Томас Харис
Червения дракон (33)

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Към десет вечерта Долархайд грохна от умора след изтощителната тренировка с тежести. Сетне гледа филмчета и опита да се облекчи. На пак беше неспокоен.

При мисълта за Реба МакКлейн възбудата се удряше в гърдите му като тежък студен медальон. Не трябва да мисли за Реба МакКлейн!

Все още запъхтян и зачервен от упражненията, той се отпусна в люлеещия се стол и включи телевизора, за да разбере докъде е стигнало полицейското разследване по случая Фреди Лаундс.

Ето го Уил Греъм, изправен до ковчега, край който се дереше църковен хор. Доста е слабичък, лесно би му строшил гръбнака. Добра идея, много по-добра, отколкото да го убие. Ще му прекърши гръбнака и леко ще го поосуче. Така ще води следващото си разследване от инвалидна количка. Няма да бърза, нека Греъм преживее ужаса на очакването. През цялото време Долархайд усещаше една спокойна сила.

Полицаите на Чикаго вдигаха пара на пресконференцията, но зад лъжливите им твърдения, че работят сериозно, се криеше голият факт — по случая Лаундс няма напредък. Сред групата зад микрофоните се мярна и Джак Крофорд. Долархайд го беше виждал на снимка в „Сплетника“.

Изправен между двама телохранители, представител на вестника каза:

— Този жесток и безсмислен акт ще направи така, че гласът на „Сплетника“ ще зазвучи още по-силно!

Долархайд изпръхтя. Дори и да е така, гласът на Фреди замлъкна завинаги. Телевизионните говорители вече го бяха прекръстили на Дракона, а за действията му казваха „убийствата, извършени от Зъбльото, както го нарича полицията“. Категоричен напредък.

Новините продължиха с местни събития. Някакъв дебелак с конски зъби предаваше от зоологическата градина. Явно го бяха пратили по-далеч, за да не им се мотае из краката. Долархайд посегна към дистанционното управление, но в същия миг на екрана се появи доктор Франк Уорфийлд, директор на зоопарка. Само преди няколко часа докторът с удоволствие бе приел предложението на Долархайд за няколко снимки.

Сега двамата с някакъв зъболекар се трудеха върху счупения зъб на едър тигър. Долархайд напразно се опитваше да зърне тялото на животното, скрито зад дебелия репортер. Най-сетне онзи се сети да се отдръпне.

Облегнат назад в стола-люлка, Долархайд насочи вниманието си към екрана. Великолепното животно беше под упойка, проснато в цял ръст върху голяма маса. Днес ще подготвят зъба, а след няколко дни ще му го изградят наново, осведоми дебелият зрителите. Долархайд гледаше как лекарите внимателно бъркат в ужасната раирана паст на тигъра.

Мога ли да докосна лицето ви? — попита мис Реба МакКлейн.

Би и казал нещо. Прииска му се тя да разбере какво щеше да направи за една бройка. Как му се искаше тя да докосне неговата Слава, макар и само за миг. Но тя не можеше да стори това и да остане жива. А вече я бяха забелязали с него, не биваше да действа тъй близо до дома си. Беше опитал да сподели с доктор Лектър най-съкровеното си, но Лектър го предаде.

Въпреки всичко изпитваше желание да се довери на някого. Искаше му се да сподели нещо с Реба, но толкова, че да я остави жива.