Аманда Куик
Излъжи ме нежно (8)

Осма глава

Конкордия се събуди от барабаненето на дъжда по прозореца. Този звук й подейства успокояващо. Тя остана да лежи неподвижна минута-две, наслаждавайки се на приятното усещане. За първи път от няколко седмици насам не се събуждаше с чувство на тревога и напрежение — първата сутрин, в която не й се налагаше да мисли за плана за бягство. Вярно, нещата не се развиха както ги бе замислила, но момичетата бяха на безопасно място, далеч от замъка Олдуик. Само това имаше значение тази сутрин. Скоро щеше да се наложи отново да планира бъдещето, но това можеше да почака до след закуска.

Отметна завивките, сложи си очилата и облече халата, който госпожа Оутс й бе дала. Взе чантичката с тоалетните си принадлежности, които бе взела със себе си от замъка, и отвори вратата.

В коридора нямаше никого. Госпожа Оутс бе споменала, че единствената друга стая, която се използва на този етаж, е тази на Амброуз. Момичетата бяха настанени в стаи на горния етаж.

Доволна, че по коридора няма никого, тя бързо се запъти към банята, обзета от радостно очакване.

Беше открила чудесата на огромната стая предишната вечер и нямаше търпение да отиде там и отново да изпита същото удоволствие. Господин Стоунър може и да беше загадъчен човек по свой собствен начин, но явно държеше на удобствата на съвременната баня.

Банята представляваше изумителен малък декадентски дворец, облицован с големи бели плочки. Цялата инсталация отговаряше на последните санитарни постижения. Вградените в стените кранчета снабдяваха банята не само със студена, но и с гореща вода, която течеше по тръби, инсталирани покрай къщата. Умивалникът блестеше от чистота. Имаше дори душ, монтиран над ваната.

Тоалетната, която се намираше в не по-малко впечатляваща стая до банята, беше невероятно съчетание между изкуството и постиженията на съвременната инженерна наука.

От двете страни на клозета беше нарисувано огромно поле от слънчогледи. Рядко можеше да се види подобен финес и елегантност.

„Човек лесно свиква с подобен лукс“ — помисли си тя.

Вратата на банята се отвори точно когато посегна към дръжката. Стресната, тя спря и погледна през рамо към стаята си.

Но нямаше време да избяга.

Амброуз излезе от банята. Беше с екзотично бродиран черен сатенен халат. Косата му беше мокра и разрошена.

— Господин Уелс.

Тя стисна здраво халата си с едната ръка, с другата държеше тоалетната чантичка. Беше ужасена при мисълта, че изглежда така, сякаш току-що е станала от леглото. Това бе самата истина, разбира се, но някак си това влоши нещата още повече. Не можеше да не отчете и факта, че Амброуз по всяка вероятност е гол под халата. А тя бе само с нощница и халат.

Той й се усмихна, което я разтърси.

— Виждам, че ставате рано, госпожице Глейд.

— Да, ами, предположих, че останалите още спят. — Тя се прокашля, за да прочисти гърлото си. — Не знаех, че сте станали и се разхождате из къщата.

— Аз също имам навика да ставам рано. Май имаме нещо общо.

Тя се ядоса и отстъпи крачка назад.

— Ще дойда след малко.

— Няма нужда да си тръгвате. Банята е на ваше разположение.

— О, благодаря ви. — Тя мина покрай него и влезе в банята. От нея излизаше пара. — Трябва да призная, че банята е направо великолепна.

Устните му потрепнаха.

— Така ли мислите?

— Да, разбира се. — Тя не успя да се въздържи. — Модерна и санитарно издържана във всяко отношение. Дори има душ с гореща вода.

Той пъхна ръцете си в джобовете на халата и кимна.

— Забелязах, когато преди няколко минути го използвах.

Тя се изчерви. Ако можеше, щеше да потъне в земята от срам. Би дала всичко, за да се махне от тази къща. Въздъхна.

— Сигурно ме смятате за глупачка. За първи път отсядам в такава модерна къща, не съм работила за подобен дом.

— Вие не работите тук, госпожице Глейд. — Бръчиците в ъгълчетата на очите му се опънаха, сякаш се ядоса. — Вие сте гостенка.

— Да, много мило от ваша страна, че го казвате, но и двамата знаем, че ситуацията е, меко казано, сложна и необичайна, още повече, че стопанинът на къщата не е тук…

— Много добре знам, че изобщо не сте глупачка — заключи той, сякаш тя не бе казала нищо. — Между другото, ако използвате душа, съветвам ви да бъдете внимателна. Проклетото нещо изстрелва гореща и студена вода, сякаш стреля с хиляди малки куршуми. Според мен върху тази идея трябва да се поработи, ако искаме този уред да замени ваната в баните ни.

Тя се прокашля.

— Ще го имам предвид.

Той се обърна и тръгна към стаята си.

— Щом свършите да се глезите и да се наслаждавате на удоволствията на нашата модерна, изключително санитарно издържана баня, бих желал да поговорим долу в салона за закуска. Искам да ви задам няколко въпроса.

— Какво точно искате да знаете? — притеснена попита тя.

— Освен всичко останало много бих искал да разбера малко повече за вас самата, госпожице Глейд. Вие сте истинска загадка за мен.

Сърцето й подскочи.

— Какво общо има личният ми живот с плановете на Александър Ларкин?

— По всяка вероятност абсолютно нищо. — Той се спря при вратата на стаята си и я погледна. — Но един от недостатъците ми е, че когато имам въпроси, не мога да се примиря, докато не получа отговори.

Тя го погледна с онзи строг поглед, с който можеше да накара бъбрещите момичета да замлъкнат.

— Предполагам, че сте прекарали доста безсънни нощи, сър.

— Да, но не смятам, че това е най-важният проблем. — Той й се усмихна строго и интимно. — Рядко имам трудности да намеря други неща, освен съня, с които да се занимавам през нощта.

Тя не се усъмни в това нито за миг. Усети, че се изчервява, влезе във великолепната баня и затвори вратата.