Томас Харис
Червения дракон (48)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Студена вода плисна в лицето на Реба и се стече по косата и. Виеше и се свят. Под нея имаше нещо твърдо и наклонено. Извъртя глава да го усети по-добре. Дърво. Мокра студена кърпа избърса лицето и.

— Добре ли си, Реба? — попита спокойно Долархайд.

Тя се отдръпна от гласа.

— Дишай дълбоко. — Изтече една минута. — Ще можеш ли да се изправиш!? Опитай.

Тя успя едва след като усети опората на силните му ръце. Стомахът и се надигна. Той изчака да отмине пристъпът.

— Сега нагоре по рампата. Помниш ли къде се намираш? — Тя кимна. — Извади ключа от ключалката, Реба. Влез вътре. Сега заключи и окачи ключа обратно, на шията ми. Остави го да си виси на мястото. Нека проверим дали наистина е заключено. — Тя чу как пробва бравата, — Добре. А сега иди обратно в спалнята, знаеш пътя.

Тя се спъна и падна на колене. Главата и клюмна. Той я хвана за ръцете, изправи я и и помогна да стигне до леглото.

— Седни на този стоп.

Тя се подчини.

— А СЕГА МИ Я ДАЙ! Тя се опита да се изправи, но силни ръце я притиснаха към мястото и.

— Стой мирно, иначе не мога да те предпазя от него! — предупреди я Долархайд.

Разсъдъкът и отново започна да функционира, но някак неохотно.

— Моля те, опитай! — прошепна тя.

— Реба, с мен е свършено.

Беше се изправил и вършеше нещо. Миризмата на бензин стана нетърпима.

— Протегни ръка, пипни това… Не го хващай, само го пипни! — Тя напипа нещо като стоманени ноздри, гладки отвътре. Дулото на пушка.

— Това е пушка, Реба. Двуцевка магнум. Знаеш ли какво може да се направи с нея? — Тя кимна. — Махни си ръката. — Студеното дуло опря, във вдлъбнатината на гърлото и. — Много ми се искаше да ти имам доверие, Реба. Много! — Сякаш плачеше, съдейки по гласа. — Беше ми толкова хубаво с теб! Наистина плачеше.

— На мене също, Д. Беше страхотно. Моля те, не ми причинявай болка!

— За мен всичко е свършено. Не мога да те оставя в неговите ръце. Знаеш ли какво ще направи Той?

— Вече крещеше. — Знаеш ли какво ще направи Той? Ще те хапе до смърт! По-добре да дойдеш с мен.

До ушите и достигна драскането на клечка кибрит, замириса на сяра, нещо изсъска. Горещина. Дим. Огън. Най-много се страхуваше от това. Пожар. Господи, всичко друго, само не пожар! Надяваше се да я убие с първия изстрел. Краката и се стегнаха, готови да побягнат. Хленчене.

— Ох, Реба, не мога да гледам, как гориш! Дулото се отдръпна от гърлото и. Двете цеви на пушката гръмнаха в мига, в който тя се изправи на крака.

Ушите и писнаха, беше сигурна, че е улучена, че е мъртва. По-скоро усети, отколкото чу тежкия тътен на падащо тяло. Дим и припукване на пламъци. Пожар! Огънят и помогна да дойде на себе си. Горещина лизна ръцете и лицето и. Навън, по-скоро навън. Препъна се в някакви крака, блъсна се в леглото, задави се от гъстия дим.

Стой ниско долу, под дима, спомни си тя кой знае къде дочути правила. Не тичай, защото се блъскаш в разни предмети и ще умреш.

Беше заключена. Заключена! Направи няколко крачки, наведе се ниско, пръстите и се провлачиха по пода. Откри крака. Значи в другия край. Коса или нещо, наподобяващо коса. Пръстите и хлътнаха в нещо меко под косата. Пихтия със стърчащи остри костици. Око, което плува свободно вътре.

Ключът е около врата му. Бързай! Хвана верижката с две ръце, запъна крака под тялото си, дръпна рязко. Верижката се скъса, тя падна назад, но веднага задраска с ръце и крака, за да се изправи. Завъртя глава и се ослуша, напълно объркана. Опитваше се да чуе нещо с пищящите си уши, да усети нещо различно от пропукването на пламъците. Краят на леглото. Кой край? Препъна се в тялото, направи опит да се ослуша.

ДЗЪН, ДЗЪН, Стенният часовник. ДЗЪН, ДЗЪН. Ето, вече е в хола. ДЗЪН, ДЗЪН. Сега надясно.

Гърлото и дращеше от дима. ДЗЪН, ДЗЪН. Ето я вратата. Под ръкохватката. Не го изпускай, само не го изпускай! Ключалката щракна. Натискай и отваряй! Въздух, чист въздух. Надолу по рампата. Въздух. Рухна на тревата. Изправи се на колене и длани. Запълзя.

Надигна се на колене, плесна с ръце. Определи по ехото местоположението на къщата и запълзя по-надалеч от нея. Дишаше дълбоко, с пълни гърди. Скоро беше в състояние да се изправи. Да ходи, да тича. Удари се в нещо, падна. Стана и отново хукна.