Фабио Ланзони
Измамникът (9)

9

След като остави Натали у тях, Райдър се почувства неспокоен. Накара кочияша си да го закара до странноприемница на Куийн стрийт недалеч от къщата, където живееше с приятелите си. Освободи човека и каретата и седна в опушеното и шумно заведение за грог, като се мръщеше на шумното пируване около себе си и се опитваше да удави сексуалните си тревоги в чаша ром. По едно време двама каращи се шотландци се блъснаха в масата му и преобърнаха чашата. Наложи се той да стане и да замъкне двамата негодници до средата на помещението. Реши, че Натали го кара да оглупява, като не мисли за собствената си безопасност, със завидна упоритост дразни останалите мъже пред самия него — а в това време го отблъсква упорито! — и го кара да изпитва все по-безумна страст.

Райдър съзнаваше, че на това мъчение трудно ще се сложи край, докато Натали не стане негова. Макар хитрушата да продължаваше едновременно и да го изкушава, и да го огорчава, той знаеше, че за да я спечели, ще му е нужна по-умна стратегия, защото прекият подход явно се бе провалил и заради обещанието му, че няма да й се натрапва — обещание, на което тя явно държеше твърде много!

Все пак проклети да са очите й, че успя най-напред да изтръгне обещанието от него, а после да му напомни тази вечер, че го е нарушил. Тя имаше удивителната способност да събужда заспалия английски джентълмен у него и да подклажда вината му, докато запалваше и други части от анатомията му, без дори да го докосва!

Значи беше невъзможно да преодолее съпротивата й, но нямаше ли как да я подлъже или някак да я прелъсти? Той се усмихна на самата мисъл. Практически, би могъл да го направи. От колко отдавна не бе играл ролята на ухажор, на ласкател на жени. През последните четири години покварените същества, с които си бе имал работа, бяха лесна плячка: потупване отзад, целувка, една-две сладострастни реплики обикновено бяха достатъчни за всяка жена да падне в краката му.

А тази явно нямаше изобщо такова намерение, освен ако той не подходеше към нея с нежно убеждаване, подмамване и залъгване — всичко, което бе нужно тя да бъде надхитрена и да спечели благоразположението й.

Когато почувства вина при мисълта за нечестивите си планове, той си припомни, че Натали Дезмънд е всъщност потисната интелектуалка и й е нужно да се отпусне, да се порадва на живота — не само на онова, което той би й дал в леглото, а също и на радостите на целия свят наоколо. Такова престъпление ли би било да я накара да се пробуди за чувствената страна от живота? Тя и без това вече бе пропуснала много от богатствата му. Добре разбираше, че страстната й същност лежи скрита зад пуританския вид, че всичките й прелестни тайни просто го чакат да ги отключи и да им се наслади — ако само успееше да я склони да се раздели с желязната си защита!

Райдър излезе от странноприемницата след един час и установи, че гладът му за влудяващото момиче само се бе увеличил. Като си подсвиркваше тихо една любима мелодия „Маршът на пройдохата“, той се запъти към къщи по тъмната улица. Тъкмо приближаваше последния ъгъл, когато четири тъмни силуета изведнъж му се нахвърлиха. Всеки нерв и всяка фибра в тялото на Райдър се стегна, докато се изправяше срещу заплашителната група. За нещастие, крадците съвсем не бяха рядкост в тази затънтена част на града.

— Е, какво имаме тук сега, момчета? — запита той навъсено.

— Един разглезен денди с дебел портфейл — изръмжа единият.

— Оставете ме на мира или ще намерите смъртта си — предупреди ги Райдър.

— Не е ли нахален тоя мръсник, а? — долетя отговорът.

С тези думи четиримата го нападнаха. Райдър беше подготвен и не смяташе да им се даде лесно. Още докато негодниците замахваха и стоварваха болезнени удари в ребрата, той бързо ги атакува сам, като удари един в челюстта, а друг — право в корема. Нощта изпълни с шума от удари, стонове и псувни, докато мъжете го блъскаха от четирите страни. Райдър успя да удари единия и да го повали на земята. Останалите трима изреваха като зверове и се хвърлиха върху Райдър с размахани юмруци и злобни ритници, като се опитваха да го задържат въпреки силните му удари, които не ги допускаха близо.

— По дяволите, Уил, стани оттам и ни помогни да се оправим с тоя демон! — извика един от нападателите.

Като забеляза как проснатият се мъчи да се вдигне на колене, Райдър осъзна, че навярно скоро ще го надвият. Опита се да измъкне рапирата си. Но тримата разбойници успяха да го хванат за ръцете и да го задържат, докато четвъртият нападател се заклатушка към него. Докато се мъчеше да се отскубне, Райдър забеляза бясната злоба, изписана на лицето на четвъртия разбойник, тъкмо преди той с двоен юмрук да го удари яростно през кръста, после по челюстта. Жестоките удари продължиха, докато пред очите му заиграха звезди.

Накрая Райдър се стовари върху купчина смет с изгарящо от болка тяло. Единият разбойник го изрита злобно, а той изстена нещастно. Друг заби тока на ботуша си в гърба на Райдър, а трети се пресегна и взе портфейла, като отпра и джоба му.

— Нагла гадина! — подигра му се някои от четиримата. — Е ето ти урок за теб и за приятелите ти дендита. Не се приближавайте към пристанището. На нахален разбойник като тебе рано или късно ще му отрежат носа, а може да му се случи и нещо по-лошо.

На другата сутрин болките от снощния бой събудиха Райдър. В началото се чувстваше така скован и наранен, че ставането му се видя невъзможно. Погледът към огледалото потвърди най-лошите му опасения. Лицето му изглеждаше като че е било мишената при игра на кегли. Челюстта го болеше, а коремът и гръдният му кош бяха издрани.

Той тъжно си спомни как снощи го беше събудило ровещо в мръсотията на улицата прасе. Почти парализиран от болка, той се бе замъкнал до къщи, бе изкарал няколко кофи вода от кладенеца зад градинската стена и се бе поливал, докато се почувства сравнително чист. Накрая, изтощен и треперещ, се бе прибрал и се бе строполил в леглото.

Като си сложи непохватно панталони и риза и грабна ботушите си, Райдър се заклатушка нещастен по горния коридор на къщата, в която живееше с приятелите си. В една от разхвърляните стаи хъркаше Хари наполовина извън провисналия дюшек. Райдър запрати по него единия си ботуш и го удари право в гърба.

— По дяволите! — Хари се събуди и насочи мътния си поглед към вратата. Щом видя Райдър, хвърли обратно ботуша по него.

Райдър го хвана сръчно.

— Ставай и вдигни останалите! — нареди му той. — Време е да се захващаме за работа.

Хари разтърка гърба и очите си, после отново погледна Райдър:

— За бога, Нюбъри, какво ти се е случило? Лицето ти изглежда, като че ли с него са чистили улицата.

— Така си беше — изръмжа Райдър. — Четирима негодници ме пресрещнаха снощи. Набиха ме, обраха ме и ме оставиха в боклука на улицата.

Лицето на Хари изведнъж се напрегна:

— Сериозно ли говориш, старче? Господи, мислиш ли, че този случай има нещо общо с контрабандистите?

— Ако съдя по предупреждението им, да — мрачно кимна Райдър. — И най-добре ще е да кажеш и на останалите, че задачата ни може да се окаже значително по-трудна, отколкото си мислехме.

С възбудено заради възможните приключения лице, Хари изскочи от леглото:

— Веднага ще събера войската.

Райдър се запъти към хола, където разбута заспалия на канапето Ричард. Безделникът само изсумтя, после продължи да хърка, като се захлупи с лице към одеялото. Райдър разтърси главата му, докато сядаше да си обуе ботушите. Въпреки хладния, свеж ветрец, който лъхаше от верандата, в стаята вонеше неприятно. По целия прашен под бяха пръснати ненужни дрехи, празни бутилки, мръсни чинии, фасове от пури, отделни карти от колоди и плочки от домино. Райдър знаеше, че чистачката им, госпожа Смийд, скоро ще дойде за седмичното почистване. Един бог знаеше защо милата жена се примиряваше с петимата и тяхната невъздържаност. Дори кочияшът им, Джоузеф, който се грижеше за конете им и спеше в стаичката до конюшнята, живееше в кралски разкош в сравнение с мръсотията на тая кочина.

В този самотен миг Райдър отново се зачуди как може животът му да е така безцелен и безсмислен. Странно, но не беше мислил за мързела и за липсата на цел, докато очарователната хубавица не бе навлязла преди две седмици в живота му…

Не че се канеше да зареже упадъчното си съществуване. Мисълта за поправяне заемаше определено второ място в сравнение с намерението му да спечели Натали.

А сега изглеждаше, че и двамата може би бяха в голяма опасност. Намръщи се, като си помисли за зловещото предупреждение от страна на негодниците снощи. Положително из града се бе разчуло бързо, че той и приятелите му се интересуват от контрабандата. Той обаче нямаше как да научи дали нападението беше пряко свързано с контрабандистите на платове. Заедно с приятелите си може би бе разбутал съвсем друго гнездо на оси. Засега бе научил, че през задната врата в Чарлстън се вкарваха какви ли не стоки. Нападателите им биха могли да са превозвачи на роби, незаконни вносители на ром и уиски — възможностите бяха безгранични.

И все пак, след като сега бе по-добре запознат с опасността, се убеждаваше отново, че Натали не бива да продължава дръзкия си маскарад в кръчмата. От друга страна, съзнаваше, че без да прибягва до физическа сила, в най-добрия случай би му било много трудно да я накара да отстъпи. Дори да й кажеше за нападението върху себе си, резултатът най-вероятно щеше да е обратен и тя би се потопила още повече в опасността.

А някъде в дъното на съзнанието си Райдър се страхуваше, че грижите за Натали и за проблемите й представляваха заплаха за всичките му дръзки планове да я завладее и после да премине към поредното предизвикателство. И все пак беше прекалено заинтересуван и запленен — и прекалено обзет от сладострастни намерения към нея — за да се оттегли сега.