Аманда Куик
Излъжи ме нежно (7)

Седма глава

Магическият трик на Амброуз мина изключително гладко и без никакви проблеми на следващия ден.

Конкордия бе изумена от всичко, от организацията и точното разпределение на времето до секунда. Със сигурност много малко мъже по света биха организирали едно бягство толкова добре.

— Номерът е в това всичко да е възможно най-просто — обясни Амброуз, когато ги изпращаше на железопътната гара. — И да не забравяш, че хората виждат онова, което очакват да видят.

В следващия миг той беше изчезнал. Но точно преди влакът да потегли от гарата, тя зърна раздърпан фермер, който се качваше в един от вагоните на трета класа. Начинът, по който се движеше, й подсказа, че този мъж е Амброуз.

Няколко часа по-късно, след като влакът спира на няколко малки гари, за да могат пътниците да слязат и да се поразтъпчат малко, четири добре възпитани млади дами и тяхната учителка слязоха от вагона първа класа на оживената Лондонска гара. Те веднага се качиха в един файтон. Превозното средство се сля с натоварения трафик в следобедната жега.

Час по-късно четири млади момчета от работническата класа изникнаха от навалицата в пасажа с магазини. Бяха с шапки, панталони, шалове и сака. Вървяха след една продавачка на цветя в дрипава пелерина.

Малката групичка мина през оживения пазар за плодове и се качи в празна фермерска каруца. Задната част на каруцата бе покрита с брезент, за да скрие пътниците.

През цепнатинката в платнището Конкордия поглеждаше откъде минават. Не след дълго навлязоха в лабиринт от тесни, тъмни улички. Последваха магазини и скромни къщи. Тази гледка на свой ред бе сменена от един от богатите квартали с големи и елегантни къщи и красиви кооперации.

Конкордия много се изненада, когато фермерската каруца мина през тежка желязна порта в задната част на една от големите къщи и спря в павиран с камъни двор.

Платнището бе дръпнато от задната част на каруцата. С фермерска шапка на главата и с груби селски дрехи, Амброуз погледна от капрата.

— Добре дошли в новото си жилище, дами. — Той хвърли поводите на висок, тромав мъж на средна възраст, облечен в униформа на градинар. — Това е господин Оутс. Оутс позволи ми да ти представя госпожица Глейд и нейните четири ученички Фийби, Хана, Теодора и Едуина. Известно време ще живеят при нас.

— Дами. — Градинарят докосна шапката си.

— Приятно ми е да се запознаем, господин Оутс — рече Конкордия.

Момичетата го поздравиха весело.

Оутс изглеждаше странно доволен и някак си притеснен от любезните им поздрави. Той промърмори нещо неразбираемо и се изчерви.

Две големи кучета с наострени уши изскочиха пред тях. От студения им интелигентен поглед косъмчетата на врата на Конкордия настръхнаха. Животните й напомниха за портрета на египетски бог с глава на чакал, който бе видяла в един музей.

— Запознайте се с Данте и Беатрис — каза Амброуз.

Младата жена притеснено погледна кучетата.

— Хапят ли?

Усмивката на Амброуз много приличаше на тази на кучетата.

— Разбира се. Какъв е смисълът да имаш кучета пазачи, ако не захапят и разкъсат гърлото на неканени гости? Но не се страхувайте. След като вие и момичетата бяхте официално представени, можете да бъдете спокойни, в безопасност сте.

— Сигурен ли сте?

Той се усмихна по-широко.

— Абсолютно съм убеден, госпожице Глейд.

— Беше много забавно. — Фийби скочи от каруцата, без да чака някой от мъжете да й помогне, и погали Данте по главата между вирнатите му уши. — Много ми хареса да нося тези панталони. Много по-удобни са от полите, които зашихме, за да заприличат на панталони. — Погледна с надежда Конкордия. — Мога ли да ги задържа, госпожице Глейд?

— Не виждам защо да не можеш — отвърна Конкордия. Тя си отдъхна, когато видя, че кучетата изглежда се наслаждаваха на вниманието на Фийби. — В известен смисъл са много практични.

Беатрис се приближи към нея и пъхна дългата си муцуна в ръката й. Конкордия предпазливо я погали.

— И аз бих искала да задържа момчешките дрехи. — Хана се изправи в задната част на каруцата и пъхна палците си в колана на панталона си. Само за миг се преобрази в младеж, който никак нямаше да изглежда на място, ако продаваше вестник на някое натоварено кръстовище. — Много по-удобни са от полите и фустите. С тях се чувствам напълно друг човек.

Едуина сведе поглед, огледа грубия си костюм и се намръщи.

— Може и да са удобни, но със сигурност не са модерни.

— Въпреки това беше забавно да се маскираме като момчета — каза Теодора, позволявайки на Оутс да й помогне да слезе от каруцата. — Видяхте ли как хората ни правеха път в търговския безистен?

— Мисля, че го правеха, защото се опасяваха, да не би да пребъркаме джобовете им и да ги ограбим — отбеляза Хана.

Амброуз изглежда се забавляваше.

— Права си, Хана. Това е благодарение на страхотните ти актьорски умения. Наистина бях много впечатлен. — Скочи с лекота на земята и изненада Конкордия с мимолетна, дяволита усмивка. — Това включва и вас, госпожице Глейд. Никога преди не съм виждал по-убедителна продавачка на цветя.

— Той е напълно прав, госпожице Глейд — рече Фийби. — Изглеждахте много по-възрастна в тези бедняшки дрехи.

Конкордия въздъхна и развърза скъсания шал, с който бе покрила косата си.

— Благодаря ти, Фийби.

— Как, по дяволите, успяхте да дойдете с таз стара каруца и изтощената кранта? — промърмори Оутс на Амброуз.

— Един добър и услужлив фермер ми ги даде назаем.

Оутс погледна с недоверие.

— Назаем, а?

— Не ме гледай така, Оутс. — Амброуз го потупа по гърба. — Платих му щедро за услугата. Но иска да му върна хубавия екипаж. Ще се погрижиш ли за това вместо мен? Казах на човека, че ще оставя коня и каруцата му на Бринск Лейн, близо до театъра.

— Да, сър. — Слугата се качи на капрата и шибна коня с юздите.

„Той изобщо не се изненада от внезапното и необичайно пристигане на Амброуз“ — помисли си Конкордия. Имаше чувството, че Оутс е свикнал с подобни странности.

— Елате, ще влезем вътре да ви запозная с госпожа Оутс — рече Амброуз. — Тя управлява домакинството и ще ви покаже стаите ви.

Преди Конкордия да разбере намеренията му, той я хвана за лакътя и я поведе към вратата на кухнята. Тя усещаше силните му пръсти. По някаква смешна и нелепа причина й се искаше да не е облечена в тези парцаливи, грозни дрехи.

За да се разсеят мрачните й мисли, огледа фасадата на голямата къща, докато вървяха към вратата.

Къщата бе великолепна постройка в паладиев стил с високи прозорци и красиви колони. Бе заобиколена от висок зид и добре поддържани градини. Бе доста елегантна, но не й убягна фактът, че голямата къща приличаше на солидна крепост. Данте и Беатрис добавяха и последната щриха към тази картинка.

Развълнуваните момичета се втурнаха в задния коридор, придружени от кучетата. Конкордия ги наблюдаваше и стомахът й се сви. Дали не бе сгрешила, като бе довела момичетата тук? Имаше ли по-добър избор?

За миг се подвоуми, преди да прекрачи прага на къщата.

— Тази къща е огромна, господин Уелс — каза тя тихо, за да не чуят момичетата. — Предполагам, че е ваша?

— В интерес на истината, не е моя.

Тя изведнъж спря.

— Какво, за бога, искате да кажете?

— Собственост е на човек на име Джон Стоунър.

Тя свъси вежди.

— Той тук ли е?

— Не — отвърна Амброуз. — По една случайност в момента не си е у дома.

Стори й се, че той говори прекалено спокойно за отсъствието на тайнствения господин Стоунър.

— Сигурен ли сте, че той няма да има нищо против да отседнем в къщата му?

— Освен ако не се върне неочаквано, без предупреждение, дори няма да разбере, че е бил ваш домакин — увери я Амброуз.

Това никак не й хареса.

— Не разбирам. Къде е господин Стоунър?

— Мисля, че в момента е на континента. Трудно е да се каже. Стоунър е непредвидим.

— Разбирам. Мога ли да попитам какъв ви е този господин Стоунър?

Той се позамисли за секунда-две.

— Да кажем, че сме много стари познати.

— Не искам да ви обидя, сър, но това ми звучи доста неопределено.

— Не се тревожете, госпожице Глейд — тихо каза Амброуз. — Имате думата ми, че вие и момичетата, за които сте отговорна, ще бъдете в безопасност тук.

Изведнъж я полазиха тръпки от това, че внезапно осъзна реалността. Интуицията й подсказваше, че Амброуз Уелс няма да навреди на момичетата. Не бе толкова сигурна обаче, че собственото й сърце е в безопасност.