Александър Белов
От торбица до тъмница (5)

4.

Макар да имаха вид на малоумници, трите мутри, които нахлуха в „Дистрибутор“, действаха по план и на пръв поглед грамотно. След като се ориентираха на мига, двама от нашествениците с пестеливи, но точни удари свалиха Федя и Витя на пода, а третият, който очевидно им се водеше тартор, захвърли бухалката на пода, сграбчи Степанич за реверите на сакото, повдигна го и го отблъсна към стената, сякаш бе плюшено мече.

Явно прекрасният костюм и началническият вид на Степанич си бяха казали думата. Бяха избрали тъкмо него за превъзпитание. Тарторът заби юмрук в зъбите му, но не силно, а с профилактична цел, просто за да го накара да усети вкуса на кръвта. Другите двама застанаха отстрани и важно започнаха да потупват с бухалки по дланите си. Нападателите излъчваха увереност и сигурност в собствената си сила. И изобщо не обърнаха внимание на Саша, който скромно си седеше край масата. Като професионалист, той веднага отчете наум тази тяхна грешка.

Витя продължаваше да лежи в безсъзнание, а Федя започна да дава признаци на живот. Опита се да седне на пода. Мутрите с бухалките се преместиха до него, за да могат в случай на нужда да повторят курса на внушение.

— Е, какво, шибани бизнесмени такива, още ли не сте разбрали кой е господарят тук? — попита тарторът. Измъкна голям нож и няколко пъти го размаха пред носа на Степанич, който изплашено затвори очи и завря глава в раменете си.

— Обяснявам за непросветените: от днес нататък ще ни плащате, за да ви охраняваме от рекетьори, ясно ли е?

И същия миг в стаята се разнесе тих смях, който, честно казано, взе акъла на нападателите. Тарторът пръв схвана, че нещо не е наред. Ситуацията не се развиваше по правилата, явно бе пропуснал да предвиди нещо.

Смееше се, разбира се, Саша. Действията на мутрите му напомняха за неговия собствен първи набег в живота му срещу фирмата „Курс-ин-Вест“ на Артур Лапшин, от който започна възходът на Бригадата. Само че сега нож във въздуха не размахваше Фил, а този орангутан с ниско чело и фигура на изхвърлен от спорта борец. Толкова години бяха минали оттогава, а технологията на набезите изобщо не се бе променила! Добре поне, че в момента нямаха секретарка. Саша си спомни как в онзи момент се тресеше от страх Люда — секретарката на Лапшин.

— Вижте какво, момчета, не ви предлагам чай, кафе или коняк — каза Белов, без да повишава глас. — Но ако сте дошли да си поговорим, не бива да започвате така. Ясно ли е? — попита той и демонстративно имитира интонацията на тартора.

Шефът на групичката за пръв път се вгледа внимателно в това симпатично и стабилно на вид момче в син дънков костюм и едва в този момент осъзна, че е трябвало да разговаря точно с него.

— И ти ли ще ме научиш как да започна? — изсмя се той.

Тарторът трябваше някак да овладее положението и за целта се опита здравата да посплаши устатото момче. Приближи се до него, завъртя ножа и с един бърз замах го заби в плота на масата до оставената отгоре й книга. Ала не махна ръката си от дръжката, да не би противникът му да грабне оръжието. По лицето на седналия младеж не трепна нито едно мускулче.

— Деловият разговор трябваше да е кратък: йес, ноу, окей! — обясни с тон на учител Саша грешката на тартора. — И не биваше да правите излишни движения. Ето защо сега моят отговор е ноу.

С изненадваща бързина Белов сграбчи тартора за дясната китка и натисна ръката му върху масата. Пръстите на рекетьора се плъзнаха отгоре до долу по широкото стоманено острие, което разразя първо тях, а после и дланта му на цял сантиметър дълбочина, до самата кост. Ножът остана да стърчи на масата, а до него тутакси се появи малка червена локвичка. Саша се възползва от объркването, което обзе всички, хвана дръжката на ножа и го дръпна към себе си, а с лявата си сграбчи тома на Достоевски и със светкавично движение го заби в гърлото на тартора.

Белов нямаше време да проследи как той се свлича в безсъзнание на пода, тъй като другите две мутри се нахвърлиха отгоре му с високо вдигнати бухалки. Оставиха зад гърба си трима от домакините без надзор, а Витя вече се бе свестил и побърза да вземе участие в уреждането на сметките наравно с Фьодор и Степанич. Белов парира първия удар с помощта на „Бесове“, а в следващия миг дялна нападателя си с ножа през лицето и разшири усмивката му от едното до другото ухо. Мутрата изпусна бухалката и със стонове сграбчи бузите си, опитвайки се да спре кръвта, ала тя се плисна между пръстите му като вода от лейка.

Възползвайки се от бухалката на тартора, Витя покоси другата мутра с удар по врата. След минута тримата супермени лежаха на пода с вързани ръце и крака.

— Федя, превържи момчето, не искам да превръщаме това място в морга — каза Белов, запазил пълно самообладание. — Витя, Степанич, идете да видите дали в колата им не е останал още някой.

Когато излязоха от офиса, Федя погледна с уважение Белов и рече:

— Саша, не бях прав за книгите, вземам си думите назад. Особено Достоевски, Фьодор Михалич, тъй да се каже, може да ти свърши страхотна работа в живота — и той погледна към изцапания с кръв том на „Бесове“, който се търкаляше на пода до разбойниците.

Степанич и Витя се върнаха бързо. В колата на рекетьорите нямаше никой. Или, ако е имало, беше избягал, или наистина бяха само трима.

— Александър Николаевич — виновно се обади Степанич и погледна умоляващо към Белов, — не бива да започваме война. Моля те, нека се споразумеем по мирен път. Аз ще уредя всичко, ще платя колкото трябва, а пък ти изчезни временно от Москва. Тъкмо се канехме някой да тръгне на юг заради онази жена. Искаш ли вместо Витя да идеш ти?

Белов погледна един подир друг всеки от партньорите си в очите и разбра, че до един са на страната на Степанич. Дори и Злобин!

— Дяволите да ви вземат, нека бъде вашата — съгласи се неохотно той. — Витя, приготви колата, тръгвам още тази нощ…