Александър Белов
От торбица до тъмница (26)

25.

Юрий Ростиславович не се възползва дълго от гостоприемството на Пчьолкини, макар че и Павел Викторович, и Валентина Степановна се отнесоха с него като с близък човек. Първо, той се изнервяше от ужасно високия звук на телевизора, който у тях не замлъкваше практически нито денем, нито нощем. Второ, всеки от домакините, които бяха наясно с това, че гостът им е специалист по астрофизика, се опитваше да го привлече на своя страна в спора за съществуването на Бога и произхода на живота на Земята. По този въпрос старият Пчьолкин се придържаше към здравите марксистки възгледи, а съпругата му не се съмняваше в истинността на библейската версия за устройството на света. А освен това мнението на самия Юрий Ростиславович ги интересуваше само дотолкова, доколкото съвпадаше с мнението на съответния спорещ.

Към края на живота си самият академик Холмогоров бе стигнал до извода за необходимостта и неизбежността от съществуването на разумен Строител на Вселената. В смисъл, че източник на всички закони в природата, безусловно, се явяваше Бог. Но същевременно с това, след като й бе дал първия тласък на първичната материя чрез Големия взрив и бе включил механизмите на сътворението на света, той бе престанал да върши каквото и да било и оттогава не се намесваше в човешките дела. Този вариант изглеждаше възможно най-логичен и лишен от противоречия според учения.

Затова, след като се измори от безплодните спорове на съпрузите, той се стараеше веднага да изпрати Валентина Степановна в кухнята, където тя слушаше една радиостанция с религиозни предавания, а сам предлагаше на възрастния Пчьолкин някаква друга, по-малко абстрактна, по-актуална и близка до живота тема за обсъждане.

Например, за ролята на комунистическата партия в съвременния етап от развитието на Русия или за причината за възникването на тероризма. Но това също пораждаше спорове помежду им. Диспутите обикновено се провеждаха край масата в хола на чаша чай или нещо по-силно. Естествено, в разумни количества. В тяхна чест Пчьолкин дори изключваше телевизора или намаляваше звука му. В същото време и двамата неспирно димяха с цигарите си.

— Значи, според вас, уважаеми другарю астрофизик — нареждаше Павел Викторович, давейки се от възмущение, — тероризмът не е следствие от социалните условия, от класовото и икономическото неравенство, от мизерията, безработицата и всичко останало, а резултат от това, че съществуват хора, които по природа са склонни към самоубийство и се стремят да се самоунищожат по идеологически съображения? Така ли е?

— Не е точно така — обясняваше Юрий Ростиславович, разпъждайки тютюневия дим с ръка. — Няма съмнение, че всичко, което вие изброихте, спомага за разпространяването на тероризма, както и на престъпността. Ала това — продължи Холмогоров — са само съпътстващи и благоприятни за възникването на тероризма причини, не и основните му източници. Съществуват поне два психологически типа терористи. Първите са деструктивни, това са онези, които изпитват удоволствие от ужаса, който всяват на околните, и от самия процес на разрушението. Не сте ли съгласен, че съществуват хора, на които им харесва да правят другите щастливи, да вършат добрини, да даряват радост? А при онези е точно обратното.

— Вторият тип са хората, които са безрезервно убедени в правотата на своята вяра, религия или идеология. Затова не бива по най-глупашкия начин да се твърди, че ако някой е уахабит, значи непременно е терорист. Не, когато взривява, да речем, автобус с ученици, той е убеден, че го прави за благото на своя етнос или религия. И не върши това за своя изгода, а за доброто на другите, принасяйки в жертва себе си. Той е роден със склонност да решава по такъв начин своите и чуждите проблеми и затова си е избрал уахабизма като концепция, която обяснява и регулира всичко. Той поставя своята нравствена чистота и превъзходство над другите, над обикновените грешници, над онези, чиято вяра не е правилна и не живеят благочестиво. И смята, че притежава силата и благословията да направи хората праведни, а, целия свят — по-добър и по-чист. Това е един вид проява на гордост.

— Един момент — възмути се Павел Петрович. — Да не искате да кажете, че когато болшевиките са извършвали големи терористични акции и експроприация на експроприаторите, целта им не е била да подобрят положението на най-бедните маси? И да ги изведат към големия свят — при образованието, свободата, равенството, за да им дадат щастливо битие?! Твърдите, че са вършили това само заради едната си гордост, така ли?

— Болшевиките са били убедени, че е тяхно право да отведат човечеството до щастливото бъдеще с желязна десница. И за целта се заели да унищожават цели класи, милиони хора, които им се стрували излишни в новото общество или им пречели да го построят! А защо са правили това, нима не е било възможно да постъпят по друг начин? Та нали комунистът Енгелс е подобрил социалните условия за работниците в своята фабрика. Щом тези социалисти комунисти и борци за народно щастие като Ленин, Троцки и Сталин са били толкова умни, кой им е пречил да създадат прилично битие за човеците? Без каквито и да било масови убийства и граждански войни. Но те не са мислили за работниците, а за решаването на разни абстрактни идеологически задачи. И за тях тези задачи са били по-важни от сълзата на едно дете.

— Е-е… Каквото и да е ставало в онези години, те са сложили край на безработицата и глада — упорито аргументира мнението си Пчьолкин.

— Така ли? — изненада се астрофизикът. — Е, безработица е имало, само че скрита. Понеже десет души са вършили работа за един. А колкото до глада, нали си спомняте, че Хрушчов се учудваше защо при социализма картофите изчезват и все не можеше да си го обясни.

— Да, но при всички случаи не съществуваха такива неща, каквито има сега! Старците да ровят из боклукчийските кофи!

— Момент, момент — удари по масата Холмогоров. — За такива неща ли говорите? Сега направо е рай в сравнение с онова, което беше преди двайсет години! Да, сега не са малко хората, на които не им стигат парите за едно парче салам. Но това не може да се сравни нещата, които се вършеха през онези години, когато трябваше да се блъскаш по опашките по половин ден за елементарни продукти, а преди това още половин ден да се друсаш в мотрисата! А пък бабичките на село получаваха пенсия едва по деветнайсет рубли!

— Е, това беше отдавна — прекъсна го Пчьолкин. — А, впрочем, преди двайсет години саламът струваше две рубли и двайсет копейки. А белият хляб — трийсет копейки. Така ли е?

— Така е. Но през хиляда деветстотин и четиринайсета година два фунта салам е струвал една копейка, а хлябът — четвърт копейка! Квалифицираният работник и, по-конкретно, бащата на бъдещия съветски премиер Косигин е получавал сто рубли. А по времето на премиера Косигин, макар че работниците аристократи получаваха по триста рубли на месец, което минаваше за добро заплащане в онези години, цените станаха сто пъти по-високи! И ето какво се получава — каквото и да дрънкат терористите срещу държавата във всички времена и пред всички народи, в крайна сметка при тях винаги става дума за борба срещу всеобщото щастие, а не в негова полза.

И тъй като Павел Викторович много рядко успяваше да вземе надмощие над своя начетен, кален в научните дискусии и далеч по-ерудиран опонент, той ужасно се разстройваше и дори стигаше до злоупотреба с валериан и корвалол.

А щом видя, че ситуацията започна да излиза от контрол, Холмогоров реши да се върне вкъщи въпреки цялата опасност и непредсказуемите последствия от това решение.