Александър Белов
От торбица до тъмница (4)

3.

Най-сетне Холмогоров влезе в метрото. След него от форда изскочи и закрачи най-младият от мутрите, а подире им, придържайки внимателно прозрачните врати на подземието, за да не повреди апаратурата, се провря и контето с хитроумната чанта…

Така двамата преследвачи продължиха да крачат на дистанция десет метра един зад друг. Влязоха в метрото и умело се преструваха на обикновени пътници, докато възрастният професор не слезе. Следвайки го по петите, стигнаха до луксозната сграда, в която се помещаваше основаният от Александър Белов фонд „Реставрация“. Мистериозните господа останаха навън, а бащата на Космос влезе в цилиндъра с прозрачни стени от бронирано стъкло, който служеше за преддверие. Цилиндърът се завъртя, закри изхода и посетителят бе сканиран от главата до петите с невидими лъчи. Естествено, това не беше много полезно за здравето, но значително опростяваше работата на охраната, тъй като устройството откриваше оръжие, а също и разни шпионски джунджурии като бръмбари и други подслушващи устройства.

У този клиент нямаше нищо съмнително. Цилиндърът се завъртя на още деветдесет градуса и освободи пред посетителя входа към фонда. Въпреки че старецът имаше очевидно безобиден вид, тримата охранители го опипаха с придирчиви погледи.

Юрий Ростиславович ту изтърваше, ту вдигаше сипещите се по мраморния под хартии и явно търсеше нещо в джобовете на сакото си. Най-сетне го откри — протегна ръка и мушна през прозорчето на гишето за пропуски мърлявия си паспорт. Зад стъклото измърмориха нещо и след малко върнаха червеното книжле на собственика му. Смутеният Холмогоров замря на място, тъй като не знаеше какво да прави по-нататък.

— Деденце — съжали се над него най-якият от охранителите, хвана внимателно Холмогоров под лакътя и го обърна в нужната му посока. — Сега трябва да отидете там.

Посочи му асансьора, край който пристъпяше от крак на крак някакъв младеж в син костюм със значка на ревера. Юрий Ростиславович присви очи и прочете, че неговият придружител е референт на фонда, а фамилията му е Милонов.

— При кого отивате? — попита младежът с любезна усмивка.

Милонов харесваше фирмата, в която работеше, и му беше приятно да се държи добре с гостите. Още повече че всички служители на фонда получаваха доста голяма дори за московските стандарти заплата. Тази практика беше приета още по времето на предишния собственик — Александър Белов, а новите ръководители Олга Белова и Дмитрий Андреевич Шмит прецениха, че въпреки хиперинфлацията и неблагоприятната конюнктура е възможно да запазят традицията.

Бащата на Космос с трепереща ръка подаде на Милонов картичка с написан на компютър текст:

Уважаеми Юрий Ростиславович!

Във връзка с вашето запитване Ви каним на среща с Управителя на фонд „Реставрация“ Дмитрий Андреевич Шмит на 1 септември 1999 г. в 15:00 часа.

Времето на Дмитрий Андреевич е строго разпределено, затова той няма да е в състояние да ви отдели повече от четири минути. Молим да не закъснявате…

— Вие сте за шефа! — констатира младежът и покани академика в асансьора, без да дочака отговора му.

Качиха се заедно на деветия етаж и излязоха в коридора. След като изминаха няколко метра, Милонов любезно отвори пред Юрий Ростиславович вратата на приемната. Секретарката на Шмит вече бе предупредена от охраната за пристигането му, но помоли възрастният господин да почака, докато поредният посетител при шефа си тръгне. Не след дълго зад вратата се разнесе разгневеният глас на Шмит и след секунда от кабинета му изскочи дребен, потен тип, който притеснено бършеше плешивото си теме с носна кърпа… Поклони се сервилно на присъстващите и заситни към асансьора. Секретарката много вежливо помоли:

— Заповядайте, Юрий Ростиславович, Дмитрий Андреевич ви очаква…