Фабио Ланзони
Измамникът (32)

32

След по-малко от седмица Райдър и Натали стояха пред олтара в черквата „Света Маргарита“ на Уестминстърското абатство, а пасторът напевно изпълняваше брачната церемония, като четеше от молитвеника. Зад двамата в прекрасната църква, строена от Кристофър Рен, бяха насядали гостите. Бяха поканени малко, но отбрани хора — представители на двете фамилии, най-близки приятели и дори двама министри от правителството, познати на бащата на Райдър. Натали хвърли поглед към Райдър, когато той произнесе обета. Изглеждаше великолепно, макар и малко строг, в черното кадифено сако, риза с жабо, светлокафяви панталони, черни обувки с медни катарами и бели ръкавици. Дългата му черна коса, вързана на врата, издаваше безразсъдството му, макар лицето му да бе напълно сериозно и аристократично, докато произнасяше клетвата.

Райдър така се старае да се държи почтено, помисли си с нежност Натали. Но щеше ли да бъде щастлив докрай под ограниченията на брака, можеше ли да се откаже от бурния си живот? Натали се опасяваше, че той се заблуждава в любовта си към нея, че се намира някъде между страстта си към Натали — която, трябваше да признае, беше силна — и желанието да постъпи почтено. Тя искрено се надяваше бракът им да бъде успешен, макар и тайно да се страхуваше, че са поели гибелен път, че Райдър ще се почувства впримчен, а тя — безсилна да промени каквото и да е и двамата щяха да бъдат нещастни.

И Райдър наблюдаваше Натали, докато произнасяше клетвените слова. Изглеждаше божествена в булчинската рокля от френска дантела над белия атлаз. Имаше малък венец от бели чайни рози на косата, а прическата й бе увенчана с прозрачен воал, който се спускаше пред лицето и падаше върху гладките рамене. Възхищаваше се на роклята с дълбоко деколте и високата талия в стил ампир, като мислеше, че сегашната мода ще й подхожда, когато наедрее с детето…

Неговото дете. През последната седмица много бе мислил за бебето, което щеше да дойде, чудеше се дали ще е момче или момиче, представяше си как за първи път ще го вземе в ръце, виждаше как неговото дете суче от гръдта на Натали. Тя го бе наранила, когато бе замислила да му отнеме детето — него и самата себе си. Дори и сега леко нацупените красиви устни и нежните бръчици под очите издаваха тревогата и факта, че се омъжва по принуда. Защо не му вярваше, че ще се промени заради нея, че ще бъде добър съпруг и баща?

Докато трескаво уреждаха сватбата през изминалата седмица, двамата оставаха на разстояние. Той бе решил още тази нощ да се погрижи пропастта помежду им да изчезне. И щеше да започне да ухажва булката, като я привлече и съблазни, а след това като я люби през цялата нощ — докрай, но нежно, за да не навреди на нея или на бебето. Обхвана го вълнение и силен глад някъде надълбоко, когато си представи как ще държи булката си в ръце и най-сетне отново ще бъде сам с нея.

Обзе го силно чувство на притежание и гордост. Какъв глупак е бил да си мисли, че с Натали може да е достатъчно нещо по-малко от брак. С цялата любов, която изпитваше към нея, да има нещо по-малко, освен цялата Натали. Сега вече никога нямаше да бъдат принудени да се промъкват тайно някъде, за да изразят любовта си. Тази вечер щяха да бъдат заедно като мъж и жена. А после, надяваше се Райдър, щяха да постигнат взаимното доверие и разбирателство.

Не след дълго Райдър изпита удоволствието да сложи пръстена на ръката на Натали, а скоро след това пасторът ги обяви за мъж и жена. Райдър се обърна към нея и сърцето му подскочи, когато тя свенливо му се усмихна. Той се наведе, нежно и леко целуна устните й и също се усмихна, когато чу одобрителния възглас на събралите се.

Двамата се върнаха при олтара и първите, които дойдоха при тях, бяха баща му и Лав Дезмънд. Уилям изглеждаше строг и тържествен в официалното си черно облекло, а Лав носеше елегантна копринена рокля в светлолилаво.

— Поздравления, сине — каза Уилям Ремингтън, усмихнат мило.

— Благодаря, татко — докато Райдър се здрависваше с баща си, почувства необичайното желание да го прегърне — за първи път след толкова години. Райдър се обърна и прегърна Лав, когато видя как херцогът се приближава и целува Натали по бузата.

И Натали бе доволна от топлите благопожелания, които отправи бащата на Райдър. Когато Уилям я целуна, изведнъж осъзна, че сега и тя е част от фамилията Ремингтън, че е съпруга на Райдър, докато смъртта ги раздели. Отново си пожела нещата между двамата да потръгнат, особено заради детето им. Младоженецът до нея изглеждаше на върха на щастието и изпълнен с гордост, докато бъбреше с Лав, но Натали все още се съмняваше дали той ще е така доволен през целия им брачен живот.

Лав отривисто се обърна и прегърна Натали.

— Поздравявам те, скъпа. Никога не си изглеждала по-красива — отдръпна се малко, изтри една сълза и продължи неуверено: — Не ми се сърдиш вече, че издадох тайната, нали?

Натали се усмихна снизходително на леля си.

— Ако кипях от гняв всеки път, когато направиш нещо непростимо, щях да съм ти сърдита през цялото време.

Лав поглади ръката на младата жена.

— Така ще бъде най-добре. Ще видиш.

Натали не можа да изрази съмнението си, защото към нея се приближи Франческа с плувнали в сълзи очи и топло притисна булката до себе си.

— О, скъпа моя Натали. Не мога да ти кажа колко съм щастлива в този ден — прочувствено каза тя. — Ти и внукът ми сте най-великолепната двойка.

— Благодаря, графиньо — отвърна Натали учтиво.

— На този брак му е писано да е успешен. Ще бъде продължителен и плодотворен, ще видиш.

— Това някакво видение ли е? — попита Натали.

Франческа стисна ръката й.

— Това е напълно сигурно.

След миг Франческа заговори с Райдър, а приповдигнатото настроение на Натали се изпари, когато тя видя, че приближава баща й. Макар Чарлс Дезмънд да беше трезвен и облечен официално, цветът на лицето му беше особено лош тази сутрин, очите му бяха кървясали и гледаха неприятно, едва се държеше на краката си.

Продължи да се олюлява и докато прегръщаше Натали. Тя усети силно потръпване на тялото му и издайническа миризма на алкохол.

— Мила моя, толкова съм щастлив за теб.

Изгледа го сериозно разтревожена.

— Добре ли си, татко?

— Разбира се. Не се тревожи — махна той с облечената в бяла ръкавица длан.

Но Натали остана със свити вежди, докато следеше как баща й се олюлява към Райдър и се ръкува с него.

След като се подписаха в регистъра и всички нужни процедури бяха изпълнени, гостите се изсипаха в трапезарията, където слугите бяха вкарали още две маси и бяха подредили трите маси с формата на буквата П, за да създадат по-задушевна обстановка. Щом всички заеха местата си, слугите в ливреи започнаха да поднасят шунка с яйца, плодове, кифлички, сватбена торта и шампанско.

След миг бащата на Натали се изправи, за да вдигне първия тост.

— Приятели — започна неуверено той. — Да пием за прекрасната ми дъщеря Натали и новия й съпруг лорд Нюбъри. — Загледан с горчивина в нея, Чарлс спря и подсмръкна, след това гласът му леко трепна. — Нека те познаят щастие за цял живот, с каквото майката на Натали и аз не бяхме благословени.

Гостите учудено се спогледаха при това необичайно пожелание, но послушно вдигнаха чашите с шампанско.

Чарлс бързо пресуши своята и направи знак на лакея да му налее отново.

Докато се хранеха, гостите весело обменяха клюки: За сблъсъка в парламента между консерватори и лейбъристи, за продължаващата битка за промени в обичайното право и за реформите в самия парламент. Но разговорите се въртяха главно (както бе станало на вечерята у лорд и лейди Личфийлд неотдавна) върху предстоящата коронация.

— Мислите ли, че кралят наистина ще поиска да бъде коронован през юли? — попита веселата лейди Личфийлд. — Или дърводелците отново ще трябва да свалят трибуните пред абатството, както трябваше да направят миналата година?

— Чух, че поканите ще бъдат разпратени вече всеки момент — вметна Франческа. — Значи този път кралят е сериозен.

— Ако е така — отбеляза надутият Теди Брандън с монокъл на окото, — по-добре ще е да нареди на дърводелците да сковат клетка, в която да затворят кралица Каролайн по време на церемонията.

След тези дръзки думи на Теди всички дами извикаха ужасени и скоро присъстващите започнаха разгорещено да сравняват привидните добродетели на изпадналата в немилост дебела кралица с приписваните на съпруга й, също толкова разпуснат и лаком, добри качества.

— След като принцеса Шарлот умря — заяви възрастният лорд Чалмсли, който винаги бе склонен към откровеност — човек би си помислил, че кралят ще преразгледа упоритото си намерение да се раздели с принцеса Каролайн. Той изгуби наследника си и в случай, че умре, на кого остава монархията? На инфантата Виктория?

— Може би е трудно да станеш многодетен баща — отбеляза Теди Брандън, — когато непрекъснато страдаш от пристъпи на подагра, плеврит и излишни килограми.

Нетактичните думи на Брандън извикаха подходящи възгласи от страна на скандализираните дами, а един от мъжете бе чут да шепне язвително, че щом крал Джордж предпочита жени, вече станали баби, това несъмнено няма да увеличи шансовете му да се сдобие с наследник. В този миг се намеси бащата на Райдър, за да отклони разговора от краля и го насочи към някакви неотдавнашни теологични писания на кентърбърийския архиепископ. Отегчени много бързо от тази тема, гостите отново насочиха вниманието си към храната и шампанското. Натали не беше сигурна дали свекър й не бе направил този опит заради нея, за да й спести притеснението от предишната тема, особено като се имаха предвид възможните паралели със собствения й живот.

След десетина минути Райдър я побутна и прошепна в ухото й:

— Скъпа, страхувам се, че баща ти може да припадне.

— О, не! — прошепна тя в отговор, като видя как главата на баща й се накланя към чинията.

За щастие, Лав вече бе направила знак на лакеите, които се втурнаха към Чарлс и не му позволиха да забие нос в пържените яйца. Слугите помогнаха на Чарлс да се изправи, но скоро изоставиха опитите си всичко да стане с достойнство, тъй като бяха принудени почти да влачат господаря си, изпаднал в безсъзнание, сред подсмиванията и престорено загрижените погледи на гостите.

След няколко минути се появи развълнуваният Фицхю, влезе и спря на вратата. Лав тихичко стана и отиде да поговори с него. Натали се извини и тръгна към двамата, които вече напрегнато разговаряха.

— Какво има? — попита тя леля си с уплашен шепот. — Много ли е болен татко?

Лав отправи към племенницата си успокоителна усмивка.

— Няма нищо, скъпа. Фицхю просто не може да го събуди.

— О, не! Трябва да отида при него!

— Не ставай смешна! Не можеш да напуснеш собствената си сватбена закуска. Аз ще отида при Чарлс и ако се наложи, ще извикам лекар. Веднага се върни на мястото си, Натали. Уверявам те, че ако сега напуснеш тържеството, с това ще навлечеш още по-голям позор на баща си, отколкото вече сам си е навлякъл.

Като кимна отчаяно, Натали бързо се върна на масата.

— Какво става, скъпа? — попита Райдър, като скочи на крака, за да й помогне да седне.

— Татко е съвсем зле.

— Трябва ли да излезеш?

— Леля Лав ще се погрижи за него — поклати глава Натали.

— Ние също ще се погрижим, щом всички гости си тръгнат — отсече той.

Хвана ръката й под масата и я стисна. Натали му се усмихна. Понякога Райдър беше толкова внимателен.

След като гостите поднесоха най-добрите си пожелания на новобрачните и си тръгнаха, Натали и Райдър се качиха горе точно когато лекарят излизаше от стаята на Чарлс.

— Как е баща ми, доктор Стърджис? — попита тя.

— Не е добре — слабият човек с брада поклати глава. — Цветът на лицето му е отвратителен.

— Забелязах, че много прежълтя накрая — обади се Райдър.

— Така е. Пиенето ще го довърши — Стърджис погледна мрачно към Натали. — Но се опасявам, че не само алкохолът го убива, а и разбитото сърце. Той просто не иска да се откаже от унищожаващата го страст по майка ви. Както вървят нещата, скъпа, той едва ли ще доживее до края на годината.

Натали кимна мрачно и благодари на лекаря преди той да си тръгне.

После Райдър се загледа в лицето на жена си, по което ясно се бе изписала вътрешната й борба. Толкова много гордост! Толкова много страх! Толкова много любов! Беше поразен от болката, която й причиняваха семейните проблеми.

— Скъпа, с какво мога да ти помогна? — попита той тихо.

Тя мълчеше и хапеше устни.

— Натали? — настоя той.

Най-сетне тя се обърна към него и докосна ръката му.

— Трябва да отидем в Париж и да доведем майка ми тук.

Райдър протегна ръка и я погали по бузата.

— Разбира се, скъпа. Кога съм ти отказвал нещо? — наведе се към нея и продължи нежно: — Освен, разбира се, позволение да ме напуснеш. Още утре сутринта ще се качим на парахода до Кале… и ще доведем майка ти у дома.

— О, Райдър, благодаря ти.

Тя му се усмихна лъчезарно и се хвърли в обятията му. Райдър притисна жена си до себе си с чувството, че е на седмото небе.