Аманда Куик
Излъжи ме нежно (18)

Осемнадесета глава

Александър Ларкин погледна бизнес партньора си, седнал срещу него на гравираната мраморна пейка, и скръцна със зъби. Температурата в частната сауна беше толкова висока, че всеки нормален човек би се изпотил, но Едуард Тримли изглеждаше свеж и елегантен, сякаш се е разположил удобно на стол в клуба си.

Но пък Тримли бе джентълмен, напомни си Ларкин. Не беше роден в някой долнопробен бардак.

Говореше правилно и се държеше с изтънчено високомерие, което само хора от висшата класа могат да достигнат успешно.

„На Тримли никога не му се е налагало да краде храна, за да оцелее — помисли си Ларкин. — Никога не се е потил така, както си се потил ти, когато си заставал пред човек, който държи нож, и знаеш с всяка фибра на тялото си, че приятелчето с удоволствие ще пререже гърлото ти, само за да ти открадне ботушите.“

— Сигурен ли си, че пожарът не е избухнал вследствие на нещастен случай? — попита той. — Кухненските помещения в замъка бяха много стари все пак.

— Повярвай ми, това не бе пожар — заяви Тримли.

Увереността на Тримли го ядоса. Когато се запознаха и станаха съдружници, той нямаше търпение да научи всичко, на което Ларкин можеше да го научи. Но по-късно започна да се държи така, сякаш той е по-главният съдружник.

И двамата бяха загърнати в бели ленени чаршафи. Ларкин се чувстваше странно и някак нелепо. Трябваше да стиска здраво проклетото нещо, за да не се смъкне. А Тримли успяваше да прилича на една от онези статуи на древни римляни, с които богаташите украсяваха големите си имения. Ларкин бе наредил по-голямата част от тях във входното антре на красивата си къща, която си бе купил преди няколко години.

— А газовият бойлер в банята в новото крило? — Той се надигна и започна да крачи из покритата с плочки сауна. — Всеизвестно е, че са непредсказуеми.

— Пожарът не е избухнал в банята — рече ядосано Тримли. — Разговарях с всички служители в замъка, които са били там онази нощ. Всички бяха единодушни, че е имало две експлозии и двете са избухнали в района на трапезарията.

Ларкин изсумтя.

— Планът е бил да бъдат откраднати момичетата?

— Така изглежда.

— Дяволите да го вземат. — Ларкин стигна до облицованата с плочки стена, обърна се и тръгна в другата посока. — Никой ли не е видял момичетата и учителката да напускат замъка?

Тримли поклати глава.

— Беше посред нощ, имаше много дим и суматоха. Няколко мъже ми разказаха, че са чули тропот на коне, но и двамата предполагат, че някой е освободил животните, за да се спасят от пламъците.

— Защо, по дяволите, никой не се е погрижил за момичетата още щом е избухнал пожарът? — попита Ларкин. — Хората ми много добре знаеха, че са много ценни за мен.

— Очевидно Римптън е казал на останалите, че той ще се погрижи за младите дами. — Тримли направи пренебрежителен, високомерен жест. — Но той изчезна, така и не се върна през онази нощ. На следващия ден тялото му бе открито близо до старите складове.

— И никой не се е сетил, че учителката и момичетата са избягали?

— В началото се предполагаше, че всички са загинали. — Тримли се поразмърда на пейката, за да се настани по-удобно. — Съвсем логично предположение, имайки предвид обстоятелствата. При положение, че е имало гъст дим и падащи дъски, никак не бе лесно да се претърсят развалините.

— Дяволите го взели. — Ларкин усети добре познато усещане. — Всичките ни планове се провалиха. Търгът щеше да се проведе след няколко дена. Не мога да повярвам, че я докарахме дотук.

Гневът отново се надигна в него. Той сви ръка в юмрук и удари белите плочки на стената.

— Дяволите да го вземат.

Това не го успокои, затова взе каната с вода, поставена на малка масичка, и я запрати в ъгъла.

Керамичният съд сякаш гръмна. Парчетата затанцуваха и зазвъняха по плочките.

Внезапно се почувства по-спокоен, отново се контролираше. Но вече съжаляваше, че е избухнал.

Пое си дълбоко въздух и бавно го издиша. Редките изблици на гняв и бяс го бяха измъчвали цял живот. Вече можеше да ги контролира, но понякога им позволяваше да го обземат изцяло. Избухванията му много изнервяха околните. Той смяташе, че това е добре. Човек не печели нищо, ако подчинените и съдружниците му са доволни и щастливи.

Но елегантният Тримли не се впечатляваше от подобна показност на сила и власт. Ларкин знаеше, че избухванията нямат никакъв ефект, освен иронично презрение у високомерния кучи син.

Той още по-силно стисна чаршафа и се обърна много рязко, опитвайки се да изненада и да стресне Тримли, искаше да види дали може да предизвика поне малко страх у този човек. Но както обикновено, не долови нищо в изражението на съдружника си.

— Цялата схема се крепеше на онези четири момичета — промърмори. — А сега тях ги няма, благодарение на проклетата учителка. Защо, по дяволите, го е направила?

— Сигурно е заподозряла какво се е случило с нейната предшественичка и си е направила заключението, че собственият й живот е в опасност — спокойно отговори Тримли. — Това би обяснило защо е избягала от замъка, но не и защо е взела момичетата със себе си. Няма логика. Би трябвало да е била наясно, че те само ще я забавят.

— Знаела е, че шансовете й да избяга ще са далеч по-големи без четирите млади дами.

— Е — тихо каза Тримли. — Много интересен въпрос. И аз си мислех за това, докато пътувах за Лондон.

Ларкин спря и рязко се обърна.

— Имаш ли представа за какво става дума?

— Съгласен съм с теб, че никак не е разумно една жена, която се страхува за живота си, да се ангажира с четири момичета. — Тримли замълча за миг. — Но мисля, че спокойно бихме могли да кажем, че учителката не е направила всичко това сама.

— За какво, да му се не види, говориш?

— Не вярвам, че госпожица Глейд, макар и да е много умна, сама е организирала извеждането на дамите от замъка.

— Някой й е помогнал? Някой от охранителите? Е, не за първи път ме предава член на собствената ми организация, но такива неща не се случват често и това е факт. Всички знаят какво е наказанието за подобно нещо.

— Не е някой от твоите хора — рече Тримли. — Успях да получа бегло описание на този човек от собственика на хана, където бил отседнал онази нощ заедно с учителката и момичетата. Описаха го като човек, който говори правилно и има добри обноски. С две думи, джентълмен.

— Сигурен ли е, че мъжът е бил джентълмен — попита Ларкин, — а не се е преструвал на такъв.

Тримли повдигна вежда.

— Прости ми, че ще отбележа, но никак не е лесно да играеш ролята на джентълмен, освен ако не си роден и израснал в тези среди. Във всеки случай останах с впечатлението, че ханджиите и магазинерите са точни, когато трябва да определят социалната класа на клиентите си. И по това приличат на теб, Ларкин, препитанието им зависи от известни умения в тази насока.

Ларкин си наложи да не обръща внимание на тези думи. Тримли го смяташе за добър, когато ставаше дума за бизнес дела, но кучият му син ненавиждаше по-нисшите в социално отношение и не го криеше.

— Онези ханджии дадоха ли някаква друга полезна информация?

— Не. Само това, че дамите и тяхната охрана са тръгнали за Лондон. Ходих на гарата, питах началник-гарата. Той си спомни момичетата и учителката им много добре. Пътували във вагон първа класа.

— А господинът, който ги е придружавал? — бързо попита Ларкин.

— Интересното е, че началник-гарата не си спомня с тях да е имало мъж. Изглежда, че е изчезнал някъде между хана и гарата.

Ларкин усещаше как струйките пот се стичат по гърба му.

— Е, присъствието на мъжа обяснява някои неща.

— Най-вече разбитият череп на Римптън и мозъчното сътресение и счупената ръка на Бонър — рече Тримли.

Ларкин свъси вежди.

— Това пък какво означава? Не каза ли, че Римптън е починал вследствие на пожара?

— Казах, че е загинал през онази нощ. Но имах възможността да огледам тялото и съм абсолютно сигурен, че е убит от човешка ръка, а не от пламъците.

Ларкин изсумтя.

— Една учителка не би могла да го стори. Ти си прав. Някой й е помогнал. Въпросът е какво е замислил съюзникът на дамата? Дори и да е наясно с плановете ни, няма никакъв шанс да ги осъществи съвсем сам. Отне ни месеци, за да уредим търга.

— Няма нужда да ни отнеме сделката, за да извлече печалба — каза Тримли. — Ти имаш ум за бизнес, Ларкин. Какво би направил, ако притежаваш нещо, което знаеш, че е много ценно за някой друг?

Ларкин се поотпусна малко за първи път, откакто разбра, че е загубил момичетата.

— Бих предложил на бившия собственик да откупи обратно онова, което е толкова ценно за него.

— Точно така. Рано или късно онзи, който е отвел момичетата, ще изпрати съобщение, че е готов да преговаря. И тогава ще го пипнем.

— Да му се не види. Не можем просто да седим със скръстени ръце и да чакаме да се свържат с нас. Аз съм Александър Ларкин. Не чакам, защото на някого така му изнася.

— Успокой се, Ларкин. — Тримли стана от пейката и тръгна към вратата. — Последното нещо, от което имаме нужда сега, е да привлечем вниманието към себе си. Рано или късно нашият джентълмен-крадец ще намери начин да се свърже с теб.

— Не приемам каквито и да било заповеди от теб, Тримли. — Той сви ръка в юмрук. — Ще преобърна целия град, но ще намеря онези момичета.

— Твоя работа, както искаш, но само ще си изгубиш времето.

— Защо казваш това?

Тримли се спря до вратата.

— Аз съм последният, който ще отрече, че имаш отлични връзки в конкретни райони и среди в Лондон. Но и двамата знаем много добре, че не се вписваш във висшето общество. А изглежда, че точно там се движи нашият човек.

Ларкин се вцепени.

Тримли леко се усмихна.

— Жестокият ти метод на работа си има своите предимства, Ларкин, но сега трябва да действаме с повече хитрост. Остави аз да се справя. Това бе една от причините да се съгласиш да станем съдружници, ако си спомняш. Аз имам връзки на места, където никога няма да те допуснат.

Той излезе навън и затвори вратата.

Ларкин дълго не откъсна поглед от нея. Това вече беше краят. Тримли бе изключително полезен през последните години, но когато разрешаха проблема с четирите момичета, щеше да се погрижи партньорството им да бъде прекратено завинаги.

Ларкин намести чаршафа и се замисли как точно да се справи с проблема. Да се отърве от един джентълмен, който се движи сред висшето общество, изискваше предварително планиране. Когато мъжете от класата на Тримли изчезнат при подозрителни обстоятелства, полицията обикновено провежда сериозни разследвания. Пресата се активизираше и вълнуваше от случая. Разследваха предполагаеми свидетели. Вече имаше тайнствени изчезвания на хора в тази история. Последното нещо, което искаше да направи, бе да привлече вниманието на Скотланд Ярд.

Въпреки всичко човек можеше да се справи с подобни неща, ако се пипаше много внимателно и предпазливо. Тримли не беше прав. Стената, която разделяше уважаваното общество от простолюдието, не бе толкова непреодолима, колкото той смяташе. Смъртта можеше да преодолее всякакви класови бариери.