Фабио Ланзони
Измамникът (39)

39

Същата вечер, както се бяха разбрали, трите двойки вечеряха заедно. Наслаждаваха се на шампанското и печената патица в ресторант „Тур д’аржан“. Вече всички бяха очаровани от прелестно свенливата Женевиев. Дезире говори с нея на родния им език дълго и съсредоточено, погали я по ръката и се обърна към останалите.

— Случилото се е нещо ужасно, мили мои — прошепна Дезире. — Горката Женевиев е била изхвърлена от дома си от пияния си баща. Когато Хари я намерил, тя продавала цветя на някакъв базар близо до пристанището.

— Така беше — съгласи се Хари и нежно се усмихна на Женевиев. Но вече няма защо да се тревожи за прехраната си.

— И какви са намеренията ти спрямо нея? — попита възмутено Дезире. — Трябва да си даваш сметка, че е едва седемнайсетгодишна!

Хари пое ръката на момичето и я целуна.

— Тя е много по-възрастна във всяко отношение, което е по-важно.

Дезире вдигна очи, Натали стисна зъби, а Райдър се обърна към приятеля си:

— Какви са намеренията ти всъщност, Хамптън?

Хари сви рамене и отговори с нахална усмивка:

— Като начало мисля да я заведа у дома и да я запозная с родителите си.

— Не може да бъде! — извика Дезире и се прекръсти. — Като начало трябва да извикаш свещеник.

Хари се засмя, а Натали се обади:

— Женевиев е добре дошла в Лондон — под моята и на съпруга ми защита.

— Тя е добре дошла и тук, при мен — добави Дезире.

— Можете да се откажете от поканата, мадам — необичайно рязко отвърна Хари. — Женевиев се връща заедно с мен в Англия, а решението ми е окончателно.

— А питал ли си Женевиев какво иска? — предизвикателно подхвърли Натали.

Хари се обърна към Дезире:

— Мадам, бихте ли я попитали?

Дезире зададе няколко въпроса на френски. След като отговори, Женевиев разтвори широко очи от страх, погледна го в очите, сграбчи ръката му и забърбори бързо.

Хари започна да й говори нежно и момичето се успокои. Обърна се към Дезире с горда усмивка:

— Мисля, че получихте отговора, мадам?

Дезире вдигна ръце към небето.

— Може би има решение, което ще задоволи всички — промърмори Райдър и кимна към Дезире: — Мадам може ли да поговорим за малко сами на балкона?

Дезире изглежда се слиса, но стана и тръгна с Райдър навън. Застанаха пред чудния изглед на кея Турнел, срещу готическите кули на Нотр Дам.

— Дезире, ако наистина сте толкова разтревожена за доброто име на Женевиев Фулар — започна Райдър, — тогава може би ще дойдете с всички нас в Лондон. Вие ще бъдете придружителката на момичето, ще превеждате за него, когато е необходимо, а това ще осигури нужното приличие.

Дезире му се закани с пръст:

— А това всъщност е само още една примамка, приятелю за да ме убедите да се върна при бащата на Натали.

— Не искаме да кажем, че ще заживеете отново с него — заобяснява Райдър търпеливо, — а само че трябва да го посетите. Ще бъдете добре дошли, ако отседнете при Натали и мен в лондонския ни дом.

Дезире, очевидно разколебана, се намръщи. Райдър докосна ръката й.

— Дезире, революцията свърши. Империята на Бонапарт изчезна, той е мъртъв, а френската монархия е възстановена. Англия и Франция са в мир.

Дезире го погледна въпросително:

— И защо е този урок по история, приятелю?

— Опитвам се да изтъкна, че причините, поради които напуснахте Лондон, вече не съществуват.

Дрзире се съгласи като кимна мрачно.

— Вярно е, че атмосферата във Франция се промени след поражението и смъртта на Наполеон. Париж загуби доста от предишния си блясък и дори Версай е занемарен. Сега в Камарата на депутатите е пълно с реакционери, а общественото мнение е изцяло пророялистко, след като бонапартист уби граф дьо Бери миналата година.

— Точно това искам да кажа, Дезире — настоя Райдър. — Онази Франция, която обичахте, вече не съществува. Върнете се в Лондон. С Чарлс Дезмънд вече няма за какво да спорите?

Дезире вдигна вежди и презрително измърмори:

— Не разчитай на това, приятелю! С Чарлс водехме разпалени и страстни битки през цялото време на брака ни.

— Да, където има гняв и страст, там често има и любов — изтъкна Райдър сериозно. — Поне с Натали и мен беше точно така. — Той кимна към залата. — Натали иска веднага да се връщаме в Англия. Ще се наложи ли да казвам на дъщеря ви, че съм претърпял провал, че трябва да се върнем с празни ръце?

Дезире се обърна към залата и очите й се напълниха със сълзи, когато се загледа в любимата си дъщеря.

— Мислите ли — попита Райдър тихо, — че Натали някога ще ви прости, ако Чарлс умре преди края на годината, а вие не сте направили дори и опит да го видите?

— Ти си безмилостен — обърна се Дезире разтреперана към него.

Той стисна силно ръката й.

— Дъщеря ви има нужда от вас, мадам. Направете това посещение — така Натали ще знае, че поне сте се опитали — Райдър се усмихна тъжно. — А ако успеете да ни помогнете да спасим хубавата Женевиев от Хамптън и намерението му да я разврати, всички ще спим много по-спокойно, нали?

Вечерта в хотела Райдър съобщи на Натали:

— Майка ти се съгласи да се върне в Лондон с нас.

Натали, както седеше пред тоалетната масичка, изтърва четката си за коса и се обърна към него невярваща, но изпълнена с радост.

— Така ли? Какво я накара да промени решението си?

Той се приближи до Натали, вдигна четката и я прекара през гъстата й коса.

— Съгласи се да дойде като придружителка на Женевиев.

— Аха — макар Натали да почувства облекчение заради момичето, тя изпита и недоволство. — Майка ми ще се върне в Англия заради една непозната, но не и заради собствената си дъщеря?

Райдър се наведе и я целуна.

— Разбира се, че се връща заради теб, скъпа, а също и за да види баща ти. Просто й трябваше да се оправдае по подходящ начин. Дезире от дни насам се колебаеше, далеч преди да срещнем Хари и Женевиев. Мисля, че успях тази вечер да я убедя, като й казах, че ако не се срещне с баща ти скоро, изобщо ще стане късно.

Натали се изправи и се хвърли в прегръдката на мъжа си.

— О, Райдър, благодаря ти!

— Наистина няма защо, скъпа.

Тя вдигна възторжения си поглед към него.

— Сега ти води… и спечели… още една моя битка.

— Не си ли разбрала досега, че с радост печеля за теб?

Но тя изведнъж се натъжи и го попита:

— Би ли предпочел да си свободен?

— Никога! — прошепна той разпалено, вдигна я на ръце и я понесе към леглото.

Натали се надяваше, че и Райдър е толкова щастлив, колкото се чувстваше тя самата в момента. Решението на майка й да се върне в Лондон й придаде нова увереност в собствения й брак и за дома, който те с Райдър щяха да създадат на детето си.

След два дена петимата потеглиха за Лондон с пощенската карета. Натали забеляза, че щом пристигнаха в Кале, Женевиев стана бледа и нервна като малко зайче и се притискаше към Хари, докато не се качиха благополучно на малкото пощенско параходче, което Райдър бе наел да ги отведе през Ламанша и оттам до Лондон. Щом се отдалечиха от пристанището, Женевиев стана съвсем друга — спокойна и безгрижна.

 

 

Ранното лятно утро беше спокойно, Ламаншът беше развълнуван както обикновено. Натали, Женевиев и Дезире се отпуснаха на сгъваеми венециански столове. Трите жени отпиваха по малко вино, а Натали и Дезире продължиха с уроците по английски, които бяха започнали още по пътя за Кале. Младата жена беше умна, схващаше бързо и вече бе натрупала речник от няколкостотин думи.

Вниманието на Натали обаче бе отвлечено от урока, когато видя в другия край на палубата, че Райдър и Хари започват да тренират бой с шпаги. Тя би трябвало да знае, че сватбеното й пътешествие няма да мине без демонстрация на фехтовка. Очевидно Хари беше взел шпагата си, за да не бъдат нападнати, докато пътуват.

Сега Натали наблюдаваше как двамата сръчно отскачат, как шпагите им блестят и дрънчат, а слънцето облива високите им стройни тела и се зачуди дали двамата побъркани приятели някога ще се променят. Моряците на палубата се смееха и клатеха глави при вида на лудешкото забавление на двамата англичани.

Съвсем скоро Дезире и Женевиев оставиха празните си чаши и задрямаха. Натали им се удивляваше, че могат да са толкова спокойни, докато Райдър и Хари подскачаха необуздано и се нахвърляха един срещу друг като луди.

Помисли си, че майка й и Женевиев са просто две французойки, които могат да пренебрегнат дивата игра с шпаги с махване на ръката и думите C’esr la vie (това е животът). А тя от друга страна беше англичанка на ръба на припадъка.

Може би трябваше да се опита да бъде повече французойка, мислеше си Натали. Ако искаше с Райдър да намерят трайната любов, трябваше да се научи да му дава повече свобода и да му вярва малко. Винаги се бе чувствала в безопасност със своята уравновесеност и консервативност и бе съдила според собствените си строги принципи. Но по време на пътуването Райдър я бе освободил от всички задръжки и всички общоприети условности вече не и се струваха толкова важни. Тя просто искаше Райдър да бъде щастлив, толкова колкото бяха двамата в Париж.

Когато видя как шпагата на Хари минава на косъм от врата на мъжа й, Натали хлъцна и отмести погледа си. Точно тогава Женевиев отвори очи и загледа смутено.

— Извинявай, скъпа — измърмори Натали.

Женевиев се усмихна.

— Надявам се, че Хари наистина възнамерява да се ожени за теб — добави тя.

— Пардон, мадам?

— Нищо, нищо — Натали се пресегна и погали ръката на момичето. — Поспи още малко, скъпа. Ако имаме късмет, Райдър ще накълца Хари на парчета и тогава всички ще имаме удоволствието да ти намерим някой много по-подходящ човек.

— Да, мадам.

Очевидно Женевиев бе разбрала само няколко срички от думите на Натали и отново се унесе в сън.

Когато най-накрая боят свърши, Хари тръгна да разговаря с кормчията, а Натали отиде при мъжа си до перилата. Той й намигна — напълно приличаше на дявол, с разрешена от вятъра черна коса. Ризата му беше отворена почти до кръста и откриваше примамливо блестящите от пот мускулести гърди.

Тя го огледа внимателно и почувства облекчение, когато не откри следи от кръв.

— Можа ли да запазиш всичките си пръсти… и главата? — попита тя строго.

Той я придърпа към себе си и се засмя.

— Когато съм близо до теб, никога не мога да запазя главата си.

— Разбойник такъв!

Той любопитно се взря в развеселеното й лице.

— Какво става скъпа? Не ми вдигаш обичайния скандал заради фехтовката, нали?

Тя сви рамене:

— Може би съм се примирила с това, че съм се омъжила за едно доста пораснало момче.

— Но помисли си колко забавен ще бъда за децата ни.

— Ако ти и Хари не ги направите луди глави.

— Не се тревожи, мила — засмя се Райдър. — Както изглежда Хамптън ще бъде прекалено зает с една млада дама, за да може често да кръстосва шпага с мен в бъдеще.

Натали се повдигна на пръсти, за да види пак красивото спящо момиче.

— Ако Хари не е готов да се ожени за Женевиев, искам да му обявиш дуел.

Райдър подсвирна.

— Боже мой, колко кръвожадна си станала — почти колкото майка си, която също настоява Хари да се осъзнае.

— Мама е права — отвърна сериозно Натали. — Въпросът е принципен. Готова съм да си заложа зестрата, че Хари е отнел девствеността на Женевиев…

— Така е — призна Райдър смутен.

— О, какъв мръсник!

Райдър я погледна сериозно:

— Натали, той е луд по нея.

— Тогава нека отношенията им да са честни!

Райдър се усмихна и посочи с глава към момичето.

— Погледни, скъпа.

Натали се обърна. Женевиев се бе събудила, седеше в стола и плачеше. Натали извика стреснато и тъкмо щеше да се втурне да я успокоява, когато Райдър й посочи кърмата на кораба. Видя, че Хари, очевидно разстроен, се спуска към Женевиев. Той коленичи пред стола й и я взе в ръце. Тя стоеше притисната до него, а той я галеше по гърба и целуваше страните й.

— Какво става? — попита Натали. — Женевиев плаче! За бога, само ако Хари я е разплакал…

— Не е — Райдър обърна Натали към перилата и я прегърна.

— Но тогава какво й става?

— Женевиев има кошмари. Баща й често я е пребивал от бой. Била гладна, изтощена и уплашена до смърт, когато Хари я намерил край пристанището на Кале. Нощем не можела да спи, ако той не бил до нея. Хари ми разказа, че се опитал да постъпи благородно, но… — Райдър се усмихна. — Е, скъпа, ти знаеш какво е изкушението, когато двама спят в едно легло нощ след нощ.

Натали вдигна вежди, като се мъчеше да скрие усмивката си.

— Кълна се — каза Райдър и сложи ръка на сърцето си, — казвам ти самата истина.

— Но откъде Хари знае всичките тези неща за Женевиев, след като не говори френски?

Райдър прегърна силно жена си и притисна устни към косите й.

— Вече ти казах, скъпа. Те си общуват по единствения начин, който има значение. Както и ние с теб.

Натали се обърна и отново погледна Хари и Женевиев. Дезире се беше събудила и наблюдаваше трогателната сцена смутено и с любопитство.

— Ами бъдещето им? Дали Хари…

— Той ще се ожени за нея. Ще я заведе да я запознае с родителите си и всичко ще стане както трябва. Наистина е във възторг, че майка ти пое грижата за момичето.

— Тогава защо ни разиграва всички? — попита Натали малко ядосано.

— Просто защото не му харесва нашата намеса и причините, поради които го разпитвахме, макар през цялото време да имахме най-благородни намерения.

Сгушена в силното и вдъхващо увереност тяло на мъжа си, тя отново погледна другата двойка. — Хари беше на колене и говореше нежно на разтрепераното момиче, а Женевиев беше обвила ръце около врата му. Такава мила гледка Натали не бе виждала. А от това се засили надеждата й, че любовта може да преобрази и най-пропадналия нехранимайко.