Фабио Ланзони
Измамникът (40)

40

Същия следобед Райдър и жена му спряха с каретата пред дома на Франческа Валенца. Дезире щеше да отиде там по-късно — бе се запътила с Хари и Женевиев към дома на семейство Хамптън в Мейфеър, за да се увери, че Женевиев ще бъде представена с нужната почтеност на сър Джаспър и лейди Милисънт.

Райдър и Натали вече се бяха обадили на Чарлс Дезмънд, за да видят как е и за да му съобщят новината за връщането на Дезире. Икономът Фицхю обаче мрачно ги уведоми, че Чарлс е неразположен и вероятно ще остане на легло през целия ден. Сърцето на Райдър се късаше от мъка за Натали, когато тя се втурна нагоре по стълбите, за да види баща си. Те приеха съвета на иконома и решиха да наминат отново на следващия ден. Райдър знаеше, че сега жена му се тревожи още повече за здравето на баща си и се надяваше, че ще успеят да убедят Дезире да ги придружи при посещението им на следващия ден.

Райдър поведе Натали към къщата на Франческа по алеята с разцъфналите летни цветя — рози и невени, които изпълваха въздуха с аромата си. На почукването му отговори икономът. Той ги преведе през къщата към задната тераса, където Франческа рисуваше някакъв акварел.

Щом ги видя захвърли четката и стана.

— Райдър! Натали! Слава богу, че се върнахте.

Райдър прегърна и целуна баба си. Франческа се обърна и посрещна Натали с отворени обятия. След като свършиха с приветствията, тримата седнаха на каменната пейка, където Райдър постави баба си между себе си и Натали.

— Добре ли мина пътуването ви до Париж? — попита Франческа.

— Отлично — отвърна Райдър и изгледа баба си замислено и смръщено. — Нона, изглеждаш чудесно, но ми прозвуча почти уплашена, когато ни посрещна. Да не се е случило нещо?

Тя кимна съкрушено и стисна ръката му.

— Да, синко. С баща ти.

Райдър пребледня.

— Продължавай.

— Беше ранен — прободен с нож в рамото.

— О боже мой — възкликна Натали.

— Животът му е опасност ли е? — попита Райдър напрегнато.

Франческа бързо поклати глава и потупа ръката на Райдър.

— Не, скъпи, вече не е. Инцидентът стана около седмица след като заминахте. Отначало се страхувахме за живота му, но сега хирургът казва, че кризата е преминала. Слаб е, но се поправя.

— И как, за бога, стана всичко? — попита Райдър.

Като кимна към Натали, Франческа продължи:

— Станало е вечерта, след като лелята на Натали вечеряла с херцога.

— Леля Лав добре ли е? — извика Натали. — Не ми казвайте, че и тя е ранена.

Франческа погледна спокойно Натали.

— Не, тя е съвсем добре… макар и да е била свидетел на ужасния инцидент, Бог да я поживи!

— Какъв инцидент? — попита Райдър.

— Според госпожа Дезмънд, всичко станало, защото баща ти започна финансова ревизия на фабриката в Степни.

— Знаех плановете на татко да разкрие контрабандната шайка — кимна Райдър, — но не мислех, че това ще застраши живота му.

— Изглежда наистина Уилям е научил много неща за тях — каза Франческа. — Както научих, и двамата му делови съдружници — Джон Линч и Осуалд Спектър — не одобрявали разследването и не искали да му помагат.

— И после?

— Очевидно Джон Линч е истинският виновник, защото точно той отишъл в дома на баща ти и го пробол с нож.

— Боже мой! — промълви Райдър.

— Ужасно! — извика Натали.

— Как е станало? — попита Райдър.

Франческа подпря лице с тънките си пръсти.

— Не знам много от подробностите, но очевидно Линч се е промъкнал в къщата през задната врата и е нападнал Уилям в хола.

— И леля ми е видяла всичко това? — попита Натали.

Франческа взе ръката й.

— Госпожа Дезмънд може би наистина е спасила живота му, защото точно когато тя влязла и изпищяла, Линч избягал.

— А каква е ролята на Осуалд Спектър в цялата работа?

— Изглежда не е бил замесен, защото веднага след като наранил херцога, Линч посетил Спектър и го ударил по главата с някакво желязо.

— Оживял ли е Спектър? — полюбопитства Райдър.

— Жив е, но оттогава е на легло и състоянието му непрекъснато се влошава.

— Ами Линч? Да не би още да е на свобода?

— Това е най-мрачната част от историята. — Франческа се намръщи. — След като нападнал баща ти и господин Спектър, Джон Линч бил намерен обесен. Предполага се, че е самоубийство.

С вик на ужас Натали сложи ръка на гърдите си.

— Джон Линч се е обесил — повтори Райдър.

— Очевидно е станало така. Жена му Еси го намерила.

— Но това е невероятно! — възкликна Райдър.

— Така е — съгласи се Франческа.

Натали погледна умолително мъжа си.

— Трябва да отидем при баща ти… и при леля Лав, веднага.

Като се пресегна пред Франческа, Райдър хвана ръката на Натали.

— Разбира се, скъпа.

— Да, отивайте — подкани ги Франческа. — Но вечерта ще се върнете тук, нали? Стаята ви е готова.

— Много си мила, нона — благодари Райдър. — Но си мислех, че с жена ми ще отседнем известно време в хотел, докато си намерим подходяща къща.

— Не ставай смешен — запротестира Франческа. — Имам пет-шест стаи за гости, които никога не се използват. Разбирам, че младоженците нямат търпение да си намерят собствено жилище, но положително ще можете да изтърпите една глупава старица няколко дена.

Райдър и Натали се спогледаха усмихнати, а след това Натали каза внимателно:

— Ще бъде удоволствие да останем с вас, графиньо… ако няма да ви се натрапваме.

— Разбира се, че няма.

— Има обаче и едно усложнение — добави Натали. — И майка ми дойде с нас.

Франческа плесна с ръце.

— Значи мисията ви е била успешна!

— Да. Аз всъщност се надявах, че ние тримата ще можем да се настаним в къщата на баща ми… Нали разбирате — за да подтикнем майка ми и баща ми в правилната посока… Но мама категорично отказа.

— Но щом не е при баща ти, къде е тя сега?

Този път се обади Райдър:

— Тя отиде с Хари и неговата годеница в дома на родителите му.

— Намерили сте Хари? — Франческа ахна от изненада. — И той си има годеница?

— Това е дълга история, нона — усмихна се Райдър.

— Разбирам.

— Помолих мама да се срещне с нас тук вечерта — вметна Натали. — Така че, ако се появи…

— Ако се появи тук, ще я заведа в стаята й, разбира се.

— Нона, ти си цяло съкровище — с гордост заяви Райдър. Пое ръката на жена си и й помогна да се изправи.

— А вие идете да видите баща си — отвърна Франческа. А когато внукът й се наведе да я целуне, прошепна: — И, Райдър…

— Да?

Докато Натали оправяше роклята си, Франческа зашепна напрегнато в ухото на Райдър:

— Вече от три дена имам странното чувство, че опасността не е отминала. Пази се, скъпи мой. И Натали също.

Когато Райдър тръгна заедно с жена си, изразът му бе тревожен.

 

 

В дома на херцога Райдър първо поговори с иконома. Уидърс се качи да се посъветва с Лав Дезмънд, която седеше при бащата на Райдър. След миг икономът се завърна и придружи двамата до апартамента на херцога на третия етаж.

Райдър и Натали влязоха тихо в спалнята. Райдър погледна баща си. Ремингтън спеше на китайското легло с дърворезба, оградено от тежки бургундски брокатени завеси. Изглеждаше много по-бледен и слаб и Райдър бе обзет от необичайни чувства — смесица от страх и нежност, — докато гледаше силния и суров мъж, какъвто го бе познавал цял живот, да лежи отмалял и безпомощен, прикован на легло.

Лав седеше до леглото на Уилям. Щом ги видя, тя скочи и бързо отиде при тях. Лицето й издаваше голямо щастие, че ги вижда. Прегърна ги и ги целуна поред, като шепнеше:

— О, мили мои, толкова се радвам, че се върнахте.

Райдър кимна към баща си.

— Как е той?

— Добре е, когато спи, и е много сърдит, когато е буден — отвърна Лав. — Херцог Мансфийлд не понася, че трябва да пази леглото.

Райдър леко се усмихна.

— А ти добре ли си, лельо Лав? — разтревожено попита Натали. — Бабата на Райдър ни разказа какво се е случило. Бяхме ужасени, разбира се.

— Този демон Джон Линч! — заклейми го Лав. — Сигурно сте разбрали, че той се обеси? — Райдър и Натали едновременно свиха устни, а Лав продължи: — И слава богу, че се отървахме от него — само това мога да ви кажа след всичко, което причини на бедния Уилям!

— Нона ни каза, че си била очевидка на случката — спомни си Райдър.

Споменът за преживените ужас и мъка изкривиха лицето на Лав.

— То беше нещо кошмарно! Бях в библиотеката, за да взема една книга за Уилям, когато го чух как извика. Втурнах се, разбира се, към хола. Представете си ужаса ми, когато го видях облян в кръв на пода. От рамото му стърчеше ножът, а този разбойник Джон Линч седеше наведен над него — мисля си, че се е готвил за фаталния удар. Естествено, изпищях като зъл дух, а Линч избяга през френския прозорец към градината.

— А ти видя ли лицето му? — попита Райдър.

Лав поклати глава.

— Беше с гръб към мен, но видях черното му наметало и зловещата шапка с ниска периферия, която Уилям после ми каза, че често носел. Очевидно още е бил със същото наметало, когато жена му извикала полицаите от Боу стрийт да го свалят от гредите, където се обесил.

Натали потръпна, а Райдър я прегърна.

— Лошо ли ти стана скъпа? — попита загрижено Лав. — Дори забравих да попитам за сватбеното ви пътешествие.

— Боже мой, след такова чудесно пътешествие, това е последното нещо, което можехме да очакваме — отвърна Натали разпалено.

— Е, забавлявахте ли се? — попита Лав със старото весело пламъче в очите.

— Прекарахме страхотно — отговори Райдър — и дори успяхме да се натъкнем на няколко изненади.

— Така ли? — Лав изгледа първо единия, после другия.

— Доведохме мама с нас — допълни Натали.

— Толкова се радвам за теб, мила — зарадва се Лав.

— Също така намерихме Хари… и новата му годеница — съобщи Райдър.

— Боже мой! Каква изненада!

Тримата продължиха още няколко минути да разговарят приглушено, докато един слаб, сърдит глас се обади откъм леглото:

— Лав, кой е там?

— Уилям, скъпи — обърна се Лав към него, — надявам се, не сме те събудили.

— Глупости. Ако остана тук още малко, ще се почувствам като в гроба си.

— Райдър и Натали са тук, върнали са се от Париж.

— Е, тогава ги доведи насам, за да мога да ги виждам.

Райдър застана до леглото и се взря в баща си. Отново откри, че изглежда отслабнал и безпомощен, опънат по гръб и загледан очаквателно в сина си. Очите на Ремингтън вече нямаха леден блясък, а излъчваха много по-човешки чувства. Страшният, непобедим херцог беше изчезнал; вместо него на леглото се намираше крехък, ранен човек, който едва не бе умрял. Райдър осъзна, че баща му е смъртен и уязвим и това извика у него отдавна погребани чувства. Той се поддаде на внезапно изникналото инстинктивно желание да стисне ръката на баща си, а когато херцогът стисна пръстите му, силно се развълнува.

— Ваша… — Райдър млъкна, за да прочисти свилото се гърло. — Татко. С Натали се ужасихме, когато научихме за… отвратителното нападение срещу особата ти… и сме толкова благодарни, че скоро ще се оправиш.

— Благодаря ти, сине — отвърна Уилям, също с развълнуван глас.

— Гласът ви звучи силно, сър — добави Райдър.

— И Лав непрекъснато ми го казва. — Херцогът се обърна към Натали и неочаквано й намигна. — А как е булката?

Натали, също движена от чувства, се наведе и целуна Уилям по челото. Когато се изправи, усети облекчение, че той се усмихва.

— Чувствам се великолепно, ваша светлост.

— И се грижиш добре за бъдещия ми внук, нали? — попита Уилям. Тъй като Натали се изчерви, той бързо добави: — Не искам да те смущавам, скъпа, но в края на краищата всички тук сме от едно семейство.

— Когато Уилям беше толкова сериозно ранен — обади се Лав, — много пъти му напомнях, че не може проста така да умре, без да е видял първия си внук… и разбира се, той беше съгласен с мен.

Натали се усмихна на Уилям.

— Внукът ви е много добре, ваша светлост.

Четиримата поговориха още малко, като Райдър и Натали се стараеха да поддържат весел разговор, разказваха подробности от пътуването си до Париж и избягваха болестта на херцога. Но когато Райдър забеляза, че баща му започва да се уморява, хвана ръката на жена си и двамата се сбогуваха.

Лав ги придружи до стълбите.

— Не мога да ви опиша колко се радвам, че се върнахте.

— Колко време ще остане татко на легло? — попита Райдър.

— Лекарят вече му позволява да става по малко всеки ден, но той е още доста слаб и раната го боли. Вчера започна да ругае слугата, след като той му помогна да направи едва няколко стъпки.

— Може аз да идвам да помагам на татко с раздвижването — замисли се Райдър. — Той е твърде горд и високомерен, за да си позволи да проявява слабост пред сина си.

— Готов ли си, Райдър? — попита Лав. — Това наистина ще е от полза… а Уилям има нужда от теб и заради други неща.

— Като например?

— Ами той е на легло вече почти две седмици и бизнесът му също е объркан. Секретарят му върши каквото може, но при отсъствието на Линч и Спектър, няма кой да ръководи фабриката в Степни. Другите компании на Уилям също пострадаха, а освен това и законопроектът, който е представил в парламента… някакво предложение за отмяна на законите за бракониерството го изнервя… а той сега е напълно забравен.

— Ще помогна колкото мога — увери я Райдър.

— Бог да те благослови!

Уидърс се приближи към тях и се обърна към Лав:

— Мадам, госпожа Линч отново мина, за да изрази почитанията си към херцога.

— Ох, по дяволите! — с недоволна въздишка Лав им обясни реакцията си. — Горката Еси се отбива почти всеки ден. Очевидно се чувства виновна заради предателството на Джон. Ще отидете ли и вие да си поприказвате с нея, за да й помогнете да се успокои? Честно казано, посещенията й започват да ми досаждат, а не обичам да оставям Уилям сам, когато не спи.

— Разбира се, че ще поговорим с нея — реши Райдър.

Когато Райдър и Натали влязоха в гостната на долния етаж, Еси Линч, облечена в черно, стана и бързо се приближи към тях. Както ги бе предупредила Лав, тя изглеждаше напрегната и неспокойна, въртеше носна кърпичка в ръка, а Натали се смути, когато видя драскотина по бузата й.

— Лорд и лейди Нюбъри, каква изненада!

— Току-що се върнахме от сватбеното си пътешествие до Париж — махна с ръка Райдър.

— Как е херцогът? — заинтересува се Еси.

— Поправя се.

Еси продължаваше да мачка кърпичката си.

— Успокоявам се от тези думи — след това вирна брадичка и добави със смесица от гордост и несигурност. — Вие двамата трябва да знаете, че бях ужасена от престъпленията на Джон.

— Разбрахме това, госпожо Линч.

Еси започна да трие очи и нервно да размахва ръце.

— Ами аз нямах дори и представа, че той е замесен в контрабанда — и че краде от херцог Мансфийлд! Искам да поднеса най-искрено извинение заради отвратителните му постъпки.

— А от нас приемете искрено съчувствие заради всичко, което е трябвало да понесете — искрено добави Натали, загледана с тревога в Еси. — Госпожо Линч, не искам да проявявам любопитство, но забелязах драскотината по бузата ви. Джон ли ви удари?

Еси силно се развълнува, изпитото й лице пламна в червенина и тя опипа синината, като отбягваше погледите на Райдър и Натали.

— Когато намерих Джон — промълви тя накрая, — бях така обзета от ужас, че припаднах и се ударих в бюрото му.

— Така ли? — изуми се Натали. — Много съжаляваме…

— Да. Е, аз трябва да тръгвам — забърза се Еси. — Моля, поздравете херцога от мен.

— Непременно — намръщено обеща Райдър.

След като Еси излезе, той прегърна кръста на съпругата си.

— Много странна жена… и нервна като котка.

— Мисля, че ни излъга за падането си — кимна Натали. — Мисля, че този мошеник Джон я е бил.

— Никак не е изключено. И ако е така — добре, че се отървахме от него, макар че и Еси трудно може да бъде харесана.

— Е, тя поне изрази тревогата си за баща ти — Натали погледна открито мъжа си. — О, Райдър, чувствам се толкова виновна!

— Ти? — попита той объркан. — Защо трябва да се чувстваш виновна?

— Ако не бях настояла да се изясни въпросът с контрабандата, нямаше да се случи нищо от тези ужасни събития — особено нападението срещу баща ти. Ние с леля Лав просто трябваше да се откажем и да търпим положението в Чарлстън такова, каквото беше.

— Не ставай смешна! — Райдър я привлече към себе си.

— Не бива да опрощаваме злото само от страх, а мисля, че и баща ми напълно би се съгласил с мен.

— Поне загадката е разгадана — въздъхна Натали.

Райдър я погали по косата и се намръщи.

— Дали е така? Искрено се надявам да си права, любима. Но трябва да си призная, че ми е трудно да повярвам в самоубийството на Линч — твърде зловещо е.

Тя вдигна очи към него.

— А какво е станало тогава?

Райдър веднага съжали за необмислените си думи и целуна челото й.

— Не се тревожи, скъпа. Положително си права, че опасността е минала.

Но Райдър продължаваше да се тревожи. Какъв ден на ужасни разкрития! Дали заплахата наистина бе отминала? Той не можеше да заличи от ума си предупреждението на баба си.

 

 

— Добър вечер, шефе. Пристигнах точно както ми нареди кочияшът.

— Мокинс, радвам се отново да те видя, приятелю — отвърна Райдър с усмивка.

Беше късно вечерта и в тъмнината пред фабриката на баща си Райдър разтърси мазолестата ръка на Мокинс, после с любопитство се взря в спътника му.

Мокинс посочи с палец едрата фигура на непознатия, който имаше белег на бузата и носеше тъмно сако и каскет като на докер.

— Доведох с мен чичо Том. Разбира се, не онзи, който умря в затвора Нюгейт.

— Това ме успокоява — засмя се Райдър. Разтърси ръката на Том, после пак се обърна към Мокинс. — Чудесно. Имам много работа за двама ви.

Мокинс се огледа озадачено.

— Извинявай, шефе, но защо поиска да се срещнем при фабриката посред нощ?

Райдър посочи с ръка тъмната фасада на текстилното предприятие и обясни:

— Защото искам да наблюдавате всяка нощ дали не се върши нещо подозрително.

— Подозрително? — озадачи се Том.

— Не говориш отново за контрабандистите, нали, шефе? — намръщи се Мокинс.

— Говоря! — мрачно натърти Райдър. — Един от тези разбойници се е опитал да убие баща ми.

— Боже мой! — извика Мокинс.

— А според сигурни източници опасността може да не е минала още.

Мокинс потърка брадясалото си лице.

— Какво говориш, шефе? Какво искаш да направим двамата с Том?

— Просто си дръжте очите и ушите отворени — отсече Райдър. — Особено искам да внимавате за един човек на име Осуалд Спектър и ще ви го опиша подробно. Щом видите Спектър или ако забележите нещо необичайно във фабриката, веднага ме уведомете. Ако изпълнявате разпорежданията ми, от тази работа ще паднат парички.

Мокинс и Том се спогледаха радостно, после внимателно изслушаха инструкциите на Райдър.