Фабио Ланзони
Измамникът (3)

3

Райдър се ухили на привлекателната кавгаджийка, която му беше поднесла толкова изненади тая вечер. Никога през двайсет и осемте си години не бе срещал жена, която да представлява такава любопитна загадка. Мислеше си че сега му е по-забавно с нея, след като знае, че тя е дама, представяща се за уличница, отколкото когато я мислеше за кръчмарско момиче със съмнителен морал, което е решило да позира пред него.

— Добре, Натали, какво предлагаш да направим? — повтори той.

— Ние няма да правим нищо! — отвърна тя язвително. — Аз си отивам вкъщи и там ще се моля повече да нямам нещастието да те срещам.

Той й хвана ръката:

— Да не бъдем така прибързани, любима.

— Не съм ти любима. И ми пусни ръката.

— Ще го направя, но само ако ми обещаеш да ме изслушаш.

— О, за бога!

Пусна ръката й и сбърчи вежди замислено:

— А мислила ли си, че аз бих могъл да ти помогна? Може би ще успеем да измислим нещо, от което и двамата да имаме полза.

— Нямам нужда от помощта ти, нито от полза за двамата — настоя тя.

— Дали е така? — възрази той. — На мен не ми се стори да е така преди един час пред кръчмата.

— Единствената причина да се намирам в опасност пред кръчмата е, че прислужникът ми се беше забавил някъде.

— И какво ще направиш следващия път, когато той не устои на думата си? Хрумвало ли ти е, че е и опасно, и безразсъдно смело благородничка като теб да посещава кръчмите около пристанището?

— Да, опасно е — отвърна злобно тя. — Така лесно е човек да попадне на хаймана като теб.

Той отметна глава и се изсмя. Все пак тонът му бе сериозен, когато подхвърли:

— Може би ще имам желание да ти помогна да откриеш леля си.

— Ти? — усмихна се подигравателно тя.

През лицето му мина тъмна сянка:

— Трябва да знаеш, аз не съм без възможности, Натали, а не съм лишен и от чувство за чест.

Тя с презрение погледна пръстена му със златен герб:

— Ох, да — лорд Нюбъри.

— В Англия ми казват така — предпазливо призна той.

— На мене ми приличаш повече на лорда на разврата.

— Несъмнено и така са ме наричали — съгласи се усмихнат той.

Тя сви длани на хълбоците си и го изгледа мрачно:

— Е, не искам — и не се нуждая — от помощта ти, лорд Нюбъри.

Той повдигна вежда:

— Сигурна ли си, че трябва толкова да бързаш, Натали? При положение, че леля ти може в този момент да се намира в ръцете на същите контрабандисти, които търсите? При положение, че сигурността й — дори животът й — може да са в опасност?

Натали скръцна със зъби от притеснение и нерешителност:

— И мислиш, че ти си човекът, който може да се справи с тези негодници?

— Приятелите ми ще помогнат — сви рамене той.

— Тези безделници?

В очите му проблесна гняв:

— Всички тези безделници, както ги нарече, умеят да си служат съвършено със сабята и са се отличили в Наполеоновите войни. Освен това подобна лудория ще им допадне.

Тя възмутено изсумтя:

— Лудория! Сега разбирам, че точно така се отнасяш към целия случай.

В смеха му не пролича никакво смущение:

— Още от първия миг, когато те зърнах, милейди.

— А ти самият, лорд Хаймана? — продължи тя, напрегнато. — Ти също ли си готов да се биеш заради мен.

Той отново сви рамене изискано:

— Бил съм се заедно с Уелингтън при Ватерло. Бих окачествил рапирата си като добре запозната с боя.

— Сигурно е така — сухо отвърна Натали.

Райдър сдържа усмивката си и попита:

— Искаш ли помощна ми или не?

— Спомена, че можем да измислим нещо, от което и двамата да имаме полза — предпазливо отвърна тя.

— Да.

— Какво точно ще искаш от мен в замяна?

Очите му светнаха дяволито:

— Какво ще кажеш за добродетелта ти?

— В никакъв случай!

Той въздъхна:

— За съжаление, и аз си мислех, че ще кажеш това. Тогава предлагам, че ще трябва да се задоволя с по-малката награда…

— И каква е тя?

Той й намигна тържествено:

— Сутринта искам да се престориш пред приятелите ми, че съм успял да спя с теб.

Натали бе отвратена:

— Какво? Боже как ти дойде наум! Искаш не само да се престоря на курва, но и да лъжа пред приятелите ти!

— Не е задължително да лъжеш. Просто се престори, че си… че си влюбена в мен.

— Но защо?

— Защо? — той й се усмихна ослепително: — За да спечеля облозите, разбира се.

Тя зяпна:

— Ти си толкова жалък!

— Така е наистина — той не спираше да се смее.

— И ще измамиш приятелите си само за да спечелиш.

— И те биха ми погодили същия номер.

— Но правилно ли е да крадеш от приятелите си, да ги мамиш?

— Те се отнесоха доста жестоко с мен тази вечер. Казаха ми, че никога няма да мога да те притежавам.

— Имали са право — сопна се тя.

Той поглади брадичка и се пребори със смеха си:

— Е, мисля, че трябва да им се даде един урок.

Натали изгледа невярващо подлия злосторник, после тръсна глава:

— О, защо ли дори слушам тези низости? Никога не бих ти се доверила. Ти си напълно безскрупулен.

Нещо опасно блесна в очите му. Цинизмът отлетя и бе заместен от гняв и стоманена решителност. Пресегна се и сграбчи ръката й:

— Натали, аз може и да съм развратник в твоите очи, но съм човек на думата си. И ти обещавам, че ако ми помогнеш да се измъкна от тази неприятност, аз ще ти съдействам да откриеш леля си.

Като го гледаше как се извисява над нея и се мръщи застрашително, тя се изкуши — кой знае защо — да му повярва.

— И наистина ли би пожелал да ми помогнеш?

— Да — той се изсмя сухо. — Освен това, Натали, ти ми приличаш на девойка, която има голяма нужда от помощ.

Това не беше лъжа, тя трябваше да го признае, макар че самодоволното му държание все още я дразнеше.

— А ти ще се съгласиш да не разкриваш пред приятелите си — или пред когото и да е — коя съм аз наистина и защо се правя на бар дама в кръчмата.

— Мила моя — сдържано започна той, — как мога да се надявам да спечеля облозите, ако кажа на приятелите си истината?

Натали не можа да не се засмее:

— Сигурно си прав — после прехапа устни. — Тогава, ако наистина си човек на думата си, ще ми го докажеш ли, като ме отведеш вкъщи? Веднага.

— А ти ще дойдеш ли с мен рано сутринта, за да ми помогнеш да докажа на приятелите си, че сме любовници?

Тя се поколеба, после въздъхна дълбоко:

— Е добре. Сигурно съм луда, но в момента съм толкова уморена и притеснена, че не ми се спори с хора като теб.

— Чудесно — той пристъпи към нея.

Но тя вдигна ръка:

— Ако ме предадеш обаче след това и изчезнеш, прели да си изпълнил своята част от сделката — обещавам ти, че ще те накарам да съжаляваш за деня, в които си се родил.

Без да се смути, той поглади дантелата на рамото й и каза провлачено:

— Възможно е ти да оплакваш деня, когато се срещнахме, любима, защото — вярваш или не — ще ти е много трудно да се отървеш от мен.

Тя се покашля възмутено.

А той се обърна да вземе перуката й от близкия стол:

— Не забравяй маскировката си, моля те. Трябва да се измъкнем от задната врата, за да не събудим собственичката. Приятелите ми ще дойдат тук за закуска малко след разсъмване и аз не искам госпожа Грийнтрий да ни издаде, като им каже, че не сме прекарали тук цялата нощ.

Натали вдигна вежди, но си сложи перуката и тръгна към вратата.

Той я хвана за ръката:

— А няма ли да заздравим сделката си с целувка?

— Защо не идеш да целунеш някоя усойница?