Аманда Куик
Излъжи ме нежно (36)

Тридесет и шеста глава

— Сигурна ли си, че ти е топло и си суха? — попита Амброуз от отсрещната седалка на файтона.

— Да, благодаря — учтиво отговори Конкордия. За пореден път отговаряше на този въпрос. — Казах ти, че водата в басейна все още беше топла, а служителят бе така мил и ми даде хавлиени кърпи, за да се изсуша.

Освен това Старият Хенри беше извадил очилата й от водата с помощта на една дълга кука.

Въпреки това тя знаеше, че изглежда странно, увита от главата до петите в палтото на Амброуз. Тежката връхна дреха се бе оказала доста полезна. Беше й позволила да мине за мъж пред кочияша на файтона.

Не знаеше какво си е помислил за голямата хавлиена кърпа, увита около главата й. Определено прибавяше интересен моден щрих. Вероятно веднага си е помислил, че се връща модата на тюрбаните, която някога беше много популярна в най-изисканите бални зали.

Не се притесняваше за собственото си здраве. Беше сигурна, че ще оцелее след гмуркането в басейна. Тревожеше се за Амброуз. След като се върна от покрива, беше в лошо настроение. Почти не говореше.

— Тази вечер спаси живота на горкия старец — рече тя. — Ако не беше отишъл навреме, Тримли щеше да го убие.

— Старият Хенри е информаторът, който ми съобщи, че Нели е споменала, че Ларкин се е изпуснал пред нея и й е казал какво става в замъка Олдуик. Той ми даде първата солидна улика по този случай.

— Старият Хенри един от твоите бивши клиенти ли е?

— Да. С това ми се издължи.

Файтонът спря. Конкордия погледна през прозореца и видя редица красиви къщи.

— Това трябва да е Рансъмхелт Скуеър — рече тя. — Мили боже, каква красива къща. Знам, че хората, които работят в отдел „Криминални разследвания“, получават по-висока заплата от обикновените полицаи, патрулиращи по улиците, но не знаех, че с нея могат да си позволят подобен лукс.

Амброуз отвори вратата на файтона.

— Феликс не е купил тази къща със заплатата си на инспектор от полицията.

— От богато семейство ли произхожда?

— Не, но успя да спечели много пари, преди да стане полицай. Инвестира ги много добре. — Той слезе от файтона. — Изчакай ме тук. Връщам се след минутка.

Качи се по стълбите на номер седем. Вратата се отвори в отговор на почукването му.

Пламъчето на свещта потрепваше. Амброуз каза нещо на човек, когото Конкордия не виждаше. Вратата се затвори. Амброуз слезе по стълбите и се качи във файтона.

Входната врата на номер седем отново се отвори. Един мъж слезе по стълбите. Когато мина под газената лампа, тя видя, че носи в ръка балтон. За това кратко време беше успял да обуе панталона и обувките, но все още закопчаваше ризата си.

— Баните „Донкастър“ — нареди на кочияша, преди и той да се качи в неосветения файтон, който бързо потегли.

— Защо, по дяволите, идваш у нас винаги в два часа през нощта, а? — сопна се Феликс. — Не можеш ли да се научиш да идваш в прилично време? — Той чак сега видя Конкордия на отсрещната седалка. — Вие сигурно сте учителката.

Тя не виждаше ясно чертите на лицето му в тъмното, но гласът му беше много приятен.

— Да, така е — отговори.

Амброуз се облегна назад.

— Конкордия, позволи ми да ти представя инспектор Феликс Денвър. Феликс, това е госпожица Глейд.

— Добър вечер, госпожице Глейд. Или по-скоро, добро утро? — Феликс завърза вратовръзката си. — Не искам да ви засегна, но бихте ли ми обяснили какво е това на главата ви? Последната мода при вечерните шапки може би?

— Хавлиена кърпа. — Тя се смути и инстинктивно посегна към главата си. — Косата ми се намокри.

— Така ли? — каза той. — Не забелязах навън да вали дъжд.

— Това е дълга и объркана история. Ще оставя господин Уелс да ви обясни.

— Чудесна идея. — Феликс леко се обърна към Амброуз. — Обяснявай, Уелс.

— С две думи казано, Ларкин и тайнственият му съдружник са мъртви — отвърна той.

— И двамата ли?

— Да. Непознатият партньор се оказа мъж на име Едуард Тримли. Много се сближил с богата вдовица на име госпожа Хокстън — поредната връзка, от която и двамата партньори се възползват за собствена изгода. Много често се среща във висшето общество. Той се е възползвал от парите и връзките й. А тя е имала елегантен придружител, когато се е нуждаела от такъв.

— Госпожа Хокстън е спонсорка на девическия пансион „Уинслоу“ — услужливо добави Конкордия.

— Значи това е връзката с училището — замислено рече Феликс.

— Да — отговори Амброуз. — Тази вечер с госпожица Глейд проследихме Тримли от един бал до баните „Донкастър“. Изглежда, отиваше там, за да се срещне с Ларкин. Сигурно са се скарали. Когато пристигнах в сградата, Ларкин вече беше мъртъв. Тялото му плува в един от басейните.

— А къде е тялото на Тримли? — попита Феликс. — Или ще се наложи да претърся сградата?

— На уличката зад баните — отвърна Амброуз с безизразен глас. Той говореше по този начин откакто слезе от покрива.

— Смъртта на Тримли беше нещастен случай — бързо обясни Конкордия. — Амброуз го последва на покрива. Борили са се и Тримли паднал през парапета.

Настана кратка, напрегната тишина.

Точно в този момент Конкордия разбра, че каквото и да се бе случило на покрива, едва ли е било нещастен случай.

— С две думи, случаят е разрешен — каза Феликс. — За съжаление аз оставам без свидетел, когото да разпитам, нали? Освен ако няма някой очевидец.

— Единственият очевидец е служителят от банята — призна Амброуз. — Аз разговарях с него, но се оказа, че всъщност не е видял убийството. Точно тогава е бил в друга част на сградата.

— Тримли възнамеряваше да го убие, за да го накара да замълчи — добави Конкордия. — Ако Амброуз не се беше намесил навреме, горкият човек щеше да е мъртъв.

— Как така служителят е бил замесен в тази история — попита Феликс.

— Каза ни, че е получил нареждане да отвори баните след работно време — отговори Амброуз. — Това не се случва за първи път. Изглежда, че Ларкин често е използвал баните за тайни среднощни срещи със съдружниците си от подземния свят, точно както предположих.

— Знаех си, че там става нещо нередно — рече Феликс.

— Ларкин е използвал таен вход на покрива. Затова ти и хората ти не сте го видели да влиза или да излиза от баните. Но Тримли е научил за него. Подозирам, че и част от персонала е знаел за него, но са постъпили много мъдро и са си мълчали, за да запазят работата си.

— А Нели Тейлър? — попита Феликс.

— Тримли нарече Нели една от курвите на Ларкин и предположи, че е научила какво е възнамерявал да прави с Фийби, Хана, Едуина и Теодора.

— Затова я е убил — заключи Феликс. — Копеле! — добави.

— Да — съгласи се Амброуз.

— Според нас госпожа Джарвис, жената, управлявала агенцията, която снабдяваше замъка с учителки, и госпожица Бартлет, първата учителка, са били убити по същата причина — рече Конкордия. — Те са стигнали до заключението, че момичетата са първите от многото добре възпитани млади дами, които Ларкин е възнамерявал да превърне в първокласни куртизанки и да ги продаде на този, който му предложи най-висока цена. По нищо не личи те да са знаели за ролята на Ларкин или Тримли в този план, но са знаели как да се свържат с Кътбърт. Направили са фатална грешка, като са се опитали да го изнудват.

— Кътбърт, разбира се, веднага е предупредил Тримли за опасността и Ларкин е уредил двете жени да бъдат отстранени — каза Амброуз. — По-късно Тримли и Ларкин са се отървали и от Кътбърт. Отчасти аз съм виновен за това. Преценили са, че щом аз го открих, и полицията ще успее.

— Толкова много мъртви — тихо каза Феликс. — Между другото как е бил убит Ларкин?

— Не извадих тялото от басейна, но изглежда са го ударили по тила, той е изпаднал в безсъзнание и са го оставили да се удави. Ако жертвата бе някой друг, а не Ларкин, смъртта му можеше спокойно да мине за поредния нещастен случай в баните.

— Какъвто е бил и случаят със сестрата на твоята клиентка — замислено рече Феликс.

— Точно така.

— Е, станалото — станало — каза инспекторът. — Може и за добро да е. Много ми се искаше да разпитам Ларкин, най-вече за неговите бизнес начинания. Но да си кажа право, щеше да се окаже изключително трудно да обвиним двамата мъже в убийство. Нямахме никакви улики срещу Ларкин, а социалното положение на Тримли щеше да направи изправянето му пред съда много трудно.

— Най-лошото в цялата тази работа е — добави Амброуз, — че скоро някой друг ще заеме мястото на Ларкин.

— Така става — философски се съгласи Феликс. — Но пък иначе ще си изгубя работата, защото няма да има нужда от нас. Докато има злодеи и престъпници, ще има и нужда от полицията. — Той погледна Конкордия. — Мога ли да попитам защо сте вир-вода, госпожице Глейд?

— Тримли ме бутна в един от басейните.

— Когато пристигнах в баните, Тримли се опитваше да използва възрастния човек като заложник — обясни Амброуз. — Положението беше напечено. Аз не бях въоръжен, а Тримли имаше пистолет.

— Разбирам — рече Феликс.

— Конкордия отвлече вниманието на Тримли, като бутна към него количка, пълна с бельо. Последваха минути на хаос и объркване, по време на които Тримли бутна Конкордия в басейна.

— Амброуз представя нещата прекалено изискано и любезно — каза Конкордия. — Истината е, че когато се появих, той почти контролираше положението. Опасявам се, че провалих плановете му. Но трябва да кажа, че той много бързо се нагоди към новата ситуация.

— Да, Амброуз винаги е умеел да прави промени в движение. — Феликс сякаш се забавляваше. — Преди години този му талант беше изключително полезен.

— Вие двамата се познавате от доста отдавна, доколкото разбирам? — каза Конкордия.

Файтонът спря на улицата пред баните, Феликс отвори вратата и слезе на паважа. Обърна се и погледна Конкордия. На светлината на уличната лампа тя видя, че той е изключително красив мъж. Освен това разбра, че той много се забавлява.

— Амброуз не ви ли е казал, госпожице Глейд. С него бяхме съдружници преди доста време. Справяхме се много добре, докато Джон Стоунър не се появи и не настоя да ни превърне в почтени хора.

— Освен това Стоунър ни направи свои наследници — добави Амброуз, — което обезсмисли кариерата ни на крадци. Какъв е смисълът да крадем, след като не се нуждаем от пари? И двамата трябваше да си търсим други професии, където да използваме уменията си.