Аманда Куик
Излъжи ме нежно (11)

Единадесета глава

— Синята и морскозелената рокли са идеални за Едуина и Теодора — отбеляза Конкордия. Тя погледна момичетата и госпожа Оутс. — Не сте ли съгласни?

Чу се одобрително мърморене.

— Прекрасни са — каза госпожа Оутс. Огледа двете момичета с възхищение. — Роклите много отиват на красивите им руси коси.

Едуина и Теодора държаха роклите пред себе си и се оглеждаха в огледалото. Лицата им грееха от задоволство и радост. Зад тях Хана и Фийби чакаха да дойде техният ред.

Беше пет часът следобед. Повечето рокли, които бяха поръчали, все още не бяха доставени от шивачката, но преди малко бяха пристигнали достатъчно и те се преобличаха.

Освен това госпожа Оутс ходи чак до един от големите универсални магазини на Оксфорд стрийт, за да им купи обувки, шапки, ръкавици и дамско бельо.

Данте и Беатрис, които бяха станали неразделни с момичетата, временно бяха затворени в коридора, за да се избегнат инциденти с красивите рокли. Всички в стаята бяха развълнувани и въодушевени. Само Фийби правеше изключение. Тя продължаваше да стои настрана, облечена в евтините момчешки панталони и риза.

— Бяхте права, когато предложихте жълтото и кафявото за Хана. — Госпожа Оутс изглеждаше доста доволна от роклята, която Хана пробваше пред огледалото. — Цветът подхожда на очите й.

— Има прекрасни волани — отбеляза Хана. — Ще ми се Джоан да можеше да я види.

На Конкордия не й хареса тъгата, която долови в гласа на Хана.

— Не се тревожи, много скоро ще я види.

Момичето засия.

— Щеше да е прекрасно, ако и тя имаше такава.

— Поне не и докато е в училище „Уинслоу“. Всички ученички са длъжни да носят онези ужасни, грозни сиви рокли. Много добре знаеш това.

— Да, но когато навърши седемнайсет, ще напусне училището и тогава ще може да има рокля като моята — настоя Хана.

— Джоан ще стане гувернантка или учителка, както и повечето момичета, които учат в „Уинслоу“ — безмилостно заяви Теодора. — Жените с тази професия нямат шанса да носят такива красиви дрехи.

Устните на Хана потрепериха. Тя примигна няколко пъти.

— Моля те, не плачи, скъпа. — Конкордия напъха носна кърпичка в ръката й. — Когато всичко свърши, ще се погрижим за Джоан.

Момичето избърса сълзите си.

— Благодаря ви, госпожице Глейд.

— Успокой се вече и пробвай тези обувки. — Госпожа Оутс й подаде едни бледожълти боти. — Ще отиват идеално на роклята.

Конкордия погледна Фийби.

— Какво ще кажеш за розовата рокля?

Фийби се намръщи.

— Не искам да нося рокли. Предпочитам панталоните.

— Наистина изглеждаш много елегантна в тях — спокойно каза Конкордия. — Можеш са ги носиш колкото си искаш. Но ако понякога ти се прииска промяна, какво ще кажеш за розовата рокля?

Спокойна, че няма да бъде принуждавана да носи рокля, Фийби огледа роклята с критичен поглед.

— Предполагам, че ще свърши работа за чай.

— Добре тогава, решено е — рече Конкордия.

Госпожа Оутс кимна сериозно.

— Май ще трябва да се пипне тук-там, но Нан много я бива с иглите и конците. Ще я изпратя горе, за да погледне какво може да се направи.

Конкордия посочи неотворения пакет.

— Да минем към ръкавиците, дами.

Момичетата разкъсаха опаковката.

Конкордия отиде и седна до госпожа Оутс. Заедно наблюдаваха как момичетата пробват ръкавиците.

— Много съм ви благодарна, госпожо Оутс — прошепна младата жена. — Справили сте се страхотно с пазаруването.

— Не ми представляваше никакъв проблем. — Госпожа Оутс се усмихна. — Всъщност доста се забавлявах.

— Бях изненадана, че шивачката успя да достави тези рокли толкова бързо. Сигурно е отложила и зарязала всичките си останали поръчки.

Госпожа Оутс повдигна вежди и погледна хитро.

— Сигурна съм, че точно това е направила.

— Шивачката приятелка на господин Уелс ли е? — спокойно попита Конкордия.

— По-вероятно е да е негова бивша клиентка. Несъмнено е била щастлива да плати хонорара му най-после.

Конкордия шокирана се загледа в скъпите рокли.

— Мили боже, да не би да искате да кажете, че хонорарът на господин Уелс възлиза на цената на тези рокли?

— Не, не, не, госпожице Глейд. — Госпожа Оутс се засмя и махна с ръка. — Господин Уелс плати роклите до последната лира. Услугата, която поиска, бе да бъдат ушити и доставени колкото се може по-бързо. Така шивачката си е уредила сметките с него.

— Разбирам. Господин Уелс ръководи бизнеса си по много странен начин, нали?

— Да, госпожице Глейд, така е.

— Има нещо, което ме смущава, госпожо Оутс.

— Да, госпожице Глейд?

— Щом господин Уелс не взема пари за работата си, а само се възползва от услугите на клиентите си, когато има нужда от тях, предполагам, че е заможен.

— Финансово е доста добре и това е факт.

— И въпреки това живее в дома на друг човек — добави Конкордия.

— О, господин Стоунър няма нищо против, че той живее тук.

— И не са кръвни роднини?

— Не, госпожице Глейд. Нямат никаква роднинска връзка. Просто са добри приятели.

— Явно са много добри приятели.

— Да, госпожице Глейд. Такива са, такива.

— Очевидно господин Стоунър има голямо доверие на господин Уелс — рече тя възможно най-тактично.

Другата жена леко се олюля, схващайки забележката.

— Така е.

„Много добри приятели.“ Конкордия си спомни съвсем естествения начин, по който Амброуз бе споменал възможността една жена да има за любовница друга жена. Може би тази тема не го притесняваше, защото сексуалните му наклонности бяха насочени към хората от собствения му пол. Това обясняваше странната връзка между Амброуз и тайнствения господин Стоунър.

А от нейна гледна точка това беше доста потискащо.

Не че е имала някакви очаквания да има любовна връзка с Амброуз Уелс, напомни си тя.

— Я виж колко е часът — малко я стресна госпожа Оутс. — Кога е станало толкова късно? Трябва да се погрижа за вечерята. Ако ме извините, госпожице Глейд, ще оставя вас и младите дами с новите дрехи.

Тя изскочи през вратата и изчезна.

Конкордия потропа с пръст по тоалетката, разсеяно заслушана в разговора на момичетата, които обсъждаха обувките, ръкавиците и роклите.

За съжаление не успя да измъкне информация за странностите в тази къща. Очевидно трябваше да използва по-хитър и умел подход, ако искаше да научи нещо полезно.