Фабио Ланзони
Измамникът (5)

5

На сутринта, при пукването на зората, Натали и Райдър седяха на малка маса в трапезарията на известната странноприемница „Грийнтрий хаус“. Стопанката, Герта Грийнтрий, едра и тромава жена с изцапана престилка и овехтял шал, наливаше кафе на двамата от очукан чугунен чайник. Като гледаше как жената се мъкнеше да обслужи пропаднал моряк и проститутката на масата му — омразно същество, което пушеше пура. — Натали изпита съчувствие към пестеливата на думи стопанката, на която се налагаше да се сблъсква с толкова пропаднали клиенти, за да свърже двата края. Видя първите лъчи на зората да проникват през мръсните прозорци и да осветяват назъбената и нечиста чаша пред нея. Забеляза с отвращение мазното петно, плуващо върху кафето, от което се носеше противен мирис. Колкото и уморена да беше, реши, че тази сутрин ще изкара и без кафе.

— Останалите ще дойдат всеки момент, любима.

Тя вдигна глава. Без да изглежда ни най-малко уморен, съдружникът й в измамата седеше срещу нея с блеснала от златните лъчи буйна черна коса. „Косата му е удивителна“ — мислеше си тя, като забеляза пак как висеше около раменете му без плитка, която да придържа немирните гарвановочерни къдрици. А още по-скандални изглеждаха усмивката върху красивите устни и дяволитият блясък в ярките му сини очи. Измамникът явно много се радваше на въздействието, което те оказваха върху жените! Тя забеляза наклона на благородния нос, аристократичната извивка на тъмните вежди, издадените му скули. Тъмната сянка на бакенбардите покрай челюстта само подсилваше красотата му и… похотливостта му. Господи, ако не беше така греховно красив… и дявол до дъното на душата си!

Проститутката с пурата от съседната маса, която също бе забелязала Райдър и го гледаше жадно и многозначително, погледна с раздразнение Натали. Дали беше потърсил услугите на такава безпътница снощи, както се бе заканил да направи? Натали ядосано пое дъх. Това изобщо не би я учудило!

С отвращение го гледаше как вдига чашата си с кафе.

— Ух! — извика тя, когато го видя да отпива: — Как можеш да пиеш тази гадост?

Той остави чашата и сви рамене:

— И по-лошо съм пил.

„В това няма никакво съмнение“ — помисли си мрачно тя.

Райдър на свой ред оглеждаше седналата срещу него прекрасна жена. Натали бе облечена е роклята от предната вечер, с бял корсаж и тъмна пола. Дълбокото деколте отново му позволяваше да гледа с удоволствие към цепката между красиво закръглените й гърди. Жадуваше да постави ръце на тънкия й кръст и да я издърпа към себе си за обичайната утринна целувка — дори нямаше нищо против риска тя да му се скара сериозно, ако се осмели! Имаше такава кожа — бледа като слонова кост и все пак обагрена с алеността на розата. Отново носеше червената перука, но ярките кичури тази сутрин бледнееха, като си спомнеше за великолепието на богатата й, огнена червеникавокафява коса, в която пръснатите златни кичури напълно подхождаха на меките отблясъци на светлокафявите й очи. Като движеше поглед от елегантния й нос към широката уста, копнееше отново да я вкуси. И щеше да го направи много скоро, обеща си той.

— Добре е, че си сложила същата рокля и перуката — измърмори той. — И все пак — направи пауза, за да огледа грижливо стъкмената й прическа — изглеждаш прекалено спретнато за жена, която уж е прекарала нощта в леглото ми.

— Ти, сър, си нещастен и омразен дивак! — ядоса се тя.

— Не ще и дума — той се изкикоти и поглади брадичката си. — И все пак какво предлагаш да направим, за да компенсираме липсата на подходящия ти… вид след прекарана бурна нощ?

Вече се бе приготвила да му възрази, когато той рязко се пресегна и хвана ръката й. Със сила, която я стресна, той я изправи на крака и я издърпа към своята страна на масата.

— И какво си мислиш, че значи всичко това? — настоя да разбере тя, докато се мъчеше безуспешно да отскубне пръстите си от здравата му хватка.

Ръцете му я изтеглиха към коленете и той се усмихна дяволски:

— Давам ти вида на току-що целуната.

По-нататъшните й опити да каже нещо бяха заглушени от настойчивите устни на Райдър. Те се впиха в нейните, а едновременно пръстите му се вмъкнаха в стегнатата й перука и започнаха грубо да освобождават отделните къдрици.

Потресена и ужасена, Натали започна да го блъска, бореше се със съблазънта на устните му и накрая успя да се откопчи.

— Спри веднага! — извика тя, като го удряше по ръцете. Почувства се още по-притеснена, като забеляза мътните погледи на някои от закусващите.

— Не мога, любима, иначе ще загубя облога — спокойно отвърна той. — Разбери, ако сме прекарали нощта заедно, устните ти би трябвало да са доста наранени. Погледът ти би трябвало да е достатъчно замаян… Предполагам, че би могла и да скърцаш малко.

— Да скърцам? — вбесена повтори тя.

— За мен не казват, че съм нежен любовник — измърмори той с неприятно, дрезгаво кикотене.

— Ти, сър, може да си и самият Атила — тросна му се Натали. — Но аз ще ти покажа, че английските благороднички никога не скърцат.

— Сериозно? — подигра й се нагло той.

— И ако искаш да ме стреснеш с наглите си шеги, ще останеш много разочарован. Аз съм по-силна, отколкото си мислиш.

— Така ли? — той я огледа с нахална усмивка. — Разбира се, не сме обсъдили още въпроса колко изтощен трябва да изглеждам аз след цяла нощ под твоите ласки.

— Ако ти издера целите уши, сър, ще бъдеш ли доволен?

Той поглади бавно бузата й, с което я накара да се задъха.

— Не, но и това може да стане, Натали — увери я той, като се надвеси за още една целувка. — Наистина, любима, и това може да стане.

Докато лицето му се спускаше към нея, Натали с ужас осъзна, че е хипнотизирана от насмешливите проблясъци в порочните му очи. О, той беше непоправим! Тя се канеше отново да го изблъска, но се стресна, когато той спусна глава, опря устни на шията й и започна да я смуче и хапе.

Натали отвратена осъзна, че измамникът смята да остави очевидно доказателство за страстта си върху кожата й! Извъртя се с всички сили, но не можа да се освободи от кръвопиеца.

— Стига! — изсъска тя. — Да не си решил, че си някакъв гаден вампир!

Той се изкиска, а топлият му дъх накара кожата й да настръхне.

— Също като вампир и аз оставям знака си.

Той отново се канеше да засмуче шията й, когато от другия край на стаята долетяха подсвирквания и шумен мъжки смях. И двамата застинаха. Райдър надигна глава и се намръщи, като видя как четиримата му приятели вървят към тях. Натали се опита да скочи от коленете му, но той я държеше здраво.

— Пусни ме! — извика тя, като продължи да се дърпа. Силно и болезнено ощипване отзад я накара да спре боричкането.

— О, приятелите ми са дошли — с равен тон измърмори той. — Опитай се да изглеждаш весела, любима.

Докато Натали го гледаше убийствено, четиримата приятели на Райдър застанаха до масата. Хари заговори пръв, като местеше очи от Райдър към разгорещеното, пищно момиче на коленете му. Той втренчено се загледа в любовния белег върху шията на Натали и сви устни недоволно:

— Какво виждам, лорд Нюбъри?

С все още сключени около Натали ръце, Райдър се захили на останалите:

— Това, което виждате, господа, е загубеният от вас облог — докато четиримата сумтяха, Райдър намигна на Натали. — Натали, мила, позволи ми да ти представя приятелите си — Хари Хамптън, Джордж Абът, Джон Рандолф и Ричард Спенсър.

Докато Райдър кимаше на всички поред, Натали забеляза, че Хари Хамптън е рус и синеок, Джордж Абът е слаб и плешивеещ, Джон Рандолф е с кестенява коса, а Ричард Спенсър е човекът с гърбавия нос. И четиримата бяха облечени в кавалерийски стил — с широки бели ризи и тъмни бричове. Всеки носеше на кръста си сабя или рапира.

Като си спомни — колкото и да не й се искаше — за обещанието си, Натали възприе обноските на кръчмарско момиче и отправи на групата прелъстителна усмивка:

— Здравейте, господа.

Четиримата също измърмориха поздравленията си.

— Няма ли да закусите заедно с нас? — покани ги Райдър. — Вече съм поръчал кафе, овесена каша и наденици за всички ни.

Мъжете навъсени заеха местата си около масата. Ричард Спенсър изгледа разчорлената прическа на Натали и повдигна вежда към Райдър:

— Значи ти получи своето от момичето, а, Нюбъри?

Райдър целуна Натали по бузата, докато пръстите лениво галеха гърдите й отстрани.

— Защо, на теб как ти изглежда?

Ричард и Джордж се спогледаха многозначително, а Хари каза:

— Бих искал да го чуя от самото момиче.

Райдър погледна Натали право в очите:

— Е, момиче?

На нея не й се искаше нищо повече, освен да удуши влудяващия я дявол — особено след като омразните му пръсти сега шареха близо до зърната й, които пък предателски започнаха да трептят и да се стягат, като че ли очакваха скандалното докосване! Господи, какво й ставаше? Би искала да удуши Райдър Ремингтън пред приятелите му… но си спомни навреме, че ще й е нужна помощта му, за да открие леля Лав.

И все пак този развратник бе започнал игра, за която трябваха двама. Беше я изпотил достатъчно, може би сега бе негов ред да се повърти малко на въдицата!

Усмихна се на Хари и каза провлачено:

— Ние с лорда прекарахме чудесно снощи. Той успя да ме накара да скърцам.

Докато останалите мъже грубо се закикотиха, ликуващата Натали забеляза, че лицето на Райдър потъмня. Радостната Натали се опита да смекчи острата си забележка, като разроши косата му, което бе съпроводено от дивите викове на приятелите му.

— Хей, Райдър, дали момичето ще поиска да позабавлява и някого от нас довечера? — с лукава усмивка попита Джордж.

— Би могла да ме накара да скърцам, когато си поиска — добави Джон.

Смутеният Райдър за малко не избута неочаквано любезната Натали.

— Момичето не се интересува от вас — дойде бързият му и изненадващо хладен отговор.

Джордж подсвирна:

— Той наистина те е харесал, а, жено?

— Да, мисля, че е така — отвърна Натали и ощипа Райдър по ушите за голямо удоволствие на останалите. — Успя да ме накара да гледам замаяно.

Последва ново хихикане, а Натали продължи да се наслаждава на неудобството, което изведнъж бе започнал да изпитва Райдър. Усети извратено удоволствие — и той можеше да се озове натясно все пак. Стори й се много възбуден, особено когато започна предизвикателно да глади бодливата му брадичка.

Накрая Райдър се окопити, изсумтя и като хвана Натали за китките, се обърна решително към приятелите си:

— Добре, господа. Време е да си оправим сметките.

Приятелите му започнаха да мърморят. После Ричард хвърли на масата изумително красив рубинен пръстен и един златен печат, а Джордж добави тежка кесия.

Райдър погледна двамата, които още се въздържаха:

— Е, господа?

— Кавалерийският ми мускет е вкъщи — обясни Джон.

Райдър се обърна към Хари:

— Хамптън?

Хари въздъхна дълбоко:

— „Вятър“ е завързан на доковете. Но ще трябва сам да си потърсиш екипаж.

— Защо, Хари? — усмихнат го подразни Райдър. — Какво скъперничество!

Междувременно Натали тревожно запита Райдър:

— Какво е „Вятър“?

— Балтиморски клипер.

Очите й се разшириха:

— Искаш да кажеш, че вземаш кораба на приятеля си? — извика тя така възмутена, че за миг забрави за просторечната си интонация.

— Какво е това? — високо каза Ричард. — Курва със съвест!

Райдър рязко се обърна към него:

— Ти — сопна се той — по-добре внимавай кого наричаш курва!

— Но, Райдър, щом е прекарала нощта с теб, тогава…

— Внимавай какво говориш, Спенсър, или ще се наложи да излезем вън! — изрева Райдър.

Гневът му накара останалите мъже да се спогледат в недоумение. Конфузното мълчание свърши, когато дъщерята на стопанката се появи с поднос и постави купи с овесена каша пред всекиго. Свитата на Райдър започна да яде с апетит и да обсъжда плановете си за деня — смятаха да отидат на лов за пъдпъдъци сутринта, следобед да гледат конни състезания на хиподрума, а вечерта да играят комар. Натали бе отвратена от безпътството им и безцелното им съществуване.

Но най-много се дразнеше, че трябва да остане върху коленете на Райдър, докато те се бавеха безкрайно със закуската си. А той още веднъж се възползва от случая и започна да я тормози — опипваше я, докосваше с устни лицето й, дори я хранеше с отвратителната овесена каша на бучки. Фактът, че ръцете й бяха вързани, образно казано, и че беше длъжна да не го отблъсква пред приятелите му направо я влудяваше. Веднъж Райдър не улучи устата й и овесената каша попадна покрай устните. Тогава той я събра с показалец и я сложи в устата й. Развратният блясък в очите му, съчетан с явната чувственост на жеста, я възмути много. Тя едва се пребори с порива да захапе пръста му — не беше сигурна дали изпитва само гняв или още по-силно чувство. Никак не й харесваше безразсъдството, което той предизвикваше у нея!

Мъжете тъкмо привършваха закуската си, когато край масата се залюшка същият пияница, който я бе заговорил снощи. Докато тя извърна глава от отровния му дъх, мъжът с бакенбардите заговори на Райдър:

— Добро утро, почитаеми лорде. Радвам се да видя, че всичко се е подредило така добре.

Райдър изглеждаше много сконфузен:

— Да… е, благодаря още веднъж.

— Какво се е подредило така добре? — подозрително запита Натали.

Размъкнатият човек й намигна:

— Ами лордът снощи ми даде малка сума, за да ви заговоря, госпожице. Плати ми доста добре, наистина — той се ухили на Райдър: — Когато поискате да закача отново момичето, за да можете да се направите на герой, аз съм на ваше разположение.

— Ще го направя, не се тревожи — сухо отвърна Райдър. Приятелите му отново започнаха да се смеят.

— Значи не си оставил нищо на случая снощи, Райдър, а? — подкачи го Хари.

— Нюбъри си го бива, а, любима? — пошепна на Натали Джордж.

Натали вече бе загледала кръвнишки Райдър:

— Значи си платил на този ужасен човек да ме заприказва снощи? — гневно попита тя.

— Не си ли доволна, че го направих? — попита той небрежно, но със закана в гласа си.

Без да се уплаши, тя продължи:

— А също си дал на прислужника ми бутилката бренди, нали?

— Това момиче имало прислужник — учуди се Хари.

Райдър ощипа силно Натали, с което я накара да изписка ужасена.

— Това момиче си представя някои неща — той се ухили на свитата си. — От многото грях и удоволствие снощи.

Натали разгневена скочи на крака. Райдър я хвана за ръката.

— Внимавай, Натали — пошепна й той напрегнато. — Не ме изоставяй така сърдита. Приятелите ми ще си помислят, че вече не си благоразположена към мен.

— Да пази Господ!

Като се чувстваше и безразсъдна, и ядосана, Натали се наведе и постави устните си точно над устните на Райдър, а очите й пламенно се взряха в неговите. Като долови развратния блясък в погледа му и чу насърчаващите викове на останалите, Натали протегна крак под масата и ритна пищяла на Райдър с цялата си сила. Внезапният му агонизиращ стон й достави огромно удоволствие.

Когато Натали се изправи, лицето му бе побеляло. Тя се усмихваше, когато грабна наметалото си и го хвърли на раменете си. Усмихваше се и през цялото време, което й трябваше да се обърне и да излезе.

— Натали, почакай! Почакай!

Натали чу отвън почти обезумелия глас, докато бързаше по зловонната алея и се отдалечаваше от района на пристанището. Погледна назад и с удоволствие забеляза че той съвсем явно куца. Извъртя се, за да продължи бягството си и едва не изпищя, когато един мишелов, които ядеше от отпадъците, вресна и размаха криле пред нея, преди да отлети. Натали се хвана за сърцето и се втурна напред; излезе на ъгъла на Мийтинг стрийт. Погледът и премина от купола на катедралата „Сейнт Филип“ вдясно към търговците, които отваряха магазините си и до каруците, изпълнили вече улицата. Досети се, че някои би могъл да я разпознае в центъра на Чарлстън, затова влезе в един вход, свали перуката и я прибра в големия джоб на пелерината си.

Беше се върнала на ъгъла и чакаше една товарна кола да премине, когато Райдър успя да я настигне.

— Натали, почакай — спря я той, като хвана ръката и. — Трябва поне да ми разрешиш да те откарам до вкъщи.

— Къщата ми е само на две преки оттук — отвърна тя и се освободи от ръката му. — Мога спокойно да стигна пеша, благодаря.

Той се наведе да разтрие пищяла си:

— Така безспорно ще е по-безопасно за мен, макар че не разбирам защо трябваше да си тръгваш по този начин.

Тя се озадачи:

— Не разбираш ли?

— Не искаш ли помощта ми? — последва също така недоумяващата му реакция.

Като понечи да продължи пътя си, тя се засмя, без да й е смешно:

— Не я искам всъщност.

— Но защо? — закуцука след нея той.

— Защо ли? — погледна го тя учудено. — Кажи ми, лорд Нюбъри, има ли нещо или някой на земята, когото ти да приемаш сериозно?

— Тебе възприемам сериозно, любима — печално отвърна той.

Тя прошепна:

— Да, и искрено искаш да ме вкараш в леглото си, нали?

По устните му заигра виновна усмивка:

— Натали, имаме споразумение, което аз наистина вземам присърце. Ти изпълни своята част от сделката — сега е мой ред.

— Галантността ти е забележителна, милорд — озъби се тя, — но аз не държа на клетвата ти. По-скоро ще се смятам за щастлива да се отърва от теб.

— Какво те дразни в момента? — попита той с пресилено махане на ръка. — В края на краищата аз току-що бях ритнат — и то за трети път — от злонамерения ти крак! Защо изведнъж реши да проявиш такова високомерие?

Тя удивена го изгледа:

— И можеш да ме питаш това след отвратителното си държание в странноприемницата!

Той се престори на разочарован:

— Значи не ти харесаха целувките ми?

От гняв би могла да го удуши.

— Не се заблуждавай, че изобщо са имали някакво въздействие върху мен!

— Аха — тогава сигурно говориш за залозите?

— Да, негоднико! — тя подчерта обидата в думите си с гневен жест. — Как можа да измамиш приятелите си по този начин? А аз си мислех, че сте се обзаложили само на шега. Но семейни бижута, пълни със злато кесии и балтиморски клипер — боже мой!

Той смутено се усмихна:

— Казах ти, че на приятелите ми трябваше да се даде урок. Пък и винаги съм смятал да им върна всичко по-нататък.

Тя се облещи:

— Значи дори това не си възприемал сериозно. Кажи ми: всичко ли в живота е само шега за теб?

— Доста неща — призна той.

— Тогава, благодаря ти много, лорд Негодяй, но аз нямам нужда от мъж с такова кавалерско отношение, мъж, който е доказал, че нито може да му се вярва, нито има някаква чест.

Сега тя го бе разгневила; силните му длани хванаха ръцете й и я издърпаха към него:

— Чакай малко, моля ти се. Може и да съм нехранимайко, но имам чест и на мен може да се разчита. Ще изпълня своята част от споразумението ни, каквото и да си мислиш ти. А ако и ти оставиш времето малко да те поохлади, ще разбереш, че трябва да спреш да поставяш суетната си гордост по-високо от безопасността на леля си.

— Не съм толкова горда.

— Напротив, прекалено горда си. Не те познавам отдавна, Натали, но съм успял да се уверя, че си упорита и решителна жена. Ала едно е да бъдеш умен и изобретателен, а съвсем друго е да си безразсъдно смел. Водите, в които навлизаш, явно са опасни и независимо дали искаш да го признаеш или не, моята помощ ти е нужна.

Тя само го гледаше убийствено.

— Е, Натали?

Тя въздъхна притеснено:

— Обещаваш ли, че ще върнеш собствеността на приятелите си?

— Когато му дойде времето.

— Какво значи това? — подозрително запита тя.

— До две седмици — сви рамене той.

— А ако не успеем да открием леля ми до две седмици? — язвително запита тя. — Да не би да твърдиш че след като върнеш притежанията на приятелите си, все още ще ги склонен да ми помагаш?

— Но, разбира се. Споразумението си е споразумение. Нали сме се разбрали?

— Не — тя отново тръгна сърдито.

— По дяволите, жено, какво ти стана сега? — запита той съвсем недоумяващ, като пак закуцука след нея.

— И още питаш! — подхвърли тя назад. — Може ли да посоча, че направи всичко възможно да ме стъпчеш и унижиш пред приятелите си?

— А ти ни най-малко не ме накара да се чувствам неудобно, така ли?

Лицето й се бе изчервило от чувство за вина и притеснение.

— Ти единствено това заслужаваше, развратнико, а освен това въпросът…

— Какъв е въпросът?

Тя се спря и го изгледа мрачно:

— Не мога да приема помощта ти, лорд Нюбъри, освен ако не ми обещаеш, че ще спреш да ми се натрапваш.

Вбесяващият я дявол само се захили:

— Да ти се натрапвам? — като потискаше смеха си, той направи подигравателен поклон: — Тогава, разбира се, имаш думата ми, че няма да ти се натрапвам, милейди.

— Това истина ли е? — попита тя подозрително.

Той повдигна вежди:

— Толкова, колкото е истина, че кракът ти е смъртоносен. А сега — откъде ще започнем да търсим леля ти?

Тя изстена:

— Сигурно съм загубила ума си.

— И аз също. Някакви предложения, Натали.

Тя поклати глава, докато завиваха по Чърч стрийт, за да тръгнат към къщата й.

— И аз бих искала да знам откъде да започнем. Снощи наистина ми се струваше, че съм на път да постигна нещо, докато ти не се намеси.

— Говориш отново за ирландеца, когото повалих на земята?

— Да.

— Защо да не направя някои дискретни проучвания из пристанището и да видя дали ще излезе нещо?

Тя го погледна объркана и разбра колко сериозно е намерението му да й помогне.

— Това може да е от полза. И аз бих дошла с теб, но трябва наистина да отида до фабриката.

— Значи ти наистина сама ръководиш предприятието?

— Доскоро бяхме двете с леля Лав.

Вече бяха застанали пред дома й. Като забеляза напрегнатия й поглед, той я успокои:

— Не се тревожи, любима. Ще я намерим.

Като го гледаше, тя усети, че започва да му вярва, макар да не й беше съвсем ясно защо.

— Междувременно и аз бих искал да видя тази фабрика — продължи той.

Тя кимна:

— Там имаме няколко проби от контрабандния плат. Предполагам, че ще ти бъде от полза да видиш и тях.

— Разбира се — той поглади брадичка. — Да видим сега… Предприятието е на Уентуърт стрийт, нали?

— Да.

Той я погледна укорително:

— Не е най-подходящото място в града за благородничка.

— Така е. Но упоритите плантатори от Юга направиха всичко възможно такива фабрики да има само в периметъра на града.

— Ще ти се обадя там следобед — увери я той.