Фабио Ланзони
Измамникът (33)

33

След като прекара по-голямата част от деня с бащата на Натали и съобщи на Франческа, Уилям и Лав за плановете им да заминат за Париж, Райдър отиде с Натали в един хотел на площад Пикадили, където имаха запазени стаи за брачната си нощ. Апартаментът им беше разкошен, с мебели в стил Людовик XIV и милирани тапети, ориенталски килими и кадифени пердета. Натали и Райдър седнаха до масичка при прозореца, хапнаха омари и пийнаха шампанско при светлината на свещи. Върху дантелената си бледосиня нощница бе наметнала пеньоар, а той бе облякъл тъмночервен халат.

Райдър задържа погледа си върху Натали известно време и реши, че е по-привлекателна от чудесната храна и виното. Кестенявата й коса се бе разляла по раменете й и той гореше от желание да прокара пръсти през копринените кичури. Прекрасните й бузи поруменяха от очакване, а очите й грееха едновременно от несигурност и копнеж. Той възнамеряваше да премахне несигурността от изражението й и да накара копнежа да лумне в необуздана страст. Гореше от нетърпение да я вземе в ръце и да започнат брачния си живот сериозно.

Натали намираше пламенното и напрегнато изражение на мъжа си едновременно за приятно и смущаващо. Като мислеше за предстоящата нощ и за консумирането на брака им, което щеше да трае цял живот, тя почувства лека слабост в стомаха си. Измърмори някакво извинение и застана близо до прозореца. Лекият ветрец погали лицето й, когато се загледа във великолепните очертания на черквата „Сейнт Джеймс“, които блестяха като златни на фона на залеза.

Почувства, че Райдър я доближава, и усети ръцете му около талията си.

— Не си ли гладна, скъпа? — попита той и прокара устни по шията й.

Тя се пребори с тръпката от близостта му и се извъртя в ръцете му.

— Не кой знае колко.

Той се намръщи угрижено, докато я гледаше — така близо, така мъчително красива и все пак толкова далечна. Вече му беше съпруга, но той още се съмняваше дали е наистина негова, дали ще му повери остатъка от живота си.

— Нали знаеш, че вече трябва да ядеш повече заради бебето? — напомни й той.

— Знам. Но апетитът ми напоследък не е същият.

Той я привлече към себе си и целуна челото й.

— Ще видиш на какви прекрасни деликатеси ще се насладим в Париж.

Тя се усмихна леко, но тревогата в очите й остана.

— Съмнявам се дали и там храната ще ме интересува особено.

— Тревожиш се за баща си, нали?

Тя кимна.

— Ако не настъпи някаква промяна, той ще умре, Райдър. И то скоро.

— Не се тревожи — бодро каза той. — Ще открием майка ти и ще я върнем тук.

— Ти винаги се захващаш с проблемите ми — първо леля Лав, сега баща ми.

Райдър докосна върха на носа й.

— Скъпа, за мен е удоволствие да се боря заради теб. Колкото до пътуването ни до Париж, какъв по-прекрасен град бихме могли да изберем за сватбеното си пътешествие? А навярно ще сме в състояние и да постигнем нещо полезно, докато сме там.

— Само ако мама изобщо се съгласи да се върне с нас в Лондон — скептично отвърна Натали.

Той повдигна брадичката й и я погледна право в очите.

— Ти още много й се сърдиш, нали?

Тя кимна сериозно.

— Можеш ли да ме виниш? Тя обърна гръб на баща ми и на мен, като че ли изобщо не съществуваме.

— Знам. Просто ме боли, като гледам как се измъчваш.

Тя рязко се измъкна от прегръдката му.

— Не те е заболяло достатъчно, щом не се отказа да ме принудиш да се оженим.

Думите й го засегнаха.

— Такова ли нещастие ти причиних, като се ожених за теб?

Тя сплете пръсти.

— Не, не е чак нещастие, но нали знаеш за съмненията ми дали бракът ни ще устои достатъчно дълго.

— Имахме ли някакъв избор, Натали?

Тя се усмихна с горчивина.

— Не. Мисля, че не, макар че ти си този, който в последна сметка ще се почувства ограничен.

Той отново я доближи и я прегърна.

— Защо не оставиш тази грижа за мен?

— Изглежда така, сякаш искаш да поемеш и всичките ми тревоги, а?

Той обхвана лицето й в ръце.

— Натали, погледни ме.

Тя предизвикателно вдигна глава. Той впи поглед в светлокафявите й очи и заговори разпалено:

— Знам, че се тревожиш за баща си и не си сигурна дали ще се разберем с майка ти. Знам и че още се сърдиш, че те принудих да се венчаем. Но вече сме женени и ще постигнем най-доброто. Но ако смяташ да използваш тези проблеми, за да издигаш преграда помежду ни, по-добре да те уверя отсега, че нищо няма да излезе.

Изражението й изведнъж стана гузно, тя бързо се отдръпна и се отмести. А той пак я последва, взе я в прегръдките си и я притисна силно. Тя изстена, когато почувства колко е нараснал символа на желанието му.

— Знаеш ли от колко отдавна чакам да остана насаме с теб? — напрегнато пошепна той.

Тя потрепна.

— Да.

— Страх ли те е, че ще те нараня? Че ще нараня бебето?

— Не — каза го задавено.

— Тогава защо плачеш? — той хвана двете й гърди и опря устни в меката й шия.

Натали въздъхна, когато мирисът и топлината му я накараха да изтръпне от желание.

— Защото, когато се любим, те чувствам толкова близък, сякаш съм част от теб. А това ме плаши.

— Защото се боиш, че някога ще трябва да се разделим ли?

— Да.

— Това няма да го бъде! — той нежно погали корема й. — Помниш ли, веднъж ти казах, че може би си приличаме повече, отколкото ти си мислиш?

— Да.

— Навярно се боиш да не позволиш у теб да надделее онази част, която е като мен — безразсъдната и страстна — и която беше самата сърцевина на скандалното кръчмарско момиче, което срещнах в Чарлстън.

Тя се обърна и го изгледа със смесица от любопитство и ненавист.

— Ако имаш предвид, че се боя да не загубя контрола върху собствения си живот, тогава си прав — страхувам се много.

Макар очите му да блеснаха закачливо, тонът му остана сериозен.

— Скъпа, не бива да се боиш от мен. Можеш да бъдеш и безсрамно кръчмарско момиче, и тесногръда педантка — за мен важното е да бъдеш щастлива. Убеден съм, че ще намерим начин да живеем заедно така, че да няма сблъсък между противоречивите ни характери.

— Наистина ли мислиш така, Райдър? — попита го тя с много малко надежда.

Той я притисна още по-силно.

— Налага се, скъпа, защото алтернативата е съвършено неприемлива. Макар че ще ни коства усилия, сигурен съм, че можем да бъдем щастливи заедно.

Тя го погледна трепетно.

— О, надявам се да бъде така.

Той й се усмихна нежно.

— Ще ми обещаеш ли нещо?

— Какво?

— Обещай ми, че поне ще направиш опит.

— Разбира се, че ще опитам — развълнувано отвърна тя.

Той въздъхна с облекчение и започна да целува шията й.

— И ще се отпуснеш така, че да ти е приятно?

Тя се засмя тихо.

— Как бих могла да не го правя с теб?

— И не само когато сме в леглото, скъпа, макар че тези мигове са истински рай. Искам да ми обещаеш и че ще се отпуснеш с мен — да не оставяме тревогите ти да съсипят сватбеното ни пътешествие.

— Мисля, че това е най-малкото, което младоженецът може да поиска — съгласи се тя усмихната. — Обещавам ти го.

Страстният му поглед я прониза, когато той приближи лице към нейното.

— Тази вечер ще поставим началото. Ще свалим всички бариери — нека бъдем само ти, аз и любовта ни.

Тя не каза нищо, но страстното й ахване, когато той допря устните й, беше достатъчен отговор. Той я притискаше все по-силно и тя отново усети твърдостта на страстта му върху себе си. Дланите й погладиха гърба му.

— Не се тревожи, скъпа, ще бъда нежен с теб — пошепна той. — Но не се съмнявай и за миг, че си моя — моята жена, моята любов. Тази вечер и завинаги.

Райдър пое ръката на жена си и я отведе до леглото. Там започна да я съблича, като махна първо пеньоара и нощницата й. Тя още изглеждаше несигурна и чувствените й колебания го възбуждаха още повече. Щеше да й докаже, че е достоен за доверието й, за пълната близост, която сърцето му желаеше. Огледа добре оформеното й прекрасно тяло и се изпълни с радост, че тя е негова. Прокара пръст през косата й, целуна една мека кестенява къдрица, вдъхна от сладкия й, нежен аромат.

— Господи, толкова си прекрасна.

Докосна едната й наедряла гърда и когато Натали рязко изстена, се наведе да поеме тъмното зърно с уста.

От нея се изтръгна вик, на удоволствие и болка, а той бързо се отдръпна и я погледна.

— Гърдите ми са много чувствителни — прошепна тя.

— Нещо, за което аз безспорно съм виновен! — с гордост заяви той.

Тя се усмихна. После той отново пламна от възбуда, когато тя се пресегна и развърза коланчето на халата му, като първо го огледа жадно, а после го прегърна.

Райдър я вдигна на леглото, смъкна халата си и легна при нея, като я покри с пламенни целувки. Езиците им си играеха един с друг. След доста време той премести устни надолу по шията й, върху гърдите и зърната им. Тя му отговори с бурна страст, върна лицето му на зърната си и го насърчи да я засмуче силно. Сега стоновете й на удоволствие и начинът, по който тялото й се търкаше в неговото, му доказаха, че няма никакво притеснение, само блаженство, докато той галеше, смучеше и мачкаше прекрасните, твърди полукълба.

Придвижи се по-надолу, като обходи корема й с устни — търсеше признаци на промяна. Но тя още беше много плоска и трепереше под него.

— С нетърпение очаквам да наедрееш с детето ми — прошепна той, докато галеше корема й с длан, — да мога да усещам как той се движи, как тялото ти се изменя с всеки изминал ден.

— А ако не е той, а тя?

Той се засмя с език около пъпа й.

— Десетина момичета също ще ни подхождат много добре. Няма да започна да твърдя, че си изпълнила задълженията си, след като си ме дарила с наследник.

— Но и аз никога не бих го твърдяла — задъхано се обади тя.

Той я погледна пламенно.

— Не бих ти го позволил.

След тези страстни думи той спусна устни още по-надолу. Когато разтвори бедрата й, тя се напрегна, но повече от наплива на чувства, отколкото от стеснителност. Той нежно задържа бедрата й разтворени и пошепна:

— Вече сме женени скъпа. Сега ми бъди жена.

Тя потръпна и се отпусна с въздишка. Горещите му целувки я караха да се мята от удоволствие и да забива пръсти в косата му. Когато той я опипа с пръсти, тя извика лудешки и отметна глава. Той погледна лицето й, по което се четеше пълна отдаденост и липса на каквито и да е задръжки. Плъзна пръстите си в нея и видя реакцията й, когато прехапа устна и сграбчи чаршафа. Беше така великолепна със стегнатите от страст зърна, с пищната си кестенява коса, разстлана по възглавницата. И беше негова…

Кръвта вече бучеше в ушите му, а мъжествеността му бе нараснала до пръсване. Въпреки това продължаваше да я гали между бедрата с желанието да увеличи сладката болка и за двамата. Смъкна се и я облада с устни и език, докато тя се предаде напълно и с трескав вик показа колко е доволна.

Вдигна глава към невероятно изразителното й лице — горящите бузи, силно уголемените и, влажните, полуотворени устни.

— Обичаш ли ме, Натали? — попита я дрезгаво.

В очите й блестяха сълзи.

— Да.

— Тогава кажи го.

— Обичам те, Райдър.

Звукът на сладките, така много чакани думи от устата й, почти разплакаха и него. Когато се плъзна нагоре, за да я обладае, тя го изненада, като го изблъска назад, докато той опря гръб в таблата на леглото. Безумният поглед в очите й, когато го яхна, го принуди да я притегли силно към себе си, да поеме гърдата й с уста, докато ръцете му спокойно шареха по гърба, по меките й задни части.

— Позволи ми… — тя бе силно задъхана. — Позволи ми да те целуна.

Той я пусна и изстена, когато тя задвижи устни по него, като започна от силния врат, придвижи се по мускулестите му гърди. Обхвана здраво мъжествеността му…

Той изгаряше от силна страст. Дишаше тежко и едва устояваше на порива си да я грабне и да я обладае, преди да е свършил това в дланта й…

Тогава тя се наведе и взе мъжествеността му в уста. Обгради го влажна, кадифена топлина. Той затвори очи и стисна зъби. Див вопъл се изтръгна от гърлото му и той зарови ръка в косата й. Езикът й играеше диво и лудешки върху агонизиращата му мъжественост. Повече не можеше да изтърпи.

— Натали, имаш ли представа какво правиш? — изстена той. — Господи, жено, ти ще ме убиеш… ако аз не те убия преди това.

В отговор тя се подсмя, плъзна се нагоре и провря език дълбоко в устата му. Райдър вече бе стигнал отвъд границите на лудостта…

Хвана я настоятелно, почти грубо, повдигна я, сложи я на гръб, после се настани между разтворените й бедра. Посегна надолу и я погали с палец, като я накара да извика. Чувстваше кръвта да бучи в ушите си, когато навлезе в нея съвсем, съвсем бавно…

Господи, беше така гореща, така стегната. Той се чувстваше на самия ръб на обезумяването…

Същото беше и с нея — тя се извиваше под него и шепнеше:

— Люби ме, Райдър. О, моля ти се.

— Кажи ми, че си моя — прошепна той. — Цялата моя.

Тя хлипаше.

— Твоя съм. Твоя съм, скъпи.

Райдър вече не можеше да устои сладостта. Влезе няколко сантиметра по-навътре и я усети около себе си. Потръпна силно, а тя се изви към него и извика дрезгаво от радост, което разби сърцето му…

Той се мъчеше да се сдържи сред зашеметяващата мъгла от страст. Изрази глада си, като я целуна силно, докато навлизаше в нея с внимателни, дълбоки движения. Повдигна се и погледна очите й, видя дивото желание, което я владееше и я караше да хапе долната си устна. Хвана ръцете й и преплете пръстите на двамата. Силната арка на бедрата й накрая го сломи, накара го да се спусне върху й, да слее устните им и да продължи да я люби, докато двамата получиха едновременно оргазъм, придружен от общ буен вик.