Фабио Ланзони
Измамникът (26)

26

Райдър прекара следващите няколко дена да търси контрабандиста на име Лосън. Освен Хари и Мокинс той включи към екипа си и трима стари лондонски приятели — Джеймс Хътън, Самюъл Брандън и Хю Чанинг. Петимата прекарваха нощите си или като наблюдаваха фабриката в Степни, или като обикаляха кръчмите в района около пристанището с намерение да открият допълнителни данни за контрабандистката шайка.

Понякога Райдър съжаляваше че е разкрил пред Джон Линч истинската цел на идването си в Лондон. Посещението в кабинета на Линч определено не му бе донесло нищо. В същото време беше явно, че Линч го следи; очевидно негодникът знаеше, че Райдър наблюдава фабриката Степни, иначе никога не би го нападнал пред кръчмата. За щастие, след последната среща с Линч други посегателства срещу личността му нямаше, а това беше още едно доказателство, че Линч е замесен.

Когато Райдър се срещаше с Натали, усещаше помежду им по-силен копнеж и мило отношение, но все още личаха и следи от напрегнатост и съмнение. Разбираше, че и тя, като него, трябваше постоянно да си спомня пламенния им контакт в каретата и да се чуди какво ли значеше той. Той откри, че се е оказал в невъзможното положение да не може да й разкрие действителните си чувства, а същевременно продължава да е твърдо решен да я задържи. Тъкмо затова добре разбираше неудовлетвореността й от него.

Като забелязваше продължаващите му нощни отсъствия, Натали не спираше с обвиненията, че той не й казва всичко, макар той упорито да твърдеше, че потайността му се дължи единствено на желанието му да я предпази. Често я предупреждаваше, че не бива отново да се излага на опасност, но тя твърдо отвръщаше, че ще направи всичко необходимо, за да открие леля си Лав и да разобличи контрабандистката шайка. Райдър постоянно се тревожеше каква ли нова скандална постъпка е замислила.

Той направи още едно важно разкритие през една хладна нощ в края на април. Седеше в една кръчма близо до Темза, когато се появи Сам Брандън заедно с една безвкусно натруфена проститутка с огненочервена коса, много руж по бузите и пищни гърди, показващи се от ниското деколте на роклята. Сам се бе ухилил широко, а върху начервената уста на закръглената уличница също играеше самодоволна усмивка.

— Райдър — обърна се към него Сам. — Това момиче, Пърл, може да ти каже нещо за Лосън.

— Така ли, любима? — попита Райдър, докато тя и Сам заемаха местата си.

Курвата огледа Райдър с изражение на ненаситна сласт.

— Да, скъпи, но малко грог преди това ще ми помогне да навлажня свирката — отвърна тя със силен източно лондонски акцент.

— Достатъчно е да го кажеш — Райдър даде знак на сервитьорката да донесе една кана.

— Да, така е много по-добре — въздъхна уличницата, след като отпи голяма глътка.

— И така, какво знаеш за Лосън? — подхвана Райдър.

Жената погледна Сам, после смигна на Райдър:

— Чух, че в тази работа за мен има половин суверен, прекрасен мой.

Райдър извади златната монета от кесията си и я постави на масата. Проститутката се пресегна да я грабне, но той я покри с длан:

— Не бързай толкова. Първо кажи каквото знаеш, а после монетата.

Тя отново го огледа лакомо:

— Като те гледам колко си красив, прекрасен мой, може и да се споразумеем за нещо друго.

— За съжаление, аз вече принадлежа на друга — обясни Райдър. — Но златото ми — засега — е свободно.

Уличницата се изсмя дрезгаво и отпи още от грога.

— Ти не би искал да навредиш на стария Лосън, нали, прекрасен мой? Двамата сме нещо като приятели, ако разбираш какво искам да кажа.

Райдър се захили:

— Работата ни с него е само делова.

Доволна от думите му курвата му довери:

— Ами всичко, което знам, прекрасен мой, е, че старият Лосън утре вечер заминава за колониите.

— Къде е закотвен корабът му?

Жената се намръщи за миг, после щракна с пръсти:

— Доколкото си спомням, на доковете за Западните Индий.

Като се усмихна на Сам, Райдър вдигна дланта си и уличницата грабна монетата.

 

 

Следващата вечер Райдър и приятелите му се събраха на мръсните, разхвърляни докове в източен Лондон, известни със срамното име Айл ъф догс. Петимата се бяха привели зад купчина сандъци и Райдър се чудеше дали и куче би дошло в тази противна част на града. Кейовете бяха осеяни със смет, строшени щайги и пробити варели. Въздухът вонеше на отпадъци, плесен и застояла вода. От най-близката кофа за смет миришеше отвратително на развалено месо. На Райдър и свитата му вече им се бе наложило да прогонят десетина тлъсти плъха и няколко котки, които нахално бяха поискали да споделят скривалището им.

В района наоколо имаше опушени складове от времето на крал Джордж и изоставени кейове, край които бяха спрени всевъзможни плавателни съдове. Двама пияни моряци се люшкаха по доковете през валмата мъгла и пееха някаква морска песен с колкото сила имаха, а точно зад тях мърляви пристанищни работници товареха сандъци на една фрегата.

Но вниманието на Райдър бе приковано върху едномачтовия платноход, който бе привързан за кея съвсем близо до скривалището им — съда, за който един докер му беше казал, че е собственост на Лосън. Жълтеникава светлина мигаше от сивите палуби. Шум от гуляй, сред който се различаваха и високи женски гласове, се носеше откъм средата на кораба. Макар Райдър да не виждаше почти нищо през мъглата, беше убеден, че екипажът си е устроил прощална веселба, докато чакаше приливът да ги изведе от пристанището.

— Какво да правим — да си стоим тук и да наблюдаваме кораба цяла нощ ли? — попита нетърпеливо Хари.

— Сигурно са качили целия си товар, иначе не биха празнували — обади се и Хю.

— Морският вълк, когото разпитах, ми каза, че приливът ще дойде към полунощ — обясни Райдър и извади джобния си часовник. — Това значи, че ни остават още два часа.

— Но защо трябва да чакаме? — зачуди се Джеймс.

— По гласовете им съдя, че екипажът се състои поне от дванайсет души — замисли се Райдър, — което значи, че са повече от нас. Нека ги оставим да изпият по още няколко, преди да се опитаме да ги задържим. Другите замърмориха, защото явно им бе омръзнало да седят без работа, а им бе дошло до гуша и тясното скривалище.

— Да вървиш по дяволите! — изведнъж извика отвратен Хари.

— Сега пък какво има? — попита Райдър.

— Току-що се наложи да изгоня още един плъх. Този беше по-голям от леля ми Матилда. Е, повече не мога да понасям, Нюбъри. Ще се промъкна на борда и ще огледам тия пирати. Вие, останалите, ме прикривайте.

— Хари, недей! — настоя Райдър.

Но молбата му дойде прекалено късно. Хамптън вече напредваше по рампата с извадена сабя. В това време един брадат моряк, който явно охраняваше платнохода, тръгна срещу него с вдигнат мускет.

— Хей ти! Какво става там? — властно се провикна Хари.

Райдър изстена. Защо Хамптън винаги трябваше да се проявява като най-разпаления? След миг чу изстрел от мускети и видя как шапката на Хари отлита. Часовият извика към другарите си и Райдър даде знак на приятелите си:

— Побързайте, момчета! Време е да спасим Хамптън от собствената му глупост!

Четиримата изтичаха по мостчето с извадени саби. След секунди се показаха десетина контрабандисти, които се нахвърлиха върху им, като вадеха саби и ругаеха силно, а зад тях пищяха няколко проститутки.

Райдър кръстоса сабя с моряк, чийто гръден кош имаше големината на варел, а псувните му бяха съвсем хамалски. Като че ли бяха се озовали в самия ад.

 

 

— Повтарям, госпожице Натали. Това не ми харесва. Никак.

— Мълчи сега, Тимоти. Искаш ли да намерим леля Лав или не?

Една пресечка по-надолу Натали вървеше към кея заедно с Тимоти. Въпреки протестите си той отново я беше извел да проследят Райдър. Сега тя беше сигурна, че той знае много неща, които не споделя с нея, и беше твърдо решила да научи истината.

Преминаха покрай няколко струпани един до друг склада и излязоха сред хаоса на доковете за Западните Индий. Разкрилата се пред нея сцена я порази. До задръстените докове, под мрачните очертания на привързан едно мачтов платноход, бе започнала някаква пиянска кавга. Райдър и приятелите му се биеха с група едри моряци и полуоблечени проститутки. Самият Райдър се извисяваше над останалите, а на гърба му се бе метнала жена, която не спираше да пищи и да стоварва юмруци върху главата му, дори докато той се опитваше да удари със сабята см близкия моряк. От начина, по който всички се люшкаха, и от ужасните, завалени псувни личеше, че до един са пияни.

О, тя би трябвало да знае, че ще се получи така! И само като си помислеше, че се бе оставила негодникът отново да я прелъсти миналата седмица, че бе повярвала на наглите му лъжи!

Раздразнено се обърна към Тимоти:

— О, за бога. Лорд Нюбъри явно този път се е замесил в скандална свада. Иди да потърсиш речната полиция.

Тимоти се ужаси:

— Но, госпожице Натали, не мога да ви оставя…

— Нищо няма да ми стане. Хайде, побързай!

Кочияшът се поколеба още миг и после, като мърмореше, тръгна надолу по доковете. Натали продължи отвратена да наблюдава сцената. Райдър бе съумял да отхвърли уличницата от гърба си, но след като той замахна със сабята си към поредния моряк, жената го последва и го удари по главата с греда. Той се повъртя замаяно за миг, после отново се включи в боя. Запрати моряка на земята, като го удари с плоската страна на сабята, вдигна пищящата и махаща ръце лека жена и я запрати в Темза. Един от моряците скочи в реката, за да я спасява, после и двамата се развикаха, че не могат да плуват и отвратеният на вид Райдър вдигна ръце и се хвърли след тях.

— Какво безсрамие! — промълви Натали.

Изведнъж районът се изпълни с мъже, размахали палки. Но и полицаите изглеждаха объркани като всички останали. Пазителите на реда явно не знаеха кого би трябвало да задържат — Райдър и приятелите му, проститутките или моряците. Натали едва успяваше да проследи всичко, което ставаше наоколо. Един полицай стовари палката си върху размахал юмруци моряк, някаква проститутка удари униформения гръб, докато наблизо Райдър се гмуркаше в реката да спаси друга цопаща проститутка. Натали видя как Райдър избутва жената на дока, опитва се да я последва, но пада обратно изритан от друга капризна уличница.

— Безсрамие! — просъска Натали.

Тимоти застана отново до Натали, като гледаше ужасен.

— Да отида ли да измъкна лорд Нюбъри от Темза? — попита я той.

— О, остави глупака да се оправя сам.

Райдър изпълзя от реката, но уличницата го удари по главата със сушена скумрия. Един полицай я погна с палката си. Тогава върху Райдър, който тъкмо се опитваше да стане, се стовариха развикали се мъж и жена.

Достатъчно, реши изведнъж Натали. Сподави ругатнята си и бързо тръгна напред. Тимоти веднага я последва.

Когато приближиха, Натали забеляза, че участниците в свадата се бяха разпръснали. Вдигна глава и видя как платноходът изчезва в нощта, докато Райдър ругаеше и размахваше юмрук след отплаващия кораб, а няколко моряци му се подиграваха от палубата. Когато Натали и Тимоти пристигнаха до края на доковете, само Райдър, няколко от приятелите му и една-две проститутки бяха останали, а речната полиция бе обградила групата.

Райдър, наранен и със стичаща се от него вода, отначало не забеляза Натали, тъй като спореше с полицейския капитан.

— Но, господин офицер, приятелите ми и аз само се опитвахме да задържим контрабандистите…

— Тогава трябваше първо да съобщите на нас, милорд, или да дойдете в митницата — строго отвърна капитанът. — Ние не разрешаваме саморазправа. В никакъв случай, сър. Не ме интересува дали сте син на херцог и…

— Ясно — сега Райдър се обърна в посоката на Натали. — Натали, какво правиш тук? — учудено попита той.

— Явно преча на удоволствието ти — ядно отвърна тя.

— Ти си извикала полицията, нали?

— Да, и то с най-голямо удоволствие.

— Милорд, ще подведете ли под отговорност тези жени? — попита друг полицай.

Райдър без всякакъв интерес погледна мокрите до кости уличници, задържани от полицията, и се намръщи.

— Не. Просто махнете тези отвратителни жени оттук.

— Разбрано, милорд.

— Предполагам, че ние можем да си тръгнем, нали? — попита той капитана и погледна Натали право в очите. — Тук има една дама, която бих искал да отведа благополучно вкъщи.

Капитанът кимна:

— Нямам нищо против, милорд. Просто гледайте това да не се повтаря.

Полицаите пуснаха уличниците, които бързо се пръснаха в нощта. Като пристъпи към Натали, Райдър огледа приятелите си, които стояха замаяни, стенеха и клатеха глави.

— Джеймс, Сам, Хю. Ранени ли сте?

— Не, Райдър — отвърна Сам, като търкаше издраната си брадичка.

— Мене много ме болят слабините. Едно от момичетата ме удари с коляно — с болка изръмжа Хю, — но надявам се, ще оживея.

— Мене пък някой ме прасна по главата с колче за навиване на въжета — измърмори явно замаяният Джеймс, — и още виждам двойно.

— Е, радвай се на това, докато можеш — засмя се Райдър. После се огледа смутен. — Господи! Къде е Хамптън?

— Нямам представа — отвърна Сам.

— Последния път, когато го видях, бягаше от една проститутка, която го гонеше с кука за товарене — сети се Хю.

— По дяволите! — изруга Райдър. — Загубили сме Хари!

Настъпи объркване, докато всички, включително полицаите, Натали и Тимоти, се втурнаха из доковете да търсят Хари. Всички претърсваха района, ритаха боклуци, надничаха зад сандъци, оглеждаха крайбрежието на Темза за труп, но напразно. Райдър дори безуспешно се гмурна, за да потърси приятеля си във водата.

Накрая, след като Райдър изпълзя от реката, а полицаите се отказаха и си тръгнаха, той се довлачи до Натали и останалите и каза объркано:

— Господи, или на Хамптън са му видели сметката и сега се носи някъде из Темза, или контрабандистите са отплавали заедно с него.

Натали се изсмя презрително:

— Искаш да ме убедиш, че Хари може да е някъде там, в открито море, заедно с всички проститутки. Тогава, сигурна съм, че се мисли за умрял и попаднал в рая.

— Доколкото знаем, може наистина да е умрял и отишъл в рая! — разстроено отвърна Райдър. — Би могла поне да проявиш малко повече загриженост…

— Прости ми, че не изпитвам особено съчувствие към теб и безпътните ти приятели скандалджии — отсече тя, макар и сама да се взираше тревожно в Темза и да изтръпваше при мисълта, че Хари може да е пострадал.

— Да тръгваме ли вече, госпожице Натали? — нетърпеливо се обади Тимоти.

Райдър решително се обърна към кочияша:

— Ти можеш да вървиш. Аз ще изпратя госпожица Дезмънд до къщи.

Натали вдигна вежди, а Тимоти се намръщи.

— Извинете ме, милорд, но аз бих предпочел да видя госпожица Натали със самия Том Джоунс^[1].

Изражението на Райдър стана страшно, когато той погледна отново към нея:

— Ще дойдеш ли с мен или не?

Макар арогантността му да я вбесяваше, тя бързо реши, че по-добре е спорът им да се състои още сега. Кимна на кочияша:

— Всичко е наред, Тимоти. Вярвам, че лорд Нюбъри ще ме отведе благополучно вкъщи.

— Тогава вие, госпожице, сте не по-малко побъркана от него.

— Моля ти се, Тимоти. Прибери се.

Като тръсна глава ядно и неодобрително, кочияшът се отдалечи.

Райдър пожела на приятелите си лека нощ и Райдър придружи Натали до двуколесен файтон с място за кочияша зад пътниците, който чакаше наблизо. Помогна й да влезе, после даде указанията си за посоката.

Веднага щом потеглиха от доковете, той зае нападателна позиция. Макар да не можеше добре да различи чертите му в мрака, по гласа му съдеше, че е много ядосан.

— Натали, какво точно искаше да направиш тая вечер? Съсипа всичко, когато се появи и извика речната полиция. Приятелите ми и аз тъкмо щяхме да постигнем някакъв успех в разследването ни…

— Ха! — извика тя. — Каква връзка би могло да има разложението, на което станах свидетелка, с контрабандата?

— Не ме ли слушаше, когато разговарях с полицията? На платнохода имаше контрабандисти, които си бяха устроили прощално увеселение с няколко леки момичета. Знаехме от сигурни източници, че негодниците се канеха да поемат при прилива на Темза, а корабът им беше натоварен с контрабанден плат. А сега, като се измъкнаха…

— А аз мисля, че лъжеш! — гневно го прекъсна тя.

— Ти какво?

— Мисля, че си измисляш всички тия глупости за контрабандата. Мисля, че обичаш да прекарваш нощите си в скитане, кавги и в компанията на леки жени, а тази история си я измисли, за да ме заблудиш.

— Натали, по дяволите, те бяха контрабандисти.

— А ти как разбра за тях? Защо винаги отбягваш всичките ми въпроси.

— Заради собствената ти сигурност.

Тя упорито скръсти ръце върху гърдите си.

— Е, аз не ти вярвам вече.

Той въздъхна отчаяно:

— Добре тогава, ще ти разкажа. Името на контрабандиста е Лосън и научихме за него от една пристанищна проститутка. Ето, сега доволна ли си?

— И какво точно трябваше да направиш, за да убедиш проститутката да ти го каже? — злобно запита тя.

— Дадох й половин суверен.

Гласът на Натали преливаше от гняв:

— И какво друго й даде?

— Би трябвало да й дам добрия бой, който смятам да предложа на теб! — пламна той. — Не може да не си разбрала досега защо не искам да те включа в разследването…

— „Разследване“? Ето още една абсурдна дума.

— Подигравай се колкото си искаш, но благодарение на теб първата ни истинска следа изчезна. Лосън вече е навярно почти в открито море и без съмнение си умира от смях за нашия провал, а един бог знае какво е станало с Хари.

Тя прехапа устни обзета от съмнения:

— Не ми хареса да гледам как онази курва те яздеше — призна си тя.

Устните му изведнъж се разтегнаха в усмивка.

— Ти можеш да яздиш гърба ми, когато пожелаеш, милейди. Или всичко друго от мен, което ти се прииска да яздиш — наведе се и я целуна, като привлече пръстите й към панталона си.

Тя се дръпна намръщена.

— Пфу! Целият вониш на Темза.

— Скоро ще спрем и ще се почистя — обеща той.

— Ще спрем? Но къде?

Той се изкиска дяволито:

— Нека това остане изненада за теб.

Като се сдържа да му отговори презрително, тя махна ръкавиците си и се протегна да изучи нараненото му лице. Дръпна пръсти, щом той се намръщи.

— Наистина си много зле ударен.

— Хайде бе? Всъщност не знам дали е останал и сантиметър от мен, който да не е наранен.

— Съжалявам — прошепна тя. — Но ние наистина не сме се приближили никак към намирането на леля Лав, нали?

Той не каза нищо, но хвана ръката й, когато файтонът спря пред скромна григорианска къща недалеч от Хеймаркет.

Като гледаше как Райдър изскача навън, Натали се обърка:

— Но какво ще правим тук?

Той протегна ръка и й помогна да слезе.

— Точно това е изненадата — протегна се и спусна воала над лицето й.

— Толкова голяма изненада, че трябва да покрия лицето си ли?

Той се засмя.

— Препоръчвам ти да го направиш.

— Но защо…

— Търпение любима.

Райдър почука на вратата, която веднага бе отворена от приятна жена на средна възраст в розова атлазена рокля.

— Я, лорд Нюбъри! Тук не сме виждали хора като вас, откакто идвахте преди толкова години с лорд Бръмъл.

— Добър вечер, Фейвър — поздрави Райдър и се наведе да докосне бузата на жената. — Може ли да влезем с приятелката ми?

Жената погледна с неодобрение Натали, после се усмихна на Райдър.

— Разбира се. Нали знаете, че повечето от нашите господа не се чувстват задължени да водят сами компанията си. Но влизайте веднага вътре, преди да сте умрели от студ в този мраз.

Райдър тласна намръщената Натали през входната врата.

Пълничката Фейвър сбърчи нос, когато го погледна на слабата светлина:

— Господи боже мой, какво ви се е случило тази вечер, прекрасен мой? Имате вид като че ли са ви блъснали в Темза и току-що сте излезли от там.

— Точно това стана — Райдър подаде на жената златна монета. — Имам нужда от стая и баня.

— Разбира се, прекрасен мой — Фейвър се приближи и го погледна внимателно. — Можем ли да направим нещо друго за вас?

Той се покашля неловко.

— Не, благодаря. Стаята, ако обичаш.

Тя въздъхна явно разочарована и посочи стълбите:

— На горния етаж, първата врата вдясно. Ще ви пратя момичетата с топлата вода.

— Сигурна ли си, че стаята е свободна? — попита той многозначително.

— Да, големи негоднико — изкиска се тя.

— Благодаря, Фейвър.

Райдър изтика Натали по коридора. Като чу кикотене, тя погледна в един слабо осветен, пъстър хол и видя, за свой ужас, няколко полуоблечени момичета, седнали на коленете на изискани дендита. Очите й се разшириха още повече, когато Райдър я поведе по стълбите покрай ярки, оцветени в пурпурно тапети и скандални рисунки на полуголи жени с неприлични блажени изражения на силно гримираните си лица.

Той я въведе в стая с голямо легло, покрито с червено кадифе и огромно огледало с позлатена рамка, окачено точно над леглото.

— Но това е публичен дом! — извика тя.

Той отметна глава и се изсмя.

— А ти да не очакваше да спрем в Абатството за една баня по това време на нощта?

— Но ти защо…

— Нона често си ляга късно. Не мога да се прибера в сегашното си ужасно състояние и да я изложа на риска да получи сърдечен удар — той пристъпи и я издърпа към себе си. — Освен това нямам нищо против да остана насаме с теб.

Тя го блъсна силно.

— В публичен дом!

Спорът им бе прекъснат от чукане по вратата. Райдър я отвори и три захилени млади проститутки, които приличаха на сладострастната Фейвър, внесоха димящи кофи с гореща вода.

— Здравей, прекрасни Райдър — поздрави го първата, докато го гледаше жадно.

— Здрасти, Фелисити — промърмори той.

— Не си минавал да ни видиш скоро, миличък — нацупи се втората, като примигваше.

Райдър намигна на мрачната Натали и отговори.

— Вече станах порядъчен човек, Модести.

— То си личи, хубавецо — добави третата, като изгледа неприязнено Натали.

— Съжалявам, Къмфърт — отвърна той, — но не бих казал, че отсъствието ми ви се е отразило твърде зле.

— О, скъпи, тук грешиш — възрази Фелисити, докато облизваше устни и го изяждаше с поглед. — Всички страдахме за теб, така ли е, момичета?

Курвите започнаха едновременно да се жалват. Натали понесе унижението, докато проститутките флиртуваха с Райдър^[2] при следващите си няколко посещения с горещата вода, докато накрая напълниха ваната. От сластните погледи, които момичетата отправяха на Райдър — и от неприязънта в погледите им към нея, — й стана ясно, че и трите развратници са споделяли леглото му.

След като жените си тръгнаха, Натали яростно се нахвърли върху него:

— Ти си бил с тези… с тези гадни същества!

— Преди много време, любима — увери я той, докато разкопчаваше ризата си.

— Откъде са дошли смешните им имена?

Той се подсмя.

— Трябва да е семейна традиция. Фейвър е отворила публичния дом, Модести, Фелисити и Къмфърт^[3] са й племеннички, които по-късно са се присъединили към работата.

Изражението на Натали показваше пълно отвращение.

— Ах! Като си помислиш само! Да поквари собствените си племеннички! А при това и ти с тях…

— Вече не — разпалено я прекъсна той, свали ризата си и с копнеж се загледа с димящата вана.

— Сега защо не дойдеш при мен да ми изтриеш гърба? — той се ухили. — А ако бъдеш наистина добро момиче, може и да не те напляскам.

— Я върви по дяволите!

Той отново се изсмя и смъкна остатъка от дрехите си. Колкото и да й се искаше да го убие, Натали не можеше да откъсне очи от великолепното тяло, когато той стъпи във ваната. Целият беше от безупречни мускули, загорели от слънцето, и гладка кожа. Дори усети в сърцето си съчувствие, когато той нагласи схванатото си тяло във ваната и се намръщи от болка.

След миг на вратата отново се почука. Натали отиде бързо там, открехна я и видя Фелисити, която се хилеше в коридора.

— Какво има сега? — запита Натали.

— Леля Фейвър каза, че ако ни дадете дрехите на лорда, тя ще вдигне прислужничката да ги изпере и да ги простре край кухненския огън да съхнат.

— Чудесно — Натали грабна вонящите дрехи на Райдър и само дето не ги запрати по Фелисити.

Тресна врата и чу непоносимия смях на Райдър.

— Все още ли ми се сърдиш, любима? — извика той.

Тя се извъртя и смъкна шапката и воала си.

— А ти какво си мислиш? Не мога да повярвам, че имаш наглостта да ме доведеш в този мръсен публичен дом — да не говорим за лигавенето със старите ти приятелки пред собствените ми очи.

Той й намигна тържествено.

— Но ти забравяш нашата тайна, не е ли така?

Тя се покашля презрително.

— Ти явно си човек, който обича да споделя тайните си.

— Особено с теб — подкачи я той. После, като продължаваше да я гледа, добави подкупващо: — Само с теб.

Като се бореше със скандалния порив на чувствата си, Натали отвърна рязко:

— Ще го повярвам, когато го видя.

— Дали моята лейди не настоява за демонстрация?

— А дали моят лорд не си търси още няколко синини?

Той непоколебимо й подаде сапуна:

— Защо не дойдеш да ми натъркаш косата? — помириса единия си черен кичур и се намръщи. — Боя се, че вони на нещо по-лошо от риба.

Тя му се намръщи, после се съгласи.

— Всъщност би ми доставило огромно удоволствие да напълня още сега очите ти със сапун.

Натали пресече банята, коленичи до Райдър и затърка сапуна в черните къдрици, докато се получи пяна. Той се облегна със затворени очи и с изражение на върховно удоволствие. Устата й пресъхна, когато огледа тялото му. Гърдите му проблясваха на меката светлина, краката му бяха прекрасно оформени и покрити с черни косъмчета, мъжествеността му изглеждаше прекрасна и още по-голяма под водата. Като се пребори с желанието си да сключи пръсти около привлекателното възвишение, тя си припомни, че с право е ядосана на този негодяй — особено защото я бе довел тук.

После, като забеляза дълбоките белези по брадичката и раменете му, почувства как гневът й отстъпва пред нежността и желанието. Той се бе опитал да направи нещо за нейната кауза, а тя изпитваше и огромно облекчение, че вече не общуваше с ония блудници. Осъзна, че бе започнала да мисли за него като за свой. О, боже! По същия начин би могла да се опита да притежава луната, звездите или дивите коне, които веднъж бе видяла да препускат по английските пусти полета.

И все пак той беше неин тази вечер, нали? Предателската мисъл ужасно я възбуди. Натали остави сапуна и прекара пръсти през гъстата, копринена коса.

Той изстена:

— О, любима, това беше прекрасно.

При дрезгавия копнеж в гласа му тя успя да спре стона си и продължи да масажира косата му. В нея бушуваше страст, а трябваше да признае, че скандалната обстановка наоколо само усилваше забранения копнеж.

Продължи да го къпе, макар и вече с разтреперани ръце. Пръстите й се спираха върху гладката му кожа, върху разкошните му мускули, а очарованият й поглед продължаваше да шари по тялото му… и доста често да се отправя към пурпурното легло.

Накрая не можа да спре любопитството си.

— За какво мислиш, че служи онова огледало? — попита тя.

Той се засмя силно.

— Натали, любима, толкова ли не ти достига въображение?

Тя раздразнено взе една от каните вода, оставена от жените, и я изсипа цялата върху главата му. Присмя му се, докато той кашляше, пръскаше слюнки, ругаеше и триеше сапунена вода от очите си.

— Сега кажи ми за какво служи онова огледало? — повтори тя.

Той изведнъж се изправи, а водата започна да се стича по чудесната му голота. Заплахата в очите му беше едновременно приятна и плашеща, когато той промърмори.

— От друга страна, мисля, че по-добре е да ти покажа.

Натали писна възмутено, когато Райдър се измъкна от ваната, грабна я и отнесе извиващото й се тяло до леглото. Там със смях я принуди да легне и я целуна алчно. Скандалното положение, заедно с мократа му, величествена голота, наелектризира чувствата й.

— Доведе ме тук, за да ме прелъстиш отново, нали? — успя да изстене тя.

Без никакво разкаяние в гласа, той отвърна:

— Виж ти, госпожице Дезмънд, накрая забеляза — и пъхна език в ухото й.

— Негодяй!

— Да, но може би едно добро упражнение в леглото ще те постави накрая на място и ще спре измамите ти, момиче.

— И тъкмо ти ще ми говориш за измами!

Тя не беше свършила, когато устните му грубо обхванаха нейните, което изтръгна от нея звуци на приглушено удоволствие. Задръжките й скоро се изпариха, когато Райдър смъкна роклята и комбинезона й, засмука гърдите й и пощипна меката й плът, докато нетърпеливо смъкваше останалите й дрехи. Тя се мяташе от блаженство и заравяше пръсти в мократа му коса.

След миг той я претърколи под себе си. Очите му се впиваха в нейните, а чертите му излъчваха желание. Беше опрял твърдия връх на мъжествеността си в нея и я гледаше страстно и нежно.

Натали чувстваше, че ще полудее, ако не я обладае — веднага.

Той погали бузата й и се усмихна.

— Миналата седмица аз споделих една от тайните си с теб, Натали. Тази вечер искам да разкрия една от твоите.

— Какво? — прошепна тя.

Той се приведе, щипна меката част на ухото й, а тя потръпна.

— Отдай ми се цялата — настоя той дрезгаво. — Винаги задържаш нещо. Няма защо да се страхуваш да се отпуснеш напълно с мен, скъпа.

Думите му я докараха до трескаво състояние, накараха я да диша с мъка. Все пак успя да промълви:

— Не знам… не знам какво искаш да кажеш.

— Напротив, знаеш — той се отдръпна и я прикова с пламенния си поглед.

Наистина, като го погледна, тя разбра, че знае, и от самата мисъл, от трескавото предчувствие сърцето й бясно затуптя. Все пак се почувства огорчена, че от нея се очаква така много, а той е склонен да предложи толкова малко.

— Значи аз трябва да пожертвам душата си, лорде мой, само за да ти дам още една страстна нощ? — попита тя несигурно и малко обидено.

Той изведнъж стана съвсем сериозен.

— Боя се, че една нощ може и да не стигне, любима… — спря, за да я целуне нежно, и плъзна пръст в нея, докато тя изстена. — Ще ни трябват нощите на цяла година… може би нощите на целия ни живот.

Натали се извъртя само за да се огъне от блаженство.

— Ако… ако го направя — прошепна импулсивно тя, като заби пръсти в раменете му, — ще ми покажеш ли за какво е огледалото?

— Хитруша! — но решителният блясък в очите му й обеща, че ще й покаже и много повече.

Райдър възбуди докрай Натали с бавни целувки — сливаше устните си с нейните, навлизаше бавно и дълбоко с език, докато ръцете му галеха гърдите й. Тя бе започнала да диша тежко, когато той прокара устни по извивката на шията й. Гледаше го в огледалото и погледът й безсрамно се приковаваше в него, докато го окуражаваше шепнешком. Горещият му език описваше кръгове около гърдите й, после продължи да се спуска надолу. Устните му, езикът и — горещият му дъх вече бяха върху трептящия й корем.

— Сега гледай внимателно, скъпа — прошепна той. Нямаше представа откъде знаеше той, че тя ги наблюдава. Но когато се наведе да целуне меките орехови къдри върху свивката между бедрата й, тя подскочи диво и се опита да се освободи. Отговорът му беше дрезгав стон и по-силно притискане. Той разтвори бедрата й и прекара устни и език по най-интимните й части. Тя се въртеше бясно и виеше от удоволствие, а когато се осмели отново да вдигне очи към огледалото, й се стори, че ще умре от екстаз. Измърка, престана да се бори и го остави да прави каквото иска.

Знаците й, че се предава, докараха Райдър до неимоверен възторг. Искаше да я направи напълно уязвима от себе си, напълно своя. Нагласи коленете й върху раменете си и дълго, с леко поглаждане с език, загали гладките й бедра, чудесните й задни части. Просто пируваше с нея. Докато тя дойде отново срещу него разтърсвана от тихи стенания. Хвана я здраво и засмука дълбоко, докато тя извика в оргазъма си.

Като остави коленете й да се плъзнат покрай ръцете му, той се взря в лицето й. Бузите й пламтяха, устата й бе отворена, очите — полузамаяни, изражението й издаваше пълен екстаз. Беше му се отдала по най-специалния начин; в този миг той осъзна, че я обича.

Преди да успее напълно да осмисли това прекрасно, омаломощаващо разкритие, усети меките й пръсти да се сключват около набъбналата му мъжественост. Удоволствието направо го докара до агония.

— Моля те — прошепна тя, — искам те в себе си — веднага.

— Скъпа, не е нужно да ме молиш. Боже, аз никога не мога да ти се наситя!

Райдър издърпа краката й плътно около кръста си. Натали изпита смесица от радост и страх, когато осъзна каква ще бъде силата, с която ще се сблъска. Погледна отново нагоре и видя бронзовия му, мускулест гръб тъкмо когато той навлизаше в нея. Изпълни я така, че тя се почувства изпъната и пулсираща, изгаряща от удоволствие; посрещаше жадно всеки от силните удари. А това, че виждаше какво й прави, всеки миг я възбуждаше с още по-голяма сила. Стенеше от удоволствие и гледаше запленена ритмичните движения на задните му части, докато той я обладаваше така енергично. Дишаше накъсано и впиваше пръсти в чаршафите.

Той се усмихна, като видя как тя гледа без всякакви задръжки.

— Сега разбираш ли напълно, скъпа? — измърмори той между две резки движения.

— О, да… мисля, че да — успя да отвърне тя и се издигна в арка, което предизвика силен отговор от негова страна.

— Сигурна ли си?

— Д-да.

Той се изсмя закачливо.

— Мисля, любима, че трябва да направим още една крачка в прекрасния ни урок.

Натали се обърка, но само за миг. Удиви я бързината, с която Райдър отстъпи от нея и я накара да коленичи. Отново бе залята от горещ екстаз, когато той проникна в женските й части отзад по нов и предизвикателен начин.

— Сега не мога да ни гледам в огледалото — промърмори тя между два стона на удоволствие.

— Да, но аз мога — дяволито отвърна той.

И наистина можеше. Райдър вдигна глава и видя как чувствено са подредени телата им и в каква съвършена хармония се движат. Държеше Натали до себе си и изцяло й се наслаждаваше. Едната му ръка беше сключена около кръста й, а свободната му длан галеше гърдите й. Топлината и търкането й о него бяха просто божествени. Сърцето му се изпълни с любов към нея от захлас и покорство. Когато отново мина срещу него и буйно го подкани, желанията му бликнаха свободни, горещи и необуздани. Той проникна в нея с дълбоки и силни движения, докато накрая тя извика в оргазъм, а той потръпна от облекчаването си…

 

 

Мина много време, преди Райдър внимателно да се отдели от Натали, да легне настрани и да я погледа как спи. Тя изглеждаше напълно спокойна и изтощена от страстта му, а това го изпълни с гордост.

Знаеше, че скоро трябва да я вдигне и да я отведе у тях, но засега не можеше да откъсне поглед от нея. Радваше се на прекрасното й тяло, на рошавата кестенява коса. Дълго си игра с един от кичурите й и вдъхва упойващия му аромат. Прекара пръст по гладкия й гръб, по овала на бедрото й и изстена, като си припомни сладостта на отдаването й.

Как би могъл някога да се раздели с нея, когато дори мисълта, че трябва да я изпрати до дома й тази нощ, беше мъчение?

В очите му неочаквано припариха сълзи. Тя наистина му се бе отдала изцяло, но той бе загубил сърцето си.