Фабио Ланзони
Измамникът (44)

44

— О, горкото ми дете, трябва да си била потресена — за десети път каза Дезире на Натали същата вечер.

— Сега съм добре, мамо, уверявам те — сериозно отговори Натали.

Натали и Райдър бяха на вечеря с Дезире и Чарлс в дома на семейство Дезмънд. Натали знаеше, че всички са били потресени от събитията, разиграли се рано сутринта.

Следобед Натали стоеше безпомощно, докато Райдър разказваше на Франческа Валенца истинските обстоятелства около смъртта на дъщеря й. Баба и внук плакаха по време на емоционалния разказ, но Натали усети, че след трагичните събития над двамата започна да витае духът на изцелението и спокойствието. След това Райдър посети баща си, за да му съобщи какво е станало във фабриката.

Сега Натали бе окуражена, защото виждаше, че родителите й очевидно се разбират много по-добре. Особено баща й изглеждаше почти като нов човек — очите му бяха ясни и издаваха блясъка на предишната му красота. А и Дезире изглеждаше особено красива и със светнали очи тази вечер.

— Опасността поне вече мина и Натали е добре — отбеляза Райдър.

— Да, но горкото ми дете толкова се е изплашило! — плачливо каза Дезире. — Надявам се, че на бебето нищо му няма.

Натали погледна мъжа си с обожание.

— Всъщност, мамо, от мига, когато се появи Райдър, престанах да се страхувам.

Райдър отвърна на погледа й със същата любов.

— И в нито един момент не ставаше въпрос, че Натали или детето ще бъдат наранени, тъй като тази жена имаше само един патрон в цевта на пистолета.

Дезире потрепери, като си представи ужасната гледка, после топло каза на дъщеря си:

— Колко романтично е било. Да имаш мъж, готов да умре за теб.

— И аз бих умрял за теб, скъпа — увери Чарлс жена си и стисна ръката й. — И всъщност не полагах ли максимални усилия да се убия чрез пиене през всичките тези години, когато бяхме разделени?

Чарлс и Дезире се спогледаха радостно и многозначително, а Райдър и Натали се усмихнаха един на друг доволни.

След миг Чарлс кимна на Райдър.

— Баща ти е бил измамен от трима мошеници, които безсрамно са го лъгали и са убили бедната ти майка. Но вече никой от тях няма да навреди на семейството ти.

— Така е, сър — отговори Райдър. — А баща ми е вече толкова добре, че може сам да поеме делата си…

— И да се ожени за леля Лав — завърши гордо Натали.

— Колко е хубаво! — възкликна Дезире.

— Леля Лав ми каза днес, че с Уилям ще се оженят малко след коронацията на краля.

— Великолепно! — извика Дезире и плесна с ръце. — Всички ще имаме толкова много забавления — тържествата по коронацията, сватбите — на херцога с Лав и на Хари с Женевиев. Когато посетих семейство Хамптън онзи ден, стана ясно, че родителите на Хари просто обожават момичето.

— Кой няма да обожава младата дама, която е успяла да преобрази Хамптън? — весело подхвърли Райдър.

— Дезире и аз също имаме да направим съобщение — обяви Чарлс.

— Така ли? — едновременно попитаха Натали и Райдър.

Като погледна дъщеря си, Чарлс обяви:

— Вложенията ми в Ийст Индия къмпъни донесоха чудесна печалба и с майка ти решихме да заминем на дълга обиколка из континента.

Натали бе слисана и местеше поглед от усмихнатата Дезире към баща си.

— Какво означава това, татко?

— Това означава — гордо и развълнувано отвърна Чарлс, — че майка ти и аз отново сме заедно.

Натали се обърна възхитена към Дезире.

— Мамо, вярно ли е?

— Да, скъпа — отвърна разцъфналата от щастие Дезире.

— Толкова съм щастлива за вас двамата! — възкликна Натали. — Но… ако мога да попитам… как стигнахте до помирението?

Обади се Чарлс:

— Дезире се съгласи да остане при мен, щом аз съм съгласен да се откажа от пиенето.

— О, мамо! Наистина ли ще бъдеш доволна да останеш тук?

Дезире кимна през сълзи.

— Пропуснах голяма част от живота ти, скъпа, и няма да направя същата грешка с внуците си.

Тя стисна ръката на Натали и се загледа предано в лицето на дъщеря си. В този момент лъчезарната усмивка на Натали показа на майка й любов и прошка. И след като стана свидетел на помирението между родителите си, Натали придоби нова увереност, че те с Райдър завинаги ще бъдат щастливи.

 

 

Следващите няколко седмици преминаха необичайно активно. Натали помогна на Лав да организира сватбата, а с Райдър присъстваха на много соарета и приеми, предхождащи коронацията.

След като сега най-спешните им проблеми в Лондон бяха разрешени, Натали започна да се тревожи за фабриката в Чарлстън. Един ден сподели мислите си с Лав и се изненада, когато леля й просто се засмя и й подаде писмо, което току-що бе получила. Натали го прочете напълно изумена. В него братовчедът Родни съобщаваше, че напълно се е отрезвил, че ще се жени за Прудънс Питни и че нямал нужда от помощ за фабриката. Натали се разсмя до сълзи и мълчаливо благослови Прудънс Питни.

На деветнайсети юли Райдър, Натали, Франческа, Чарлс, Дезире, Лав и Уилям присъстваха на коронацията. Бяха седнали в горната галерия на Уестминстърското абатство. Райдър с наслада следеше реакциите на Натали, докато наблюдаваха пищната церемония, по-пъстроцветна от цирково представление. Като две нетърпеливи деца, те седяха в края на столовете си стиснали ръце.

Процесията започна с билкарката на краля, която придружена от танцуващите си помощнички — осея застланата с килим пътека с билки и цветя. След жените се появи висш чиновник, който носеше короната на Хановер. Скоро се появи и самият Джордж. Райдър забеляза, че монархът изглеждаше изнурен и почти залиташе от блудния си живот, лошото здраве и тежките одежди за коронацията. Зад него идваше почти комичен антураж от боксьори, облечени като дворцови пажове, които държаха краищата на дългата мантия.

Последва отегчителна церемония. Райдър и жена му изслушаха проповедта на йоркския архиепископ и станаха свидетели на коронясването на краля. След това, заедно с още триста щастливци, отидоха на банкет в Уестминстър хол. Всички седяха на обвитите в червено столове и наблюдаваха как влиза висшият сановник, който по време на коронацията излиза като защитник на краля, възседнал кон и в рицарска броня в съответствие със средновековната традиция. После се появиха усмихнати цветарки, които хвърляха розови цветчета по пътя, следвани от краля, когото носеха в разкошна носилка. Докато Натали и Райдър се наслаждаваха на гледката, научиха ужасната новина, че по време на церемонията кралица Каролайн объркала охраната, когато се появила пред Абатството, блъскала с юмруци по вратата и жално молела да я пуснат вътре — нещо, което й било отказано.

Тържествата приключиха надвечер. По-късно Райдър и Натали гледаха фойерверките от парка Сейнт Джеймс. Застанали на едно от китайските мостчета, издигнати специално за случая, те гледаха как зрелищно се издигат в небето и се отразяват в езерото каскади от светлина.

— Нов крал, ново начало — промълви Райдър замислено.

— Да — кимна Натали.

— Ще имаме и още много тържества през следващите седмици, скъпа — добави той. — Първо майка ти и баща ти отново ще дадат клетва в Боу чърч, после Хари и Женевиев ще се оженят в Сейнт Джеймс, а накрая баща ми и леля ти — в Сейнт Маргарет.

— С нетърпение очаквам всичко това — каза Натали. — А казах ли ти, че получих покана за двореца с вчерашната поща?

— Такъв е ритуалът за приемане на всяка отскоро омъжена жена с благороднически сан — засмя се той. — Сега ще трябва да си сложиш традиционните смешни пера и булчинската рокля и да минеш заедно с процесията по Пикадили.

— Бих предпочела да си остана у дома — прошепна тя сериозно.

— Глупости. Никой не може да откаже покана от краля. Трябва по този случай да купя една нова лъскава карета и да сложа на вратите фамилния герб.

— Предполагам — въздъхна тя, че съм пристигнала в света на изисканото общество.

— Да, лейди Нюбъри — намигна й той.

— О, Райдър, ставаме толкова почтени.

Той се засмя от сърце:

— Произнасяш думата сякаш е нещо срамно! Толкова много ли съм те развалил, скъпа?

Тя го погледна и си помисли колко великолепен изглежда в официалните си дрехи.

— Точно така е. А къде ще отидем оттук?

Той я привлече към себе си и с надежда предложи:

— У дома, в леглото?

— Знаеш какво искам да кажа — усмихна се тя. — Знам, че се приближаваме до допирните точки на нашите два свята, но не можем да прекараме остатъка от живота си, като хвърчим от едно място на друго.

— Значи трябва да бъдем по-целенасочени и старателни — това ли имаш предвид?

— До голяма степен. Трябва поне да се замислим какъв пример ще дадем на децата си.

— Съгласен съм.

— Наистина ли? — изненада се тя.

Той пощипна брадичката й.

— Значи никакво шляене повече, никакво участие в опасни начинания — за нито един от двама ни.

— Да, но какво ще правим?

Той се намръщи:

— Да не би да искаш да се върнеш в Америка? Честно казано, скъпа, сега, когато си бременна, няма да позволя това да стане.

— Сега и аз самата не искам да се върна — поклати глава тя. — Както ти казах неотдавна, Родни изглежда е уредил живота си, така че от мен всъщност няма нужда в Чарлстън.

Като забеляза мрачното й лице, Райдър страстно прошепна:

— Аз имам нужда от теб, Натали. Никога не го забравяй!

Тя се усмихна и хвана ръката му.

— Нашето дете ще има нужда и от двама ни.

— Да. И аз имам едно предложение.

— Какво е то?

— Баща ми ни дава едно имение в Кент като сватбен подарък. Защо да не отидем там, да станем фермери благородници и да видим колко деца ще можем да произведем в следващите десетина години?

— Райдър! — щастливо се усмихна тя. — Наистина ли? Идеята звучи великолепно!

— Особено това за децата, нали? — намигна й той.

— Ами баща ти и херцогството?

— Натали, мъжете в рода ни живеят до над деветдесет години. Затова нека баща ми и леля ти се тревожат за херцогството.

— Звучи толкова идилично — усмихна се тя. — Сигурен ли си, че пътешествията няма да ти липсват?

Той поклати глава.

— Когато децата ни пораснат, ще пътуваме в чужбина с цялото семейство. А междувременно искам нона да дойде да живее при нас, а останалата част от фамилията да ни посещава често. Така децата ни ще пораснат, като познават и обичат многостранното си културно наследство.

— Ти и фермер! — засмя се Натали. — Никога не съм си представяла, че можеш да се установиш на едно място, а още по-малко — да се откажеш от разгулния си живот.

Той докосна върха на носа й и отговори сериозно:

— Но скъпа, ти забравяш колко много те обичам. Помня как веднъж нарече себе си котва, а мен — парче плаващо дърво. Права беше, аз просто се носех по течението, без пристанище, без постоянство в живота си. Всичко това намерих у теб. Ти ми върна живота, даде ми радостта и смисъла в него и аз никога няма да те изоставя, скъпа.

С огромно облекчение и почувствала сигурност, Натали се хвърли в обятията му.

— О, Райдър, и аз те обичам толкова много. Това, което ми даде, е поглед към света. Ти може и да си се носел по течението, но аз бях здраво закотвена за сушата, със строго определен ритъм на живот. Сега чрез теб намерих свободата си. Мисля, че ние ще имаме чудесен брак и ще бъдем най-добрите родители, каквито някога е имало.

— Амин.

Докато над главите им избухна нов звезден водопад от светлини, обещаващ началото на нова ера, Райдър притисна жена си и я целуна нежно, с което запечата любовта им.