Фабио Ланзони
Измамникът (17)

17

През следващите няколко дена нещата тръгнаха по график. Натали отделяше много време, за да дава уроци на Саймън по четене и математика, а Райдър и Хари помагаха в работата на екипажа, играеха на зарове или на карти с моряците. За ужас на Натали двамата хаймани всеки ден продължаваха упражненията си по фехтовка. Тя отдавна се бе отказала от опитите си да ги разубеди от безсмислената размяна на опасни удари. Понякога, като ги гледаше как скачат по палубата и се нападат със смъртоносно острите си шпаги, тя се чудеше как съумяват да останат живи. И все пак, като се изключат някои дребни порязвания и ожулвания, двамата по чудо привършваха всяка среща с глави на раменете си.

Натали често си мислеше, че животът така наблизо с Райдър криеше толкова голяма емоционална опасност за нея, колкото упражненията по фехтовка заплашваха физически него. В последните дни състоянието й беше постоянно напрегнато и — да! — сладострастно. Преследваше я споменът за нощта, когато тя бе излетяла от койката и се бе приземила право върху възбуденото тяло на Райдър, когато Райдър я бе галил по толкова интимни места, бе я целувал с такова опустошително умение. Тя откри, че го желае все повече и с всеки изминал ден. Споделяната от двама им обща тясна каюта увеличаваше едновременно и желанието и чувството й за безизходност. Тялото му представляваше разкошна жива скулптура от бронз, мускули и трептяща енергия, а и той не проявяваше никакво стеснение от него, когато се обличаше или събличаше всеки ден. Възразеше ли тя срещу безочието му, той само се изсмиваше и й обясняваше, че може просто да не гледа. А можеше ли? Като откриеше, че погледът й пада върху великолепните ръце, силните бедра и мускулестите гърди, тя често се чудеше дали изобщо има избор. Веднъж, когато влезе в каютата, го завари отпуснат във вана. Натали изпита и ужас, и удивление. Щом му се скара, че не я е предупредил за банята си, хайманата просто се ухили:

— И да пропусна прелестната ти реакция? Никога!

Райдър също забеляза притесненото състояние на Натали в резултат от принудителната близост в жилището им — а да я покварява беше такова удоволствие за него. Всеки път, когато виждаше виновния й, но все пак пленен поглед да се стрелка към него, докато се облича, той чувстваше, че е въпрос само на време, преди тя да стане негова. Разбира се, ако превзетото момиче искаше дори да пренавие някоя плитка, то го изгонваше от каютата и се втурваше зад паравана като уплашено зайче. Зарадва се, когато влезе в каютата една ветровита сутрин и параванът се преобърна, като разкри Натали само по бельо силно изчервена! Той й смигна тържествено, а когато ужасеното момиче се помъчи да изправи паравана и успя единствено да го преобърне отново, той започна да реве от смях — докато четката й за коса го удари право в корема.

Хари непрекъснато дразнеше Райдър за връзките му с Натали. Но Хамптън явно забелязваше промяната в поведението и облеклото на Натали, виждаше я как работи със Саймън и на Райдър стана ясно, че и приятелят му е започнал да се съмнява за истинския й произход. Един ден тримата бяха седнали пред камбуза — обядваха задушено с раци и сухари, Хари реши да попита направо и смигна на Натали:

— Скъпа, ти си наистина прекрасно същество, заради което очите на стария ми приятел блеснаха по нов начин, трябва да отбележа, че за кръчмарско момиче имаш някои особени навици. Освен че обучаваш Саймън — което едва ли е типично за кръчмарските момичета, — понякога забравяш четивата си из палубата. — Той взе една книга и я постави пред нея.

Тя погледна тома и се усмихна гузно.

— Бих могъл да очаквам „Том Джоунс“ от Филдинг или „Спомени на една проститутка“ от Клеланд — Хари продължи с изобличителна усмивка: — Но „Националното богатство“ от Адам Смит? Бих приел, скъпа, че се интересуваш от необузданата чувственост… а не от свободната търговия.

Райдър прихна:

— Натали обича да се образова, когато е свободна — обърна се към нея със смутена усмивка: — Предполагам, че това е краят на тайната ни, любима. Просто повече не можем да се изплъзваме от блестящите дедуктивни способности на Хамптън.

— Тогава Натали наистина не е кръчмарско момиче — с укор реши Хари. — Нещо, което през цялото време подозирах.

— О, да, хвана ни, Хари — кимна Райдър. — Натали наистина не е кръчмарско момиче.

— Тогава коя е тя? — попита Хари. — И защо се правеше на бар дама?

— Защо да не оставим дамата сама да отговори? — предложи Райдър.

— Е, Натали? — подкани я Хари.

Тя се усмихна тъжно:

— Всъщност работех в кръчмата под прикритие. Пълното ми име е Натали Дезмънд. Заедно с леля си ръководя чарлстънската текстилна фабрика в Уентуърт.

Хари удивено погледна Натали:

— Че аз съм чувал и за двете! Тогава ти си благородничка?

— Да.

— Тогава как за бога, попадна в кръчмата „Трад стрийт“?

Натали разказа на Хари как тя и леля й дошли в колониите да поемат фабриката и как неотдавнашното изчезване на леля й я накарало да прибегне до крайни мерки.

— Господи, това е фантастично! — възкликна Хари. — Благородничка да се прави на бар дама. А какво накара теб и Райдър да решите да заминете за Англия?

— Сведение, което получихме от Саймън — обясни Райдър. — Видял е лелята на Натали да се промъква на търговски кораб с последна спирка Лондон.

— Ясно — Хари поглади брадичка. — Значи мислите, че главната квартира на контрабандистите е там?

— Да — кимна Натали.

— Странно, че шайката не би се установила в Ланкашир или Манчестър, след като там са всички текстилни фабрики — промърмори Хари. — Макар че наистина и в Лондон има много такива предприятия. — Щракна с пръсти и се обърна към Райдър: — За бога, баща ти няма ли една текстилна фабрика в Степни?

Натали веднага погледна Райдър:

— Така ли е?

Райдър сви рамене:

— Баща ми има вложения в най-различни предприятия, но — както и двамата добре знаете — не е говорил за работата си с мен вече много години.

Настъпи неловко мълчание, но Хари бързо го запълни, като се усмихна на Натали:

— И така, госпожице Дезмънд, имаш ли хора от семейството си, които ще видиш в Лондон?

— Е, първо се надявам да открия леля си. Там живее и баща ми, Чарлс Дезмънд. Той е по-младият син на устърския граф и важна личност на борсата.

— А, чудесно. Значи всички се връщаме към уюта на дома и семейството — наклони глава към Райдър и продължи: — Но кажи ми как смяташ да обясниш присъствието на милия Нюбъри на семейството си — да не говорим за доста смущаващото обстоятелство, че двамата сте прекосили Атлантика в една каюта?

Натали побледня, а Райдър каза със стоманена нотка в гласа си:

— Няма никаква нужда да се разкриват подробностите за пристигането на Натали в Англия на никого, нали, старче?

— Може би не — сдържано се съгласи Хари.

— Всъщност смятах да предложа на Натали да каже на семейството си, че тя и аз сме пресекли Атлантика заедно с обикновен пътнически кораб. Виждаш ли някаква причина всички да не потвърдим това?

— Не, навярно няма причина — промърмори Хари, но в гласа му се чувстваше раздразнение и подозрителност.

По-късно същия ден вятърът се усили и небето много потъмня. Вълни, по-големи от обикновените, започнаха да подхвърлят кораба. Въпреки това Райдър и Хари, за ужас на Натали, започнаха всекидневната си фехтовка. Облаците се разкъсаха и в пролуката се показа яркото слънце.

Двамата мъже стояха в готовност един срещу друг с разкрачени крака и протегнати шпаги. Вятърът шибаше дрехите и косите им, капеха едри дъждовни капки.

Хари изгледа Райдър с омраза:

— Имам сметка за уреждане с теб, старче.

— И каква е тя?

Райдър нанесе удар с шпагата си, а Райдър го отби и отвърна.

— Ти ме заблуди за Натали — обвини го Хари, докато нападаше със серия бързи удари. — Тя никога не е била истинско кръчмарско момиче.

Райдър направи финт, после атакува силно, но Хари парира.

— Залогът ни нямаше нищо общо с това, дали тя е кръчмарско момиче или не.

— Глупости — Хари нападна с режещи удари, като се приплъзваше по влажните дъски. — Фактът, че тя е дама, а не курва, за мен е умишлено прикриване на истината от твоя страна. Съмнявам се също, че си спал с нея вечерта, когато се срещнахте.

Райдър се изсмя, като блокираше ударите майсторски с кръгови движения. И той се мъчеше да запази равновесие под дъждовните капки, а чувството за опасност го радваше.

— Тогава защо, според теб, двамата сме в една каюта?

Хари скочи върху капака на люка и отби атаката на Райдър.

— Несъмнено сте сключили някакъв дяволски договор. Тя ще се преструва на твоя любовница, ако ти й помогнеш да намери леля си.

Райдър атакува силно и накара Хари да отстъпи от люка.

— Бих ли могъл да постъпя по такъв макиавелистки начин?

Хари отстъпи и спря нападението.

— О, да. Ти би си послужил с всяка подлост, за да откраднеш кораба ми и да измамиш приятелите си.

Корабът се люшна и Хари едва успя да се защити от удара на Райдър. Замахна ядосан. Райдър парира удара.

— Жалко, че няма как да докажеш подозренията си.

Хари се извъртя, после нападна с режещи удари.

— Така е. Ако можех, щях да ти обявя истински дуел или да накарам екипажа да изхвърли теб и дамата зад борда.

— Господи! Толкова ли си кръвожаден, приятелю? Не ти ли стига, че смятам да ти върна кораба, след като хвърлим котва в Лондон?

— Не. Въпросът е принципен. Става дума за достойнство.

— Ти имаш ли достойнство?

Шпагите на Хари и Райдър със звън се сблъскаха. Докато двамата продължаваха да танцуват насам-натам и да кръстосват оръжия, Натали ги гледаше с все по-засилващ се ужас от другата страна на кораба. Вятърът сега пищеше през мачтите, палубата се накланяше рязко от надигащите се вълни, а двамата лунатици срещу нея продължаваха да налитат един на друг като демони, подскачащи лудо по опасно хлъзгавата палуба.

Натали бе убедена, че ще види Райдър да умира пред очите й, и също така сигурна, че никога няма да се съвземе след това. Вече нямаше значение защо се чувстваше така, но целият й свят и всичките й чувства бяха преобърнати от този развратник. Просто го чувстваше. Това определено бе проклятието на всички жени от семейство Дезмънд — да се прехласват по някой безнадежден безпътник.

Тогава видя Хари да нанася удар, чу Райдър да изругава, а после да се отдръпва и да хваща брадичката си.

Натали изтича през палубата, като трепереше така силно, че успя само гневно да прошепне:

— Вие двамата сте луди! Как смеете да се дуелирате, докато палубата буквално се върти? И двамата сте за лудница!

Райдър отпусна ръка и откри тънко порязване по челюстта си:

— Но, Натали, това е само драскотина…

— Дано завършиш в ада! — прокле го тя, после отправи яростен поглед към Хари: — И това важи с двойна сила за теб!

Преди двамата да успеят да отвърнат, Натали изтича към стълбата надолу, Райдър я последва и когато влезе в каютата им, чу сърцераздирателния й плач.

— Натали, скъпа, не исках да…

Тя се обърна, удари с юмруци мокрите му гърди и кресна:

— Върви си и ме остави на мира!

— Скъпа, това беше само упражнение по фехтовка…

— Посред урагана? — викна тя. — Би могъл да загубиш гадната си глава…

— Но не…

— Не говоря за това! Само лунатик би рискувал главата си заради спорта…

— Уверявам те, главата си никога…

— Рискуваше я. Вятърът виеше, дъждът плющеше, палубата се въртеше, а вие, двамата идиоти, просто замахвахте един към друг! Ти си като голямо, разглезено дете, което вечно трябва да бъде забавлявано и развличано.

Райдър рязко грабна ръцете й и я привлече към горещото си, твърдо тяло. Тя вдигна глава — упорита, но пленена.

Заговори с нисък и дрезгав глас, а огненият му поглед я пронизваше: — Тогава забавлявай ме, любима. Развличай ме. Правиш го толкова хубаво.

Би трябвало да е бясна. Би трябвало да го удуши. Но притисната така близко до него, под удивителния му син поглед впит в нейния, можеше да мисли само колко мокър е той, колко мокра е тя, как болезнено искаше да се отърве от обидата и копнежите, които бушуваха в нея. Както в онзи вълшебен ден на крайбрежието, нещо избухна в нея, но този път пороят от непосредствени чувства се отприщи. Като стенеше несвързано, тя се повдигна на пръсти и го целуна страстно. Той й отвърна с вопъл, изпълнен с желание, притисна я към себе си и облада устата й с език.

— Нали знаеш, че повече не можем да го избегнем? — прошепна той с устни до бузата й. — Ти си направена за мен, любима.

— Направена за болка и разорение в ръцете на един хаймана, искаш да кажеш — но дори докато го произнасяше, тя опря с любов устни до гърдите му.

— Защо болка, скъпа? — попита той, а ръката му обхвана гърдите й, което я накара да изстене. — Ще бъда нежен с теб. Вярвай ми.

— Да вярвам на теб все едно да вярвам на Бонапарт, че няма да избяга от остров Света Елена — беше тъжният и отговор, произнесен с разтреперан глас.

Райдър се засмя тихо, взе Натали в ръце и я отнесе до койката. Тя потрепна, когато той я притисна под себе си и я целуна страстно. Заби пръсти в дългата му, влажна коса и измърка.

— Знаеш, че този път няма да спра, нали? — запита дрезгаво.

После се отдръпна и започна да разкопчава корсажа й. Като се бореше с бурното биене на сърцето си, тя вдигна глава към него. Видя огнената напрегнатост в очите му и едва не го помоли да спре. Но той отново започна да я целува страстно и да вдига полите й. А после беше твърде късно.