Аманда Куик
Излъжи ме нежно (44)

Четиридесет и четвърта глава

Късно същата вечер всички се бяха събрали в библиотеката. Амброуз наля бренди на Феликс, на Стоунър и на себе си. На Конкордия предложи шери. Момичетата пиеха чай. Данте и Беатрис бяха заели обичайните си места пред камината.

Амброуз взе чашата си и отиде да седне зад бюрото. Отпи голяма глътка бренди. Имаше нужда от нещо силно повече от всички присъстващи, помисли си той. Беше толкова близо да загуби Конкордия, че само мисълта за това беше непоносима за него.

Феликс погледна Конкордия.

— Прат е щяла да те удари по тила, докато отключваш вратата на мазето, госпожице Глейд. Целяла е да паднеш надолу по стълбите и да загинеш от „трагичен инцидент“. Ако се наложело, е била готова да те последва и да те удари още няколко пъти, за да те довърши. Не е очаквала да има особени трудности да се отърве от теб.

— Училището е било нейното царство — тихо каза Конкордия. — Ръководела го е еднолично, не е приемала никакви възражения. И ученичките, и персоналът са изпитвали истински ужас. Никой е нямало да се усъмни, че смъртта ми е обикновен нещастен случай. Във всеки случай нямало е да има никакви свидетели, освен Хана, защото Прат изпрати всички в трапезарията в другия край на сградата.

— Ако нямате нищо против — каза Амброуз. — Предпочитам да спрем да говорим за онова, което е можело да се случи. Все още се опитвам да се възстановя от шока от днешните събития. Не всички сме надарени със здравите нерви на една учителка, нали знаете?

Стоунър тихо се засмя.

— Много правилно.

Феликс се усмихна тъжно, облегна се назад и протегна краката си.

— Прат е била принудена от обстоятелствата спешно да се отърве от теб, госпожице Глейд. Не можела да ти позволи да откриеш Хана в мазето, така че е трябвало да направи нещо незабавно. Било е рисковано, но тъй като е успяла да се справи при поне два подобни случая, е била сигурна, че ще успее и трети път.

Фийби вдигна глава, очите й се бяха разширили зад стъклата на очилата.

— Госпожица Прат е убила двама души?

— Сестрата на клиентката ми е била първата й жертва — рече Амброуз. — Тя е била една от Ларкиновите… — Видя предупредителното свиване на вежди на Стоунър, веднага замълча и бързо изрече: — Тя е била помощничка в баните и по една случайност е била близка приятелка на Александър Ларкин.

— Затова ли я е убила госпожица Прат? — попита Хана.

— Ами… — Амброуз отново замълча и погледна Конкордия с надеждата да му помогне. Не беше сигурен колко от ужасяващите подробности по случая иска момичетата да научат.

— Тези смели млади дами преживяха доста неща и мисля, че ще могат да понесат цялата истина. — Тя се обърна към момичетата: — Госпожица Прат е била влюбена в Александър Ларкин. Често са се срещали в едно от многобройните имения на Ларкин. Но тя започнала да подозира, че той има свои планове за търга. Разстроена и разочарована, една вечер отишла в баните „Донкастър“, за да му потърси сметка. Точно тогава той й заявил безцеремонно, че възнамерява да се ожени за една от вас.

Момичетата се смръщиха от отвращение.

— Той беше толкова стар — каза Фийби.

— Освен това е бил жесток убиец — добави Хана и цялата потръпна. — Нито една от нас нямаше да се омъжи за него или за някой от ужасните зестрогонци, които е смятал да покани да наддават на търга.

В първия момент никой не каза нищо.

Амброуз погледна Феликс и Стоунър. Знаеше, че и те си мислят същото. Момичетата са щели да бъдат изнасилени и поругани от злите мъже, които са щели да ги купят. Нямало е да имат друг избор, освен да приемат брака. Обществото е щяло да приеме съпрузите без никакъв проблем. Във висшето общество е пълно със зестрогонци. Тримли бе типичният пример за това. Финансовото състояние на един мъж не бе толкова важно, колкото произходът му.

— Много правилно — каза Конкордия, усмихвайки се гордо. — Сигурна съм, че нито една от вас е нямало да позволи да бъде принудена да сключи нежелан брак, независимо от скандала или заплахите. Но Едит Прат, Ларкин и Тримли не са знаели, че вие сте свободомислещи млади дами.

Хана, Фийби, Едуина и Теодора грейнаха. Амброуз прикри усмивката си. Влиянието на Конкордия върху тях нарастваше с всеки изминал ден.

— Както казах — продължи Конкордия, — Едит Прат е била влюбена в Александър Ларкин. Затова, когато й казал, че ще се ожени за една от младите дами, които тя му е осигурила, се скарали жестоко. Едит била страшно ядосана, направо бясна, когато си тръгнала от стаята, където се срещнала с него. Била направила само няколко крачки, когато Ларкин надникнал от вратата и повикал Нели Тейлър за един частен сеанс.

— Това било прекалено за Едит — продължи Феликс. — До този момент успявала да си втълпява, че Ларкин я смята за по-добра от неговите момичета от баните. Но през онази нощ осъзнала, че той вече не я уважава така, както уважава Нели Тейлър.

— Прат се скрила в частната стая и изчакала Ларкин да си тръгне от баните и да ги затворят за през нощта — добави Амброуз. — Когато Нели започнала да чисти, както правела всяка вечер, тя се промъкнала зад нея и я ударила с ръжена. Това е било убийство от гняв, но е послужило и за друга цел. Така Нели не е можела да каже на никого, че е видяла Едит Прат да се среща с предполагаем престъпен бос.

Конкордия погледна Феликс.

— Как Ларкин и Тримли са станали съдружници?

— Заслугата и за това е на Едит Прат — отговори той. — Прат и Ларкин са имали дългогодишна връзка. Започнала е преди няколко години, когато е била директорка на друг девически пансион за сираци. По онова време той все още сам е вършел по-голямата част от мръсната си работа. Обърнал се към нея по повод възможността да купи някои от сирачетата за публичните си домове. Тя се съгласила не само да работят заедно, но и да започнат любовна връзка.

Конкордия потръпна.

— Каква ужасна жена!

— Така е. — Феликс погледна момичетата и някак неспокойно се размърда на стола си. — Прат много добре е знаела, че Ларкин е женкар, но въпреки това си е въобразила, че заема специално място в сърцето му. Тя била „порядъчна жена“ все пак. Вярно, че обедняла и била принудена да си изкарва прехраната като учителка, но била дъщеря на дребни провинциални аристократи. Знаела, че общественото положение е много важно за Ларкин. Затова си мислела, че тяхната връзка е основана на нещо повече от страст и взаимна изгода.

— Освен това се смятала за негов съдружник — тихо добави Конкордия. — Нещо като бизнес партньор.

— Да. — Амброуз отиде до прозореца и се загледа в градината. — Но Ларкин я е смятал за човек, от когото може да извлече облага. Въпреки това й е правил няколко услуги и й помогнал да забогатее. В крайна сметка тя решила да се оттегли от бизнеса с продажбата на сирачета за публични домове. Смятала е, че е прекалено рисковано. Един скандал, в който е замесено нейното име, и щяла да изгуби всичко. Освен това искала да стане директорка на по-уважавана институция. Ларкин й помогнал да заеме тази длъжност в девическия пансион „Уинслоу“.

— Госпожица Прат веднага разбрала, че най-добрият начин да се възползва от длъжността си в училището, е да намери щедър благодетел или благодетелка, които да осигуряват неограничени средства, но които да не участват активно в делата и управлението на училището — обясни Конкордия. — Направила някои проучвания и се натъкнала на името на госпожа Хокстън.

Амброуз кимна.

— Заедно с госпожа Хокстън получила и новия приятел на дамата, Едуард Тримли. Прат само го погледнала, веднага разпознала социален паразит и разбрала, че той може да й бъде от полза.

— Точно тогава й хрумнало да вземе в училището няколко млади наследнички и да ги продаде на търг на амбициозни джентълмени, които спешно искат да се издигнат в обществото — рече Амброуз. — Веднага разбрала, че от тази работа могат да се вземат страшно много пари. Споделила идеята с Ларкин и той бил очарован. За да получат подкрепата и на Тримли, се съгласили да делят печалбата на три.

— Тя много добре е разбрала що за човек е Тримли — каза Феликс. — Той бил възхитен, че е партньор на един гениален престъпен бос. Сигурно си е мислел, че ще получи голяма власт. Спокойно можем да кажем, че е подценил Прат. По всяка вероятност за него тя е била просто любовницата на Ларкин, нищо повече.

Конкордия въздъхна.

— Що се отнася до Едит Прат, тя прекалено късно е разбрала, че Ларкин е възнамерявал да се възползва от плана й, за да осигури хубава и почтена наследница за самия себе си. Когато разбрала какво възнамерява да направи, се почувствала предадена. След като убила Нели Тейлър, веднага започнала да замисля и смъртта на Ларкин.

— Погрижила се убийството да бъде извършено вечерта, когато Гришам даваха бал — рече Амброуз.

— Наредила на Стария Хенри да отвори баните, което било обичайно за среднощните срещи на Ларкин. След това изпратила бележки на Ларкин и Тримли, информирайки ги, че е възникнал сериозен проблем и че незабавно трябва да се срещнат — надявала се да обвинят и да арестуват Тримли за убийството.

— Срещнала се с Ларкин в баните, преди да дойде Тримли — обясни Феликс. — Когато разбрал, че го е изиграла и го е примамила да отиде на срещата, много се ядосал. Никак не й било трудно да го убие, защото на Ларкин и през ум не му е минало, че тя ще се обърне срещу него. Ударила го отзад с машата. Той паднал във водата в безсъзнание и се удавил.

— След това Прат избягала от местопрестъплението — рече Амброуз. — Малко след това дошъл и Тримли. Открил трупа, паникьосал се и се опитал да избяга през една от задните врати. Но се натъкнал на Хенри и веднага разбрал, че мъжът представлява заплаха за него, защото го е видял на местопрестъплението. Решил, че трябва да го убие.

— Но точно в този момент си се появил ти — каза Конкордия.

Амброуз кимна.

— А малко след това дойде и ти.

— Тримли не е имал никакъв шанс срещу вас двамата — със задоволство отбеляза Стоунър. Той погледна Феликс и момичетата с надежда да го подкрепят. — Страхотен екип са, нали?

— Така е, наистина. — Феликс се съгласи с подозрителна мила усмивка.

— Това е самата истина — потвърди Едуина.

Теодора кимна.

— Направо са съвършена двойка.

— Удивително как добре работят заедно — доста сериозно подчерта Фийби. — Отношенията между тях са бих казала доста „модерни“ нали, Хана?

— Да, и въпреки това доста романтични — настоя тя.

— Планът на Прат е бил доста хитър — каза Амброуз, за да сложи край на коментарите за отношенията му с Конкордия. — Тримли е използвал информацията, която му е дала Хокстън за висшето общество, за да подбере първата групичка наследнички. Търсили са момичета, произхождащи от уважавани провинциални аристократични семейства.

— Идеалната кандидатка била млада дама, съвсем сама на този свят, която заради положението си на наследница е била неудобна за някого — добави Феликс.

— С други думи, ако младата дама изчезне, парите й ще вземе друг наследник — добави Стоунър.

— Точно така. — Феликс отново отпи от брендито. — Една наследница винаги е неудобна за някого, разбира се. Въпросът е да откриеш човека, на когото тя пречи. Тримли е бил много добър точно в това. Открил е човек, който да е готов да плати, за да изчезне наследницата, без да се задават много въпроси.

— И после направил така, че всички да повярват, че е загинала по време на трагичен инцидент. Телата, разбира се, не са били откривани — обясни Стоунър.

— Но вместо да „убие“ момичетата в така наречения „инцидент“, Тримли ги завел в „Уинслоу“ — продължи Амброуз. — Планът бил да ги държат там, докато се позабрави за тях, за да могат да организират търга. Но лелята на Фийби започнала да разпитва как и по какъв начин е загинала племенницата й. Прат се изплашила и решила, че момичетата трябва да бъдат преместени на по-сигурно място. Не е могла да си позволи някой да ги открие в училището.

— Тримли и Ларкин накарали Кътбърт да уреди преместването на момичетата в замъка — рече Конкордия. — Безупречната репутация на момичетата вдигала много цената им, а това означавало, че Едуина, Теодора, Хана и Фийби е трябвало да бъдат пазени и наглеждани. Това наложило основаването на така наречената академия за млади дами в замъка.

Амброуз я погледна, съзнавайки гордостта и възхищението, което излъчваше.

— Госпожица Бартлет не ставала за тази работа по очевидни причини — добави той. — Така че Прат използвала досиетата на агенцията, за да намери заместничка. Точно това била най-голямата й грешка. Когато е наела теб, е попаднала на човек, който се е интересувал и се е грижел за ученичките си. Намерила е истинска учителка.