Томас Харис
Червения дракон (49)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Оказа се, че не е толкова лесно да се намери къщата на Франсис Долархайд. В „Гейтуей“ разполагаха само с номера на пощенска кутия в Сейнт Чарлс.

Дори полицейският участък трябваше да направи справката по една карта, която взеха на заем от електроснабдяването.

Хората на шерифа посрещнаха специалния отряд от Сейнт Луис оттатък реката и керванът бавно пое по щатска магистрала № 94. Един заместник-шериф, седнал до Греъм в първата кола, показваше пътя. Крофорд се беше надвесил от задната седалка между двамата и нетърпеливо всмукваше въздух между стиснатите си зъби. В северните покрайнини на Сейнт Чарлс се разминаха само с няколко автомобила — открита камионетка, пълна с деца, междуградски автобус, някакъв влекач. Отблясъците на пожара видяха малко след като напуснаха северните покрайнини.

— Ето го! — каза помощник-шерифът — Там е!

Греъм натисна рязко педала на газта. Отблясъците станаха по-ярки, вече се виждаха пламъци. Крофорд щракна с пръсти да му подадат микрофона.

— До всички, до всички! Пожарът е в неговия дом, бъдете нащрек! Може би ще направи опит да се измъкне. Шерифе, тук трябва да поставим пътна преграда.

Над полето в югоизточна посока се издигаше висок стълб черен дим и искри, който започна да се стеле над тях.

— Тук — обади се заместник-шерифът. — Свийте по тази алея.

В същия миг зърнаха жената, черна сянка на фона на огъня. Тя също ги усети и вдигна ръце към тях. После дойде взривът. Огромни огнени езици се издигнаха към небето, пламтящи греди и рамки на прозорци се разхвърчаха и описаха блестящи дъги в нощното небе. Обхванат от пламъци, микробусът подскочи и полегна настрана, избухна кратко и ослепително ярко оранжево сияние, сред което горящите дървета изведнъж избледняха, настъпи мрак. Земята потръпна и полицейските коли се разклатиха от взривната вълна.

Жената беше паднала по очи на пътя. Крофорд, Греъм и полицаите изскочиха от колата и хукнаха към нея сред огнения дъжд. Някои се надвесиха над нея, други продължиха към къщата с пистолети в ръце. Крофорд пое Реба от ръцете на един полицай, който забързано чистеше косите и от пламтящи въгленчета.

Улови ръцете и, доближи лице до нейното, станало бронзово от заревото на пожара.

— Франсис Долархайд! — произнесе той и леко я разтърси. — Къде е Франсис Долархайд?

— Там, вътре — прошепна тя. Изранената и ръка се вдигна по посока на пожара, после безсилно се отпусна. — Там вътре, мъртъв.

— Сигурна ли сте? — попита Крофорд и впи поглед в невиждащите и очи.

— Бях с него.

— Разкажете ми всичко.

— Застреля се в главата. Пипнах дупката в лицето му, Подпали къщата и се застреля. Докоснах го. Беше проснат на пода. Пипнах дупката. Мога ли да седна?

— Да — рече Крофорд и влезе заедно с нея на задната седалка на полицейската кола. Обви раменете и с ръце и я остави да поплаче на рамото му.

Прав насред покритата с чакъл алея, Греъм гледа пламъците, докато лицето му се зачерви и започна да го боли. Подети от лекия ветрец, гъстите стълбове дим закриха луната.