Аманда Куик
Излъжи ме нежно (46)

Четиридесет и шеста глава

Малко след полунощ Ани Петри вървеше през старото гробище. Мъгла обгръщаше надгробните камъни и паметници, точно както и първия път, когато се срещна с него. С една ръка стискаше пелерината си, а с другата беше вдигнала високо един фенер.

— Тук ли сте, сър? — прошепна в тъмното.

— Моля ви, изгасете фенера, госпожо Петри.

Гласът дойде откъм входа на близката гробница. Тя се обърна стресната, а после бързо изгаси фенера.

— Получих съобщението ви — каза тя. — А и видях статиите във вестника тази сутрин. За това как Едит Прат е убила Нели. Не знам как да ви благодаря, сър.

— Резултатът от разследването задоволява ли ви? — попита той. — Понякога отговорите не ни носят утехата, която бихме желали да получим.

— Може и така да е — отвърна тя. Самата тя се изненада колко силен е гласът й. — Но определено мога да ви кажа, че се чувствам много по-спокойна, след като знам, че човекът, убил сестра ми, ще си плати за престъплението.

— Радвам се, че съм ви бил полезен.

Тя се поколеба.

— Що се отнася до хонорара ви, надявам се да не сте променили решението си да е услуга? Нямам много пари.

— Когато ме наехте, ви казах, че някой ден ще имам нужда от голямо количество от вашата стока. Този ден настъпи доста по-рано, отколкото очаквах.

— Моля, не ви разбрах, сър?

— Бих искал да купя от вас трийсет и осем слънчобрана.

— Но какво ще правите с толкова много слънчобрани, сър?

— Имам план.

— Да, сър. — Тя си напомни, че според слуховете този човек е доста странен. Разумните и здравомислещи хора все пак не се захващат с онова, с което се занимаваше той. — Ще получите толкова слънчобрани, колкото поискате. Няма нужда да ми ги плащате. Ще ви ги подаря. След всичко, което сторихте за мен, това е най-малкото, което мога да направя.

— Да приемем, че един слънчобран е достатъчен, за да ми платите за услугата, която ви направих — каза той. — А за останалите ще получите добра цена.

— Щом настоявате, сър.

— Бих искал този, с който ще платите сметката си, да има много специален дизайн. Ще можете ли да направите това?

— Да, сър. Моята помощничка е много добра. Какъв дизайн искате за специалния слънчобран?

— Ще се погрижа да получите подробна скица.

— Много добре, сър.

— Благодаря ви, госпожо Петри.

Имаше почти недоловимо движение в тъмната сянка. Дали не й се бе поклонил, сякаш е истинска дама, а не обикновена собственичка на магазин?

— Това ли е всичко, сър?

— Да, госпожо Петри. Надявам се да ме препоръчате на други хора, които биха се заинтересували от услугите ми.

„Не е възможно да се подиграва с мен — каза си тя. — Човек с неговата репутация със сигурност няма чувство за хумор.“

— Лека нощ, сър.

Тя повдигна фенера и бързо тръгна към изхода на гробището. Знаеше, че тази нощ ще спи малко по-добре.