Фабио Ланзони
Измамникът (8)

8

— Е, господа, какво ще поръчате тази вечер?

И тази вечер в кръчмата Натали бе в роклята с голямо деколте и с ярката перука. Сега бе застанала пред маса, заета от шестима свадливи английски моряци. Изражението й бе нахално и предизвикателно, макар че вонята от немитите им тела, от пурите и лулите им едва не я задушаваха. Моряците, повечето брадати и облечени пъстро, явно не бяха от почтен търговски кораб или от военен кръстосвач. Ако се съдеше по белезите им, спокойно можеше да са или контрабандисти, или дори пирати.

Най-едрият от шестимата, с превръзка на едното си око и с вид на маларичен, с груб червен белег от лявото ухо до обраслата брадичка, я изгледа похотливо:

— А ти какво би ни предложило, момиче?

Натали пое закачката под дрезгавите провиквания на останалите.

— Ами, сър — отвърна тя с гаменска усмивка, — имаме грог, пунш с ром, бира или мадейра, с която да си навлажните гърлата. Ако пък сте гладни, господа, имаме печен гълъб и месо с картофи.

— А ако не ни се иска нито ядене, нито пиене? — попита един нахален моряк със сипаничаво лице и криви зъби.

— В задното помещение има билярдни маси. Там може да се играе и фаро, а чух, че някакъв човек организирал бой с петли на Растеали.

При думите й шестимата са засмяха.

— Бива си я — подхвърли някой на масата.

— Да, бих искал да опитам тъкмо нейното блюдо — дойде сладострастният отговор.

— Кога пристигнахте на нашето пристанище, момчета? — попита тя между другото.

— Тази вечер, момиче — отвърна най-младият и най-хубавият от всички. Той я огледа бавно и предизвикателно. — Трябва да знаеш какво означава това за мъжа — особено като е прекарал по-дълго време в морето. Човек започва да се чувства като крастав за женска ръка, ако разбираш какво искам да ти кажа.

— Като крастав, сър? — Натали се надвеси над него и измърмори съчувствено. — Значи ви трябва жена, която да ви почисти въшките, а?

Младежът се изчерви при веселите викове на другарите си.

— Нямах предвид такава краста, момиче — отсече той.

Натали продължи с преструвката:

— Е, не знам точно какво ви кара да се чувствате така, сър. Но каквото и да ви мъчи, сигурна съм, че и жена ви ще се почувства зле.

Младежът се изчерви още повече, тъй като забележката на Натали беше вярна. Останалите моряци започнаха да го побутват и сами да го закачат.

— Ти си доста умно момиче — забеляза човекът с белега. — Откъде разбра, че нашият Били е женен?

Натали намигна на русия, синеок младеж.

— Хубавци като него не ги оставят да подминат олтара — мъжете се усмихнаха одобрително, а тя продължи с равен глас: — И какво ви води в Чарлстън, момчета?

В този миг групата изведнъж стана подозрителна.

— Какво те кара да се интересуваш, момиче? — попита водачът им.

Тя сви рамене:

— Е, едно момче преди малко каза, че сте донесли бурета с хубав ром от Ямайка — тя сниши глас и добави поверително: — Ако карате ром, момчета, тогава Нед, стопанинът на кръчмата, сигурно би поискал да го продадете на него.

— Не караме ром, девойче — увери я морякът.

— Хайде не се пали, красавецо — спря го Натали с намигване. — Просто си говорим да мине времето.

— Да, но има някои неща, за които по-добре е момичетата да не знаят — дойде заплашителният отговор.

— Така е — обади се и сипаничавият. — Капитанът ни току-що се отърва от един нахалник, който задаваше прекалено много въпроси в Савана.

Докато белязаният изгледа кръвнишки приказливия моряк, Натали плесна с ръце и се усмихна на всички:

— А, значи говорите за опасности? И за интересни истории? Вижте какво, аз съм човек, който умира да слуша за опасности и вълнуващи истории — сложи ръка на сърцето си и се усмихна обаятелно. — Уверявам ви, момчета, от моите уста нищо няма да се чуе.

Дори капитанът се усмихна на думите й и напрежението изчезна.

— Донеси ни кана бира, момиче — поръча младичкият хубавец, — и ела да си поговорим пак.

 

 

От другата страна на помещението Райдър наблюдаваше Натали. Погледът му гореше, а пръстите му здраво стискаха чашата с ром. Тази жена наистина ли не мислеше за безопасността си? Как се осмеляваше да критикува неговите безразсъдни прояви, след като сега пред очите му флиртуваше с най-окаяната група пристанищни плъхове, които бе виждал през живота си! Трябваше да мобилизира цялото си самообладание, за да не скочи и да не я отскубне от ръцете на тези противни нищожества. И макар да знаеше, че ако го направи, само ще я разгневи, струваше му много усилия да не смачка няколко физиономии, да я измъкне и да й се накара хубаво срещу — Господ да му е на помощ! — повече от няколко целувки!

Усмихна се тъжно, като си помисли, че тази жена бе влязла под кожата му само за двайсет и четири часа. Възбуждащата смесица от ангел и курва направо го влудяваше. Защо продължаваше да го отблъсква, като се правеше на високомерна девственица, след като без всякакво колебание открито съблазняваше други мъже? Поведението й го ядосваше и озадачаваше, но най-вече го караше повече отвсякога да я желае.

Чудеше се кое ли нейно превъплъщение всъщност би отвел в леглото си. Дали порядъчната дама щеше да се черви и срамува? Или кръчмарското момиче щеше да се тресе от възбуда и с готовност да преметне колене върху раменете му?

Въздъхна облекчено, когато я видя да се отдалечава от масата на морските вълци. Но тя се върна там съвсем скоро с поднос, върху който имаше голяма кана с бира и шест халби. След като бе наляла питие на всички, най-едрият от шестимата я издърпа на коленете си — а безсрамното момиче се затресе от смях. Кръвта на Райдър кипна.

Почти бе станал от мястото си, котето вратата на помещението с трясък се отвори и той видя как влизат четиримата му приятели. Водени от Хари и всичките засмени, те в индийска нишка тръгнаха към Райдър.

— Имаме новини — съобщи Хари, когато групата шумно зае местата си.

— Моля ви, не ме дръжте в неведение — провлачено каза Райдър, докато гледаше с ъгълчето на окото си Натали.

— Успяхме да научим нещичко за ирландеца, когото повали снощи — започна Ричард. — Изглежда, той и другарите му са напуснали пристанището тая сутрин с търговски кораб, натоварен с ориз за Ливърпул.

— Това ни е от голяма помощ — насмешливо промърмори Райдър.

— Има и още — обади се Джон. — Като разпитахме някои холандски моряци в „Боулинг грийн хаус“, разбрахме, че понякога контрабандистите разтоварвали стоката си на запад от Чарлстън, при устието на река Ашли.

— А, това е по-важно — замислено поклати глава Райдър. — Контрабандистите искат да отбягнат митническата проверка на пристанището при река Купър. Научихте ли къде по-точно става това?

— Не — заяви Джордж, — но един тип спомена местата на север от Брод стрийт канал, където в миналото са правени някои митнически конфискации — главно на незаконно вкарвани африканци.

Райдър решително кимна:

— Искам всички да започнете нощно наблюдение на тази местност.

Последва хорово стенание.

— Но, Райдър — възрази Ричард, — нали каза, че ако ти донесем сведения, ще ни върнеш вещите?

— Казах сведения, които ще доведат до залавяне на контрабандистите — възрази Райдър. — Засега от четиримата съм чул само слухове и догадки. Когато накрая попаднем на тия разбойници, ще си оправя сметките с всички. Междувременно никой няма да пострада, ако прекарвате свободното си време нощем в по-полезни занимания.

Ричард изруга под мустак и погледна към Натали в другия край на помещението — тя пееше заедно с останалите шумна моряшка песен.

— И всичко това заради едно кръчмарско момиче и леля му?

— Никога не подценявай кръчмарските момичета — многозначително измърмори Райдър.

Останалите си казаха по нещо тихо, после станаха и тръгнаха към задната стая да играят билярд.

Късно същата вечер, когато Натали излезе от кръчмата, Райдър я чакаше; високата му фигура се открояваше под слабата светлина на уличната лампа. Зад него беше спряна каретата му.

— Ще ми разрешите ли да ви откарам до къщи, милейди? — попита насмешливо той.

Като го видя да приближава, Натали ни най-малко не се почувства в настроение да си играят с нея:

— Не, благодаря — беше хладният й отговор. — Самюъл всеки миг ще дойде с нашия кабриолет.

— Да, той вече се появи, но аз си позволих да го отпратя — веднага отвърна Райдър.

— Както си направил снощи, нали? — изведнъж се ядоса тя.

— Снощи ли? — невинно попита той.

Тя сложи ръце на кръста си и го изгледа мрачно:

— Когато говорих със Самюъл, той настоя, че съм му казала да дойде тук по друго време снощи.

— Може би е било така — провлачено забеляза Райдър.

— Но някой друг му е дал бутилка бренди!

— Сигурно някой друг.

Говореше с лекотата на уличен фокусник и тя за малко не тропна с крак:

— О, непоносим си!

Той просто я хвана за ръка и твърдо я поведе.

— А ти, милейди, зависиш от мен, поне за момента, така че по-добре да се радваш на малката ни разходка. Освен това и трябва да поговорим за някои неща — подчерта той.

— О, чудесно — изръмжа тя.

Той я отведе до каретата и я тласна вътре.

— Приятно ли ти беше тази вечер? — попита с престорено добродушие, когато потеглиха.

— Да ми е било приятно? — повтори тя, издърпа фуркетите, свали перуката и я остави встрани, после прекара пръсти през сплесканата си коса. — Наистина ли мислиш, че би ми било приятно всички тези вонящи и противни моряци да ме щипят, опипват и целуват?

— На мене пък не ми се стори, че страдаш особено — не по-изискано отвърна той. — А замисляла ли си се изобщо какво рискуваш, като предизвикваш толкова много тези съмнителни типове? Какво би коствало на някои от тях да те метне на рамо и да те отнесе на горния етаж…

— Това никога няма да стане! — разпалено го прекъсна тя. — Нед никога не би го допуснал.

— Нед? — вдигна вежди Райдър.

— Нед Хейстингс е собственик на кръчмата „Трад стрийт“ Жена му е тъкачка в нашата фабрика. И двамата много обичат леля ми — тя е направила много добрини на семейството им. Така постъпих там като сервитьорка. Нед знае коя съм всъщност, но ми е обещал да пази тайната и да се грижи за сигурността ми, докато търся леля Лав. Освен това заведението му е почтено.

— Почтено било! — засмя се Райдър. — Значи само ръцете, които те опипват, са мръсни!

Трябваше да положи голямо усилие, за да не зашлеви арогантното му лице.

— Ни най-малко не ми допада забележката ти.

— Тогава сигурно ти допадат само неща, поднесени по-грубовато — отвърна той. — Ела тук и ми дай малко от онова, в което си така щедра към другите.

— Върви по дяволите!

В следващия миг Райдър привлече Натали върху коленете си и залови устните й в наказателната си, собственическа целувка. Върху й изведнъж, с ослепяваща сила се стовариха възмущение и предателска възбуда. Тя изтегли ръка и го зашлеви. Той измуча някакво проклятие, а тя само след секунда успя да го отблъсне и да се премести на отсрещната седалка в относителна безопасност.

Райдър трябваше с мъка да се пребори с желанието си да я удуши.

— Тази преструвка на невинност не е ли малко закъсняла, любима? — озъби се той, докато търкаше брадичка. Чертите му се изостриха осветени от трептящата светлина на една улична лампа. — Тази вечер танцува по коленете на петима-шестима мъже, а сега се осмеляваш да отблъскваш мен.

— Танцувах по коленете на петима-шестима мъже тази вечер, за да открия леля си! — троснато каза тя. — Имаш ли някаква представа за унижението, което изпитвах, като оставях тези хора да опипват гърдите ми, да ме потупват отзад, да обсипват лицето ми с противните си, вонящи целувки? А сега виждам, че и ти не си по-добър от тях — и то след като си обещал да се държиш прилично.

Отговорът му беше каменно мълчание.

— Е, какво ще кажеш в свое оправдание, сър? — почти изкрещя тя.

Той мълча твърде дълго и в това време напрежението растеше.

— Добре, може би аз…

— Може би какво?

— Може би попрекалих.

— Сериозно? — рязко реагира тя.

— Е, добре, ревнувах! — ядно заяви той.

— Какво… какво си правил?

Той я погледна право в очите:

— Ревнувах.

Натали за първи път напълно се обърка — разоръжи я честността му, зашеметяващо настойчивият му поглед. В напрегнатата тишина чуваше единствено тупкането на сърцето си. Не беше свикнала да предизвиква такива чувства у мъжете — особено у красиви мъже като Райдър Ремингтън. Усети, че безразсъдно и неразумно изпитва желание да отиде при него и да направи нещо за нараненото му самолюбие.

Полудяваше ли? Приглади полите си с треперещи пръсти и измърмори строго:

— О, разбирам.

Той отново я изненада със силен смях. Тя го гледаше учудено, когато той я погледна похотливо.

— Натали — предупреди я тихо, — още една такава престорена забележка и ще ти сваля дрехите.

Тя вдигна глава, като все още не можеше да проговори. Накрая се осмели да попита:

— В какво сбърках?

Той се облегна на седалката си и я погледна лениво:

— Става дума за онова, което не си сбъркала, мила — да дразниш и да подлудяваш мъжете, както жените правят, откакто свят светува.

Тя щеше да извика „О“ отново, но сложи ръка пред устата си. Много й се искаше той да й каже повече за игричката, която уж играела, но бързо съобрази, че не би спечелила от по-пълно обяснение, още по-малко от нагледен пример. Стисна юмруци в скута си и се опита да успокои обърканите си чувства.

Каретата вече бе влязла в нейната улица. Той погледна през прозореца и каза малко напрегнато:

— Постигна ли някакъв успех тази вечер?

Тя още бе смутена от сексуалния му намек.

— Успех — в какво?

— В откриването на контрабандистите — нетърпеливо й подсказа той.

— О, това ли? — тя поклати глава. — Вече взе да изглежда така, като че ли всичките ми усилия са били напразни.

— Наистина?

— Мъжете, с които говорих тази вечер, бяха контрабандисти — продължи тя кисело. — Разбрах го веднага, щом започнахме да говорим. Дори се опитах да ги накарам да ми обяснят каква точно е стоката им, като предположих на глас, че внасят ром. Но най-вероятно е шхуната им, домуваща в Куба, да контрабандира роби от Африка в Чарлстън.

Той се засмя под мустак:

— О, да, и аз мисля, че африканците са предпочитаната нелегална стока тук, особено откакто Конгресът постави търговията с тях извън закона през 1308 година.

— Мисълта ми обаче е, че не съм дошла по-близо до откриването на леля Лав! — отчаяно възкликна тя.

— Горката — съжали я той. — И то след толкова щипане и опипване.

— Включително и от твоите ръце — злобно отвърна тя.

Той разтри чело:

— Ти наистина не смяташ да ме оставиш на мира заради това, нали?

— Не!

— Ще настояваш ли да ти се извиня?

— Да!

Той се протегна да погали ръката й:

— Добре, любима, извинявай. Явно съм те подценил.

— И явно аз съм съкрушена от искреността ти.

— Не губи кураж, красива Натали — продължи той закачливо. — Не всичко е загубено. Приятелите ми успяха да открият една-две следи днес.

— Така ли? — тя беше едновременно изненадана и доволна.

— Изглежда, ирландските ти моряци са отплавали сутринта с прилива.

— По дяволите — измърмори тя.

— Виж какво, Натали — сгълча я гой. — Вече започваш да говориш повече като кръчмарско момиче, отколкото като порядъчна дама.

Имаше право и Натали беше благодарна на тъмнината, че скри гузното й изчервяване.

— Откриха ли и нещо друго приятелите ти?

— Да, явно повечето контрабандни стоки пристигат в Чарлстън по река Стоуно, а оттам се прехвърлят в Ашли.

— Звучи възможно.

— Успях дори да убедя някои от тях да наблюдават мястото и нощем.

— Сериозно? — изведнъж тя се почувства гузна — той очевидно искаше да й помогне по свои начин. — Тогава може би и аз ти дължа извинение.

Той се захили.

— Съжалявам, че избухнах така — с мъка изрече тя. — Цялата вечер ми дойде твърде много.

— И за мен също, уверявам те. Но може би ще измислим начин да се разтоварим и двамата малко.

Тя го изгледа укоризнено:

— А не никакви такива. Ако сътрудничеството ни трябва да доведе до нещо, лорд Нюбъри, трябва да запазим отношенията си просто като приятелски.

— Приятелски? — насмешливо повтори той. — Аз не точно това имах предвид, госпожице Дезмънд, но предполагам, че трябва да започнем отнякъде. Но само ако ми кажеш нещо.

— Какво?

Той я погледна пламенно:

— И моите целувки ли те отвращават, Натали.

Тя бе изненадана и с мъка смотолеви:

— Защо… защо питаш?

— Защото ти току-що каза, че не съм по-добър от останалите, които те щипят и опипват, досаждат ти с противните си целувки.

Натали се пребори със силното привличане предизвикано от наскърбеното му и все пак много прелъстително изражение:

— Не би могъл да очакваш от мен да започна да говоря за толкова груби неща.

— Груби ли? — възкликна той.

— Не смятам да закачам самолюбието ти, сър.

Очите му заиграха весело и палаво:

— О, Натали, у мен има толкова много неща, които бих искал да закачиш — като я видя да се наежва, той вдигна ръка: — Много добре, ще се опитаме да задържим нещата… приятелски. Но мисля, че бих искал с една малка приятелска целувка да затвърдиш приятелското ни споразумение.

Тя го погледна мрачно.

— Чакам, Натали.

Като се осъждаше за лекомислието, тя прекара пръсти през устните си и му изпрати въздушна целувка:

— Това е всичко, което ще получиш от мен, лорд Негодяй.

Райдър отметна глава и се засмя:

— Но, Натали, ти дори не забелязваш какво предизвикателство ми отправяш.

— Какво предизвикателство?

Отговорът му звучеше много чувствено:

— Тази целувка е като удряне с ръкавица през бузата — тя е покана за дуел.

— Дуелите се започват заради оскърбление! — ядно каза тя.

— Това е вярно. Но ти не си ме разбрала добре.

— Какво не съм разбрала?

Той й намигна в тъмнината:

— Когато ми прати тази въздушна целувка, ти ме предизвика да получа повече. Дори десет страстни целувки не биха могли да направят повече.

Натали се обърна да прикрие зачервеното си лице. Боеше се, че негодяят бе казал самата истина.