Томас Харис
Червения дракон (40)

ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА

В понеделник в девет вечерта Греъм остави куфарчето си на прага на апартамента, който обитаваше в Чикаго, и бръкна в джоба си за ключовете.

Денят му в Детройт беше тежък — разговаря с хора, проверява служебни досиета в болницата, където госпожа Джейкъби бе помагала безвъзмездно, преди семейството да се премести в Бърмингам. Беше търсил човек, който е работил в Детройт и Атланта или пък в Атланта и Бърмингам; някой, който има достъп до микробус и инвалиден стол, който е видял както госпожа Джейкъби, така и госпожа Лийдс, преди да нахлуе в домовете им.

Крофорд беше убеден, че това пътуване е губене на време, но му уйдиса на ума. Крофорд излезе прав. Да върви по дяволите Крофорд, твърде често се оказваше прав!

Вътре звънеше телефонът. Ключовете се бяха закачили за подплатата на джоба му. Когато ги изтръгна, заедно с тях излезе и дълъг конец. Няколко монети се хлъзнаха по вътрешната част на крачола му и издрънчаха на пода.

— Мамка ти! Телефонът спря да звъни, когато беше прекосил наполовина хола. Може да е била Моли. Той набра номера и в Орегон.

Обади се дядото на Уили, който дъвчеше нещо. В Орегон беше време за вечеря.

— Кажете на Моли да ми се обади, като свърши — помоли го Греъм.

Телефонът иззвъня отново точно когато беше под душа с шампоан в очите. Изплакна набързо главата си и забърза към апарата. След него оставаха мокри следи.

— Здравей, сладострастие!

— Все това да чувам — засмя се мъжки глас. — Обажда се Байрън Меткаф от Бърмингам.

— Извинете.

— Имам една добра и една лоша новина. Излязохте прав за Найлс Джейкъби — наистина е взел онези неща от къщата: Отървал се веднага от тях. Открих хашиш в стаята му, притиснах го и той си призна. Всъщност това е и лошата новина — знам, че се надявахте да ги е свил Зъбльото. Добрата новина е, че филм наистина съществува. Още не съм го взел, но Найлс каза, че под седалката на колата му са напъхани две кутии с ленти. Все още се интересувате от тях, нали?

— Разбира се.

— Но колата му се използва от неговия интимен приятел Ранди и още не можем да го открием. Скоро и това ще стане. Ще изпратя филма с първия самолет за Чикаго и ще позвъня да ви кажа номера на полета, става ли?

— Чудесно, Байрън, благодаря ви.

— Няма нищо.

Моли се обади, когато Греъм вече се унасяше в сън. След като се увериха взаимно, че са добре, май не остана какво друго да си кажат.

Уили се забавлявал чудесно, съобщи Моли, после даде слушалката на момчето. Уили имаше да му каже много повече от едно „лека нощ“ и със задавен от вълнение глас съобщи голямата новина — дядото му купил пони! Моли не беше споменала нищо за това.