Фабио Ланзони
Измамникът (28)

28

През следващите няколко мига Натали кипеше от чувство на безсилие, а така наричаната Хариет Фоксуърт първо извика домакинята на помощ, после издърпа Натали до будоара на лейди Личфийлд на горния етаж. Натали седна до тоалетната масичка, като гледаше мрачно жената, надвесена над нея, докато тя се опитваше да премахне петното от роклята й.

Натали забеляза с ненавист, че „Хариет“ не изглежда по-зле в резултат от преживяванията си — в кестенявата коса нямаше повече сиви кичури, чертите на лицето й бяха класически оформени и приятни както винаги. Фигурата й беше все така висока и грациозна. Но действията и отношението й показваха, че в сърцето си жената беше непостоянна, капризна и ексцентрична както винаги.

— О, боже — жално нареждаше тя, докато триеше роклята на Натали с влажна кърпа, — съсипах роклята ти.

Безсилието на Натали прерасна в гняв:

— Ще бъдеш ли любезна да спреш да се тревожиш за роклята и да ми обясниш какво, за бога, правиш тук, лельо Лав?

Жената въздъхна.

— Е, и аз бих могла да те попитам същото, Натали. И не е нужно да водим този разговор грубо.

— Не е нужно? — ръката на Натали изсвистя във въздуха. — Аз едва не полудях тези два месеца, като изпитвах ужас, че може да лежиш мъртва в някоя мръсна канавка, а през цялото време ти си се забавлявала чрез молитви с един херцог!

— Не е нужно да го съобщаваш на целия квартал, за бога — сгълча я Лав. — Имам сериозна причина да правя това.

— Какво оправдание би могла да имаш за ужаса, в който ме хвърли?

Лав сега оправяше една от обиците.

— Когато пристигнах в Лондон, ти пратих писмо, Натали — опитваше се спокойно да говори тя. — В него ти обясних всичко. Смятах, че ще продължиш да ръководиш фабриката в Чарлстън като добра племенница…

— Как бих могла да ръководя фабриката, след като мислех, че може да си отвлечена от банда манифактуристи? Когато все пак разбрах, че си отплавала за Лондон, дойдох да те търся…

— И тъкмо затова не си получила писмото ми — раздразнено посочи Лав.

Натали пое ядно дъх.

— Този спор явно няма да ни доведе до никъде. Нека сега започнем от началото. Първо, защо напусна Чарлстън, без да се посъветваш с мен и защо ти е нужно да се преструваш на Хариет Фоксуърт в Англия?

 

 

Лав погледна в огледалото и приглади фризурата си.

— Обяснението е съвсем просто. Бях принудена да действам под прикритие, както ти обясних в бележката си. Стана така, че се наложи да напусна Чарлстън твърде набързо.

— Защо?

— Защото разбрах името на кораба, който е внасял контрабанден английски плат в Чарлстън и се прокраднах на борда му тъкмо преди да тръгне обратно за Англия.

Натали бе изумена.

— Пътувала си тайно?

Лав сбърчи нос и започна да си играе с перленото колие.

— Така е, но не бих препоръчала на никого да повтори примера ми. Кълна се, че никога няма да прекося Атлантика отново във влажен и смрадлив трюм. Край мен се гонеха най-гнусни същества — хлебарки, буболечки, плъхове…

— Просто не вярвам на ушите си — тръсна глава Натали.

— Успях обаче да се сприятеля с един млад моряк. След необходимия подкуп той ме снабдяваше редовно с храна и вода.

Натали чувстваше нарастващо отвращение и дори се чудеше дали мястото на леля й не е в психиатрията.

— Значи пристигна в Лондон. И после какво?

— Последвах контрабандистите от доковете, разбира се. И те ме отведоха право до една текстилна фабрика в Степни.

Натали усети как ръцете й настръхват.

— Да не би да искаш да кажеш…

Очите на Лав триумфално светнаха:

— Точно това искам да кажа!

Натали изстена:

— О, боже.

— Не си ли открила още каква е работата, мила моя? — продължи възбудено Лав. — Конкурентите ни са контрабандирали плат Ремингтън.

— Мили боже! — ахна Натали, когато ужасяващите последствия разтърсиха съзнанието й. — Значи затова си станала другарка в молитвите на мансфийлдския херцог?

— Разбира се. А не е ли смайващо, че ти дойде тук тази вечер със сина му? Той е много красив младеж, но…

Натали се засмя горчиво.

— Ти не знаеш и половината от историята.

— Какво искаш да кажеш?

Натали тъжно склони очи.

— Срещнахме се с Райдър Ремингтън в Чарлстън, когато самата аз се представях като друг човек, за да открия теб и контрабандистите.

Лав опря слабата ръка до бузата си.

— Господи! Не мислиш, че и момчето е замесено, нали?

— Възможно е — мрачно кимна Натали. — Виж, аз му показах образец от контрабандния плат в Америка. Той би трябвало да знае, че е произведен във фабриката на баща му…

— Особено заради специфичната основа — добави Лав.

— Но той никога не е признавал пред мен, че и баща му е замесен.

— Боже!

— Каква глупачка съм! — простена Натали.

— Искаш да кажеш, че изобщо не си имала представа откъде е дошъл платът?

Натали поклати глава.

— Открих образец от същия плат тук, на Бонд стрийт, но не успях да стигна до източника. А като си помисля, че обикалях из фабриката в Степни с Райдър и пак не съм направила връзката. Разбира се, не съм разглеждала плата отблизо.

— А и почти нищо не виждаш без очилата си — напомни й Лав.

— Така е.

Устните на Лав трептяха.

— Значи двамата посетихте фабриката на Уилям?

Натали кимна.

— Херцогът ни предложи да се обърнем към съдружниците му Джон Линч и Осуалд Спектър. Никой от тях не ми помогна, разбира се.

— Естествено — забеляза Лав. — Подозирам, че някой от тези негодници може да стои зад измамата.

— Но не самият Уилям Ремингтън?

Лав махна с ръка.

— При цялото му богатство защо му е нужно да контрабандира каквото и да е? Освен това той е прекалено зает с непрестанните си молитви.

Натали едва не изкрещя на леля си.

— Е, щом мислиш, че не е замесен, защо продължаваш с тези преструвки?

Лав се усмихна.

— Успях да събера сведения за фабриката в Степни от Уилям… а освен това ми стана доста симпатичен.

— Сигурно се шегуваш! — заяви Натали. — Да се влюбиш в някакъв религиозен фанатик! А сигурно се каниш да ми кажеш и че никой от приятелите ти не те е познал, откакто си започнала този маскарад!

— О, дрън-дрън — сопна се Лав. — Знаеш, че никога преди не съм се движила из тия високопоставени среди. Освен това днес е първият случай, когато успях да убедя Уилям да се появи сред обществото. Признавам, че лейди Каупър и лейди Касълрей ме изгледаха доста любопитно, когато Уилям ме представи. Без съмнение и двете се чудеха коя може да е Хариет Фоксуърт, но ме приеха достатъчно учтиво. Все пак кой би си позволил да противоречи на един херцог или да го критикува?

— Щом казваш, лельо Лав — озадачено се съгласи Натали.

— Натали, моля те, не си разваляй мнението за мен, защото се забавлявам.

— Забавляваш се — повтори племенницата й тъжно.

— И не мислиш ли, че е крайно време? — Лав намръщено продължи да търка роклята на Натали. — Ами докато Малкълм беше жив, бяхме обект на всеобщо презрение заради непрекъснатите му дуели, жените и хазарта. Не си ли спомняш, че когато навърши петнайсет години, вече правех всичко възможно за бъдещия ти дебют, чудех се как да ти осигуря покани за празненствата в кралския двор и необходимите поръчители?

— Ясно ми е, че семейните проблеми винаги са ни обременявали — промълви Натали.

— Наистина, преди пет години нещата за нас изглеждаха така зле, че провалът на Родни в Америка беше като божи дар.

— Разглеждаш това по странен начин.

— Но нека се върнем към предишния ти въпрос. През последните няколко седмици неколцина приятели наистина ме познаха, докато ходех по задачите си, но успях да ги накарам да се закълнат да запазят тайната.

Натали отново се разгневи.

— Можеше поне да кажеш на татко, че си тук.

— След всичко, което ми наговори за смъртта на Малкълм! — възнегодува Лав.

Натали въздъхна.

— Разбирам те. Но какво ще кажеш за Уилям Ремингтън? Рано или късно той ще разбере, че си го мамила, че си го лъгала, за да получиш сведения.

— Да, предполагам, че като научи истината, най-малкото ще се раздразни. Но аз успях да го изведа сред обществото тази вечер. Това не е ли прекрасно? Особено след като се измъчва години наред заради смъртта на жена си.

Сега пък Натали трябваше да се усмихне:

— О, лельо Лав, невъзможна си! Какво ли трябва да направя с теб?

— Е, или ще ме мразиш до края на живота ми, или ще ме прегърнеш и ще ми кажеш здрасти както трябва — каза тя.

Натали се засмя, стана и прегърна леля си топло.

— Много съм щастлива, че при теб всичко е наред, макар че ми съсипа живота… и роклята.

— Добре, да видим какво можем да направим за това — Лав намокри кърпата и продължи да търка.

 

 

След малко двете жени се завърнаха в балната зала и бяха посрещнати от любопитни погледи. Когато отидоха при Райдър и баща му, Натали учудена прие поканата на херцога за танц. Макар по лицето на Райдър да се четеше явно неодобрение, той не възрази на инициативата на баща си. На Натали не й оставаше нищо друго, освен да поеме ръката на херцога и да го последва към дансинга, въпреки че — след разкритията на леля Лав — искаше да остане насаме с Райдър, да го принуди да й каже истината и най-вероятно да го удуши.

Херцогът и Натали се завъртяха в ритъма на Шубертов валс, като той я държеше на прилично разстояние от себе си.

— Виждам, че Хариет е съумяла донякъде да оправи роклята ви — промълви той, като не я изпускаше от острия си, проницателен поглед.

— Да, ваша светлост.

— Вие двете добре ли се познавате?

По гърба на Натали пролази тревожно чувство и тя бързо се досети защо я е поканил на танц. Бащата на Райдър се интересуваше от връзките й с „другарката му по молитви“.

Тя му се усмихна бързо.

— Всъщност, ваша светлост, госпожа Фоксуърт и аз се опознахме доста добре, докато тя оправяше роклята ми.

Той искрено се засмя:

— Хариет е добра жена и изглежда ви е харесала, млада госпожице.

— Надявам се гардеробът ми да издържи на добрата й воля — пошегува се Натали, а графът отново прихна.

— Вие сте изключително жизнено създание — промърмори той. — Това ми харесва.

Тя го погледна право в очите.

— Но не подхождам на сина ви, нали?

Той въздъхна, а веселостта му се смени със съжалително изражение.

— Всъщност, може би реагирах необмислено, когато се запознахме, госпожице. Мисля, че доста се изненадах, когато се появихте със сина ми, а безспорно и самото му идване ме вбеси. Между нас двамата в последните години имаше доста търкания.

— Разбрах за това.

— Но откакто срещнах Хариет… — той се усмихна с необичаен копнеж. — Достатъчно е да се каже — стигнах до убеждението, че бих искал да видя как Райдър се задомява щастливо и поема отговорностите на положението си.

— Навярно бихте искали да подобрите отношенията си с него, нали? — предположи Натали.

— Вие сте много досетлива млада дама.

— Сигурна съм, че укоризненото ви отношение тежеше на Райдър — почувства се задължена да отвърне Натали.

За миг херцогът изглеждаше стреснат. После, изненадващо примирен, попита:

— Бихте ли ми предложили нещо по този въпрос, госпожице?

Натали поклати глава.

— Мисля, че за това вие двамата трябва да се разберете.

Райдър, в другия край на залата, стоеше до Сам и се дразнеше, като гледаше как баща му танцува с Натали. Неприятно му беше, че човекът, когото така мразеше, докосва любимата му.

— Не мога да повярвам, че баща ми има наглостта да покани Натали — сподели той със Сам сърдито. — Ще изтичам дотам и ще сложа край на любовното им гукане.

Сам зяпна.

— Да не си загубил ума си, Нюбъри? Баща ти танцува с жената, която ти обичаш — това представлява почти декларация, че я приема за твоя бъдеща съпруга. Стига с тези глупости, че не я е приел, когато ти си искал — човека просто го е измъчвало друго! Сега ти искаш да объркаш всичко, така ли?

Съпругата му, помисли си Райдър с внезапно и яростно собственическо чувство. Да, той искаше Натали точно така — като своя съпруга. Трябваше да се сложи край на това положение, че не може да я има, когато я пожелае — това вече се превръщаше в едно от най-мъчителните неща в живота му.

Райдър избухна гневно:

— Но те танцуват валс, за бога!

— Това не значи, че трябва да изпадаш в истерия — сгълча го Сам. — Да не би да искаш да останеш без наследство?

— Пет пари не давам!

— А Натали? Дали и на нея й е все едно?

Райдър усети, че го спират правилата на благоприличието, погледна Натали в обятията на баща си, видя как и двамата се смеят и скръцна със зъби. Той неодобрително забеляза, че Натали бе привлякла вниманието и на други джентълмени в залата, които я гледаха с възхита, а от това раздразнението му нарасна.

Когато танцът завърши, той прекоси залата и пое ръката на Натали. На баща си каза рязко:

— Ваша светлост, моля да ни извините, но, струва ми се, Натали има нужда от малко чист въздух.

Уилям Ремингтън едва можа да измърмори, че е съгласен, когато синът му отведе Натали.

На верандата отвън Райдър разпалено се обърна към нея:

— Хареса ли ти валсът с баща ми?

— Райдър, той е херцог и ме покани! Как можех да не приема?

— Би могла да му кажеш да върви по дяволите.

— О, да, това би било много тактично.

— Не ми е приятно да го виждам близо до теб.

Като гледаше сърдитото му лице, Натали изпитваше смесица от съчувствие и яд. С нисък и напрегнат глас му каза:

— Да, предполагам, че отношението ти не бива да ме учудва, като се има предвид какво научих току-що.

Той присви очи и троснато попита:

— Какво ти каза баща ми?

Тя се усмихна тъжно.

— Той не ми е казал нищо. Но би могъл. И затова си така недоволен, нали?

Райдър започна да крачи по малката тераса.

— Натали, просто не мога да допусна този негодник с черни мисли да те докосва. А иначе нямам никаква представа за какво говориш.

— Така ли? Защо не ми каза още в началото, че съперниците ни са контрабандирали плат „Ремингтън“?

— Какво? — Райдър се извърна с лице към нея, а изражението му бе изумено. — Откъде разбра това… ако не ти е казал баща ми?

— Значи признаваш, че е вярно! — извика тя.

Той грабна ръката й и я стисна със стоманени пръсти.

— Натали, кажи ми откъде научи!

С пламнали очи тя отвърна:

— Новата другарка по молитви на баща ти — Хариет Фоксуърт — не е никой друг, а леля ми Лав!

Той я пусна изумен.

— Сигурно се шегуваш.

— Ни най-малко. Леля Лав е последвала контрабандистите в Англия… и до фабриката на баща ти в Степни.

Райдър прокара пръсти през косата си.

— О, боже! Знаех си, че рано или късно ще разбереш.

— Тогава защо не ми каза още първата вечер, когато се срещнахме? — попита тя.

Със същия плам той отвърна:

— Натали, кълна се, че за първи път се досетих, че имаме работа с плат „Ремингтън“, когато ми показа образеца във вашата фабрика.

Тя се засмя горчиво.

— Защо ли не ти вярвам? А дори да приемем, че накрая ми казваш истината, защо не ми го каза още като видя образеца?

— Защото, щом разбрах, че фабриката на баща ми е замесена, знаех, че трябва да дойда в Англия за разследване. Исках да разбера кой в предприятието е виновен за контрабандата. За нещастие, и моите усилия, както твоите, общо взето не доведоха до нищо.

— До нищо — злобно повтори тя. — Но си изкара чудесно, като се скиташе нощем из лондонските улици, нали?

Той скръцна със зъби.

— Натали, кълна ти се, не съм се забавлявал.

— Но все още не си ми обяснил защо не ми каза истината в самото начало!

Той я погледна сериозно.

— Трябваше да мисля за твоята безопасност и за честта на баща си. Освен това ти би станала подозрителна, Натали. Не изпитваш ли подозрение и сега?

Без да се трогне от доводите му, тя попита:

— Ти замесен ли си в контрабандата, Райдър?

Той рязко издиша, като че ли бе ударен в корема.

— Не е възможно да говориш сериозно!

— Може би говоря! — отвърна тя и беше готова да се разплаче. — А може би все още криеш нещо или се опитваш да предпазиш някого. Ужасното във всичко това е, че вече не знам на какво да вярвам! Трябваше да знам, че никога не би трябвало да ти се доверявам. Сега не ми остава нищо друго, освен да отида до британските митнически власти и да докладвам за контрабандата.

Той се изсмя:

— Пожелавам ти успех, любима, в опитите ти да укрепиш така непопулярната американска митническа тарифа.

— Тогава какво предлагаш да направим?

Той въздъхна примирено:

— Вече съм решил да говоря с баща си утре. Ще му съобщя за контрабандата и ще настоя да й сложи край. Не исках да се стига до това, но сега разбирам, че единствено баща ми е в състояние да проведе цялостно вътрешно разследване във фабриката и да разкрие истинските виновници.

Тя го изгледа подозрително:

— Ще се закълнеш ли, че ти не си замесен и че ще направиш всичко това?

— Имаш думата ми и за двете.

— Добре.

Тя тръгна към залата, но той хвана ръката й.

— А какво ще стане с нас, Натали?

Тя не можеше да повярва на ушите си!

— И се осмеляваш да ме питаш за това след всичките ти измами?

Той отвърна иронично:

— Чудесно, Натали. Знаех си, че ще намериш удобен повод да прекъснеш връзката ни.

— Това не е какъв да е повод! Това е сериозен срив в отношенията ни.

— Така ли е? — чувствата накараха очите му да пламнат. — Ти никога не си мислила, че си подхождаме, нали? А сега, след като откри леля си и разреши тая загадка, аз вече не съм ти нужен, нали?

— Не се осмелявай да обвиняваш мен за собствените си прегрешения и лъжи! — избухна тя. — Никога не би трябвало да очаквам да бъдеш нещо повече от негодник и авантюрист!

Преди той да успее да й отговори, тя го заобиколи и се върна в балната зала.

Райдър остана като замаян, със стиснати юмруци. Не можеше да повярва, че това наистина се е случило! Точно когато бе разбрал колко много обича Натали, колко много я иска в живота си, точно тогава я изгубваше!