в офиса му, знаеш ли?

— Хората ти са некадърни.

— Това не бяха моите хора. Бяха хората на Ларкин. Когато Кътбърт се опита да ми продаде информация, отнасяща се до някой си господин Далримпъл, който го бил потърсил, за да събере сведения за момиче на име Хана Радбърн, веднага разбрах какво се е случило.

— Ти се съгласи да купиш информацията от Кътбърт, а после си го накарал да ми изпрати бележка в клуба. Когато Кътбърт вече не ти е бил нужен, си накарал Ларкин да нареди да го убият.

— Планът беше да те проследим, когато напуснеш офиса му онази вечер. Исках да разбера кой си и къде криеш момичетата. Но нещата се объркаха.

— Точно както се объркаха и в замъка — рече Амброуз. — Между другото, ти ли нареди да убият Нели Тейлър, или Ларкин даде тази заповед?

— Така ли се казваше? — равнодушно попита Тримли.

— Да.

— Всъщност нямам общо със смъртта й. Тя беше една от малките курви от турската баня на Ларкин. Много му харесваше да чука жените, които работят тук. Тогава Нели Тейлър му бе любимка, поне така си мисля. Предполагам, че е научила повече за неговия бизнес, отколкото е било полезно за нея.

— И се е отървал от нея?

— Очевидно — ядосано отговори Тримли. — Забрави за тази Тейлър. Тя не бе от значение. Дай да говорим по същество. Как се казва полицейският инспектор, за когото твърдиш, че ме наблюдава?

— Хайде сега, не вярваш, че ще ти дам тази информация, докато си насочил пистолет срещу мен, нали? Аз не съм въоръжен. Няма защо да се страхуваш от мен. Свали оръжието и ще поговорим като джентълмени.

— Не те виждам много добре. Излез на светло.

Амброуз пристъпи в малкия кръг светлина, която идваше от свещника на стената.

— Не виждаш ли, че ръцете ми са празни? — попита той, вдигайки ги високо.

Тримли се вгледа внимателно и най-сетне се успокои.

— Добре тогава, каква е цената ти за момичетата? По-добре да е разумна, иначе…

Той внезапно замълча, когато нещо изтрополи в коридора зад него.

— Какво е това? — изръмжа той, предишното му раздразнение се върна. — Кой е там?

„Дяволите да го вземат“ — помисли си Амброуз. Стоунър щеше да се гордее с него. Стратегията на преговарянето вършеше страхотна работа. Но както често казваха баща му и дядо му, един умен човек винаги трябва да е готов за изненади.

— Май имаме гости — отговори Амброуз. Той се възползва от това, че Тримли се разсея за миг, и взе една от тежките кани за вода.

— Един от твоите хора ли? — попита Тримли.

Той започна да върти глава ту към тъмния коридор, ту към Амброуз.

— Определено не е от моите хора — отговори Амброуз. Държеше каната до десния си крак. — Може да е човек на Ларкин.

Шумът стана по-силен. Тримли заобиколи разтреперания служител.

— Познаваш ли този звук?

— Мисля, че не ви разбрах, сър — отвърна уплашен Стария Хенри. — Мисля, че е една от количките за бельо. Използваме ги да разкарваме чаршафите и хавлиените кърпи.

— Дяволите да го вземат. Има ли някой друг от персонала тук тази вечер?

— Не, сър. Само аз съм, сър — отвърна човекът. — Поне така си мислех.

Една количка се появи на вратата към коридора. Тя беше толкова натоварена, че не можеше да се види кой стои от другата страна.

— Спри — заповяда Тримли.

Нямаше време да заобиколи басейна, осъзна Амброуз. Трябваше да хвърли каната през водата.

Точно в този момент количката внезапно заподскача напред, набирайки скорост. Този, който я буташе, току-що я бе засилил.

— Дяволите да те вземат — извика Тримли изплашен.

Той стреля към количката.

Амброуз хвърли каната. Тримли се дръпна настрани, за да се предпази от връхлитащата срещу него количка.

Каната го удари по рамото вместо по главата, както възнамеряваше Амброуз.

Тримли извика от болка, но не падна на земята. Обаче изпусна револвера. Той изтрополи на плочките. Обезумял, Тримли залитна, а после се завъртя, за да потърси пистолета.

Амброуз се затича, заобикаляйки басейна. Видя револвера на пода много близо до ръба на басейна.

— Вземи пистолета му — извика той на замаяния служител.

Старият Хенри се окопити и се обърна, за да вземе пистолета.

— Не го виждам. Къде е?

Не можеше да му кажа къде точно е проклетият пистолет. Тримли щеше да го чуе и да го вземе преди Стария Хенри.

Още няколко крачки и щеше да стигне до Тримли.

— Виждам пистолета. — Конкордия връхлетя от коридора, пелерината й се вееше зад нея. Беше се насочила право към ръба на басейна.

Тримли рязко се обърна и я последва. И той беше видял пистолета.

„По дяволите — помисли си Амброуз. — Само това ми липсваше.“

Младата жена стигна до пистолета преди Тримли. Тя дори не се опита да го вдигне, което щеше да е ужасна грешка. Амброуз знаеше това, защото Тримли щеше да й го отнеме.

Тя ритна оръжието в басейна.

— Какво си мислиш, че правиш, глупаво същество такова — изкрещя Тримли.

Той се нахвърли върху нея и я бутна. После се обърна и хукна към вратата за коридора.

Конкордия изплува на повърхността и си пое въздух.

— Добре ли си? — попита я Амброуз, забавяйки ход за малко.

— Да — отвърна тя, закашля се и стъпи на дъното на басейна. — Добре съм. Тичай след него. Не се притеснявай за мен.

Той хукна към тъмния коридор. Изгуби Тримли от поглед, но чуваше стъпките му да се отдалечават към изхода.

В тази част на сградата беше тъмно, но Тримли тичаше с увереността на човек, който познава помещението. Той отвори една врата в края на коридора и изчезна през нея.

Амброуз беше само няколко крачки след него. Зад вратата видя спираловидна стълба. Тримли отиваше на покрива.

Амброуз бързо се качи, слушайки стъпките му.

В горната част на стълбището се отвори врата. Нахлу влажен нощен въздух.

Амброуз излезе и видя Тримли да стъпва върху парапета, който ограждаше покрива, и да скача върху покрива на съседната сграда. Той бързо го последва и скъси разстоянието между тях.

Нищо чудно, че Феликс не е могъл да засече кога Ларкин влиза и излиза от баните, помисли си той. Престъпният бос си е имал таен вход. Интересно дали Ларкин е знаел, че неговият партньор-джентълмен го е открил.

Щом разбра, че няма да успее да избяга от преследвача си, Тримли внезапно спря, наведе се и взе някакъв предмет, който се намираше на покрива. Той бързо се обърна. На слабата лунна светлина Амброуз добре видя дългата тръба в ръцете му.

— Не знам кой си, но си адски досаден — каза Тримли и се втурна напред, размахвайки тръбата.

Амброуз се просна по корем на покрива. Тръбата изсвистя във въздуха само на няколко сантиметра над главата му.

Той се претърколи, скочи на крака и се затича към Тримли.

— Не, не се приближавай. — Тримли направи няколко крачки назад. — Не се приближавай, дяволите те взели. — Вдигна тръбата, за да опита отново да го удари.

Амброуз се отмести наляво.

Другият отново отстъпи назад. Амброуз се опита да го ритне.

За да избегне удара, Тримли отстъпи назад. Кракът му се удари в парапета. Той залитна, изгуби равновесие и полетя назад.

— Не! — изкрещя.