Аманда Куик
Излъжи ме нежно (47)

Четиридесет и седма глава

Когато Конкордия влезе в трапезарията, настъпи тишина. Трийсет и седем нетърпеливи млади момичета станаха в знак на уважение. Трийсет и седем чифта очи се обърнаха към нея. Госпожица Бърк и още няколко души от персонала, които бяха останали на работа, бяха застанали до стената. И те изглеждаха нервни и притеснени. Хана, Фийби, Едуина и Теодора стояха в другия край на залата. Лелята на Фийби, Уинифред, също беше при тях. Усмихваше се щастливо.

Конкордия бързо мина по пътеката между ученичките. Тя спря и се обърна, за да застане с лице пред аудиторията си. Видя приятелката на Хана, Джоан, седнала на първия ред. Изглеждаше развълнувана и изпълнена с надежди.

Амброуз наблюдаваше от прага на вратата. Любов и невероятна гордост се излъчваха от него. Тя усети обичта му. Феликс стоеше до него, облегнал се на рамката на вратата. Джон Стоунър беше точно зад двамата мъже. Лицето му грееше от радост и щастие.

Тя отново насочи вниманието си към момичетата пред нея и усети невероятно чувство на радост. „Никой не вижда напред в бъдещето по начина, по който го прави една учителка — помисли си тя. — Това е, защото учителките гледат в очите на ученичките си.“

— Можете да седнете — каза им тя.

Чу се леко шумолене на поли и фусти, докато ученичките покорно заеха местата си.

— Добро утро — поздрави ги тя. — Казвам се госпожица Глейд. Аз съм новата директорка на вашето училище. Скоро ще се омъжа и след това ще ме наричате госпожа Уелс. Но няма да престана да ръководя „Уинслоу“.

В залата се чу тих шепот. Няколко от момичетата се спогледаха объркани. Жените никога не работеха извън дома си, след като се омъжат.

— Както много скоро ще откриете, аз имам някои много модерни, дори някои хора биха ги нарекли нестандартни теории за образованието на младите жени — продължи Конкордия. — В пансиона ще настъпят промени. Ще назнача нова готвачка и ще изготвим ново меню. Освен това ще бъдат ушити нови униформи и във всички камини ще гори огън, когато времето е студено. Чаршафите ще се сменят по-често. Освен това училището ще приема момичета от всички слоеве на обществото, независимо дали произхождат от богати и уважавани семейства или не.

През залата премина тих шепот.

— Аз ще бъда главната учителка, но ще разчитам и на помощта на четири бивши възпитанички на пансиона, които са решили да се обучават и да станат учителки. Те се казват Едуина и Теодора Купър, Хана Радбърн и Фийби Лейланд.

Четирите момичета грейнаха от радост и гордост.

— Освен това ще се радваме на вниманието на нов благодетел — продължи Конкордия. — Името му е господин Стоунър. Освен че ще се грижи за финансовите нужди на училището, той незабавно ще започне да води нов клас, в който всички вие ще бъдете обучавани на древна философия и на поредица от физически и медитативни упражнения. Вие ще бъдете първите жени, които ще бъдат обучени на изкуството на Ванза. Моята цел е да ви осигуря образование и умения, които ще ви позволят сами да изберете с какво да се занимавате за в бъдеще, след като напуснете „Уинслоу“. Светът се променя много бързо. Младите дами, които се дипломират от училището, ще бъдат подготвени да се възползват от тези промени. Всъщност много се надявам някои от вас да са инициатори на тези промени.

Ученичките бяха вперили погледи в нея.

Тя се усмихна.

— Предстоят ни много приключения. Но точно в този момент слънцето грее и въздухът навън е чист. Разбрах, че повечето от вас не са излизали извън границите на двора на това училище от деня, в който сте пристигнали тук. Аз твърдо вярвам, че ежедневните разходки на открито са изключително важни и полезни. Предлагам да започнем още сега. Моля, последвайте ме.

Тя мина по пътеката между редовете от столове. Настана кратка, стряскаща тишина, последвана от тропане.

Момичетата скочиха на крака и побързаха да я последват.

Тя за кратко спря на прага и се обърна, за да ги погледне още веднъж.

— Още нещо. В предния салон има нови, красиви слънчобрани. Има по един за всяка от вас. Ваши са.

Амброуз й намигна, докато водеше развълнуваните ученички към вратата. Тя му се усмихна с цялата си любов.

Стоунър и Феликс раздаваха слънчобраните в предния салон. След това Амброуз отвори вратата с галантен жест.

— Къде отиваме, госпожице Глейд?

Конкордия погледна едно дребно, луничаво момиче. Сигурно беше на не повече от осем години и в очите му вече се четяха тревогата и неувереността, типични не за децата, а за възрастните. Но зад предпазливостта и тревогата имаше и искрица детска надежда и сила.

— Как се казваш? — мило попита Конкордия.

— Дженифър, госпожо.

— Днес в парка има панаир, Дженифър — каза Конкордия. — Мисля, че ще е много приятно и полезно да присъстваш на панаир. От панаирите човек може да научи много.

Дженифър и останалите момичета зяпнаха от радост и щастие.

— Отиваме на панаир — прошепна някой.

Амброуз намигна на Конкордия.

— Нямам търпение да чуя как е минал денят ти, госпожице Глейд. Забавлявай се с новите си ученички.

— Ще се забавлявам — обеща тя.

Тя излезе на стълбите и разтвори красивия зелен слънчобран, който й беше подарил. Цветето, символ на Ванза, вплетено в дизайна със златни нишки, улавяше светлината и блестеше.

— Последвайте ме, дами — каза тя на момичетата, които чакаха в предния салон.

Тя поведе ученичките си навън на слънце и към светлото им бъдеще.