Фабио Ланзони
Измамникът (43)

43

Рано на следващата сутрин Райдър бе събуден от силно чукане по вратата. Погледна разхвърляното легло и видя, че Натали вече е станала.

Чукането се засилваше и той чу гласа на баба си:

— Райдър, трябва да ставаш!

Той стана, наметна халата си и тръгна към вратата, отвори я широко и видя разтревоженото лице на Франческа.

— Какво има? — попита той уморено.

— Двама души те чакат долу. Казаха, че е нещо спешно, във връзка с фабриката в Степни.

Райдър разтревожено прекара пръсти през косата си.

— Боже, надявам се да няма неприятности! Натали вече трябва да е тръгнала натам!

Той тръгна заедно с баба си надолу, където във фоайето го чакаха Мокинс и Том. И двамата изглеждаха уморени, мрачни и небръснати; мачкаха шапките си в ръце.

Райдър се обърна с тревога към Мокинс:

— Да?

Мокинс запристъпва от крак на крак.

— Добър ден, шефе. Ние с Том наблюдавахме фабриката цяла нощ, точно както ни беше казал…

— Да, да. Карай направо. Какво се е случило, приятел?

— Преди няколко часа видяхме господин Спектър да се промъква вътре, той също пусна и два пристанищни плъха през задната врата.

— Пристанищни плъхове?

— Нали ги знаете, ваша светлост, от речния тип.

— О, боже! — простена Райдър. — Дори не знаех, че Осуалд Спектър се е поправил достатъчно, та да може да отиде до фабриката! Сигурни ли сте, че сте видели тъкмо него?

— Да, шефе, или пък неговия брат близнак. И човекът е още там, доколкото знаем.

— По дяволите! Спектър трябва да е бил замесен в контрабандата през цялото време. А Натали навярно вече е пристигнала там!

Баба му го дръпна за ръкава.

— Предупредих те, че опасността не е минала.

През ума на Райдър минаваха всякакви ужасни догадки.

— За бога! Натали — трябва да отида при нея! Изтича нагоре и набързо се облече.

 

 

Райдър летеше към източната част на Лондон в каретата на Франческа, а по същото време Натали пристигна във фабриката. Обичаше да е там половин час преди работниците, за да планира деня и да се запознае с документацията. Когато прекоси фабричното помещение, с гордост отбеляза чистотата и реда около машините и суровините, пълните складови помещения с готова прежда и флаерован памук.

Изкачи се по стълбите до мецанина и се запъти към канцеларията на Джон Линч.

Влезе, но се спря стресната — на пода лежеше някакъв мъж, краката му в черни панталони се подаваха иззад бюрото!

Сърцето й заби от ужас, но Натали се спусна към бюрото, за да види какво е това. Едва не изпищя, когато разпозна Осуалд Спектър — беше мъртъв, с широко отворени очи, лежеше в локва кръв, която още течеше от раната в гърдите му. Малката дупка в подгизналата от кръв риза говореше, че е бил застрелян. Наблизо няколко дъски от пода бяха отместени и в отвора Натали видя ковчеже, пълно със златни монети. Спектър още стискаше няколко от тях в безжизнените си пръсти.

Натали започна да отстъпва заднешком, когато с периферното си зрение зърна някакво леко движение. Ужасена бързо се обърна и видя иззад сянката на вратата да се подава някаква фигура. Тя застина пред приближаващия се фантом уверена, заради черното наметало и ниско спуснатата шапка, че това е призрак! Призрак, който държеше в облечената с ръкавица ръка смъртоносен пистолет!

— Джон Линч! — с мъка произнесе тя името и сложи ръка на сърцето си. — Не ми казвай, че си жив!

С рязко движение привидението свали шапката си и Натали едва се удържа да не изпищи, когато се намери очи в очи с лудостта.

 

 

Райдър скочи от каретата и се спусна по мръсната алея към фасадата на фабриката. Слава богу, вратата не беше заключена! Той я отвори със замах и хукна по тъмния коридор към предачния цех.

Нямаше никой и той се спусна към стълбите, които водеха към мецанина. Натали беше горе и се намираше в ужасна опасност — знаеше го и сърцето му се свиваше от страх за нея и за детето им.

Дано да има още време, молеше се мълчаливо той. Моля, нека има още време!

— О, Боже! Това сте вие! — извика Натали.

— Да, аз съм — отговори привидението. — Измамих ли ви, лейди Нюбъри?

От ужас Натали можа само да кимне.

— И нали ви предупредих да не се месите там, където нямате работа?

Гласът на Натали се възвърна.

— Значи през цялото време вие сте била виновна за контрабандата?

— Да — Еси Линч отговори със смесица от гордост и умопомрачение. — И ви надхитрих всичките, нали? Измамих всички, нали? Дори и съпругът ви през нощта, когато го срещнах близо до пристанището.

— Значи сте били, вие? — възкликна Нагали. — Преоблечена като Джон Линч!

Еси издаде налудничав смях.

— Аз бях. И представете си ужаса, който изпита господин Спектър, когато го сварих тук преди няколко минути и го убих.

— Вие сте го убили?

Еси кимна с отмъстително задоволство.

— Когато Спектър ме видя облечена като Джон, помислих, че горкият човек ще умре от апоплектичен удар и ще ми спести труда аз да пратя ненужната му душа в ада. Той беше уверен, че духът на Джон се е върнал, за да си отмъсти. В известен смисъл имаше право.

Натали все повече изпадаше в паника.

— О, милостиви небеса! Вие наистина сте убийца!

— Да — ръката на Еси, която държеше пистолета трепна, а в гласа й звучаха налудничави нотки. — Не исках да стигам до тук, тъй като не се карам с вас. Но след като ме разкрихте, сега трябва да умрете.

— О, не моля ви, не трябва да правите това — проплака Натали, изпаднала в отчаяние, защото помисли за нероденото си дете.

Докато застрашителната фигура на Еси се приближаваше съм нея, от близкото стълбище прогърмяха тежки стъпки. Еси се отдръпна в сянката, а в стаята се появи още един човек. Натали почувства облекчение, когато видя, че това е Райдър, а очите му издаваха силна загриженост и отчаяна любов. Но чувството й скоро бе заменено от отчаяние, когато тя осъзна, че и той самият е застрашен.

Как да го предупреди?

Но още преди да отвори уста, Еси извика:

— Достатъчно, лорд Нюбъри!

Райдър рязко се обърна. Като съзря Еси близо до вратата, той застана между нея и жена си, за да я предпази от насочения срещу двама им пистолет.

— Госпожо Линч, какво означава всичко това? — попита той. — Защо сте облечена като мъж и заплашвате жена ми с пистолет?

— Съжалявам, че дойдохте тук, лорд Нюбъри — отговори Еси с пронизителен глас. — Сега трябва да убия и двама ви.

Докато Райдър гледаше жената изумен и невярващ, Натали прошепна зад него:

— През цялото време Еси е ръководила контрабандата. Представяла се е за мъжа си и дори е убила Осуалд Спектър.

Райдър погледна трупа на пода, после бързо премести поглед върху Еси. На бузата й потрепваше мускулче, а ръката, която държеше пистолета, трепереше силно. Жената очевидно бе душевно разстроена. Райдър знаеше, че трябва по някакъв начин да я разубеди, за я прикотка, да я свари неподготвена.

— Вярно ли е това, което казва жена ми, госпожо Линч? — попита той. — Вие ли организирахте контрабандата?

— Да! — извика тя. — С помощта на моя слаб, глупав мъж! Той отмъкна инвентара, а аз преправих книгите и планирах всички пратки. Но Джон реши, че е по-умен от мен. Започна да крие печалбата тук, във фабриката.

— Значи затова бяхте тук онзи ден? — извика Натали.

— Да, алчността на Джон в края на краищата доведе до смъртта му. Но той си беше един нещастен страхливец и глупав до невъзможност — като погледна гордо Райдър, тя добави. — Той уреди убийството на майка ви.

— Какво? — гласът на Райдър едва се чу.

— Преди години Карлота Ремингтън започна да подозира Джон. Всъщност майка ви обичаше да си пъха носа навсякъде — също като жена ви — и се разтревожи за положението във фабриката. Тя скоро откри, че Джон дава надници на работниците, колкото да не умрат от глад, а самият той прибира остатъка. Джон винаги е бил алчна свиня. Когато Карлота разкри играта му, именно той нае разбойниците, които нападнаха каретата на майка ви на Лондондският мост.

— Господи Боже! — възкликна Райдър.

— А напоследък, когато баща ви започна да подозира Джон, той реши да надхитри и него и мен. Готвеше се да прибере нечестните си печалби и да избяга с една проститутка. Но аз бях по-хитра от него.

— Убихте ли го? — попита Натали.

— В деня, когато заговорих с него, стигнахме до бой. Видяхте синината на бузата ми, нали, лейди Нюбъри?

Натали кимна.

— Но аз винаги съм била по-силната от двамата — гордо заяви Еси. — Ударих Джон и той изпадна в безсъзнание, завързах въже около врата му и го вдигнах на една греда в гостната. — Тя се усмихна жестоко. — Той се събуди и за мен беше удоволствие да го гледам как рита и се задушава от виковете си, докато притихна.

— О, милостиви Боже! — ужаси се Натали.

— Значи вие сте се представили за Джон, когато наранихте баща ми и Осуалд Спектър — заключи Райдър.

— Да! Никой от вас не се вслуша в предупрежденията ми. Спектър от години подозираше какво става. След като Джон умря, Осуалд все още се надяваше да открие скривалището му. Този мошеник си мислеше, че може да заеме мястото на Джон и да поеме ръководството на незаконната търговия. Представете си изненадата му, когато ме видя тук готова да му дам заслуженото, щом откри скривалището на Джон.

Райдър запристъпва бавно към Еси.

— Това никога няма да ви се размине, знаете ли?

— О, напротив — тя започна да отстъпва към вратата. — Ще ви убия и двамата.

— Но не и с един изстрел — каза той твърдо и продължи да пристъпва към нея. През рамо заповяда на жена си: — Натали, ако тя стреля срещу мен, тичай за помощ, преди да е презаредила.

Еси излезе в коридора, а ръката й силно трепереше.

— Млъкни! Не й казвай да тича за помощ, защото най-напред ще убия нея.

— Готова си да убиеш една майка и нероденото й дете? — слисан попита Райдър и продължи с твърда стъпка към нея.

Еси го погледна силно разколебана.

— Вие чакате дете? — извика тя на Натали.

— Спомнете си за дъщеря си, госпожо Линч, и не лишавайте детето ми от баща.

Като продължаваше да отстъпва, Еси силно се разколеба, хлътналите й страни потръпваха.

— В нощта, когато умря скъпата ми Мери, Джон — дано изгние в ада! — отказа да извика лекар — обърна се към Райдър и допълни злобно: — Заяви, че херцогът не му плащал достатъчно, за да поеме такава разноска.

— Много съжаляваме за дъщеря ви, госпожо Линч — каза Райдър тихо. — Моля, не се опитвайте да причините зло на още едно дете.

Еси силно се обърка и Райдър направи още една крачка. Тя вече беше в края на коридора.

— Спрете веднага или ще стрелям! — предупреди го лудата.

Натали наблюдаваше сцената и сподави вика си, когато Райдър направи опит да стигне до Еси.

— Райдър, недей! — извика тя, уверена, че Еси ще го убие.

И тогава чу протяжния вой на Еси. Тя невнимателно бе стигнала заднешком до стълбите. За част от секундата размаха ръце, загуби равновесие и пистолетът изхвърча. Райдър се опита да я хване, но беше късно. Двамата видяха ужасени как тя се претърколи по стълбата и с трясък се стовари на фабричния етаж. Вратът й зае неестествено положение, а очите й бяха широко отворени. Натали падна в прегръдките на мъжа си.

— О, Райдър! Каква ужасна жена! — погледна отново крадешком към трупа и потръпна. — И все пак ми е мъчно да я гледам в това положение.

— Моля те, не гледай, скъпа — ръцете на Райдър също трепереха — Еси Линч беше алчна убийца и получи каквото заслужаваше.

Натали вдигна пълните си със сълзи очи към него.

— Знам. Но все пак не успя да нарани детето ни.

Райдър каза със задавен от вълнение глас, като сложи длан върху корема й.

— Щях да умра, преди да й позволя да направи това!

— О, Райдър, толкова много те обичам… толкова много!

Страстната му целувка издаваше чувства, дълбоки също като нейните.