Фабио Ланзони
Измамникът (35)

35

Натали беше замислена и мълчалива, докато излизаха от къщата на Дезире. Тъй като се опасяваше от експлозия и искаше да обезвреди бомбата, Райдър настоя да се разходят до булевард Де-з-италиен, за да изпият по чаша вино, и тя неохотно се съгласи.

Райдър всъщност съчувстваше силно на жена си и си обясняваше обидата й — че е била предадена и изоставена от майка си. Но същевременно съзнаваше, че гневният изблик на Натали срещу Дезире ще й попречи постигне целта си в Париж, а в последна сметка такова поведение, от което тя само щеше да загуби, би й причинило мъка. Райдър знаеше, че ако Натали трябва да изпълни мисията си тук, той трябваше да й помогне да се държи разумно.

Избраха малко открито кафене на живописния булевард; отпиваха вино и хапваха по малко сирене, а покрай тях се разхождаха парижани. Мина един латернаджия и изсвири някаква весела мелодия, а в това време маймунката му се втурна към масите да събира монети, Райдър се усмихна, когато Натали подаде на цвърчащото животинче един франк. Но пакостливата маймунка грабна цялата чантичка на Натали и бързо се изпари, като крещеше от радост.

Райдър и Натали се втурнаха да я гонят. Латернаджията се стараеше с всички сили да помогне, като ту се извиняваше многословно, ту крещеше нещо на животното, което побърза с крясъци да се скрие зад полите на Натали. Когато накрая малката драма приключи и чантичката бе върната на собственицата си, Натали и Райдър се върнаха на масата си весели и засмени.

Той й намигна:

— Хубаво е отново да видя усмивката на лицето ти, скъпа моя.

Тя веднага се почувства виновна.

— Извинявай за сцената, която устроих на мама. А ти бях обещала, че ще се опитам да се насладя на сватбеното ни пътешествие.

— Мисля, че ще трябва да настоя за истинско отмъщение довечера в леглото — усмихна се той.

Тя се засмя и се изчерви при тази мисъл. Но когато вдигна чашата си, лицето й отново бе замислено.

— За какво мислиш, скъпа? — попита Райдър.

— Понякога си мисля — въздъхна Натали — дали изобщо има щастливи бракове, дали всички не се разпадат в лъжи и изневери.

Той се пресегна през масата и стисна дланта й.

— Нашият брак няма да се разпадне.

Тя му се усмихна.

— Оценявам усилията, които полагаш, Райдър.

— И това не е нещо еднократно — обясни той сериозно. Макар той да й говореше подкупващо, Натали беше все така неспокойна.

— Знам, че точно така си мислиш сега. Но след като премине огънят на страстта… — тя замълча, погледна го бързо и го сгълча: — Да не си посмял да се засмееш! Просто искам да кажа, че нещо по-постоянно трябва да заеме мястото й.

Райдър все още с мъка се възпираше да не се разсмее.

— Скъпа, преди всичко „огънят на страстта“, както ти се изрази, няма да премине за нас. Откривам, че все повече и повече, а не по-малко те желая. От друга страна, ако за теб премине, ще те накарам да си го възвърнеш. Или още по-хубаво — ще намеря други начини да те направя отзивчива.

— И наистина ще ги намериш! — обвини го тя през смях.

— Ще намеря. А колкото до това да имаме нещо по-постоянно, ние вече го имаме — нашата любов, нашето дете и решителността ти да сложиш край на капризите ми.

Да, ако всичко не завърши с това, че той един ден ще се почувства нещастен, помисли си Натали. Но му се усмихна нежно и искрено се надяваше да е прав.

Райдър стисна ръката й и каза внимателно:

— Натали, за майка ти…

— Да? — подкани го тя напрегнато.

— Беше много сурова с нея.

Натали остави чашата си и въздъхна.

— Знаеш ли, тя ни посрещна изключително любезно и топло.

— Защото се чувства виновна — отсече Натали.

— А не би ли могло да е от любов към теб например? — подхвърли той.

— Една любеща майка никога няма да изостави четиринайсетгодишната си дъщеря!

— Независимо дали е така или не, ти все още я обичаш.

— Не я обичам!

— Така ли? — той повдигна брадичката й. — А тогава защо са тези сълзи?

И наистина Натали трепереше и се мъчеше да не позволи да се излее потокът от горещи, болезнени чувства.

— Защото тя ме нарани, нарани и баща ми… толкова силно.

— Знам, скъпа, но ти изобщо не си й давала възможност да ти обясни всичко, нали?

Натали замислено замълча.

— Изгаряла си писмата й и дори сега, когато тя се опита да ти разкаже всичко от своя гледна точка, ти с гнева си я накара да замълчи. Отново мълчание.

— А що се отнася до отчуждението между родителите ти, според мен проблемите между съпрузи рядко имат само една страна — добави той.

Тя предизвикателно вдигна глава към него.

— Но ти обвиняваш изцяло баща си за неуспешния брак на родителите си.

— Боже, ти никога не се признаваш за победена, нали, любима?

— Но това е истината, нали?

— Може и да е било така в миналото — призна Райдър, — но мисля, че съм стигнал до момент, в който осъзнавам, че животът рядко е нарисуван само в черно и бяло. Вземи например приятеля на майка си. Защо мислиш, че й е любовник?

Тя обърна молитвено взор към небето.

— Но, Райдър, това е Париж!

Той щипна брадичката й и се засмя.

— Чуваш ли се какво говориш, лошо момиче? Може би осъждаш у майка си онова, което откриваш у себе си?

Тя го изгледа готова да се засмее.

— Не си ли уплашена, защото днес откри, че приличаш на майка си повече, отколкото си готова да признаеш? Може би днес разбра, че Дезире Дезмънд не е чудовището, за което си я представяше. Цели осем години си живяла с гнева и болката, а сега си изправена пред възможността да се откажеш от някои теоретични представи. Това пък плаши улегналата англичанка у теб, нали?

При тази инстинктивна мъдрост, изречена от мъжа й, Натали се призна за победена с виновна усмивка.

— Може би малко приличам на нея и… да, страшно е.

— Не и за мен — подразни я той.

Тя отпи от виното си с престорена скромност.

— Винаги си искал да откриеш в мен страстната французойка.

— И успял ли съм?

— Това е съвсем сигурно — засмя се тя. — И то в няколко отношения.

— Е, Натали? Ще дадеш ли още една възможност на майка си?

Тя отчаяно въздъхна.

— Какво искаш да направя?

— Срещни се с нея още няколко пъти, сближи се с нея отново. Засега остави настрани миналото и гнева си. А когато двете се опознаете по-добре, тогава може би ще е подходящият момент да си поговорите истински.

— И защо трябва да правя това? — изведнъж се разбунтува Натали.

Той прокара пръст по нацупените й устни и отвърна строго:

— Защото животът на баща ти е поставен на карта.

Тя кимна, внезапно отрезвена и всичките лоши чувства й се сториха дребни и незначителни.

— Прав си. Бог вижда, че майка ми има своите грешки, но и аз бях твърде неотстъпчива днес. Утре ще идем да я посетим отново.

— Сега вече си добра! — той кимна към чашата й. — Допий си виното. А после ще идем да разгледаме някои от тези възхитителни магазини, а аз ще видя дали няма да открия някоя дреболия, за да подобря още настроението на милейди. Та нали до края на деня мога само да те подкупвам?

— Какъв си дявол! Майка ми ще те хареса — ако вече не е влюбена в теб.

След няколко минути смехът им отекна по булеварда.