Фабио Ланзони
Измамникът (12)

12

Вечерта Райдър седеше в кръчмата намръщен и се опитваше да наблюдава Натали през цялото време, докато алчни очи я гледаха многозначително и нахални пръсти препречваха пътя й. Беше отишъл у тях в късния следобед и отново бе настоял да бъде благоразумна и да прекрати безразсъдния маскарад. Но както винаги, влудяващата го кокетка не му бе обърнала внимание за сметка на мъжкото му самолюбие и изчерпващото му се търпение. След като легнеше с нея, щеше ли да успее да й наложи волята си и да спре нощните й щуротии? Но защо ли обмисляше тези дългосрочни усложнения, ако целта му беше само да стане неин любовник?

Е, все още се налагаше да открият леля й. А това щеше да му отнеме време — ако още сега не удушеше непокорното момиче!

След екскурзията им по крайбрежието вчера Райдър се чувстваше двойно по-заинтересуван от Натали… и дори по-притеснен. Да, беше отвърнала на порива му, но само за да мобилизира силите си след това и да му прочете лекция, от която ушите му посиняха.

Усмихна се на спомена. Дявол да я вземе все пак, че успяваше да предизвика джентълмена у него! Всички тези благочестиви приказки за котви и старо моминство, за това, какъв непрокопсаник е той! За свое огорчение откри, че не е изцяло застрахован срещу нападките към чувството му за чест, към пробуждането на англиканската порядъчност и усещането за вина. Ако само порядъчната дама у нея изоставеше защитата си достатъчно дълго, за да може негодникът у него да я обладае — преди джентълменът у него да бъде спрян от повече усложнения, отколкото искаше!

Изведнъж мислите на Райдър се разпиляха, когато четиримата му приятели шумно нахлуха. Хамптън, Абът, Рандолф и Спенсър изглеждаха почти смешни — всички бяха тежковъоръжени с пистолети и саби, носеха свободни бели ризи, тъмни бричове и старомодни кавалерийски шапки.

— Е, господа, не сте ли прекалено издокарани за разследване на контрабандистите? — изръмжа Райдър. — Учуден съм, че не сте довели духов оркестър и не сте запалили фойерверки.

— Райдър, сега не е моментът за закачки — отсече Хари. — Трябва веднага да тръгнеш с нас. Току-що открихме контрабандистка лодка, която напредва по река Ашли, недалеч от пристанището Чарлстаун.

— Изглежда, смятат да разтоварят стоката на полуострова северно от града.

Райдър се стегна:

— Сигурен ли си, че лодката принадлежи на контрабандисти? — попита той Хари.

— Защо иначе ще се измъкват от Стоуно по Ашли под прикритието на нощта? — нетърпеливо отвърна Хари. — Ако беше обикновена местна лодка, просто щеше да изчака деня и да се отправи към пристанището.

Като кимна сериозно, Райдър се обърна да види какво прави Натали. Изстена, когато един захилен моряк се опита да я сграбчи отзад, а после се усмихна, като я видя да се обръща и удря нахалника. За миг се почувства разкъсан между желанието си да я защити и решението да залови контрабандистите. Но бързо осъзна, че на него се полага ролята на водач.

Обърна се към Джон:

— Рандолф, трябват ми пистолетът и конят ти. Задръж си сабята. Искам да останеш тук и да пазиш момичето.

— Но, Райдър! — възрази оклюман Джон. — Защо трябва да изпускам цялото забавление?

Райдър се изправи с ръка върху дръжката на рапирата си:

— Може би защото съм по-опитен в боя от теб.

Хари бутна Райдър по ръката:

— А не зависи ли от оръжието, което ще избереш, а, Нюбъри?

— Мога да надвия всички вас с каквото и да е острие — изръмжа Райдър. Докато останалите се споглеждаха весело, той протегна ръка към Джон: — Пистолетът ти, Рандолф. И не забравяй добре да наглеждаш момичето — иначе ще си имаш работа с мен.

Джон недоволно подаде пистолета си, а останалите четирима излязоха, за да се качат на конете си.

От другата страна на помещението Натали намръщено наблюдаваше как Райдър излиза с трима от приятелите си и се чудеше какво ли мошеничество е замислил. Дали вече не му бе омръзнало да прекарва нощите си в кръчмата? Дали не отиваха да търсят забавления другаде — в публичен дом, на покер или бой на петли?

Изруга на себе си и излезе да напълни каната си. Каква глупачка се бе оказала да обърне внимание на страстните му уверения вчера на брега. Би трябвало да знае, че не може да разчита на него, че той е прекалено безотговорен хаймана, за да държи на думата си!

След малко Райдър и приятелите му вече препускаха по полуострова под лунна светлина. На запад от тях, отвъд палмите, блатната трева и кипарисите, течеше широката сребриста река Ашли. На изток се простираше гъста гора. Нощта беше студена, влажна и мъглива. Бухането на бухали, крясъците на блатните птици и шумоленето на листата се смесваха с шума на реката, тропота на конските копита по песъчливата почва, пръхтенето на изморените животни.

Когато четиримата отминаха един завой, Райдър вдигна ръка и даде знак на останалите да обуздаят конете си под прикритието на голям дъб. Пред тях, сред местещата се на валма мъгла, Райдър забеляза смътните очертания на две спрени каруци. Срещу колите бяха завързани няколко тежко натоварени канални лодки. Неясни силуети в тъмни облекла разтоварваха сандъци от лодките и ги качваха в каруците.

— Мислиш ли, че това са контрабандистите? — пошепна Джордж напрегнато в ухото на Райдър.

— Същата ли лодка забелязахте преди това?

— Горе-долу беше толкова голяма — отвърна Хари, — макар че не очаквах да видя две.

— По-голям кораб не би могъл да мине през Стоуно дори и с пролетния прилив — обясни Райдър. — Бас държа, че контрабандистите прехвърлят незаконния си товар на по-леки съдове някъде надолу по крайбрежието.

Като гледаше как мъжете носеха сандъците, Райдър мрачно кимна:

— И в тези кутии спокойно би могло да има английски плат.

— Какво предлагаш да направим? — попита Джордж.

— Предлагам да ги задържим всичките — отвърна Райдър.

Хари презрително изсумтя:

— Не виждаш ли, че са много повече от нас? Те са поне осем души. Това е прекалено голям риск само заради едно кръчмарско момиче, ако питаш мене.

Райдър повдигна вежди:

— И това го казва същият прекрасен войн, който разгроми шестима вражески пехотинци в Саламанка?

— Онова беше заради краля и отечеството, а не заради контрабандно платно и благоразположението на едно червенокосо момиче — сопна се Хари.

След още малко мърморене тримата пришпориха конете и последваха Райдър към каруците. Натам мъглата беше по-гъста и скриваше приближаването им, но също така затрудняваше ориентацията. Райдър чу ругатня зад гърба си, обърна се и видя Ричард да пада от коня си. При силния шум от падането Ричард ги беше издал и контрабандистите ги бяха забелязали. Сега едрите мъже спряха работата си, извадиха пистолети и саби и се обърнаха заплашително към ездачите.

Тогава Хари неблагоразумно извика:

— Хей, какво става там?

След секунда шапката му бе отнесена от пистолетен изстрел.

— Господи! — извика той.

— Да им дадем да разберат! — подкани ги Джордж.

Тримата спряха конете си близо до каруците и скочиха на земята. Сърдитите контрабандисти веднага се спуснаха върху тях от всички посоки. Размахаха се юмруци, изгърмяха пистолети, остри като бръснач саби зафучаха в мъглата.

Отначало тримата, оградени от контрабандистите, се биеха един до друг. Райдър с лекота извади то строя един мускулест тип. После, като забеляза, че друг брадат негодник се кани да стреля по Хари, той извади рапирата си и изби пистолета от дланта му, като междувременно поряза негодника. Контрабандистът се втурна към Райдър с гневен вик. Като се отдръпна, Райдър го ритна в корема и докато нападателят му се превиваше от болка, го удари по раменете и го просна на земята.

Следващото нещо, което Райдър видя, беше нахвърлящ се върху му нисък човек със сабя. Ловко се измъкна от пътя му, после го атакува със собствената си рапира, кръстоса я със сабята на противника си, агресивно го отблъсна, като скачаше напред след всеки удар и го тласкаше назад. Вече почти нищо не се виждаше и макар Райдър да бе загубил от погледа си Хари и Джордж, чуваше псувни, свистене на саби и стонове навсякъде около себе си. Острият мирис от барута на пистолетите тежеше във въздуха.

Райдър направи нова маневра, когато противникът му се нахвърли отново с намерение да го прониже със смъртоносната си сабя. След като го пропусна, мъжът изчезна в мъглата. Райдър се втурна след него и се спря едва когато срещу му отново блесна метал. Замахна решително, но противникът му, изглежда, имаше значителен опит, защото майсторски парираше всеки негов удар. Двамата се биха още няколко дълги, отчаяни мига, като оръжията им стържеха и се удряха, а мъглата заплашваше да превърне и най-малката небрежност в смъртоносна грешка. Тогава чу явно английско подвикване:

— По дяволите!

— Ричард! — извика Райдър.

— Разбира се, че съм аз, Нюбъри, ти ли си този, който едва не ми отряза топките?

Райдър се приближи и едва-едва видя чертите на кървящия Ричард с посивяло лице.

Райдър се приближи и някак успя да забележи тънката цепка по панталоните на приятеля си.

— Извинявай, старче. Виждам, че си успял да изпълзиш от реката, след като падна.

— Идиотският ми кон се препъна! — избухна Райдър. Присъедини се и гласът на Хари:

— Нюбъри, това вие двамата със Спенсър ли сте? За бога, Абът и аз досега се опитвахме да се накълцаме един друг като гладиатори на арена.

— А къде са контрабандистите? — озадачен запита Джордж.

— Млъкнете за малко! — извика Райдър. Четиримата замълчаха. Райдър напрегна слуха си и чу далечината скърцане на каруци.

— По дяволите тази идиотска мъгла! — изруга той. — Ние всички сме се хвърляли един срещу друг, а контрабандистите са избягали!