Александър Белов
От торбица до тъмница (6)

5.

Три минути и половина бяха достатъчни на Дмитрий, за да приключи разговора си с Юрий Ростиславович. Още повече че на Холмогоров не му се наложи дълго да обяснява смисъла на своята молба. Първо, той вече подробно бе изложил всичките си аргументи в писмото, което изпрати във фонда на името на Александър Белов и което Шмит внимателно прочете. И второ, на свой ред Дмитрий бе изяснил всички онези подробности, които му липсваха, за да си състави пълната картина. Разполагаше с предостатъчно възможности за това.

След смъртта на Фил, Пчелата и Космос смазаният от мъка Юрий Ростиславович бе останал сам. Бившата му жена Надежда бе завъртяла любов с някакъв подозрителен тип и го бе зарязала, малко преди да се случат онези трагични събития. Самият Белов беше твърде зает с разчистването на сметките си с Каверин и спасяването на собственото си семейство и изчезна от полезрението на академика. А на Холмогоров страшно му липсваше общуването със Саша!

Юрий Ростиславович си бе създал особени отношения с Белов още от времето на крехката младост на своя безпътен син. В трудните моменти на техните сложни взаимоотношения Холмогоров винаги се обръщаше към Белов и във всеки един случай Саша оправяше нещата. След като Космос вече не бе между живите, Холмогоров започна да възприема Саша като роден син. Ала все не можеше да се срещне с него.

Материално не изпитваше никакви затруднения, тъй като приживе Пчелата бе открил сметки в Спестовна каса на името на своите родители, както и на името на Юрий Ростиславович. Благодарение на това след смъртта на синовете си те всеки месец получаваха прилични суми.

Освен това академик Холмогоров наследи апартамента на Космос, който се намираше точно срещу неговия в същата сграда на „Ленински проспект“, строена още по сталинско време, където и двамата имаха адресна регистрация.

След погребението на Космос Надежда отново се появи в апартамента на Холмогоров. Обляна в сълзи, тя разказа на Юрий Ростиславович, че била принудена да напусне Москва под натиска на Космос, който я заплашил с физическо унищожаване, ако не остави баща му на мира.

Дори нещо повече, според нейните твърдения насила я подтикнал към плътско съвкупление, както високопарно се изрази тя. Юрий Ростиславович се почувства обиден, потиснат и не повярва на нито една нейна дума, защото много добре познаваше отвратителния характер на бившата си жена.

Тогава Надежда му показа една камара снимки, на които бе заснета заедно с Космос в класическите пози на Кама Сутра. Вулгарните изображения недвусмислено свидетелстваха, че отношенията между Надежда и нейния доведен син са били повече от близки. По-близки просто нямаше как да бъдат!

— А сега — сподели обляната в сълзи Надежда — аз чакам дете от Космос. Нали няма да ме изхвърлиш на улицата в това положение? — Тя падна на колене пред мъжа си и театрално протегна ръце към него…

За академика тази новина се превърна едновременно в ужасно силен удар, но и в надежда да си възвърне изгубения смисъл на живота. Самата идея, че ще има внук, който, ако даде господ, ще избегне печалната участ на Космос, му вдъхна сили и го вдигна на крака. Той позволи на Надежда да се върне при него.

През първите месеци на съвместното им съществуване тя се правеше на съвършена, беше по-тиха от водата и по-ниска от тревата. Дори от време на време се опитваше да сложи в ред дома им — работа, която преди никога не бе вършила. Нещо повече, на няколко пъти се появи в негово присъствие въоръжена с парцал за бърсане на прах…

Прозрението настъпи когато Холмогоров забеляза следи от пребъркване в кабинета си…

Сериозният разговор с Надежда на тази тема завърши с грандиозен скандал. Въпреки крясъците на бившата си жена, които бяха съпроводени с кършене на ръце и подбелване на очи, на Юрий Ростиславович му се струваше, че присъства на евтин спектакъл и че самата Надежда действа по предварително разработен план.

От този момент нататък всичко се промени. Блудната жена започна да тормози стареца, да му се подиграва и да се опитва по всевъзможни начини да го изхвърли от апартамента му. Нещо повече, Надежда му постави ултиматум: или да напусне този адрес и да изчезне от Москва, или да се сърди на себе си. Заплаши го, че ако се заинати и не я послуша, ще повика едни свои приятели да му изпотрошат костите. Щели да го погребат като клошар на държавни разноски в някой общ гроб.

Но старецът беше най-съсипан от откритието, че нейната бременност се оказа фалшива… С характерния за него като за потомствен интелигент навик да се самообвинява, Юрий Ростиславович съзря в създалата се ситуация божия намеса и наказание свише за греховете на сина си. Каквото и да говореха, той наистина бе изтървал възпитанието на Космос, вследствие на което синът му беше причинил злини и страдание на хората. А щом нещата стояха по този начин, то кой друг, ако не той — неговият баща, трябваше да отговаря за греховете му? При почтените хора беше прието синът да отговаря за бащата, а бащата да отговаря за сина. Иначе щеше да се възцари безчинството и да настъпи хаос.

Надежда удържа на обещанието си да приложи насилие. Една вечер някой позвъни на вратата и на прага на апартамента застана приличащ на глиган здравеняк с къс врат. Имаше вид на истински престъпник!

Със страховити псувни каякът започна да налага стареца и да го принуждава да подпише документите за продажбата на двата апартамента. Надежда се затвори в стаята си и се направи, че няма нищо общо с тази работа. Но Юрий Ростиславович беше убеден, че е станал жертва на заговор, а това е набег, както биха се изразили приятелите на сина му, организиран от жена му… Неописуемата му обида и изненадващо непоклатимото дори за самия него упорство му позволиха да устои на гаврата. Здравенякът си отиде, затръшвайки вратата, но обеща пак да се върне…

Холмогоров се опита да намери защита в милицията. Но там му обясниха, че държавата преживява сложен етап по пътя на реформите, а заплатата на ченгетата е твърде малка, за да се занимават с незначителни неща като семейните спорове. Престъпниците, корупцията и наркомафията вилнеели из страната, а цяла Русия се тревожела за съдбата на братята сърби, които гинели с хиляди от ръцете на албанските бандити и натовските бомбардировки!

На този фон дребнавите претенции на академик Холмогоров към жена му и нейния любовник, както всъщност определиха милиционерите неканения посетител, изглеждаха направо смешно! А пък ако на това отгоре нападателят бил и престъпник, тогава къде се е крил Юрий Ростиславович преди, когато собственият му син се гаврел по същия начин с други граждани?

Всичко това много наподобяваше отмъщение от страна на правозащитните органи заради собствената им безпомощност пред Космос, когато той беше в силата си, и към всички като него, чието име бе легион. Престъпен легион!

Но, естествено, горкичкият Юрий Ростиславович тутакси намери и оправдание, и обяснение за бездействието на ченгетата. Нещата стояха точно така: в Чечня безчинстваха, в Югославия имаше бомбардировки, президентът страдаше от сърдечна недостатъчност, правителството беше затънало в корупция… В такава ситуация никой нямаше време да се занимава с отделните граждани. А че Космос не беше ангел, си бе самата истина…

Сякаш по команда, веднага след това чиновниците от данъчната полиция се заинтересуваха от финансовото положение на Холмогоров. Те му препоръчаха да плати данъците за наследените от сина му апартамент, някакви къщи, вили и луксозни автомобили, за чието съществуване на него и през ум не му бе минавало. Начислената сума бе толкова голяма, че за да я плати, трябваше да продаде двата апартамента и да тръгне по белия свят с просешка тояга. От гледна точка на държавата неговите дългове бяха много по-значими от всичките му заслуги към руската наука.

След поредното посещение на престъпника, който приличаше на глиган, Юрий Ростиславович попадна в болница с натрошени на много места колене. До този момент бе посещавал само поликлиниката на Академията на науките и отдавна не се бе сблъсквал с медицинските заведения за простолюдието. Отначало изпадна в ужас от примитивните условия и ниското равнище на обслужване в тях, но след няколко дни го налегна такъв зверски глад, че започна да поглъща и редките каши, и картофеното пюре, с което се изчерпваше цялото меню на пациентите. Холмогоров прекара няколко месеца в тази болница. Дори му се наложи да бутне известна сума на лекарите, за да не го изхвърлят на улицата. А жена му не го посети нито веднъж.

След относителното си оздравяване Холмогоров-старши не се прибра вкъщи. Макар да не обичаше да моли никого за нищо и в живота си да бе правил това само в случай на крайна необходимост, бе принуден да се обади на родителите на Пчелата и да им натрапи присъствието си за известно време, докато реши въпроса с апартамента си. Нямаше при кого другиго да отиде, а пък да се върне в жилището си просто не смееше. Павел Викторович и Валентина Степановна Пчьолкини го приеха като близък човек. Живееха в тристаен апартамент, който Пчелата им бе купил в панелен блок. Честно казано, дори се зарадваха на ненадейния си квартирант, защото им беше ужасно тежко и самотно да останат в края на дните си без единствения си син, без своя ненагледен Витя. Но пък и Юрий Ростиславович имаше сериозен проблем. Само щастието и сполуката разделяше, а бедата сближаваше и сродяваше дори и чужди помежду си хора…

След като изслуша изповедта на Холмогоров, Павел Викторович извади от ниското шкафче папка с документи, откри в нея визитката на Белов и го посъветва да се обърне за помощ към фонд „Реставрация“. Тъй се роди идеята да изпрати там писмо, в което да обясни създалата се ситуация и да помоли за помощ.

Холмогоров посочи на плика адреса на Пчьолкини. И поканата от Шмит пристигна там.

Едва озовал се в кабинета, Юрий Ростиславович отново започна да разказва своята история с апартамента, но Шмит спря с мек жест стареца и премести един стол към него. Холмогоров послушно седна и скръсти ръце върху сребърната дръжка на бастуна си.

Шмит беше убеден, че няма да научи нищо ново от него. След като получи писмото, той нареди на Коля да постави под наблюдение апартамента на Холмогоров и, по-точно, самата Надежда Холмогорова. За неговата изненада му доложиха, че в апартамента на Космос се е настанил Глигана и с пълна пара върти любов с жената на Юрий Ростиславович. И, тъй да се каже, живее в две жилища.

Но най-интересното бе, че на свой ред някой следеше Глигана и хората му, при това много професионално. След като си поразмърдаха мозъците, Шмит и Коля решиха, че това са хора от бившата и вечно млада Кантора за дълбочинни сондажи — Федералната служба за безопасност…

Като приемник на Белов и цялата Бригада, Шмит не можеше да допусне Глигана да заграби дори и съвсем малко късче от имуществото на Холмогоров-младши, нито да позволи на тази отрепка да шантажира беззащитния старец. Но в създалата се ситуация, при която в тази работа се бе включила и Федералната служба за безопасност, беше по-логично да изчака с изводите, а още повече — с действията си, докато не си изясни причините за това следене.

Вглеждайки се в Холмогоров, Шмит си помисли колко много се е променил и остарял той, откакто погреба сина си. Пред очите му изникна онзи ужасен ден: мъртвият Космос с изопнато и поради това спокойно тържествено лице лежи в ковчега, скръстил ръце върху черното дуло на пистолета ТТ; до него стои Белов и изпитателно гледа Шмит в очите… Точно както го гледаше в момента и Холмогоров.

— Добре — каза Шмит, — всичко ми е ясно. Аз не давам празни обещания, това не влиза в принципите ми, но ще видя какво може да се направи. И ще ви известя. Но на свой ред ще ви помоля да ми съобщите, ако Белов се свърже с вас. Той ми е много необходим. Не се тревожете, аз не съм му враг. Предполагам, че сте се виждали с него през последната половин година? Може би сте разговаряли? Или пък някой ви е потърсил от негово име?

Холмогоров се накани да отрече, но Шмит вече разбра по изражението му, че дядото няма никаква представа къде е Белов.

— Е, в такъв случай аз свърших — приключи с безразличен тон Дмитрий. — Временно останете да живеете у Пчьолкини. Там ще се чувствате по-спокойно. Ето ви моите телефонни номера — и Дмитрий подаде на стареца червената си визитна картичка с емблемата на фонда: две преплетени една в друга църковни камбани.

— Благодаря ви много! Много съм ви благодарен, че ми отделихте от времето си — поклони се старецът и се потътри към вратата…